№ 129
гр. Враца, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20211400500394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. С. Г., ЕГН **********, подадена
чрез процесуален представител адв. М. Д. от АК-Враца, срещу Решение №
97/08.07.21 г. по гр. дело № 1853/21 г. по описа на на Районен съд гр. Враца, в
частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца, сумата 1 400.83 лв. -
главница за периода от 16.01.12 г. до 02.09.13 г. и лихва за забава върху
главницата в размер 140.01 лв. за периода от 16.02.12 г. до 30.09.14 г., заедно
със законната лихва върху главницата считано от 16.01.15 г. до
окончателното й изплащане, неиздължени за имот, находящ се в гр.***. С
атакуваното решение са присъдени съдебни разноски.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното
решение. Поддържа се, на първо място, че не е безспорно доказана
облигационна връзка за доставка на ВиК услуги между страните по спора, тъй
като по делото не е представен подписан от двете страни писмен договор.
Жалбоподателят оспорва качеството си потребител на ВиК услуги, доколкото
настоящият му адрес е различен от този, на който са потребени услугите,
същият не живее в гр.Враца, а живее и работи заедно със семейството си в
чужбина, процесното жилище е необитаемо от повече от 15 години и не е
предоставяно на друго лице за ползване и под наем.
На следващо място, според въззивника, представените от дружеството
ищец фактури, на които се основава исковата претенция, не са годно
1
доказателство, тъй като са вторичен счетоводен документ, съгласно Закона за
счетоводството, а първични счетоводни документи, въз основа на които да се
приемат реално отчетени измервания на потребените ВиК услуги, не били
представени; карнетните справки нямат подписи на изготвилия ги; няма
протоколи, от които да е установена невъзможност за достъп или очевидци на
посещенията на инкасатора; няма представени доказателства за начина на
изчисляване на сумата; няма справка за ежемесечни отчети на общия водомер
на сградата, за изправността и поддръжката му, за начина на изчисляване на
общото разпределяемо по апартаменти водоползване.
Наред с това въззивникът поддържа, че правото му на защита е
нарушено, тъй като доколкото няма данни за покана или уведомяване за
налични задължения, не е реализирал правото си да оспорва размера на
отчетените кубици вода и тяхната парична еквивалентност; фактурирането на
услугите не е извършвано своевременно от дружеството-ищец, тоест всеки
месец, както изискват неговите вътрешните правила за работа, което е довело
до натрупване на суми и до невъзможност да оспори отчетената сума. Също
така се навеждат оплаквания, че районен съд не е преценил факта, че по
фактура № **********/03.09.2013 г. е включен период, за който вземането е
погасено по давност - от 01.09.11 г. до 16.01.12 г.
Освен това е следвало да се съобрази от първостепенния съд, че
въззивникът е съсобственик на процесното водоснабдено жилище, при права
1/2 ид.ч. и следва да отговаря за задълженията само за собствените му
идеални части от жилището.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който предявените
искове бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Враца, чрез юрисконсулт В.И., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е представил
отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата и иска
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК присъждане на съдебни разноски -
юрисконсултско възнаграгдение в размер 100 лв. В писмено становище от
22.11.2021г. въззиваемото дружество поддържа изложеното в отговора си.
Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания и не
са събирани нови доказателства.
С жалбата са представени документи, които, според въззивника
установяват, че работи и живее в чужбина, без ясно формулирано от него
искане, адресирано към въззивния съд, да бъдат приети като доказателства по
делото. В съдебното заседание съдът прие, че приложените към жалбата
документи, не могат да бъдат приети като писмени доказателства във
въззивното производство, дори такова искане да е било заявено от
въззивника, тъй като същия не сочи и не обосновава наличието на
обстоятелства, даващи основание за преодоляване на забраната по чл.266,
2
ал.1 от ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Въз основа на подадено на 16.01.2015г. от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 153/2015 г. по описа на
съда. Делото е изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано под №
5946/15г., по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение от 06.04.2015г., по силата на която длъжникът М. С. Г., ЕГН
**********, е осъден да заплати на заявителя сумите: 1573.91 лв.,
представляваща незаплатени ВиК услуги за периода от 05.01.2009 г. до
03.02.2014 г., предоставяни на адрес гр.***, ведно със законната лихва
считано от 16.01.2015 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в
размер 177.05 лв. за периода от 04.02.2009 г. до 30.09.2014 г., както и сумата
35, 02 лева разноски за платена държавна такса. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
нея и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е
предявил установителни искове против длъжника по делото.
С предявения пред първоинстанционния съд иск "ВиК", гр. Враца моли
да бъде признато за установено, че М. С. Г. му дължи част от сумите по
издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че ответникът
М. С. Г. е абонат на ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца и
потребител на вода и други услуги за жилище на адрес: гр. ***, че за
потреблението през периода 05.01.2009 г. - 03.02.2014 г. на ответника-
потребител са издадени фактури за изплащане на дължимите 1573, 91 лв. -
главница и за начислената върху нея лихва за периода 04.02.2009г. –
30.09.2014г. в размер 177, 05 лв., общо 1750, 96 лв., които не е заплатил, че е
била изготвена покана за доброволно изпълнение с приложена справка за
3
дължимата сума, но при връчването й е отказан подпис, че поради тази
причина се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу
която длъжникът-ответник е подал възражение, което определя интереса му
да иска установяване на вземането си със съдебен акт. Твърди се също, че
след подаване на заявлението в съда ответникът е заплатил част от
претендираните главница и лихви, поради което предявява установителен иск
за остатъка от задължението в общ размер 1563, 43 лв., от които 1 416.15 лева
- главница за периода от 01.07.2009г. до 02.09.2013 г. и 147.28 лв. лихва за
забавено плащане на главницата за периода 31.07.2009г. до 30.09.2014г.
Претендират се разноски.
В срочно подаден отговор ответникът М. С. Г. е оспорил предявените
установителни искове като неоснователни и е поискал от съда да ги отхвърли.
Не е оспорил, че е собственик на апартамента, находящ се в гр. ***, и е
твърдял, че същият е съпружеска имуществена общност, тъй като е закупен
през 2006г. по време на брака му със съпругата С. В. И.. В подкрепа на
оспорването ответникът е изложил доводи идентични с изтъкнатите
впоследствие и във въззивната жалба срещу постановеното по делото
решение, като е направил и възражение за изтекла погасителна давност.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на същите районният съд е приел, че ответникът е абонат на “В и
К” ООД за процесния имот и за исковия период, че същият не е заплатил
процесните суми и на основание Общите условия на ищцовото дружество
дължи плащане на главницата и следваща се лихва за забавено плащане.
Приел е също, че обстоятелството дали ответника реално живее или не в
процесния имот е без значение по отношение на дължимостта на процесните
суми, а отсъствието му от имота и невъзможността да бъде открит, е довело
до невъзможност за извършване на проверка на изправността на средството за
търговско измерване, отчитане на изразходвана вода и по отношение на факта
дали ответника /или негов наемател/ е подписал карнетите за изразходвана
вода в частите, където са налице подписи. Съдът е приел, че ответникът не е
доказал фактическите си твърдения, че за исковите периоди жилището не е
обитавано, включително от наематели, както и че не е доказал неистинност на
съставения от ищеца протокол № 4572/25.10.2013г., в който е отразено, че
водомера е подменен, вписани са надлежни показания при подмяната, и е
налице подпис на наемател. Съдът е приел за неоснователно възражението на
ответника, че отговаря само за половината от задължението с оглед факта, че
жилището е собствено със съпругата му, като се е обосновал с нормата на
чл.36, ал.2 СК, въвеждаща солидарна отговорност на съпрузите за задължения
за задоволяване на текущи нужди на семейството. Съдът е приел за
основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 16.01.2012г. и съобразно
заключението е приел, че за периода от 16.01.2012г. до 02.09.2013г.
неиздължената главница е в размер на 1400.83 лв. съответно лихвата за
4
забавено плащане на това неиздължение за периода от изискуемостта на
първото вземане от 16.02.2012г. до 30.09.2014г. е в размер на 140.01 лв. като
именно до тези размери е уважил исковите претенции, а в останалата част до
пълните размери и останалите периоди ги е отхвърлил като погасени по
давност.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните
фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в
облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за
доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги
в жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно
доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по
смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца, че отношенията
между дружеството и потребителите за предоставяне на ВиК услуги на
територията, обслужвана от ВиК оператора, се уреждат от Общи условия за
получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД, които
са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №
ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от
20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г., както и са
поместени на интернет страницата на дружеството.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че процесният апартамент ***, находящ се в гр.
***, е съпружеска имуществена общност, тъй като е закупен през 2006г. по
време на брака на ответника М. С. Г. със съпругата му С. В. И., за което е
съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том
4, дело № 347/2006г. на нотариус Р. С. с район на действие РС-Враца. По
делото не се спори и е безспорно установено, че този апартамент е
присъединен към водопреносната и канализационна система, стопанисвани от
ищеца, като за имота е открита партида при ищеца на името на М. С. Г., за
извършвани от дружеството ВиК услуги, свързани с имота.
Неоснователно е първото възражение на жалбоподателя за недоказаност
на качеството му на потребител на ВиК услуги и на облигационна връзка
между страните по спора.
5
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Следователно ответникът М. С. Г., като собственик на посочения
апартамент, има качеството "потребител" на услугите на ищцовото дружество
за това жилище. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в
случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между
ищцовото дружество и ответника за предоставяне на ВиК услуги, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика и от Наредба №
4/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.8 от цитираната наредба, получаването
на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето
на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Предвид
констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - "ВиК" ООД, гр. Враца са общоизвестни и
публикувани в посочените печатни издания и на сайта на дружеството в
интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството, съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Поради изложеното
съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало
облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги за посочения в
исковата молба период, регулирано от Наредба № 4/2004 г. и "Общите
условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация"
ООД".
Неоснователен е и довода на жалбоподателя, че представените по
делото документи не установяват по категоричен начин негови задължения
към оператора на ВиК услугите. Представените доказателства са достатъчни
да обосноват извод, че отчетените и осчетоводени количества вода са реално
доставени.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава
за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 -
чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер
на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
По делото са представени заверени копия от карнетите за отчитане на
6
вода, водени на името на М. С. Г., от които се установява, че за
измервателния уред /водомер/ в жилището на ответника на адрес гр. ***, за
периода от 20.07.2009г. до 15.08.2013г. не са извършвани реални отчети и
служебно не е начислявано потребление, като инкасатора е отбелязвал в
карнета, че имота е временно необитаем, на 15.08.2013г. е извършен реален
отчет, за който е поставен подпис, последван от служебно начислено
потребление на 15.09.2013г.
Едно от основните възражения, които ответникът прави с отговора на
исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че
от представените карнети не се установява, че именно той е получател и
потребител на евентуално предоставена от ищеца услуга.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване
в карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните
данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така
и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за
упълномощаване на този представител води до извода, че карнетът може да
бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на
родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя
по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което
обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че
присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на
отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта
на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на
показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу
показанието на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за
предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в
ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца /ал.1/. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
7
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление /ал.2/.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на
отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно
ОУ или договора /ал.3/. При невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане
/ал.4/. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел /ал.5/. От горното следва, че
потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като
дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода
или такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок
следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На
основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест
месеца от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че
ответникът не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на
потребено количество вода, включително и извършения реален отчет на
показанията на водомера и служебно начисляване, така както е отразено в
представените копия от карнетите.
Въз основа на изложеното се налага извода, че при отчитането,
извършено на 15.08.2013г. е отразено реално показанието на водомера в
жилището на ответника-потребител, като за абоната е положен подпис на
негов представител /квартирант/, с което последният е удостоверил верността
не само на текущото, но и на всички предходни отчитания, както и на факта,
че в предходен момент потребителят не е оказал нужното съдействие за
предоставяне на достъп до измервателното средство. Положеният в карнета
подпис "за абонат" не е оспорен от ответника и в този смисъл документът се
ползва с формална доказателствена сила относно авторството на изявлението.
Доколкото, карнетният лист удостоверява и неизгодни за потребителя факти,
то същият се ползва и с материална доказателствена сила относно
обстоятелството, че отразеното в него отговаря на действително доставеното
количество вода и факта, че в предходен момент потребителят не е оказал
нужното съдействие за предоставяне на достъп до измервателното средство.
Ето защо съдът не възприема изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи относно верността на посочените в карнета данни за
потребление в месеците през процесния период.
Предвид горното, настоящият състав намира за доказано, че начинът на
отчитане на потребената в имота на ответника вода през исковия период
съответства на действителното фактическо положение и че фактурираното
8
количество ВиК услуги в периода 01.07.2009 г. - 02.09.2013 г. на обща
стойност 1416, 15 лв. са реално доставени и потребени.
Другото възражение на ответника, съдържащо се във въззивната жалба,
е, че ищецът не е издал по надлежния ред фактури за дължимите суми за
доставена вода и не е връчил същите на ответника. В случая от представената
с исковата молба справка за начислени суми по партидата на ответника М. С.
Г. за имот на адрес гр. ***, се установява, че за исковия период от 01.07.2009
г. до 02.09.2013 г. по партидата на абоната са издадени 2 бр. фактури за
доставяни в имота ВиК услуги. Действително, въз основа на тези
доказателства не може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото
в чл. 31, ал. 2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата
сума за предоставените през месеца ВиК услуги, но това е така, тъй като,
както бе посочено по-горе, от началото на исковия период до 15.08.2013г. за
имота не са извършвани реални отчети и служебно не е начислявано
потребление, тъй като имота е бил временно необитаем. В нормативен акт
или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но
при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези
фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е
определен в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ, според която абонатът дължи
заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за
процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание
чл. 31, ал. 1 от ОУ правилно е издавал фактури за ползваните от ответника
услуги. Няма данни ответникът да е подал предвидените в чл. 32 от ОУ
възражения против фактурите, поради което за него е възникнало насрещно
задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените
услуги.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не му е
изпращана покана и не е бил уведомен за начислените му задължения, поради
което не е реализирал правото си да оспорва размера на отчетените кубици
вода и тяхната парична еквивалентност. По делото е представена покана за
доброволно изпълнение № 37048, с приложена към нея счетоводна справка, с
която ищцовото дружество е уведомило ответника за размера на
задълженията му към 06.02.2014г. и го е поканило доброволно да ги заплати.
Поканата е връчена на ответника на 12.02.2014г. при отказ от негова страна
да я получи, което е удостоверено с подпис на Т. А. С., като свидетел.
Въззивният съд не споделя и доводите на жалбоподателя, че районният
съд не е преценил факта, че по фактура № **********/03.09.2013 г. е включен
период, за който вземането е погасено по давност - от 01.09.11 г. до 16.01.12 г.
Видно от справка-извлечение № 31770 за дължимите суми към „ВиК” ООД,
гр.Враца към 30.09.2014г. от страна на М. С. Г., че фактура №
9
**********/02.09.2013 г. е с отчетен период 12.06.2013г. – 15.08.2013г., т.е.
задължението за отчетния период е начислено еднократно, поради което и се
дължи в цялост. Същото не е погасено по давност. Както бе посочено по-горе,
съобразно чл. 31, ал. 2 от ОУ, ответникът дължи заплащане на сумата по тази
фактура в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след който момент
изпада в забава. Падежът на процесното задължение е 02.10.2013 г. /фактурата
е с дата 02.09.2013 г./, а заявлението по заповедното производство е подадено
на 16.01.2015 г., поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
16.01.2012г., каквото вземането по тази фактура не е.
Правилно също така първостепенния съд е приел за неоснователно
възражението на ответника, че неговата отговорност е само за половината от
задължението с оглед правата му в собствеността на жилището. От
представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 62, том 4, дело № 347/2006г. на нотариус Р. С. с район на действие
РС-Враца, се установява, че процесният апартамент ***, находящ се в гр. ***,
е закупен съвместно от ответника М. С. Г. и С. В. И., а в отговора на исковата
молба ответникът е твърдял, че апартамента е съпружеска имуществена
общност, тъй като е закупен през 2006г. по време на брака му със съпругата
му С. В. И.. Изложеното налага извода, че процесния имот е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност, за която не се твърди и не се
установява да е била прекратена. Задълженията за заплащане на потребените
ВиК услуги в апартамента, съпружеска имуществена общност, са такива за
текущи нужди на семейството, поради което, на основание чл. 36, ал. 2 от СК,
процесните суми се дължат солидарно от ответника и съпругата му.
Съобразно правилата на солидарността кредиторът може да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, съгласно чл. 122, ал. 1
ЗЗД, поради което ответникът отговаря за целия размер на задължението.
С оглед на изложеното се налага извода, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора при общи условия като реално е
доставяло ВиК услуги в жилището на ответника в процесния период,
отчитало е същите, съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и общите си
условия и правилно ги е остойностило. В тежест на ответника е било да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това
не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан
по основание и размер.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция в размер 100, 00 лева, определено съобразно
чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
10
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/08.07.2021 г. по гр. д. № 1853/2021 г.
на Районен съд-Враца в ЧАСТТА, с която е признато за установено по
отношение на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК:***, и М. С. Г.,
ЕГН **********, че последния дължи на ищеца за периода от 16.01.2012г. до
02.09.2013г. неиздължена главница в размер 1400.83 лв., съответно лихва за
забавено плащане на това неиздължение за периода от изискуемостта на
първото вземане от 16.02.2012г. до 30.09.2014г., в размер 140.01 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2015г. до
окончателното изплащане, за имот находящ се в гр.***, и е осъден М. С. Г. да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца разноски за
заповедното и исковото производство в размер на 449 лв., съразмерно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА М. С. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя А. Ц. П.,
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер 100, 00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12