Р Е Ш
Е Н И Е N 86
гр. Сливен, 05.06.2018 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет
и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН
САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на
прокурора ………и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от М. Сандулов
гр. д.
N
105 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е решение № 47/22.12.2017г. по гр.д. № 241/2016г. на PC -Котел,
с което са осъдени, на основание на чл.59 от ЗЗД, Н.Ю.Ю. ЕГН ********** и Г.С.Ю.
ЕГН ********** ***, да заплатят на „Хайди Строй" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя А.Х.С. ЕГН **********
сумите както следва: 15 737,17 лева, представляваща неплатени строителни
материали с ДДС, сумата от 135,51 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата по всички забавени за заплащане строителни материали,
считано от 29.07.2016г. до датата на завеждане на исковата молба 30.08.2016г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Ответниците са осъдени да заплатят
на дружеството направените по делото разноски в размер на сумата от 2041,08
лева.
Подадена е
въззивна жалба от пълномощника на ответниците адв.И.Б., в която се твърди, че
решението е неправилно. Постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост и нарушаване на
материалния закон. PC безкритично е приел за
установена и доказана описаната в исковата молба фактическа обстановка, като тя
е приета за установена на базата само на свидетелски показания. Съдът обаче не
е посочил и мотивирал защо дава вяра на едни показания, а игнорира други. Прави
се разбор на събраните по делото свидетелски показания и се сочи необоснованост
на изводите. На второ място решението е неправилно с оглед приложението на
материалния и процесуалния закон, и е опит да се адаптират правните норми към
обичайните отношения и взаимоотношения в социалната среда на страните, вместо
да се оценят отношенията от гледна точка на действащото право. Пропуските на
съда са липса на мотиви и изрична воля относно допустимостта или
недопустимостта на свидетелските показания като доказателства по делото, липса
на яснота за основанието на иска и неговата правна квалификация. Съдът само е
посочил, че ищецът е квалифицирал иска по чл.59 от ЗЗД. Липсва становище на
съда относно основателността, квалификацията и съответствието на иска с нормата
на чл.59 ал.2 от ЗЗД. На следващо място липсва яснота относно това под коя
норма на закона съдът е подвел казуса. Не отговорено на въпроса какъв е
договора, чийто правни правила съдът е приложил. Съдът не си е отговорил на
въпроса за допустимостта на свидетелските показания и евентуално за наличието
на начало на писмено доказване. Така не е преодоляна забраната, въведена с
чл.164 ал.1 т.З предл.2 от ГПК и съдът е пренебрегнал тази забрана, като се
излагат аргументи за това. В резултат на процедурния пропуск на съда решението
е останало необосновано. Признатата от закона фактическа обстановка в случая би
била съвсем друга и тя е следвало да се изведе единствено и само чрез
позволените средства. При законосъобразен подход фактическите изводи на съда
биха били съвсем различни. Така на практика съдът е приел една произволна
фактическа обстановка и е постановил неправилно решение. На следващо място се
сочи, че като правна последица от необосноваността е и нарушението на
материалния закон. Съдът не е квалифицирал отношенията между страните и казуса
по делото, съобразно приетата система, уреждаща договорите. След като в
решението съдът потвърждава, че между страните има устни уговорки, т.е.
договори, при формиране на крайната си воля съдът приема, че липсва договор.
Така PC по никакъв начин не е защитил тезата си, че чл.59 от ЗЗД е приложим, като не е изложил в мотивите си никоя от възможните хипотези на
неоснователно обогатяване. Позоваването на чл.59 от ЗЗД е опит да се заобиколи
договорната отговорност, която в случая е приложима. Излагат се аргументи в
подкрепа на тази теза. В обобщение се иска да бъде постановено решение, с което
да се отмени изцяло първоинстанционното и да се постанови ново, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от процесуалния
представител на ищеца ад в. Д.Д.. На първо място се прави разбор на
свидетелските показания и се сочи, че в случая няма сключен нито писмен, нито
устен договор, нито пък е било постигнато устно споразумение за строеж на
жилищна сграда, а е бил поет ангажимент срещу заплащане да се осигуряват
строителни материали, както и помощ с техника и транспорт, но не и да се строи.
Поддържа се, че са били доставени строителни материали, както и е била
предоставена техника и транспорт. По безспорен начин, от назначената СТЕ, е
установено какви строителни материали реално са били доставени на обекта, както
и че те са били доставени с транспорт от ищеца. Излагат се подробни съображения
относно фактическите обстоятелства, приети по делото. В обобщение се сочи, че
управителят на дружеството е открил партида на името на ответницата, тъй като
на нейно име са били издадени разрешенията за строеж и е доставяла материали,
консумативи и услуги за строежа, като при приключването на първия етаж е
поискала да бъдат разплатени, тъй като е изпълнила договорката си. Ответниците
не са изпълнили договорката да заплатят цената на предоставените материали и
услуги и поради това е бил заведен иска по чл.59 от ЗЗД. В случая се касае за
неоснователно обогатяване, тъй като не се установява между страните да има
сключени каквито и да било договори или устни договорки. Иска се да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
С определение от закрито заседание
от 23.02.2017г. настоящият състав е констатирал, че при изготвянето на проекта
за доклад и приемането му за окончателен от първоинстанционния съд е допуснато
процесуално нарушение, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си по чл.145
от ГПК както и по чл.146 от ГПК. Поради това
съдът е оставил без движение подадената искова молба и е указал на ищеца, че
следва да отстрани нередовностите като с допълнителна молба с препис за другата
страна изложи ясно, точно, последователно, като хронология, онези
обстоятелства, които са го мотивирали да извършва изкопни работи, транспортни
услуги и доставка на строителни материали за обекта, собственост на ответниците
и да представи писмените доказателства на които основава претенцията си.
С оглед даденото от въззивната
инстанция указание ищецът „Хайди строй“ ЕООД е депозирал допълнителна искова молба, в
която излага обстоятелствата за възникналите между страните по делото отношения
и претендира, че основава претенцията си на чл.327 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
200 ал. 1 от ЗЗД, поради което иска ответниците по делото да заплатят на
ищцовото дружество претендираната сума, представляваща неплатени строителни
материали, консумативи и инструменти, изкопни работи и транспорт, с включен в
нея ДДС, както и да заплатят мораторна лихва за забава и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба.
Постъпил е писмен отговор на допълнителната
искова молба, в който се твърди, че отношенията между страните са на договорна
основа. Твърди се, че с процесуалните си действия ищецът променя основанието на
иска, като се претендират отговорности на база сключени и съществуващи
договорни отношения между страните. Променя се искането, като не се претендира
обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на ответниците, което следва
да се преосмисли при действията на чл.214 от ГПК. На следващо място се сочи, че
искът е недопустим по отношение на ответниците, тъй като същите са ненадлежна
страна. Анализират се отношенията между страните, като се сочи, че те се
основават на система от договори и че евентуално в случая ответниците биха
могли да отговарят в спор за заплащане на цена на уговорено строителство, но
това е друг договор, на който не се основава претенцията. На следващо място се
сочи, искът за неоснователно обогатяване
е неоснователен, като се поддържат доводите, изложени в отговора на
първоначалната искова молба. Искът за заплащане на продажна цена на строителни
материали и услуги също е неоснователно. Липсват параметрите на тези отношения
и се позовават на липсата на писмен договор, с който се установяват задължения
за над 5000 лева. Излагат се съображения в подкрепа на тезата за недължимост на
претендираната претенция.
В с.з. за въззивниците се явява
представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба.
За въззиваемото дружество се явява
представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези
пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради
което следва да бъде отменено.
С оглед на събраните пред първата инстанция и пред тази доказателства,
настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Ответниците и въззивници в настоящото производство Н.Ю.Ю. и Г.С.Ю. са имали
намерение да изградят жилищна сграда и за това са имали одобрен архитектурен
план и разрешително за строеж на името на Г.С.Ю.. Къщата е следвало да бъде
изградена в с.Филаретово, общ.Котел.
На 24.04.2016г. Н.Ю., заедно със сина си
- свид.С. Ю., отишли в с. Ябланово в заведение, което се намира пред
склада на фирма „Хайди строй“ ЕООД, което дружество се представлява и управлява
от А.Х.С.. В това заведение те се срещнали и разговаряли с И. С. – съпруг на
управителката на фирмата. Разговорът бил
свързан с изграждането на къщата, като С. Ю. и Н.Ю. са поискали от И. С. да построи
първия етаж на къщата. С. поискал да му покажат строителните книжа. Заявил, че
стойността на строителните работи ще възлиза на 20 000лв. и Н.Ю. го
уверил, че може да осигури парите. И. С.
позвънил по телефона на свид. Х.М., който бил строител и го помолил да
дойде до заведението, за да се разберат за
строителство на къща в с.Филаретово. Х.М. отишъл в заведението, поискал
да види плана и се съгласил да извърши строителството. Строителните дейности за почнали близо месец
по-късно, като били изкопани от строителите основите, бил направен кофражът и
необходимите материали били докарвани от склада на фирмата „Хайди строй“ ЕООД
по заявка на строителя Х.М.. За извършената работа на него му било заплащано от
И. С., който получил десет хиляди лева от Н.Ю.. След приключването на първия
етаж ответникът Н.Ю. отишъл при И. С., за да изчистят дължимите суми по строежа
и носел останалите десет хиляди лева. И.
С. му казал, че дължи още 35 000лв., поради което не е приел заплащането
на 10 000лв., които му е носел ответникът. По-късно ответникът лично е
заплатил стойността на доставения за строежа бетон от бетонен възел във
Върбица, на стойност от 10 000лв. Плащането станало след като С. довел при
ответника представител на бетоновия възел.
На 04.08.2016 г. страните по делото
са се срещнали в кантората на нотариус в гр. Котел и ответникът е отказал
заплащането на претендираната от ищцовото дружество сума, като страните са
заявили, че ще решат възникналите между тях отношения по съдебен ред, след
което е била подадена исковата молба, по повод на която е било образувано
първоинстанционното производство пред РС - Котел.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните в
настоящото производство свидетели Ю.Н. Ю. и Н.М.М., които са в отношение на
покриване и допълване, като и двамата свидетели заявяват, че между свид. И. С.
и Н.Ю. е съществувала договорка за строителството на първи етаж от къщата по
одобрения проект за строителство.
Съдът кредитира и показанията на свид.С. Ю. дадени в хода на
първоинстанционното производство, които се подкрепят от показанията на разпитаните
свидетели от въззивната инстанция, както и показанията на свид. Х.М., който
непосредствено е извършвал строителните работи.
Настоящата инстанция частично кредитира показанията на И. С., като се съобрази с обстоятелствата свързани
с поддържаната от ответниците в отговора на исковата молба и във въззивната
жалба теза относно характера на възникналите между тях отношения.
Настоящата инстанция кредитира и писмените доказателства, приложени към
допълнителната искова молба, представена пред настоящата инстанция, от които е
видно, че на обекта в с. Филаретово са доставени строителни материали, които са
приемани от строителя Х.М. с оглед приложените стокови разписки. В тази връзка
обаче съдът също съобрази обстоятелството, че пътните листи за осъществени
транспортни услуги са разрешавани И. С. в качеството на ЕТ „С.“. По същия начин
изравняването на терена и изкопните работи са извършени от изпълнител ЕТ „С. – И. С.“, видно от стоковата разписка,
намираща се на л.34 от настоящото въззивно дело.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск от „Хайди строй“
ЕООД против ответниците се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
От безспорната фактология по делото се установява по несъмнен начин, че между свид. И. С. и ответниците е бил сключен
договор за строителство. С оглед липсата на специална регламентация за този вид
договори към тях са приложими разпоредбите, уредени в глава Осем на особената
част на ЗЗД, които се отнасят до обикновения договор за изработка, но са
приложими и към договора за строителство като вид изработка. Към договора за
строителство са приложими и съответните специални разпоредби на ЗУТ и наредбите
по приложението на закона, както и на практиката по сключване и изпълнение на
договори за строителство. Безспорно е и в теорията се приема, че до голяма
степен договорът за строителство е алеаторен, независимо дали страните по
договора съзнават възможността в хода на изпълнението му да възникнат допълнителни задължения или
дължимите от тях престации да се променят и да изменят
своето съдържание, размерът или стойността. Така когато възнаграждението е
уговорено по единични цени за отделни видове работи, то може да се измени,
съответно да се увеличи или намали, съобразно количествата работа и вложени
материали, ако последните бъдат осигурени от строителя, но ако възнаграждението
е договорено изцяло, то размерът на възнаграждението не следва да търпи промяна. В случая в отношенията на страните по
сключения договор са възникнали изменения и хипотетично, доколкото не е било
доказването му в това производство, възложителят не се е възползвал от
разпоредбата на чл.262 ал.2 от ЗЗД. Така след като в случая между ответниците -
в качеството на възложители, и свид. И. С. – в качеството на изпълнител, са
възникнали отношения по договор за строителство, то ищецът „Хайди строй“ ЕООД
не е страна в тези отношения. Доставката на строителни материали е извършена в
полза на изпълнителя, който дължи тяхното заплащане. Поради това предявеният
спрямо ответниците иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Като е постановил обратното, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново в
горния смисъл.
На въззивниците, с оглед изхода на процеса, се дължат на правените по
делото разноски за двете инстанции, а въззиваемата страна следва да понесе
своите така, както ги е направила.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
47/22.12.2017 г. по гр.д. № 241/2016г. на Районен съд – Котел ИЗЦЯЛО, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хайди строй“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от управителя А.Х.С. ЕГН **********
против Н.Ю.Ю. ЕГН ********** и Г.С.Ю. ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.327 ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 200 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 15 737.17 / петнадесет хиляди седемстотин тридесет и седем лв. 0.17
ст./ лева, представляваща доставени , но не платени строителни материали,
консумативи, инструменти, изкопни работи и транспорт, с включено ДДС, както и иск
за сумата от 135.51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Хайди строй“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от
управителя А.Х.С. ЕГН ********** да заплати на Н.Ю.Ю. ЕГН ********** и Г.С.Ю.
ЕГН **********,*** сумата от 1342,45 лева / хиляда триста четиридесет и два
лева и 45 ст./ представлявяща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: