РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 14.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4293 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищецът П.И.Д. е предявил иск против ответника К.Д.Г. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 10 800 лв. на основание договор за заем със срок на връщане 31.05.2019 г., за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3612/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

         Претендира разноски.

          Ангажира писмени доказателства.

Ответникът К.Д.Г. не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание на 14.02.2020 г. ищецът чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазване на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

            Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за заем.

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валиден договор за заем между страните и настъпване на срока за връщане на заемната сума.

         Ищецът е представил по делото разписка, издадена на 24.03.2019 г. от К.Д.Г., с която потвърждава, че е получила от П.И.Д. сумата от 10 800 лв., която се задължава да върне в срок до 31.05.2019 г. Разписката съдържа всички съществени уговорки на договора за заем, носи подписа на ответника и не е оспорена от него, поради което може да направи извод за валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по което ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника отпуснатата в заем сума. Настъпил е срокът за връщане на заема – 31.05.2019 г. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е изпълнил задължението си да върне сумата на ищеца. При тези данни съдът прави извод за вероятната основателност на иска, поради което в отношенията между страните следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 800 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното събиране на сумата.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в исковото и заповедното производство в пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.1 и чл. 238, ал.1 ГПК Районен съд – Пазарджик    

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Д.Г., ЕГН ********** *** дължи на П.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 10 800 лв., представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.09.2019 г., до окончателното събиране на сумата, за която в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3612/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на П.И.Д., ЕГН ********** *** разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 216 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 216 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: