МОТИВИ по НОХД
№30289/2009 г. по описа на РС-М.
Подсъдимата
Е. З. П. е обвинена в това, че на 18.04.2008 г. в гр. М., намерила чужда
двиижима вещ- мобилен телефонен апарат марка „Нокиа", модел 6300 в
комплект със СИМ карта на „Вивател" и батерия на обща стойност 269.10 лв.,
собственост на В. И. К. и в продължение на една седмица /до 25.04.2008 г. вкл. /
не съобщила за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил –
престъпление по чл.207 ал.1 НК.
Прокурорът подържа обвинението
и моли съда да освободи П. от наказателна отговорност като й наложи
административно наказание по чл.78 а НК, тъй като са налице предпоставките за
това.
Подсъдимата П. се признава за виновна и
заявява, че когато намерила телефона на улицата искрено се зарадвала, като
нямала представа, че извършва престъпление като не съобщава в полицията за
намерената вещ.
Доказателствата са писмени и гласни, прието
е заключение по извършена съдебно-оценъчна експертиза на досъдебното
производство.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с
доводите на страните, и законовите изисквания, приема за установено следното:
На 18.04.2008
г. свидетелят В. И. К. се движел с лек автомобил по улиците на гр. М.. Спрял
пред Автоцентър „Радиал", като оставил мобилния си телефон - „Нокиа",
модел 6300 в комплект със СИМ карта на „Вивател" отгоре върху таблото на
колата, а самата кола отключена и влязъл в помещението. След около 10 минути се
върнал, но телефонът липсвал. Веднага сигнализирал в полицейското управление. При
проведените от полицейските служители оперативно- издирвателни мероприятия се
установило, че подсъдимата П. намерила телефона на улицата и го взела, като го
дала за ползване на сина си – свидетеля М.. Той предал вещта на служителите на
полицията с протокол за доброволно предаване на 16.01.2009 г. Съгласно
заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценъчната експертиза, се
установяна, че общата стойност на вещта - мобилния си телефон - „Нокиа", модел
6300 в комплект със СИМ карта на „Вивател" е в размер на 269.10 лв.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като П. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е желаела тяхното настъпване. Самата подсъдима в
съдебно заседание заявява, че е помислила, че намереният телефон е «нейният
късмет» и затова го е взела. После, го е дала на сина си за да го ползва.
Обвинението
се установява доказателствата по делото - протокол за доброволно предаване, разписка
за върната вещ, съдебно-оценъчна експертиза, показания на свидетеля Р. М., както
и от обясненията на самата подсъдима.
Съдът призна подсъдимата П. за виновна в
извършването на деяние по чл.207 ал.1 НК, но намира, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.78а НК – подсъдимата е пълнолетна, не е
осъждана за престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а и сл. НК, за престъплението се предвижда наказание
по-леко от лишаване от свобода и причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени.
Подсъдимата П. следва да
бъде освободена от наказателна отговорност, като на основание чл.78а НК във вр.
с чл.78а ал.5 НК следва да й се наложи административно наказание - глоба в
размер на 100 лв. Съдът намира, че не следва на подсъдимата да бъде наложено
наказание “глоба”, както е предвидено в разпоредбата на чл.207 ал.1 НК – от сто
до триста лв., тъй като режимът на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание е по-благоприятен за дееца в конкретния
случай, а и при съответното съобразяване с разпоредбата на чл.78а ал.5 НК –
когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго
по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на
тази глоба.
Съобразно изхода на
делото, подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС-С. деловодни
разноски в размер на 70 лв. /разноски за вещо лице/, както и 5 лв - държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: