№ 22
гр. Габрово, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20224200600006 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия В.Х.Г.
от гр. Севлиево, чрез договорния защитник адв. С.К. от АК Габрово, против
Присъда № 34 от 10.12.2021 година, постановена по НЧХД № 383/2021 г. на
Районен съд – Севлиево.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия В.Х.Г. от гр. Севлиево, роден на *** в гр. Севлиево, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като машинен
оператор в „***", с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2021
год., на черен път, в местността „***", в землището на гр. Севлиево, нанесъл
на Д.И.Г. от гр. Севлиево удари с ръка по лявото ухо, врата и гърдите и с това
си деяние й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 130, ал. 2 и чл. 54 от НК го е
ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ, като му е наложил пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
1
два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Х.Г. за
НЕВИНЕН и го е ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му по-тежко
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Х.Г. за ВИНОВЕН в това, че на
26.08.2021 год., в местността „***", в землището на гр. Севлиево, в нейно
присъствие казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д.И.Г. от гр.
Севлиево - „***" и „***", с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 146, ал. 1 и 54 от НК съдът го е ОСЪДИЛ на ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът е
ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия В.Х.Г. ОБЩО НАКАЗАНИЕ за изтърпяване -
ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
НК, както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В.Х.Г. да заплати на тъжителката Д.И.Г.
от гр. Севлиево, ул. ***, с ЕГН **********, обезщетение за причинени от
деянията неимуществени вреди в размер на 2200 лв. /две хиляди и двеста
лева/, от които 1200 лева за вреди, произтичащи от престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК и 1000 лева за вреди, произтичащи от престъплението
"обида", ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
причиняване на вредите - 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
да заплати на тъжителката направените от нея разноски по делото в размер на
619 лв. /шестстотин и деветнадесет лева/.
Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д.И.Г. против В.Х.Г. граждански
иск, с който се претендират обезщетения за причинени неимуществени вреди,
произтичащи от престъплението по чл. 130 от НК над размера от 1200 лева до
пълния размер от 3000 лева и произтичащи от престъплението обида над
размера от 1000 лева до пълния размер от 2000 лева, като неоснователен и
недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимия В.Х.Г. да заплати по сметка на Районен съд
гр. Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданските искове
в размер на 100 лева.
Съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. CD носител
относно постъпил сигнал на ЕЕН 112, след влизане на присъдата в сила, да се
унищожи.
2
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.
Във въззивната жалба на подс. В.Х.Г., подадена чрез договорния
защитник адв. С.К. от АК Габрово, се твърди, че присъдата била постановена
в нарушение на чл. 303, ал. 2 и чл. 304 от НПК. Съгласно чл. 13 от НПК
органите по разследването били длъжни да вземат всички мерки за разкрИ.е
на обективната истина. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК, съдът вземал
решенията си по вътрешно убеждение, но основано на всестранно, пълно и
обективна изследване на всички обстоятелства по делото. Съгласно чл. 107,
ал. 3 и 5 от НПК бил длъжен да събира и проверява както разобличаващите
обвиняемия доказателства, така и оправдателните доказателства и да
подложи на внимателна проверка всички доказателства. Съдът обсъдил в
изготвените мотиви събраните доказателства, но не ги преценил обективно,
всестранно и задълбочено, поради което направените фактически и правни
изводи се явявали необосновани, тъй като обвиненията, повдигнати с
тъжбата, не били доказани по безспорен и несъмнен начин, поради което
следвало съдът да признае обвиняемия изцяло за невинен и да го оправдае по
тези обвинения, както и да отхвърли предявения граждански иск, като
неоснователен и недоказан. За правилното решаване на делото, при
наличието на явна предубеденост и заинтересованост на някои свидетели,
съдът следвало при оценката на показанията им внимателно да ги прецени и
съпостави с останалите източници на доказателства, като обективността и
добросъвестността на такива показанията се прецени след съпоставка с
всички други преки и косвени годни доказателства /Решение № 290 от
14.07.2011 г. на ВКС по н.д. № 1650/2011 г., II н. о.,НК/. По отношение на
обвинението за отправени към тъжителката обидни думи, то категорично
било недоказано. От изслушания запис от информационната система на тел.
112, от приложените към делото писмени доказателства, както и от
подробните показания на полицейските служители се установило, че обект на
проверката били възникнали конфликтни отношения между подсъдимия и
свидетеля Г., а не между подсъдимия и тъжителката. Двама от полицейските
служители - А. и Г. познавали страните и заявили, че съществува дълготраен
конфликт между семействата. Не се потвърждавало твърдяното от сина и
съпруга на тъжителката, за отправени обиди към нея. Свидетелят И. Г.
3
обяснил на полицейските служители, че те са се карали, не е имало
оплаквания за телесни увреждания, самата тъжителка била в нервно
състояние, викала и крещяла. Тези неща сочели на една пълна недостоверност
на показанията, депозирани по делото от близките на тъжителката, които
освен, че били лично заинтересовани, били и предубедени поради дълготраен
личен конфликт и съдебни спорове с подсъдимия, включително и по НЧХД №
252/2021 г., в което се установило, че свид. И. Г. е нанесъл побой на
подсъдимия. Поради тази причина техните показания следвало да се ценят
внимателно и да се съпоставят с обективните данни, включително с
обясненията на подсъдимия. Категорично по делото не се доказало да е имало
вербален контакт между страните, съпроводен с лични обиди. От страна на
обвинението се твърдяло, че по-късно, около един час след това, подсъдимият
бил нанесъл удари на тъжителката, при което тя паднала и си ударила
колената. В тази насока отново бил изслушан записа от тел. 112, в който се
съдържали само лаконични оплаквания за нанесен на тъжителката удар. По
отношение на това обвинение, което подсъдимият напълно отхвърлял, свид.
С. сочела, че след като подсъдимият бил освободен от полицията, той се
прибрал в къщи и не е имал никакъв допир с тъжителката. Следвало съдът
много внимателно да обсъди показанията на свидетелите И. В. и Г. Г., с оглед
на тяхната явна заинтересованост, пристрастност и противоречивост с оглед
на взаимно изключващите се в тях твърдения по случая. Свид. Г. - съпруг на
тъжителката, първо заявил, че И. се е обадил на полицията като се върнал,
след като ходил да купува цигари и тогава подсъдимият започнал да бие
тъжителката. Също така твърдял, че на връщане от полицаите подсъдимият
почнал да бие тъжителката, че й ударил шамар по лявото ухо, тъжителката
била излязла да изхвърли боклук и започнал да я обижда и псува и тогава я
набил. Самият свидетел И. В. първоначално се обадил на тел. 112 и обяснил,
че не може да си почива и да слуша обиди. Впоследствие заявил, че когато се
връщал от полицейската проверка чул майка му да вика: „В. ме удари с ръка в
лявото ухо два пъти", под мишница я ударил, псувал я. Твърдял, че имала
синини по ръката, колената й били наранени. Това било нелогично и се
опровергавало от обективните данни на самите проверки и това, което
заявили полицейските служители. Същият свидетел твърдял, че тя била
ударена, когато той се прибрал и баща му го пратил да прибере тъжителката.
По отношение на самите увреждания било характерно, че твърдяното събитие
4
се е случило на 26.08.2021 г. От приложения журнал на ЦСМП се установявал
извършен преглед на тъжителката вечерта на същата дата, в който било
отразено, че при същата е констатирано нейното състояние, за което вещото
лице Я.К. заявил, че кореспондира само с последното увреждане - болезнен
оток зад ляво ухо. В журнала не били отразени кръвонасядания по гръдния
кош, лява предмишница, двете колена, както твърдял свид. И. В.. Едва на
тридесети август, в понеделник, четири дни след твърдяната дата 26-ти
август, при прегледа извършен от Я.К. били отразени тези допълнителни
увреждания, които той описал в своето заключение и които характеризирал
като такива, довели до болка и страдания без разстройство на здравето. При
тези данни и съпоставката им, не можело да се направи обоснован извод дали
всички установени на дата тридесети телесни увреждания всъщност са
причинени при контузия, случила се на двадесет и шести август. Вещото лице
само допускало, че е възможно да е в този период, но това допускане се
опровергавало от посоченото в журнала на ЦСМП. Тези съображения били
още един довод съдът да приеме, че и това обвинение не е доказано, и със
своята присъда изцяло да признае подсъдимия за невинен.
Присъдата се явявала неправилна и в гражданската й част, тъй като
дори да била обоснована в гражданската й част, присъдените обезщетения за
неимуществени вреди били явно несправедливи /прекомерни/ и в
противоречие с критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Претендира се въззивният съд да отмени изцяло присъдата на СРС и да
произнесе нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по предявените
обвинения, да го оправдае и да отхвърли гражданските искове, както и да
присъди в полза на подсъдимия разноските по делото.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание на 02.03.2022 г. подсъдимият В.Г. и неговият
защитник адв. К. от АК Габрово поддържат въззивната жалба и направените
искания.
В съдебно заседание тъжителката Д.И.Г. и нейният повереник адв. П.Д.
от АК Габрово оспорват жалбата на подсъдимия. Не правят нови
доказателствени искания.
Пред първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителката Д.И.Г. против подсъдимия В.Х.Г. за сума в
размер на 4000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от
5
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане и граждански иск от
тъжителката Д.И.Г. против подсъдимия В.Х.Г. за сума в размер на 2000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.
146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, с правни основания чл. 45 от ЗЗД. Тъжителката
Д.Г. е конституирана и като граждански ищец в наказателното производство.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Тъжителката Д.И.Г. и семейството й притежавали вилна постройка с
дворно място, която се намирала в местността „***", в землището на гр.
Севлиево. В съседство с нея се намирали вилна постройка и дворно място,
които били собственост на подс. В.Х.Г. и съпругата му - свид. М.Д. С.. От
години отношенията между семейството на тъжителката Г. и това на
подсъдимия Г. били обтегнати. На 26.08.2021 г. тъжителката Г. и съпругът й -
свид. Г. В. Г. били на вилата си и през деня приготвяли зимнина. Следобед, и
след приключване на работният ден, подс. В.Г. се прибрал на вилата си,
където била и съпругата му - свид. М.Д. С.. В последствие употребил алкохол.
Синът на тъжителката - свид. И. Г. В. също бил на работа дневна смяна и след
това отишъл на вилата при родителите си. Около 19,00 часа свид. Г. Г. се
намирал в дворното си място и варял буркани с чушки. Тъжителката също се
намирала извън вилата, в дворното им място. Подс. Г. се приближил до
оградата, разделяща двата имота, и през мрежата започнал да обижда свид. Г.
Г. и съпругата му - тъжителката Д.Г.. Между последната и подс. Г.
възникнала словесна разправия. Подс. Г. продължил да обижда тъжителката
Г. като я нарекъл "***" и "***". Обидните думи, изречени от подс. Г., били
чути от съпруга на тъжителката Г. Г. и сина й - свид. И. Г. В.. Тъй като
разправията продължавала, последният подал сигнал за случващото се на
ЕЕН 112, от където сигналът бил препратен към оперативния дежурен в РУ
на МВР - Севлиево. На мястото бил изпратен автопатрулен екип по охрана на
обществения ред, в състава на който били свидетелите П.Ц. А., М.И. Г. и
Я.М.И., тримата служители в полицейско управление РУ Севлиево. Тъй като
достъпът с автомобил до вилните постройки на двете семейства бил
затруднен, служителите на МВР спрели малко по-надолу от имотите и били
посрещнати от свид. И. Г. В.. Последният ги отвел пеш до имота на подс. Г..
Подсъдимият вече се бил прибрал в дома си и бил помолен от служителите да
излезе на пътя. Там се намирали освен свид. И. В. и неговата майка -
тъжителката Г., както и съпругът й - свид. Г. Г.. След като разговаряли с двете
страни, пред свид. Я.И., тъжителката споделила, че подсъдимият я е обиждал
6
като я наричал "***" и "***". Полицейските служители поканили подс. Г. и
свид. В. да слязат до служебния автомобил, за да бъде взето административно
отношение спрямо тях. След това, на двамата били издадени разпореждания
на полицейски орган да не влизат в спор и пререкания помежду си, да не
отправят закани за саморазправа, да не извършват самоуправни действия
помежду си, да не използват неправомерно сила, заплахи или обиди и всички
спорни въпроси да решават по съответния правов ред. След това служителите
освободили подс. Г. да се прибира, а около пет - десет минути след него и
свид. И. В.. Служителите на МВР напуснали мястото и продължили да
изпълняват служебните си задължения. Междувременно свид. Г. Г. се
прибрал в дворното си място и продължил да вари буркани. Тъжителката Г.
обаче се намирала на пътя, преминаващ покрай двата имота. Прибирайки се
към своя имот, след като бил освободен от полицейските служители, между
подс. Г. и тъжителката Г. отново възникнало напрежение, прераснало в
пререкания. Свид. Г. Г. чул пререканията между двамата и тръгнал към тях, за
да защити съпругата си. Тъй като бил трудно подвижен и се придвижвал с
бастун, не успял бързо да стигне до тях, но видял, че подс. Г. нанася на
тъжителката удари с ръка по лявото ухо, врата и гърдите. Вследствие на
нанесените й удари тъжителката паднала на земята. След като й нанесъл
ударите, подс. Г. тръгнал да се прибира в дома си. Междувременно свид. И. В.
вече се придвижил до двата имота. Видял, че майка му е паднала на земята и
тръгнал да й помогне да стане и да се прибере вкъщи. Последната му
споделила, че подс. Г. я е удрял по главата и подмишницата, както и, че
вследствие на ударите паднала на земята. Казала му отново да извика
полиция. Свид. И. В. й помогнал да стане и да се прибере във вилата им. След
това тъжителката подала сигнал за случилото се на ЕЕН 112. Сигналът бил
препратен към оперативно-дежурната част на РУ на МВР - Севлиево. От там
обяснили на тъжителката, че нямат възможност да изпратят отново
служители на мястото и я посъветвали да посети бърза помощ и да си извади
медицинско свидетелство за нанесените й увреждания. Тъжителката се
обадила по телефона на другият си син - свид. С. Г. В., разказала му какво се е
случило и го помолила да я откара до Бърза помощ. Същата вечер свид. С. В.
откарал майка си до ЦСМП - филиал Севлиево, където й бил извършен
преглед, който бил отразен и в журнала. Тъй като 28-ми и 29-ти август били
почивни дни /събота и неделя/ на 30.08.2021 г. тъжителката посетила съдебен
лекар в гр. Габрово, който извършил преглед и й било издадено съдебно -
медицинско удостоверение № 100/2021 г.
По искане на тъжителката първоинстанционният съд е допуснал
съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице д-р Я.К.
става ясно, че пострадалата на 26.08.2021 г. Д.И.Г. е получила следните
увреждания - болезнен оток зад лявото ухо, болезненост по шийните мускули
вляво странично, кръвонасядане отпред горе на гръдния кош, кръвонасядане
на лявата предмишница, кръвонасядания на двете колена. Имала е
субективни оплаквания от главоболие и болки в шията при движение. По
7
механизъм на получаване, описаните увреждания /оток и кръвонасядания/ са
резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети. Това може да са удари с
юмруци /за отока, кръвонасяданията на гръдния кош и предмишницата/ или
падане /за кръвонасяданията на предмишницата и на коленете/. Няма
увреждания, които да отразяват специфично предмета, с който са нанесени.
Уврежданията са довели до болка и страдание. Не се потвърждава наличие на
разстройство на здравето, тъй като не е извършен уточняващ диагнозата
преглед от специалист - невролог във връзка с посочените оплаквания от
неврологичен характер. По характер уврежданията са локални мекотъканни
промени - оток и кръвонасядания. Съответно периодът на възстановяване при
тези увреждания е както следва - за отока около 5-6 дни, а за
кръвонасяданията около 7-10 дни /период на оплаквания, свързани с
уврежданията/. Възможно е да остане пигментация на мястото на
кръвонасяданията и за по-дълъг период, но без наличие на оплаквания.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице К. поддържа
представеното от него заключение. Допълва, че за кръвонасяданията е
посочил основния механизъм на получаване - при удар в областта. Нарушава
се целостта на капилярите и прониква кръв в околните меки тъкани, затова са
видими кръвонасяданията с болезненост в областта. Отокът се получава след
въздействие от травма според областта, може при същия механизъм, както
при получаване на кръвонасядане в зона, където е по-малко кръвоснабдена
или, където има по-малко рехава наситена на кръвоносни съдове тъкан да не
възникне толкова явно кръвонасядане, но да се образува оток, поради
нарушената пропускливост на съдовете без тяхното разкъсване и проникване
на лимфа и течности в меките тъкани, нарушавайки обема. За тези болки и
страдания възстановителният период варира индивидуално, но това е
обичайният период, за който отшумяват те (посоченият в СМЕ). При първия
преглед на тъжителката на 30.08.2021 г. са констатирани едни външни
увреждания и в същото време оплаквания, съобщени от пострадалата -
главоболие, болки при движение в шията, които кореспондират с външните
увреждания и в този смисъл могат да бъдат разстройство на здравето,
смущаване на функции. За да бъде прието това обаче, не случайно е
посочено, че е необходима консултация със специалист, който да каже дали
оплакванията са диагноза, като мозъчно сътресение или увреждане на
мускулна или нервна тъкан, и ако има такова разстройство на здравето, да се
назначи и лечение. Няма данни по делото след прегледа от съдебния лекар да
има такава констатация. Затова няма как по обективен начин вещото лице да
приеме в заключението на СМЕ, че има такова разстройство на здравето.
Дори хипотетично да е имало, то не е потвърдено по медицински начин.
Разкъсването на капиляри и възникването на оток не довеждат до
разстройство на здравето, а само до локална болка. Тук не става дума за
нарушаване целостта на тъкани в обем, че да се характеризира като рана,
независимо външна или вътрешна, но със засягане на зона в тялото,
конкретното увреждане, в тази зона да смути някаква функция, както би било
8
при оток на клепачите и смущение на зрението или др. Когато тези прояви,
кръвонасядания или оток, са в по-голям обем, се приемат като кръвозагуба,
поради обема кръв излязла от кръвоносните съдове. Кръвонасядания и отоци,
както и охлузвания по тялото, вещото лице е приело, че се квалифицират като
болка и страдание, или само болка, тъй като сами по себе си не причиняват
разстройство на здравето, освен в случаите, които вещото лице е посочило,
като хипотези. Тъй като субективните оплаквания не са изследвани от
специалист, който да ги конкретизира и свърже с вътрешни промени, няма
как да се приеме, че има разстройство на здравето. Това остава само хипотеза,
но не обективно потвърдена. Вещото лице е изготвило СМУ на 30.08.2021 г. и
има приложени снимки, а прегледа в Спешна помощ е извършен на
26.08.2021 г. Целите на преглед от спешен екип и преглед от съдебен лекар са
съвсем различни, самият преглед е различен. Въпреки, че и двата прегледа
съдържат описателна част на здравословното състояние, видимо от фиша за
спешна помощ са проведени изследвания на анатомични зони, от които е
имало оплаквания, а именно глава, шийна област. Проведени са
рентгенографски изследвания и не са установени фрактури, които са целта на
спешната помощ - да изключат възможности за спешна намеса. Това не е в
противоречие с описанието на състоянието на констатираните от вещото лице
увреждания, даже ги потвърждава детайлно. Не е предмет на спешната
помощ да констатират кръвонасядания. Съдебният лекар е установил
кръвонасядания, които е възможно да се появят малко по-късно. При оказване
на спешна помощ такива травми често не се отразяват, защото не се приемат
за спешно състояние. Диагнозата кореспондира с оплакването главоболие и с
оплакването болка зад ухото. Уврежданията, установени от съдебния лекар на
30.08.2021 г., така описани с промяна в цвета им към кафеникав означава, че
не са пресни увреждания, по-точно не може да се определи, затова обичайно
се приема, че те могат да са от конкретния период, не са и от по-стар период,
защото цвета вече преминава към жълто-зелено. Това означава, че не са стари
и отговарят на процесния период.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват гласните и писмените
доказателства по делото.
Възражението на подсъдимия, че извършването на престъпленията не се
доказва по безспорен и несъмнен начин, не намира подкрепа в събрания по
делото доказателствен материал. Очевидци при извършване на
престъпленията са свидетелите Г. В. Г. - съпруг на тъжителката Д.Г. и И. Г. В.
- син на тъжителката Д.Г.. В показанията си на л. 34 от НЧХД свид. Г. Г.
описва хронологията на конфликта между двете семейства, обитаващи
9
съседни имоти. Твърди, че на 26.08.2021 г., след поредния скандал, започнал
между него и подс. В.Г., последният нарекъл съпругата му Д.Г. "***", както и
с други обидни думи. След като повиканите по този повод полицейски
служители си тръгнали, подс. В.Г. започнал да бие Д.Г.. Свидетелят видял
шамари по лявото ухо и удари в подбедрицата, след което тя паднала на
земята и си ударила коленете. След това имала синини по главата, бузите,
краката и колената. Оплакала се от главоболие и главозамайване.
В показанията си на л. 34 и 35 от НЧХД свид. И. В. заявява, че при
конфликта подс. В.Г. е нарекъл майка му "***, *** и ***", както и по други
обидни начини. Тези обиди били възприети от Д.Г.. Когато се връщал от
срещата с полицаите, след първия сигнал, свид. В. чул майка му да вика, че е
ударена от В.Г. с ръка в лявото око и под мишницата, а също и, че я псувал.
Била клекнала пред къщата и не можела да стане. Имала наранявания на
коленете и ръката, окото й посиняло, виело й се свят, оплакала се от болки в
лявото ухо и от удар в подмишницата. Имала и болки в гърдите.
Главоболието продължило две седмици.
Вярно е, че свидетелите Г. В. Г. и И. Г. В. са близки роднини на
тъжителката Д.Г., но техните изявления не са голословни, а се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Свидетелката Я.М.И. е полицейски
служител. Била е в състава на патрула, посетил местността "***" след първия
сигнал за действията на подс. В.Г.. В показанията си на л. 34 от НЧХД
заявява, че лично е разговаряла с пострадалата Д.Г.. От нея разбрала, че е
била обиждана от подсъдимия с думите "***" и "***". Имало и други обиди.
В качеството си на полицейски служител, свидетелката Я.И. е лице, чуждо на
правния спор, изпратена е на място да вземе отношение по служба и няма
стимул да изнася неверни данни пред съда.
На л. 23 и 24 от НЧХД са представени копия от полицейските
разпореждания, които са съставени на 26.08.2021 г. при посещението на екипа
от РУ Севлиево. В т. 3 от разпореждането на В.Х.Г., свид. Я.И. изрично е
указала да не използва сила, заплахи и обиди. От разпореждането е видно, че
първоначално пререканието е започнало с И. Г. В., което не е спорно по
делото. Това не изключва следващите действия на подсъдимия по отношение
на пострадалата Д.Г.. На л. 25 от НЧХД е представено копие от
информационна карта за дейността на наряда, от която е видно, че
10
полицейският екип е посетил сигнал за скарване между съседи на 26.08.2021
г. около 19,50 часа.
На л. 49 от НЧХД е разпитан другия син на пострадалата - свид. С. Г. В..
На 26.08.2021 г. той е взел Д.Г. от вилата им и я закарала до ЦСМП Севлиево
за преглед. Пред него Г. се оплакала, че е удряна от подс. В.Г.. Била замаяна,
имала болки в главата, ухото, краката и коленете. Тези оплаквания са били
повторени и при медицинските прегледи. Д.Г. се оплакала също, че е била
наречена от подс. Г. "***" и "***". Това са същите обиди, които описва и
полицейският служител Я.И..
Пред първоинстанционния съд е представено и веществено
доказателство - един брой CD носител с постъпил сигнал на ЕЕН 112. От
записите на файловете /в две папки/ става ясно, че семейството на
пострадалата е подало два сигнала на телефона, с искане за изпращане на
полиция. При първото обаждане свид. И. Г. В. съобщава, че съседът му В.Г.
"вряка, псува и обижда", което е станало повод за посещението на
полицейския екип в състав - свидетелите П.А., М. Г. и Я.И.. След това е
подаден и втори сигнал на телефона, при който пострадалата Д.Г. лично
съобщава, че е била ударена от съседа си В.Г.. Макар да не е последвало
второ посещение на полицейските служители, изслушаните записи
потвърждават показанията на свидетелите И. В. и Г. Г. за отправени обиди и
нанесени удари и опровергават твърденията на подсъдимия и съпругата му М.
С., че такива не е имало и, че този ден подсъдимият не се е срещал с
пострадалата.
Относно вида и характера на травмите от нанесените удари, по делото
са представени копие от амбулаторен журнал при ЦСМП Габрово, филиал
Севлиево, медицинско удостоверение от съдебен лекар и е изготвена СМЕ от
вещото лице Я.К.. От същите става ясно, че пострадалата на 26.08.2021 г.
Д.И.Г. е получила следните увреждания - болезнен оток зад лявото ухо,
болезненост по шийните мускули вляво странично, кръвонасядане отпред
горе на гръдния кош, кръвонасядане на лявата предмишница, кръвонасядания
на двете колена. Имала е субективни оплаквания от главоболие и болки в
шията при движение. По механизъм на получаване, описаните увреждания
/оток и кръвонасядания/ са резултат от удари с или върху твърди тъпи
предмети. Това може да са удари с юмруци /за отока, кръвонасяданията на
11
гръдния кош и предмишницата/ или падане /за кръвонасяданията на
предмишницата и на коленете/. Няма увреждания, които да отразяват
специфично предмета, с който са нанесени. Уврежданията са довели до болка
и страдание. По характер уврежданията са локални мекотъканни промени -
оток и кръвонасядания. Видно е, че вещото лице е установило физически
травми при Д.Г., които съответстват да са получени по време и по начина,
съобщен от частния тъжител. Съпоставени с показанията на свидетелите И.
В., Г. Г., Я.И., документите от ЦСМП и записите от ЕЕН 112, изводите на
експерта опровергават твърденията на подсъдимия, че на 26.08.2021 г. не е
виждал Д.Г. и не й е нанасял удари. Потвърждават се фактите, изнесени в
частната тъжба, станали повод за повдигане на обвинения.
Вярно е, че не всички травми, установени от експерта са отразени в
журнала на ЦСМП. Такова подробно описание има в Съдебно медицинско
удостоверение № 100/2021 от 30.08.2021 г. Във връзка с констатациите на
лекарите от ЦСМП вещото лице разяснява в съдебно заседание пред СРС, че
целите на преглед от спешен екип и преглед от съдебен лекар са съвсем
различни и самият преглед е различен. И двата прегледа съдържат описателна
част на здравословното състояние, но фиша за спешна помощ отразява
изследвания на анатомични зони, от които е имало оплаквания, а именно
глава, шийна област. Проведени са рентгенографски изследвания и не са
установени фрактури, които са целта на спешната помощ - да изключат
възможности за спешна намеса. Това не е в противоречие с констатираните и
описани от вещото лице увреждания. Не е задължение на лекарите от спешна
помощ да констатират кръвонасядания. Те не са увреждания, налагащи
спешна помощ и не са предмет на манипулациите в ЦСМП. Съдебният лекар
е установил кръвонасядания, които е възможно да се появят малко по-късно.
При оказване на спешна помощ такива травми често не се отразяват, защото
не се приемат за спешно състояние. От горните пояснения на вещото лице
Я.К. може да се разбере, че лекарите от ЦСМП не описват и не третират леки
травми, синини, отоци и кръвонасядания, които не предполагат действия в
спешен порядък. Тяхната дейност обхваща реакция на живото застрашаващи
травми и такива с възможни сериозни последствия занапред. Функцията на
медиците от "спешна помощ" не е да третират леки наранявания, които
отшумяват и без лекарска намеса, поради което не ги описват в амбулаторния
журнал и медицинската документация за посещението. От друга страна,
съдебният лекар има задача да установи всички възникнали през определен
период травми и увреждания на здравето именно, защото занапред могат да
станат повод за претенции в съда и провеждане на разследване. Експертът
пояснява, че при проведения от него преглед няколко дни след инцидента е
възможно да се проявят кръвонасядания, които да не са били видими на
26.08.2021 г. Категорично е обаче становището на вещото лице, че всички,
12
описани в СМУ увреждания съответстват да са получени по време и по
начина, съобщен от частния тъжител. По тези съображения, отразеното в
амбулаторния журнал на ЦСМП не опровергава изнесеното в тъжбата, а
напротив, подкрепя твърденията за нанесен побой на Д.Г. от В. Г. на
26.08.2021 г. пред имота в местността "***.
След горния анализ на събраните по делото доказателства, въззивният
съд също прие, че подсъдимият В.Г. е извършил престъпления по чл. 130, ал.
2 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК, поради което осъдителната присъда на
Севлиевски районен съд е правилна. Доказват се както нанесените удари с
ръка по лявото ухо, врата и гърдите, с които е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето, така и изричането в присъствието на пострадалата на думи,
унизителни за честта и достойнството й, а именно - „***" и „***".
От заключението на вещото лице К. и разпита му в съдебно заседание
става ясно, че установените увреждания са довели единствено до болка и
страдание. Не се потвърждава наличие на разстройство на здравето, тъй като
не е извършен уточняващ диагнозата преглед от специалист - невролог във
връзка с посочените оплаквания от неврологичен характер. По характер
уврежданията са локални мекотъканни промени - оток и кръвонасядания.
Съответно периодът на възстановяване при тези увреждания е както следва -
за отока около 5-6 дни, а за кръвонасяданията около 7-10 дни /период на
оплаквания, свързани с уврежданията/. Отокът се получава след въздействие
от травма според областта, може при същия механизъм, както при получаване
на кръвонасядане в зона, където е по-малко кръвоснабдена или, където има
по-малко рехава наситена на кръвоносни съдове тъкан да не възникне толкова
явно кръвонасядане, но да се образува оток, поради нарушената
пропускливост на съдовете без тяхното разкъсване и проникване на лимфа и
течности в меките тъкани, нарушавайки обема. За тези болки и страдания
възстановителният период варира индивидуално, но това е обичайният
период, за който отшумяват те (посоченият в СМЕ). Разкъсването на
капиляри и възникването на оток не довеждат до разстройство на здравето, а
само до локална болка. Не се касае за нарушаване целостта на тъкани в обем,
че да се характеризира като рана, независимо външна или вътрешна, но със
засягане на зона в тялото, конкретното увреждане в тази зона да смути
някаква функция, както би било при оток на клепачите и смущение на
зрението или др. Когато тези прояви, кръвонасядания или оток са в по-голям
обем, се приемат като кръвозагуба, поради обема кръв излязла от
кръвоносните съдове. Кръвонасядания и отоци, както и охлузвания по тялото,
вещото лице е приело, че се квалифицират като болка и страдание, или само
болка, тъй като сами по себе си не причиняват разстройство на здравето,
освен в случаите, които вещото лице е посочило, като хипотези. Изводът е, че
макар да са налице външно проявени травми /оток и кръвонасядания/, те са
довели единствено до причиняване на болки и страдания, без разстройство на
здравето. Липсват обективни данни за телесни увреждания, които да се
13
определят като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от
НК, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. По тази причина районният съд
правилно е признал подсъдимия В.Х.Г. за невинен и го е оправдал по
първоначално предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
По отношение на наложените наказания:
Първоинстанционният съд е съобразил, че за умишленото престъпление
по чл. 146, ал. 1 от НК е предвидено наказание – глоба от хиляда до три
хиляди лева, като съдът може да наложи и обществено порицание.
Престъплението обида по чл. 146, ал. 1 от НК не е тежко по смисъла на закона
и не разкрива висока степен на обществена опасност. При индивидуализация
на наказанието районният съд е отчел наличието на смекчаващо
обстоятелство, обуславящо се от чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отчетено е оказване на съдействие за разкрИ.е на обективната истина от
страна на подсъдимия. Не са установени отегчаващи обстоятелства при
извършване на престъплението обида. По тези съображения, след като е взел
под внимание тежестта на конкретното престъпно деяние, данните за
възрастта, материалното и имотното състояние на подсъдимия, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, районният съд е наложил на подс. В.Г.
наказание, съответно на средния размер, предвиден в закона, а именно глоба
в полза на държавата в размер на 1500 лв. Наказанието "обществено
порицание" не би допринесло за поправянето на подсъдимия, поради което не
е наложено такова. Тъй като по делото не се установява наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, правилно
районният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК.
За умишленото престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК са предвидени
наказания – лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от
сто до триста лева. Престъплението не е тежко по смисъла на НК и не
разкрива висока степен на обществена опасност. При индивидуализация на
наказанието районният съд е отчел наличието на смекчаващо обстоятелство,
обуславящо се от чистото съдебно минало на подсъдимия. Отчетено е
оказване на съдействие за разкрИ.е на обективната истина от страна на
подсъдимия. Не са установени отегчаващи обстоятелства при извършване и
на това престъпление. По тези съображения, след като е взел под внимание
14
тежестта на конкретното престъпно деяние, данните за възрастта,
материалното и имотното състояние на подсъдимия, мотивите и подбудите за
извършване на деянието, районният съд е наложил на подс. В.Г. наказание -
пробация, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК,
както следва: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния
служител два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Наложените пробационни
мерки са двете задължителни, а срокът за изтърпяването име е минималният.
По тази причина не може да се твърди за неправилна индивидуализация на
наказанието, изразяваща се в прекомерност на санкцията. Правилно е
становището на съда, че наказанието "глоба" няма да бъде в състояние да
постигне целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. От друга
страна, наказанието "лишаване от свобода" се явява неподходящо и ще бъде
израз на прекомерна строгост, в нарушение на принципа на чл. 35, ал. 3 за
съответност на извършеното деяние. Наказанието пробация ще даде
възможността на подсъдимия да преосмисли поведението си и да го съобрази
с установените в държавата правила на поведение. Тъй като по делото не се
установява наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, правилно районният съд е преценил, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.
Правилно е приложението на чл. 23 от НК.
Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно
лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях. Престъпленията по
настоящата присъда са в условията на реална съвкупност. С отделни деяния
В.Г. е извършил отделни престъпления. Деянията са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед приложението на
чл. 23 от НК, районният съд е определил на подсъдимия В.Х.Г. ОБЩО
НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от така наложените а именно - пробация,
включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както
следва: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца
с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. Правилна е преценката, че за поправяне на
подсъдимия не е необходимо общото наказание да бъде увеличено при
условията на чл. 24 от НК. Наложеното от първоинстанционния съд
15
наказание ще бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, както за
поправяне и превъзпитание на дееца, така и за нуждите на генералната
превенция.
По отношение на ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителката Д.И.Г. против подсъдимия В.Х.Г. за сума в
размер на 4000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане и граждански иск от
тъжителката Д.И.Г. против подсъдимия В.Х.Г. за сума в размер на 2000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, с правни основания чл. 45 от ЗЗД.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че подсъдимият
В.Г. е извършил престъпленията, за които е предаден на съд. В резултата на
виновното противоправно поведение на Г., тъжителката е претърпяла
неимуществени вреди. Вследствие на обидата, нанесена от подс. Г., на Д.Г. е
била нанесена психична травма. Чрез извършване на деянието подсъдимият е
накърнил неприкосновеността на личното чувство за достойнство на
пострадалата и положителната самооценка, която същата има за собствената
си личност. Поради това гражданският иск се явява основателен. При
определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил характера на
обидните думи и израз, обстоятелството, че същите не са станали достояние
на голям кръг от хора и степента, в която чрез тях са засегнати интересите на
пострадалата, и по справедливост и с оглед практиката на съда е преценил, че
в тази част искът следва да се уважи до размера от 1000 лв.
Тъжителката Д.Г. е претъпяла неимуществени вреди и в резултат на
извършеното спрямо нея престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяващи се
в болезнен оток зад лявото ухо, болезненост по шийните мускули вляво
странично, кръвонасядане отпред горе на гръдния кош, кръвонасядане на
лявата предмишница, кръвонасядания на двете колена. Имала е субективни
оплаквания от главоболие и болки в шията при движение. Уврежданията са
довели до болка и страдание. Периодът на възстановяване при тези
увреждания е както следва - за отока около 5-6 дни, а за кръвонасяданията
около 7-10 дни /период на оплаквания, свързани с уврежданията/. Възможно е
да остане пигментация на мястото на кръвонасяданията и за по-дълъг период,
но без наличие на оплаквания. Тъй като подсъдимият Г. е признат за виновен
16
в извършването и на това престъпление, гражданският иск се явява
основателен. При определяне на размера на обезщетението съдът се
съобразил характера на уврежданията и продължителността на
възстановителния период. Отчитайки тези обстоятелства, по справедливост и
с оглед практиката съдът е преценил, че искът на Д.Г. следва да се уважи до
размера от 1200 лв. Сумите по исковете са присъдени ведно със законната
лихва, считано от датата на причиняване на вредите – 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, съобразно
претенцията на ищцата. Възраженията на жалбоподателя против уважените
граждански искове се мотивират с липсата на извършени деяния. От
изложения по-горе анализ е видно, че доводите в тази насока са
неоснователни. Правилно предявените граждански искове са отхвърлени в
останалата част, тъй като не се доказват претърпени вреди над присъдените
размери. Липсва и жалба от гражданския ищец против тази част на присъдата.
Правилно са определени разноските по чл. 189, ал. 3 от НПК и е
присъдена дължимата държавна такса във връзка с уважената част от
гражданските искове. Произнасянето относно вещественото доказателство е в
съответствие с разпоредбата на чл. 109 и сл. от НПК.
При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Тъжителката претендира присъждане на разноски пред въззивната
инстанция. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие
серия А, № 018424 от 05.01.2022 г., от който е видно, че Д.Г. е заплатила в
брой на адв. П.Д. от АК Габорво за участие пред въззивната инстанция сума в
размер на 400 лева. С оглед неоснователността на въззивната жалба,
направеното искане, и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият В.Г.
следва да бъде осъден да заплати на тъжителката Д.Г. сума в размер на 400
лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34 от 10.12.2021 година, постановена по
НЧХД № 383/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд.
17
ОСЪЖДА В.Х.Г., с ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. *** да
заплати на Д.И.Г., с ЕГН ********** от гр. Севлиево, *** сума в размер на
400 лв. /четиристотин лева/ - разноски по ВНЧХД № 6/2022 г. по описа на
Окръжен съд Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18