Р Е Ш Е Н И E
№ 215
20.06.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет
и девети май две хиляди и осемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
276 по описа за 2017 година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции
на Р.Т. *** – синдик на „Вено холдинг“ АД“ с ЕИК **********, в производство по
несъстоятелност, против „Вено холдинг“ АД и С.Д.Г., за прогласяване
недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността
на сделка, извършена от длъжника „Вено холдинг“ АД с нот.акт №66, том І,
рег.№869, дело №60/2014 год. на нотариус Н.Кулищева, за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 14605.1.4 от
кадастрален район І по КККР на с.Гела, общ.Смолян, с площ по кадастрална карта
4 747 кв.м., с начин на трайно ползване – животновъдна ферма, с трайно предназначение
– земеделска земя, представляващ по документа за собственост застроено и
незастроено дворно място с площ от 4710 кв.м., ведно с намиращата се в него
постройка, на основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, вр. с ал.2, тъй като даденото по
възмездната сделка значително надхвърля по стойност полученото, а при условията
на евентуалност – на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.649 ал.1 от ТЗ, тъй
като сделката уврежда кредиторите и при сключването ѝ ответниците са
знаели това, както и за осъждане на ответника С.Д.Г. да върне в масата на
несъстоятелността горния недвижим имот, като предаде владението на
синдика.
От фактическа и правна страна ищецът твърди, че получената от „Вено
холдинг“ АД цена за собствения му имот значително се отклонява от пазарните
цени за имотите в същия район, като се позовава на обяви за продажба на сходни
имоти в района. По евентуалната претенция твърди, че спрямо кредиторите на
несъстоятелността сделката е увреждаща, поради необоснованото намаляване на
имуществото на дружеството в условията на неплатежоспособност и срещу цена,
различна от пазарната. Твърди, че договорът е сключен след подаването на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност и поради това
представляващия дружеството – Димо Петров, е знаел за тежкото състояние на
ответника, както и че всяко отчуждаване на имущество би увредило кредиторите.
Заявява се, че и вторият ответник е
знаел за увреждането, тъй като е свързано лице по см.на §1 ал.2 от ДР на
ТЗ, а ако това не се възприеме от съда, знанието се извежда от конкретно
гласуване на ответника Г. на общо събрание на акционерите на холдинга като
пълномощник на „Венод“ ЕООД.
В съдебно заседание претенциите
се поддържат от упълномощения адвокат Чакалов.
Ответникът С.Г. е
депозирал отговори, с които оспорва исковете. Счита, че даденото съответства на
полученото по сделката, тъй като цената е била съобразена със състоянието на
имота към датата на прехвърлянето. Оспорва твърдяната от ищеца свързаност.
Заявява, че не е бил запознат с действителното финансово състояние на
дружеството.
В съдебно заседание
оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответното дружество
не е депозирало отговор на исковата молба, не е взело становище по исковете, не
е ангажирало доказателства.
Бургаският окръжен
съд, като съобрази представените доказателства и закона, намира за установено
следното:
Предявената главна претенция
е с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, за обявяване на сделката, извършена
с нот.акт №66, том І, рег.№869, дело
№60/2014 год. на нотариус Н.Кулищева, за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, тъй като даденото по нея значително надхвърля
по стойност полученото.
По отношение на
ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение №22/21.04.2015
год. по т.д.№71/2014 год. на БОС, изменено с решение №74/28.07.2015 год. по
т.д.№160/2015 год. на БАС, с което за начална дата на неплатежоспособността е приета
датата 21.04.2009 год. Молбата с правно основание чл.625 от ТЗ е подадена от кредитор
на длъжника – „Мартинов клима“ ЕООД, на 10.02.2014 год. Процесната сделка е
извършена след подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и след датата на
неплатежоспособността. Уговорената между продавача „Вено холдинг“ АД и купувача
С.Г. продажна цена е в размер на 8000 лв.
В тежест на ищеца е
да докаже изгодното за кредиторите на несъстоятелността твърдение, че даденото
значително надхвърля по стойност получената цена от 8000 лв.
От заключението на
съдебно-оценителската експертиза, приета по делегация от Районен съд – Смолян,
се установява, че пазарната оценка на процесния имот, представляващ поземлен имот с площ от 4 747 кв.м., с начин на трайно
ползване – за животновъдна ферма, с трайно предназначение на територията –
земеделска територия, находящ се в землището на с.Гела, е 7 880 лв. За да
достигне до този извод, вещото лице К. е извършила оглед на място, проучила е
оферти за продажби на имоти, проучила е сключени конкретни сделки, както и е
направила справка в Община Смлян за регулационните предвиждания за терена.
От заключението се установява, че имот с идентификатор 14605.1.4 попада в
земеделска територия и за него няма одобрен ПУП-ПРЗ. Представлява застроена
земеделска земя с начин на трайно ползване – за животновъдна ферма. Заявява се
в заключението, че е възможно застрояване в имота, съобразено с начина на
трайно ползване, но курортно застрояване би могло да се осъществи след
провеждане на процедура по промяна на предназначението на земеделската
територия и заявяване на инвестиционни намерения пред главния архитект на
община Смолян.
Видно е от заключението, че се
предлагат за продажба недвижими имоти в с.Гела, но с различни характеристики –
те са в регулация, а за единия от имотите са обявени параметри за застрояване.
Всички имоти, обявени за продажби, все още не са реализирани като крайни
сделки. Според вещото лице, единствената сделка за недвижим имот с такива
характеристики, е процесната.
От заключението се установява, че съществуващата сграда не може да бъде
възстановена, тъй като на много места конструкцията ѝ е разрушена и
компрометирана. Разходите по премахването ѝ са остойностени от вещото
лице на 7 121,77 лв.
Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице и счита, че няма
основание при неговото изготвяне да бъдат съпоставяни оферти за имоти с
различни характеристики, макар и намиращи се в с.Гела. Самото предлагане на
пазара на други имоти през толкова дълъг период от време (най-малкото от
подаването на исковата молба до изготвяне на заключението), показва, че няма
търсене и обявените цени са нереалистични. При това, офертите са за имоти,
намиращи се в регулация, т.е. при тях е възможно застрояване без допълнителни
разходи и инвестиции. Тези оферти не могат да се приемат за сходни пазарни
аналози. Сградата в имота няма никаква стойност и разходите по премахването
ѝ са почти на стойност колкото поземления имот.
От показанията на св.Димо Петров се установява, че състоянието на имота е
такова още от 2004-2005 год. Свидетелят посочва, че „Вено холдинг“ АД придобило
имота от ликвидационния съвет на ТКЗС. Заявява, че преди кризата направили
проучване с цел инвестиции, но установили, че на това място те не могат да се
реализират, тъй като няма път. Свидетелят сочи, че до имота няма водопровод, че
захранването се осъществява от каптаж, че навремето е имало ток, но
трансформатора е откраднат.
Решение № 106 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 388/2012 г., II т.
приема, че дали неравностойността на престациите е значителна, се преценява във
всеки конкретен случай.
С оглед събраните доказателства, а именно заключението на вещото лице и
свидетелските показания, съдът приема, че няма значителна неравностойност на
престациите. Предмет на продажбата е била земеделска земя, без изградена
инфраструктура до нея, както тогава, така и в настоящия момент, без възможност
за курортно строителство върху нея, а единствено близостта до зимен курорт не е
достатъчна, за да се приеме, че поземления имот има по-висока пазарна
цена. Продажната цена на имота, получена
от „Вено холдинг“ АД, е дори по-висока от пазарната цена, определена от
експертизата.
Евентуалната претенция е основана на чл.135 ал.1 от ЗЗД. За да бъде
уважена, необходимо е длъжникът да е
осъществил действие с увреждащ характер по отношение кредиторите на
несъстоятелността, както и да е налице определено субективно отношение – знание
за увреждането. Това знание се предполага при свързаност на лицата по сделката
– чл.649 ал.4 от ТЗ.
Увреждане на кредитора е налице когато длъжникът се лишава от свое
имущество, имуществото му намалява или в случаите, когато длъжникът не се
обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването на кредитора си. Съдебната
практика приема, че възмездното отчуждаване на имущество затруднява
удовлетворяването на кредиторите.
Към момента на осъществяване на атакуваната сделка ответното дружество е
било в състояние на неплатежоспособност, датираща още от 21.04.2009 год.
Договорът е сключен дори след подаване на молбата с правно основание чл.625 от ТЗ, което означава, че физическите лица, изразили разпоредителната воля на
дружеството, са били наясно, че така увреждат кредиторите на несъстоятелността,
като правят невъзможно постигането на целите по чл.607 ал.1 от ТЗ. От събраните
доказателства обаче не може да се направи извод, че приобретателят също е знаел
за увреждащия характер на действието. На първо място, липсва свързаност между
лицата по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, поради което презумпцията на знание не
може да се приложи. Както се установява от съдържащото се в делото пълномощно
на л.35-36 от делото и от показанията на св.Петров, ответникът Г. е бил
пълномощник на Еркин Каримов – управител на „Венод“ ЕООД, за което дружество
няма спор, че е било акционер във „Вено холдинг“ АД. В съдебно заседание на
15.05.2018 год. свидетелят е пояснил, че ответникът Г. е работел в една от
фирмите в холдинга, а именно тази на Еркин Каримов. Преди всичко е несъмнено,
че ответникът Г. е бил пълномощник и работник, но не на „Вено холдинг“ ЕАД,
който е отчуждител по сделката, а на друго юридическо лице, което е притежавало
акции от капитала на първия ответник. От това следва, че няма свързаност по §1
ал.1 т.2 от ТЗ (както се сочи в писмените бележки на ищеца), нито пък по §1
ал.2 от ТЗ, доколкото Г. не е участвал в капитала, управлението или контрола на
„Вено холдинг“ АД.
Знание не се установява и от факта на участие на ответника Г. в общо
събрание на акционерите на „Вено холдинг“ АД, като пълномощник на Еркин
Каримов. Според показанията на
св.Петров, Каримов бил един от учредителите на холдинга и присъствал на общите
събрания на акционерите. За конкретното събрание през 2012 год. не успял да
дойде и предварително уведомил за това свидетеля. Тъй като вторият ответник има
генерално пълномощно да го представлява, Каримов му наредил по телефона, в присъствието
на свидетеля, да присъства на събранието и да подпише без забележки и без
въпроси. Свидетелят е пояснил, че няма как Г. да е бил наясно с финансовото
състояние на „Вено холдинг“ АД, тъй като никога не е бил в ръководството; бил
управител на ресторант на на Каримов.
Между страните е безспорно, че на общото събрание на акционерите на „Вено
холдинг“ АД, състояло се на 07.09.2012 год., вторият ответник е представлявал
„Венод“ ООД, притежаващо най-значителната част от капитала – 45 321 акции.
На това общо събрание са приети отчета на финансовия директор, годишните
финансови отчети за 2010 и 2011 год. и одиторските доклади и е избран
експерт-счетоводител за 2012 год. Действително при приемането на отчетите
вторият ответник е гласувал като пълномощник на акционера с най-голямо участие
в представения на събранието капитал, но от това не следва, че Г. е разбрал
какво е действителното финансово състояние на дружеството. Не се твърди, че той
притежава специални познания в областта на счетоводството и финансите, за да
разбере от изслушването на отчетите, че дружеството е с голяма задлъжнялост към
кредиторите си. Напротив – според свидетелските показания, вторият ответник е
работил в областта на ресторантьорството. На него не са му били дадени никакви
разяснения от доверителя, освен, че трябва да подпише без въпроси и без
забележки. Дори и да се приеме, че от изслушването на отчетите вторият ответник
е придобил впечатления за състоянието на дружеството, това се е случило повече
от година по-рано от момента на сключване на сделката, а законът изисква такова
знание да е налице към момента на договарянето. Няма данни след 2012 година
ответникът Г. да е участвал в общи събрания на акционерите или в управлението
на „Вено холдинг“ АД, поради което не може да се приеме, че би могъл да получи
последваща информация за влошаване финансовото състояние на дружеството, а и не
е бил длъжен поради длъжността си да следи за това.
В обобщение съдът намира, че не са налице основания атакуваната сделка да
се приеме за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
заявените основания и претенциите подлежат на отхвърляне.
На ответника Г.
следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, които възлизат на 250 лв. – възнаграждение на вещо
лице. По аргумент от чл.649 ал.6 от ТЗ, държавната такса следва да бъде
възложена върху масата на несъстоятелността.
Мотивиран от така
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Р.Т. *** –
синдик на „Вено холдинг“ АД“ с ЕИК **********, в несъстоятелност, против „Вено
холдинг“ АД и С.Д.Г., за прогласяване недействителността по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на сделка, извършена от длъжника
„Вено холдинг“ АД с нот.акт №66, том І, рег.№869, дело №60/2014 год. на
нотариус Н.Кулищева, за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 14605.1.4 от кадастрален район І по КККР на
с.Гела, общ.Смолян, с площ по кадастрална карта 4 747 кв.м., с начин на
трайно ползване – животновъдна ферма, с трайно предназначение – земеделска
земя, представляващ по документа за собственост застроено и незастроено дворно
място с площ от 4710 кв.м., ведно с намиращата се в него постройка, на
основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, вр. с ал.2, тъй като даденото по възмездната
сделка значително надхвърля по стойност полученото, а при условията на
евентуалност – на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.649 ал.1 от ТЗ, тъй като
сделката уврежда кредиторите и при сключването ѝ ответниците са знаели
това, както и за осъждане на ответника С.Д.Г. да върне в масата на несъстоятелността
горния недвижим имот, като предаде владението на синдика.
ОСЪЖДА „Вено холдинг“ АД“ с ЕИК
**********, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“
№83, да заплати на С.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА „Вено холдинг“ АД“ с ЕИК
**********, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
бул.“Демокрация“ №83, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 73,30 (седемдесет и три 0.30) лв.
дължима държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: