Определение по дело №380/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 282
Дата: 13 декември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20223000600380
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282
гр. Варна, 13.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Д.а Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Д.а Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600380 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по протест на Окръжния прокурор на Силистра срещу
определение №156 от 15.11.2022г. на Окръжен съд гр.Силистра, с което е
отменено Постановление от 21.01.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №19/2021г. по описа на ОСО за извършено престъпление
по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.242,ал.1 от НК.
В протеста се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на изводите на проверявания съд. Прави се предложение
определението на СОС да бъде отменено, а обжалваното Постановление-
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Протестът е подаден от легитимно лице, в законовия срок, а разгледан
по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С Постановление от 21.01.2022г. Окръжна Прокуратура Силистра е
прекратила наказателното производство по ДП №19/2021г. по описа на ОСО
за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.242,ал.1 от НК.
Постановлението е било обжалвано от процесуалните представители на
1
пострадалите лица като необосновано и незаконосъобразно с искане да бъде
отменено и делото върнато на прокурора.
С определение №156 от 15.11.2022г. на Окръжен съд гр.Силистра е
отменено Постановление от 21.01.2022г. за прекратяване на наказателното
производство.
Видно от постановеното определение, съдът е приел, че фактическите
обстоятелства не са изяснени, доказателствата не са анализирани пълно и
всестранно, поради което прокурора е достигнал до незаконосъобразни
изводи.
Досъдебното производство е водено за това, че на 22.06.2021г. на път
III-215, при управление на МПС-лек автомобил марка „Форд“ модел
„Мустанг“ с рег.№СВ1534ВМ и мотоциклет марка „Хонда“ с рег.№СС0038В
са нарушение правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинена смъртта на Д. Т. Т. от гр.Силистра-престъпление по
чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК.
От фактическа страна, съдът е приел за установено следното:
На 22.06.2021г, около 21:10 часа постр.Д. Т. управлявал мотоциклет
марка „Хонда“ с per. № СС 0038 В. Той се движел по път III-213 в посока от
с.Айдемир към гр.Силистра със скорост непосредствено преди настъпване на
ПТП около и над 197 км/ч. По същото време, лек автомобил марка „Форд“,
модел „Мустанг“ с per. № СВ 1534 ВМ управляван от св.Д.В.Й. се движел в
посока от гр.Силистра към разклона в ляво за с.Проф Иширково. Път III-213
в района на произшествието е прав с надлъжен наклон на изкачване по посока
към гр.Силистра по-малък от 1 градус, около 0,85 градуса и напречен наклон
надясно в същата посока до около 1.15 градуса. Път Ш-213 в района на
кръстовището с път III-215 е с две еднопосочни платна за движение по едно
във всяка посока, разделени със затревена разделителна ивица с ширина 4.5
м., в които са налични мантинели. Разстоянието между разделителните ивици
в кръстовището е 100м. Платното за движение към с. Айдемир в района на
кръстовището е с три ленти, като лявата лента е за завиване наляво към път
III[1]215 - с посока с.Проф. Иширково, с ширина 4.5 м, разделена от средната
лента за движение към с.Айдемир с прекъсната линия до кръстовището и
двойна непрекъсната в него, а средната и дясната ленти са с ширина по 3.5м
всяка, като са разделени помежду си с прекъсната осева линия с ширина 10
2
см. Вдясно от пътя в посока към с.Айдемир платното за движение е със
затревен банкет. Платното за движение към гр.Силистра е с две ленти за
движение с ширина по 3.5 м., разделени с прекъсната осева линия с ширина
10 см., като вдясно от него в същата посока има затревен банкет с ширина 3
м. преди и 2 м. след кръстовището. Платното за движение на път Ш-215
преди кръстовището е двупосочно, с по една лента за движение във всяка
посока. В района на кръстовището платното за движение се разделя на ленти:
лента за завиване надясно по посока към гр. Силистра, която е с ширина 5.6м.
и лента за завиване наляво по посока към с. Айдемир, която е с ширина 6.5 м.,
лента за завиване наляво от път III-213 към път III-215 и с.Професор
Иширково от платното за движение към с.Айдемир, която е с ширина 6.9 м. и
лента за завиване надясно от път I I I[1]213 към път III-215 и с. Професор
Иширково от платното за движение от към гр. Силистра, с ширина 5.5 м.,
като всички ленти в района на кръстовището са разделени със затревени
острови.
Във всяка лента за движение на пътното платно е имало ясно видими
стрелки, указващи съответната посока на движение. Кръстовището е
регулирано с пътни знаци, както на път Ш-213 посока към с. Айдемир, като
преди кръстовището с път Ш-215 са поставени пътен знак „В26 Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“ - 50 км/ч; група пътни знаци
един над друг: Б4 - „Забранено е влизането на товарни автомобили над 7
тона“ и ГЗ - „Движение само наляво след знака“; знак Г9 - „Преминаване
отдясно на знака“, разположен непосредствено преди разделителната ивица
след входа към кръстовището по посока към с. Айдемир. На път Ш-213
посока към гр.Силистра и преди кръстовището с път Ш-215 са поставени:
пътен знак „В26 Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“
- 70 км/ч и знак Ж4 - „Предварителен указател за посоката на движение на
означения вид пътни превозни средства“ с означение за товарни автомобили,
надясно след знака. На път III-215, вдясно от лентата за завиване надясно по
посока към гр.Силистра и преди кръстовището с път III -213 са поставени
група пътни знаци един над друг: Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и „В26 Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“- 70км/ч; вдясно от лентата за завиване наляво /към с. Айдемир/ е
поставен пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, а вляво знак Г9 - „Преминаване отдясно на знака“ и след него
3
по посока към кръстовището - знак Б2 2 - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, а зад него знак Г9 - „Преминаване отдясно на знака“,
обърнат към път Ш-213, като двата знака са монтирани на един пилон.
Съгласно изисканата метеорологична справка ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието на 22.06.2021г., като слънцето е залязло в 20:59
часа и продължителността на полумрака е била 36 мин. Към момента на
произшествието пътната настилка е била суха, имало е нормална видимост за
конкретните пътни условия. Ударът между автомобила управляван от Д.Й. и
мотоциклета управляван от постр.Д. Т. е настъпил челно-страничено, между
задната дясна странична част на автомобила и предната част на мотоциклета.
След удара с л.а., в резултат на скоростта си на движение и вида на удара,
мотоциклетът се е завъртял, преминал над автомобила, преобърнал се и след
падане върху платното за движение чрез странично плъзгане достигнал до
мястото, където е намерен по време на огледа на произшествието. При удара
на мотоциклета с л.а., постр.Д. Т. се е отделил от мотоциклета си, преминал
над автомобила, след което е паднал върху платното за движение и чрез
плъзгане и търкаляне по пътя, тялото му е достигнало до мястото, където се е
установило в покой. В резултат на нараняванията, получени при ПТП
постр.Д. Т. е починал.
Съгласно заключението на съдебно- химическа експертиза в кръвната
проба на постр.Д. Т. Т. не се установява наличие на алкохол или наркотични
вещества. От приложената справка от ОД на МВР- Силистра се установява, че
водача на л.а, „Форд“ модел „Мустанг“ Д.В.Й. е изпробван с техническо
средство „Алкотест- Дрегер 7510“ с фабр. N: ARBB0044, като е отчетено 0 %
наличие на алкохол.
От заключението на назначена съдебно- медицинска експертиза се
установява, че пост.Д. Т. е получил съчетана травма— глава- гърди- корем.
Непосредствената причина за смъртта се дължи на тежка съчетана травма с
увреждане на десен бял дроб, разкъсване на десния лоб на черния дроб с
развитие на остра следкръвоизливна анемия, следствие изливане на
несъвместимо с живота количество кръв в коремната кухина
/хемоторакс/.Всички установени увреждания са прижизнено причинени по
общият механизъм на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и
повърхности и може да бъдат получени по време, начин, както сочат данните
4
от огледа, а именно в резултат на ПТП след удар на мотоциклета в друго
МПС с последващо падане върху асфалтовата настилка.
Фактическите констатации на назначената по делото комплексна
автотехническа и трасологична експертиза, с участието на 5 вещи лица са
следните:
- по л.а. „Фордд- Мустанг“ с per. N: СВ 15 34 ВМ и по мотоциклета
„Хонда“ е per. N:CC 00 38 В не е имало технически неизправности, които да
са причина за настъпване на произшествието;
-началото на удара се определя както следва: по дължината на пътя- на
около 18,5 м. след ПЛО; по ширината на платното- около средата на дясната
лента за движение по посока гр. Силистра. Ударът е започнал между предната
част на мотоциклета и задната страна на л.а. „Форд- Мустанг“. Получени са
деформации по задната част на автомобила, силно изявени в областта зад
дясната врата, около задното 3 дясно колело. Деформациите са предимно
статични и започват на около 5см. зад дясната врата, с последващо хлътване с
най- голяма дълбочина на около 15 см. зад вратата и в тази си част могат да
бъдат определени, като деформации от първоначален контакт с мотоциклета.
Налично е и спукване на гумата и различни по големина разкъсвания на
ръбовете на отделни спици. От фотоснимките направени при огледа на ПТП
се установява наличие на изтекли течности по долната част джантата на борда
на гумата. По челното стъкло има две масивни счупвания от удар на твърди
предмети. Характера и формата на пукнатините дава основание да се направи
извод, че е възможно те да се са причинени от предмет с относително голяма
маса и без остри ръбове, каквото може да бъде тялото на пострадалия водач
на мотоциклета. Деформациите по мотоциклета „Хонда“ са динамични и
основните увреждания са по лявата част на мотоциклета. Огъването на
спирачният диск в лявата част на колелото, както и счупването на лявата част
на блока и картера на двигателя дават основание да се направи извод, че
същите са получени при динамично при динамично съприкосновение с твърд
предмет, при прилагане на голяма сила, каквато може да бъде джантата на
задното дясно колело на автомобила при въртенето и и отделни издадени
части на калника. Изкривяването на вилката е възможно да е настъпило при
съприкосновението на предната част на мотоциклета с автомобила, за което
може да се съди по разположението, формата и дълбочината на деформациите
5
по калника или са оставени при падането му предвид характера на
произшествието;
-лекият автомобил „Форд Мустанг“ се е движил със скорост около 18
км./ч. към началото на удара с мотоциклета „Хонда“ управляван от
пострадалия;
- мотоциклета „Хонда“ се е движил със скорост около 197 км./ч. към
началото на удара с л.а. „Форд“ управляван от св. Д.Й.. Най- вероятно в
конкретната пътно- транспортна ситуация мотоциклетистът се е движил с по-
висока скорост и непосредствено преди сблъсъка водачът му е задействал
спирачната система, или е намалил скоростта чрез прекратяване на
подаването на гориво.
-от сравняването на отстоянието на мотоциклета от мястото на удара—
98.5 метра към момента, в който за водача му е възникнала опасност за
движението от технически характер с опасната му зона за спиране, със
скорост на движение 197 км/ч, както и с всяка по-висока такава Д. Т. не е
имал техническа възможност да спре мотоциклета си преди мястото на удара,
към този момент. Същия е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, ако се е движел със скорост на движение до 70 км/ч,
каквато е разрешената скорост в участъка преди произшествието.
-опасността за движението за постр.Д. Т. от техническа гледна точка е
възникнала в момента, в който л.а. „Форд Мустанг“ е започнал да навлиза в
платното за движение към гр.Силистра, по което се е движил
мотоциклетиста.
-водачът на л.а. „Форд Мустанг“ е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако е изчакал мотоциклета „Хонда“ да премине
и след това да завие.
-като причината за настъпване на произшествието вещите лица са
посочили навлизането на л.а.“Форд Мустанг“ в частта от пътя предназначена
за движение на превозни средства към гр.Силистра и движението на
мотоциклета „Хонда“ със скорост, която не е позволила на водача му да го
спре преди мястото на удара.
В хода на ДП е проведен следственият експеримент за проверка
показанията на водача на л.а. от който е установено, че възприемането на
първата светлина от св. Д.Й. е на разстояние 376м. от източният край на
6
мантинелата в посока на движение от с.Айдемир към гр.Силистра и 350 м. от
възприемане на втората светлина. Установените разстояния на разположение
на мотоциклета отстоят на 164м. след пътен знак В23 „Ограничение 70км.“ и
на разстояние 303м. от пътен знак В26 „Ограничение 50км.“
Горната фактическа обстановка е идентична с възприетата от
държавното обвинение. Различията са в достигнатите правни изводи от
страна на държавното обвинение.
Законосъобразен е извода на проверявания съд, че са налице данни за
промяна местоположението на лекия автомобил след ПТП. В тази насока са
свидетелските показания на св.Станев,св.Курдов и св.Максимов. Неправилно
в протеста са интепретирани показанията на последния, в частта, че колата
завила от гр.Силистра в посока с.Професор Иширково, обиколила затревения
остров и се върнала на пътното платно от гр.Силистра към с.Айдемир и
спряла там с предната си част към с.Айдемир. Тази показания са извадени от
контекста на показанията, от които се установява, че това се е случило след
произшествието, т.е. това са действията на водача на лекия автомобил по
преместването на последния. Този извод се подкрепя от показанията, че към
този момент на земята се е намирал мотора- в края на пътното платно, точно
преди завоя към гр.Силистра и мотоциклетист, който е лежал на 10м. след
мотора т.е. след произшествието.
Такова е и становището на вещите лица в АТЕ, които са изхождали
освен от свидетелските показания, но и от обективните находки по делото. В
тази връзка, установеното при огледа местоположение на лекия автомобил- а
именно в лентата, предназначена за завой наляво на пътя гр.Силистра-
с.Айдемр не е взето предвид при изготвяне на заключението. Именно по тази
причина посоченото нарушение не е довело до неправилно изясняване
механима на ПТП, респ. до причините за това.
Обстоятелството дали водачът на лекия автомобил е предприел маневра
за завой наляво към с.“Професор Иширково“/както твърди водача на л.а./, или
на обратен завой е изяснено по експертен път. Видно от АТЕ се установява и
обстоятелството от коя лента водачът на л.а. е предприел маневра завой
наляво, а именно от средната лента, а не от предвидената за тази маневра лява
лента/вж АТЕ/. Последното, макар да представлява нарушение на ЗДвП не
рефлектира върху крайния резултат, поради което правилно не е отчетено
7
като такова.
Основният въпрос, който е подлежал на обсъждане и който не е
намерил място в Постановлението за прекратяването е в кой момент е
възникнала опасността за движението от страна на водача на лекия
автомобил, какви законови разпоредби виновно са нарушили двамата
участници в ПТП и намират ли се същите в причинно-следствена връзка с
престъпния резултат.
Правилно в Постановлението е прието, че опасността за пострадалия е
възникнала от момента на навлизане на лекия автомобил в платното за
движение на мотоциклетиста/към Силистра/. По отношение на Й., опасността
за движение е била налична преди извършване на маневрата завой наляво,
когато мотоциклетиста е бил обективно видим за него. Обстоятелството, че
пострадалия е бил видим за Й. е установено от АТЕ:“ Всеки от двамата
водачи е имал видимост напред на разстоянието на геометричната
видимост“, като това не се оспорва и от самия водач. В своите показания
същия заявява:“Много надалеч, почти на изхода на с.Айдемир, където има
стълбове за камери възприех един фар, като предположих че е на
мотоцислетист. Поех по начертаната от мен траектория, тъй като имах
достатъчно време да се изтегля натам“/вж показания на л.65,том1 от ДП/.
Последователна е съдебната практика, че водачът, който има намерение
да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да се убеди,
че няма да създаде опасност за движението и че преценката за безопасността
на движението трябва да се извърши преди маневрата и само след като
водачът се убеди в липсата на опасност на пътя, или в липсата на възможност
да се появи такава опасност с оглед мястото на пътното платно и времето, за
което може да се осъществи маневрата. В конкретния случай подсъдимият е
предприел извършване на маневра не от предназначената за това лента,
пресичайки непрекъсната линия, но за него не са отпаднали посочените
задължения. При стриктното им спазване подсъдимият обективно е могъл и
реално е възприел мотоциклетиста, но вместо да отложи изпълнението на
маневрата самонадеяно е преценил, че има време и възможност да я извърши.
Правилен е изводът на съда, че водачът на лекия автомобил е имал
обективна възможност да предотврати настъпването на ПТП, като навлезе в
насрещната пътна лента за да извърши маневра "обратен завой", след като
8
пропусне движещия се с предимство мотоциклет, управляван от пострадалия.
Нормата на чл.343 от НК се запълва с норми от ЗДвП и др. нормативни
актове. За целта е необходимо от обективна страна да се установи допуснати
ли са нарушение на правилата за движение от участниците в ПТП и намират
ли се допуснатите нарушения в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Този въпрос се явява решаващ за
преценката относно обективните признаци от състав на чл.343 от НК, в т.ч. в
какво се състои реализираното от дееца противоправно и неправомерно
поведение.
По делото безусловно е необходимо да се изясни и оцени поведението
на всеки един от участниците в пътно-транспортното произшествие в
съвкупност. Съпричиняването изисква установяване на неправомерно
поведение- необходим елемент от общия причинно-следствен процес,
предизвикващ резултата, който е обусловен както от самостоятелно
неправомерно поведение на дееца, така и от самостоятелно поведение на
друго лице. Следователно ако реализираното от пострадалия неправомерно
движение по пътното платно не е част от каузалния процес не би могло да се
приеме съпричиняване. В конкретният случай неправомерното поведение на
мотоциклетиста на пътното платно- управление със скорост в пъти над
разрешената, безспорно е допринесло за настъпване на противоправния
резултат, защото ако се беше движил с разрешената за този пътен участък
скорост, същия е могъл да спре преди ПТП/вж АТЕ/. Това поведение реално е
затруднило и възприемането му от водача на лекия автомобил, поради което е
от значение за съпричиняването на общественоопасния резултат. Разбира се
поведението на починалия водач може да има решаващо или изключително
значение, да допринася в максимална степен за настъпване на
произшествието, но ако се установи, че и св.Й. не е изпълнил императивни
задължения при управлението на ППС и в резултат на това участва в генезата
на смъртта е налице съпричиняване на престъпния резултат, независимо в
каква степен е това.
Ето защо, отговорността на подсъдимия за ПТП следва да се търси в
пренебрегване на задълженията, визирани в общата норма на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, касаеща извършването на всяка маневра /респ. чл.38,ал.2 от ЗДвП/.
Макар и обща, същата съдържа конкретни задължения за водача, които
9
следва да бъдат съобразявани от началото до завършването на предприетата
маневра. Според приетата фактология подсъдимият е спрял в средната лента,
след което е предприел действия, насочени към извършването на обратен
завой. Първото действие, което обаче е следвало да извърши, е да навлезе в
лявата пътна лента и след това да предприеме исканата маневра. За да стори
това безопасно е било необходимо да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат по друга лента с предимство и
едва тогава да извърши, респ. довърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Данните по делото
недвусмислено сочат, че при навлизането в насрещната пътна лента, макар и
с минималната скорост, Й. не е съобразил положението, посоката и скоростта
на движещия се в същата пътна лента мотоциклетист, като е продължил да
се придвижва, при това напречно на пътното платно, поставяйки последния в
невъзможност да избегне удара при избраната скорост за движение, настъпил
почти по средата на пътното платно. Видно от фактическите констатации на
АТЕ, към момента, в който л.а. е започнал да навлиза в частта от пътя,
предназначена за движение на превозни средства към гр.Силистра,
мотоциклетиста се е намирал на около 98,5м. преди мястото на началото на
удара,т.е. Й. е имал възможност и в този момент да възприеме
мотоциклетиста, както се откаже да довърши маневрата. Въпреки това, той
увеличил скоростта и продължил да се движи по описаната траектория, като
на около 18,5м след ПЛО и около средата на дясната лента за движение към
Силистра настъпил челно-страничния удара между задната дясна странична
аст на л.а.Форд и предната част на мотоциклета.
Не е налице основание да се приеме, че настъпилото ПТП, причинило
смъртта е резултат от "случайно деяние", поради което да липсва виновно
поведение на водача на л.а. осн. на чл.24, ал.1, т. 1 от НПК. Водачът Й. не
може да се позовава на "непредвидимост" на възникналата опасност за
движението, след като е могъл при стриктно спазване на задължението си да
следи пътната обстановка, да възприеме наличието на мотоциклетиста,
движещ се с по-висока скорост от останалите участници в движението, да не
предприеме маневрата, която е планирал и да преустанови движението си. Не
може да бъде споделен е изложения в протеста аргумент, че че „същия/Й./ не
е могъл да предвиди с каква скорост се движи идващия по другото платно
мотоциклетист“. Видно както от показанията на Й., така и от констатациите
10
на АТЕ, първият е имал практически неограничена видимост и е забелязал
пострадалия от достатъчно растояние, за да прецени неговата скорост и
възможността да извърши безпроблемно плануваната маневра. “Водачите на
моторни превозни средства с оглед характера на упражняваната от тях
дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по
начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и
пътните ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или
отсъствието на определени фактори, които имат непосредствено и
съществено влияние върху безопасността на движението. Липсва ли
сигурност в това отношение, решение за движение /маневра/ в никакъв
случай не трябва да бъде взето. Когато водачът, въпреки обективната
възможност да възприеме правилно пътната обстановка или при
неувереност предприеме движение, прави необоснована преценка на налично
безопасно движение“/вж Решение №486 от 04.12.2009г. по н.д.№508/2009г.
на трето н.о. на ВКС/.
Неправомерното поведение на мотоциклетиста на пътното платно -
управление със скорост значително над разрешената е от значение за
съпричиняването на общественоопасния резултат, но не и за
квалифицирането на деянието като "случайно". При неспазване на
задълженията, предписани от чл.25, ал.1/чл.38,ал.2 от ЗДвП Й. сам се е
поставил в ситуация на невъзможност да предотврати удара с пострадалия.
Естествената последица на допускането на посоченото нарушение е
настъпилото ПТП. Ето защо, не може да се прави извод за внезапна и
изненадваща поява на мотоциклетиста, която да обуславя приложението на
чл.15 от НК. Тази възможност съществува, ако той е управлявал правомерно
своя автомобил. След като подсъдимият сам се е поставил в състояние на
управление на МПС в нарушение на правилото за движение, не би могъл да
се твърди, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Поради това липсват основанията за
приложението на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Изложеното налага извода, че несъобразявайки трайната съдебна
практика и установените положения на материалния закон,прокурора е
достигнал до незаконосъобразни правни изводи и е прекратил наказателното
производство.
11
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че
определението на проверявания съд, с което е отменено Постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство е правилно и
законосъобразно и следва да бъде повърдено.
Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №156 от 15.11.2022г. по
ЧНД№279/2022г. на Окръжен съд гр.Силистра, с което е отменено
Постановление от 21.01.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №19/2021г. по описа на ОСО за извършено престъпление
по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.242,ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12