О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754 27.03.2023 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 365 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 и сл. от АПК.
Образувано е по искане от А.Х.А., лишен от свобода, изтърпяващ наказание
в Затвора - Бургас, против „незаконосъобразни и нецелесъобразни“ действия на администрацията
на Затвора- Бургас.
Описва се, че на 14.02.2023г.
в 15.30 часа инспектор СДВР на първа група- ЗПС изземва „кореспонденцията“. След това, цитира адм.
акт, който се изземва поради причина да бъде приложен към личното досие на
затворника. От изложеното по-нататък става ясно, че този адм.
акт е постановен след като съдът е прекратил по-рано производство по друга
жалба на А. и е изпратил оспорването пред друг орган извън съдилищата, а именно
главния директор на ГДИН за произнасяне по компетентност. Сочи се, че
заповедите се обжалвали в 7-дневен срок от запознаването. Същевременно, твърди
се, че дл. лица от Затвора са описали върху заповедта
неверни факти, а именно че той /А.Х.А./ не желае да се запознае със заповедта.
Твърди се, че действията
по прилагане на заповедта към ЛЗД не са
нормативно предвидени и по този начин му се препятства възможността да обжалва
тази заповед.
В жалбата не се описва
конкретния административен акт, за който подателят излага съображенията си,
макар към нея да е приложено копие на Заповед № Л-662 от 10.02.2023г. на
Гл.директор на ГДИН относно обжалване на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“, наложено на л. от св. А. от страна на Началника на
Затвора-Бургас, което е потвърдено от горестоящият
административен орган.
Предвид факта, че в описанието на
обстоятелствата не се сочи конкретния административен
акт, за който се излагат твърдения, че незаконосъобразно е иззет от А., а наред
с това липсва отправено искане до съда,
т.е. какво точно се иска с намесата на съда,
съдът указа на страната да направи необходимите уточнение, защото без
подобно уточнение от ищеца и при неяснота на обстоятелствата, които се твърдят
не може да се определи предмета на
делото и пределите на търсената защита.
В изпълнение на дадените указания с Разпореждане № 933 от 28.02.2023г.,
с писмена молба /вх.№ 2576 от 13.03.2023г./ л.14-15 от делото/, ищецът А.
заявява следното:
Сочи, че не му е предоставен препис от Заповед № Л-662 от 10.02.2023г.
на главния директор на ГДИН, а постфактум от
определението на съда научава за нея.
Не е съставян протокол за изземване на документи /кореспонденция/.
Заявява, че копието на заповедта приложено към жалбата не е представено
от него, а от затворната администрация.
Уточнява искането си до съда по следния начин: „Да се задължи
затворническата администрация /административен
орган и длъжностни лица/, които извършват неоснователни действия да
представят данни за основанието на извършените действия във връзка с
изземването на кореспонденцията, а именно Заповед № Л-662 от 10.02.2023г. на
главния директор на ГДИН и защо същата е приложена към жалбата на А. до съда.“
Ищецът се позовава на чл.253, ал.1 и 2, вр. с чл.251,
ал.1 от АПК.
Към първоначалната жалба са приложени и отделни молби за освобождаване
от държавна такса и предоставяне на правна помощ.
Изискани са доказателства за наличие на парични суми по партидата на
лишения от свобода А. ***, като е постъпил отговор и справка, видно от която за
последните шест месеца, считано от изготвяне на справката същият не разполага с
парични средства. Приложени са попълнени от ищеца декларации за семейно и
имуществено положение, във връзка с направените искания за освобождаване от
държавна такса и предоставяне на правна помощ.
Препис от жалбата и уточнението са изпратени на началника на
Затвора-Бургас, с указание да представи справка относно прилагането на
описаната заповед и дали тя е приложена към жалбата от администрацията или не,
както и за становище по направените искания.
Ответната страна- Началник на
Затвора-Бургас изпраща справка, ведно с представено копие на Заповед от
10.02.2023г. на главния директор на ГДИН, върху която е обективиран
протокол от 14.02.2023г. за запознаване на лишения от свобода А. със
съдържанието на документа. Представена е и предшестваща Заповед № 465 от
05.07.2023г. имаща отношения към постановената заповед от 10.02.2023г., с която
ищецът е запознат от администрацията. Приложен е доклад от инсп.Петър
Леков относно изложеното в жалбата на А.. В доклада се сочи, че на 14.02.2023г.
в изпълнение на резолюция на началника на затвора в присъствието на свидетели
от надзорно-охранителния състав на администрацията е запознал А.А. със Заповед № Л-662 от 10.02.2023г. на главния директор
на ГДИН, като му е предоставена възможност да я прочете. А.А.
настоявал да му бъде предоставен оригиналът на адм.
акт, но за него е подготвено копие от документа. На лишения от свобода е
обяснено, че оригиналите се съхраняват в затворническото досие, съгласно чл.78
от ППЗИНЗС, но тъй като А. не получил желаният от него оригинал, отказал да се подпише,
че е запознат със Заповед № Л-662 от 10.02.2023г. на главния директор на ГДИН.
Административен съд– град Бургас,
като взе предвид доводите на ищеца и обективираните в
жалбата, с характер на искане и направеното писмено уточнение на обстоятелствата,
на които се основава искането до съда, респективно в какво точно се изразява
искането до съда, въз основа разпоредбите на закона, за да се произнесе по
ДОПУСТИМОСТТА на иска, съобрази следното:
В константната си
практика Върховният административен съд на Република България приема, че
защитата по чл.250,
ал. 1 от АПК е срещу фактически
действия, като същата може да бъде осъществена само при наличието на три
изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице
фактическо действие, което се извършва от административен орган или длъжностно
лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт
или на закона и към момента на търсене на защита, действието да не е
прекратено. Целта на защита е незабавно и безусловно прекратяване на
фактическите действия, извършвани без правно основание.
Защитата по реда на
чл.250,
ал. 1 от АПК би била недопустима или когато действията са били
прекратени, или искането не е от лице, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати от сочените фактически действия.
При запознаване с
доводите на ищеца описани в подадената до съда жалба /искане/ и неговото
писмено уточнение /л.14-15 от делото/ следва да се отбележи, че ясно и точно е
записано какъв е предмета на търсената защита по предявеното искане, с правно
основание чл.250 от АПК, а именно „Да се
задължи административния орган и длъжностни лица, които извършват неоснователни
действия да представят данни за основанието на извършените действия във връзка
с изземването на кореспонденцията, а именно Заповед № Л-662 от 10.02.2023г.
на главния директор на ГДИН и защо същата е приложена към жалбата на А. до
съда.“
Безспорно, ответникът /Началник на
Затвора-Бургас/е административен орган, по смисъла на нормативната уредба. В писмото,
изпратено от ответната страна е приложен
и доклад на служител от администрацията, описан по-горе, според който на
14.02.2023г. в присъствие на лица от надзорно-охранителния състав на затвора
лишеният от свобода А. е запознат със
съдържанието на Заповед № Л-662 от
10.02.2023г. на главния директор на ГДИН. От текста на доклада става
ясно, че затворникът настоявал да получи оригиналния екземпляр на заповедта, но
тъй като му било отказано, защото същият следва да се приложи към досието на
лицето на основание чл.78 от ППЗИНЗС, лишеният от свобода отказал да се
подпише, че е запознат със съдържанието на административния акт.
Действително, върху представеното и по делото заверено копие на адм. акт се съдържа саморъчно изписан текст, в края на
документа, след подписа на Главния директор, според който текст на 14.02.2023г. л. от св.А.А. е запознат със заповедта и отказва да се подпише,
съответно е отразено, че се е случило в присъствие на двама свидетели-
служители на Затвора Бургас, които са се подписали срещу името си.
Безспорно е по делото, че препис от заповедта на главния директор не е
връчвана на лицето, а се твърди от затворната
администрация, че адресатът на акта е запознат с неговото съдържание, но е
отказал да се подпише по упоменатите причини.
Безспорно е, с оглед заявеното и от ищеца в уточнението, че не му е
предоставен екземпляр, който да е бил иззет впоследствие, респективно не би
могло да има и протокол от подобно действие, тъй като такова изземване
обективно не се е състояло.
Различна е интерпретацията на ищеца относно действията на
администрацията по повод запознаването му със заповедта, като според него е
налице „изземване на кореспонденция“, водеща до ограничаване на правата му,
включително да обжалва заповедта пред съда и без да било нормативно предвидено
такова изземване. Според заявеното в искането /жалба/ действията противоречат
на чл.89, ал.4, чл.75 и чл.78 от ППЗИНЗС, чл.61 от АПК, чл.86 от ЗИНЗС.
Искането до съда е обективирано едва в
писменото уточнение, като е описано по-горе.
Както вече бе отбелязано, съобразно утвърдената съдебна практика,
защитата по реда на чл.250 от АПК би била недопустима, ако оспорените действия
са прекратени. В този смисъл са и указанията в Определение № 9733 от 28.09.2021г. по адм.
дело № 9039 от 2021г. по описа на Върховния административен съд на Република
България.
На първо място, в случаят обективно не би
могло да се наруши правото на „кореспонденция“,
каквото лишеният от свобода несъмнено притежава, на основание чл.86, ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
Това е така, защото въобще не
става въпрос за наличие на писмовна /кореспондентска/
пратка, която би могла да бъде получена от ищеца или да му се отнеме правото
той да изпрати такава до конкретно лице. В случаят, предмет на обсъждане е
запознаването на ищеца с постановен адм. акт, по
повод подадена от него жалба срещу предходен акт, която е изпратена за
разглеждане от горестоящ
административен орган и по която този орган се е произнесъл със съответна
заповед, с отхвърляне на жалбата подадена от А.. Следователно, в този казус
отношенията между лишеният от свобода и административния орган, постановил
обсъжданата заповед са на плоскостта на властта и подчинението, т.е. налице е
административно правоотношение /дисциплинарно производство/ между л. от св.А.,
като субект на дисциплинарно наказание, началникът на Затвора-Бургас, наложил
наказанието със своя заповед, респективно горестоящия
административен орган- Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, на когото е изпратена жалбата на А. срещу заповедта на началника
на затвора, по повод на която е постановена заповедта от 10.02.2023г. на горестоящият решаващ орган.
В този смисъл, напълно лишена от
предмет е претенцията на ищеца, с оглед установяване на евентуални
незаконосъобразни /неосно-вателни/ действия на
администрацията на Затвора-Бургас по повод правото му на кореспонденция, след
като поначало не са налице факти за наличие на някаква кореспонденция между
него и друго лице /лица/, която би могла да бъде иззета.
Законодателят ясно отличава „кореспонденцията“, като част от правата
на лишените от свобода от действията и процедурите по повод административни
производства и връчване /запознаване/ с актовете, постановени в хода не тези
производства. Именно нормата на чл.86,
ал.3 от ЗИНЗС онагледява тази съществена разлика между кореспонденцията, като право на лишения от свобода от останалите
отношения по повод документооборота. Съгласно този законов текст „Кореспонденцията на лишените от свобода
не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага
за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.“ В случаят не става
въпрос само за изпращани или само за получавани материали, съставляващи
кореспонденция, а за цялата кореспонденция въобще. Следователно, законодателят обективира в понятието кореспонденция всички пратки от
такова естество, с които е закрепено правото на лишените от свобода да общуват
писмено с други лица, като изпращат и получават такива писмени материали. Това
са лица, с които лишеният от свобода може да общува по негова инициатива или по
повод изпратена пратка от друго лице, но в това число не могат да се включват
органите, с които съответното лице лишено от свобода има взаимоотношения
относно започнати административни производства, сред които несъмнено са и
дисциплинарните процедури. В последните, лишеният от свобода е страна, а
властническите волеизявления на съответните адм.
органи обективирани в техните актове се връчват по
предвидения законов ред и отношенията между наказаното лице и дисциплинарнонаказващият орган са на плоскостта на власт и
подчинение, съответно лишеният от свобода получава актовете по тях не поради
това, че има правото на кореспонденция, закрепено от закона, а с оглед
изпълнение на законовите процедури по уведомяване на лицето за постановените
административни актове и възникване на тяхното действие във времето и спрямо
лицата. С други думи, връчването или невръчването на даден адм.
акт може да бъде предмет на обсъждане само, ако се твърди, че актът е влязъл в
сила, а неговият адресат заявява, че не го е получил надлежно или не е спазена
процедурата относно редовното му връчване, респективно не е влязъл в сила и би
могъл да го обжалва. Тези въпроси нямат нищо общо с правото на кореспонденция
на лишените от свобода по чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и най-яркото разграничение
от тези права е обстоятелството, че кореспонденцията
не подлежи на контрол на писменото
съдържание, което означава, че не би могло да се следи какво е съдържанието
на носителят на текста.
Ако се приеме тезата на ищеца, че в
случаят става въпрос за „кореспонденция“ то административните органи, съответно
длъжностните лица от администрацията на затвора нямат право да се запознават
със съдържанието на постановената заповед от главния директор на ГДИН от
10.02.2023г., защото именно нейният текст е „писменото съдържание“ на
материалния носител. В случаят, органите
на затворната администрация не само, че правомерно могат
да установяват какво е писменото съдържание на заповедта на Гл.директор на ГДИН,
а дори са длъжни да го изпълнят, защото на тези лица е указано как да сведат до
знанието на адресата волеизявлението на горестоящия
орган и къде да приложат административния акт. Действията по връчването и
обстоятелствата относно това дали е предоставено копие от документа или не,
съответно дали е запознат с указаното в акта или не биха имали значение само относно
влизането в сила на акта, в случай че подлежи на обжалване, а органът не го е
връчил надлежно на адресата и по този начин му е препятствал процесуалното
право на обжалване. В този случай не е обсъжда заповед за налагане на
наказание, която следва да се връчи на основание чл.89, ал.4 от ППЗИНЗС, а за
акт /решение/ на горестоящ орган пред който тази
заповед е обжалвана и за което решение законът не съдържа подобно указание, още
повече, че актът и не подлежи на оспорване.
Принципно, обжалването на административен акт и правото на
кореспонденция, защитено от чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и други текстове на
закона и подзаконовите актове, са съвсем различни права и обект на различна
защита. В производството по чл.250 от АПК, респективно чл.276 от ЗИНЗС
обективно не могат да се разглеждат процедурите по връчване на актовете и
влизането им в сила, респективно правните последици от влизане в сила или на
подлежащ на изпълнение административен акт, защото това са правно
регламентирани процедури, а както и в началото на изложението бе казано, обект
на защита в производствата с процесното правно
основание са само евентуални фактически
действия, т.е. които не регламентирани от нормативни актове. В този смисъл,
няма предмет, който би могъл да бъде обект на защита по този ред, защото не се
и твърди нарушаване правото на кореспонденция с излагане на конкретни факти в
тази връзка, а се описват действия на затворната
администрация по повод запознаване на лишения от свобода с постановена заповед
по негово обжалване, с които действие ищецът изразява несъгласие, но които не
могат да бъдат предмет на обсъждане в производство с настоящото правно
основание по чл.250 от АПК, респективно по чл.276 от ЗИНЗС.
Отделен е въпроса, че изземване, каквото твърди ищецът обективно не е
извършено, доколкото тази заповед според заявеното от него не му е
предоставена, за да му бъде изземвана впоследствие. Освен това, материалите
/актовете/ от дисциплинарни производства се прилагат в затворническото досие,
т.е. следва да се поставят фактически именно в досието и последното се
съхранява от администрацията, а не от лишения от свобода, поради което и на
това основание няма как да му бъде „иззет“ въпросният адм.
акт. Нещо повече, горестоящият орган е указал
заповедта да се приложи именно в това досие, а лишеният от свобода само да бъде
запознат с нея. Видно от съдържанието на заповедта, издателят на акта не е
указал да се връчва екземпляр на А.А., което
администрацията да не е изпълнила и в тази насока също е обективно невъзможно да
се иска защита от „неоснователни действия“. Колкото до самото запознаване, то
очевидно е извършено, защото и в първоначалната си жалба ищецът сочи, че това
се описаните от него действия са се случили именно на 14.02.2023г., което
напълно съвпада и с датата описана от служителите, на която сочат, че са
запознали А. със заповедта на гл.директор на ГДИН от 10.02.2023г. Още по-малко
може да бъде предмет на такова производство искането на ищеца установяване на
факта „защо заповедта от 10.02.2023г. на
ГДИН е приложена към жалбата му“, направено в уточнението на иска.
Предвид всичко изложено настоящото
производство е лишено от предмет.
Акцесорното
искане на ищеца свързано с предоставяне на правна помощ, има основание само при
наличие на допустима претенция. Колкото до искането за освобождаване на
държавна такса, съдът следва да се произнесе, доколкото внасянето на такава
такса е въпрос за редовност на иска, съответно жалбата, при което евентуално
ищецът следва да бъде освобождаван от внасяне на държавна такса и при
необходимост, респективно, ако са налице предпоставките от предоставяне на
правна помощ да му се предостави такава, в случаят под формата на процесуално
представителство. В случаят, предвид представените от ищеца и от Затвора-Бургас
писмени доказателства /справка от затвора, както и попълнени декларации от
ищеца за семейно, имотно състояние и имуществено положение/ за липса на парични
средства, както и имущество с което ищецът да разполага, искането за
освобождаване от внасяне на държавни такси в производството следва да бъде
уважено, като бъде освободен А. от внасянето на дължимите държавни такси в
съдебното производство до приключване на делото във всички съдебни инстанции.
При положение, че претенцията очевидно е недопустима, правна помощ не може да
се предоставя, предвид императивната норма на чл.24, т.2 от Закона за правната
помощ и в тази връзка искането следва да се отхвърли, на цитираното правно
основание.
По изложените съображения, заявлението, с характер
на искане с правно основание чл.250 от АПК и чл.276 от ЗИНЗС следва да се
остави без разглеждане, респективно да се прекрати образуваното съдебно
производство, на основание чл.159, т.1 от АПК, като бъде освободен ищецът от
внасяне на държавни такси до приключване на делото във всички инстанции, но
предвид недопустимостта на претенцията правна помощ не може да му се
предостави.
По изложените
съображения, Административен съд -гр.Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА А.Х.А. от
внасянето на държавна такса по настоящото производство до приключването му във
всички съдебни инстанции.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска от А.Х.А., лишен от свобода, изтърпяващ
наказание в Затвора-Бургас, против неоснователни действия на длъжностни лица
/административни органи/ на Затвора- Бургас, изразяващи се в заявеното от ищеца
„изземване на кореспонденция“, а
именно изземване на Заповед № Л-662 от 10.02.2023г. на главния директор на
ГДИН, установяване на правните основания за „изземването“ на тази заповед и
защо същата е приложена към жалбата му до Административен съд-Бургас по
настоящото дело, като процесуално НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за
предоставяне на правна помощ, на основание чл.24, т.2 от Закона за правната
помощ, тъй като претенцията е очевидно недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 365
по описа за 2023г. на Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен
срок от съобщаването му, с изключение на
частта за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса, в която част не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: