Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на тридесети октомври, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 261 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„БЕНИТА ОЙЛ“, със седалище гр.Варна, против решение № 420/17.06.2019 г.,
постановено по АНД № 484/2019г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 390741-F424793/18.12.2018г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП.
Като касационни основания се сочат
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Прави се искане за отмяна на решението на РРС и отмяна на потвърденото с него
НП, при условията на евентуалност се прави искане да се намали размера на
наложената санкция към определения от закона минимален размер.
Ответникът по касационната жалба – ТД
на НАП Варна, чрез процесуален представител моли съда да остави в сила
решението на РРС.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона
За да потвърди обжалваното пред него
НП, въззивният съд е приел от фактическа страна следното: при извършена на 13.09.2018
г. проверка на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр.Русе и
стопанисван от „БЕНИТА ОЙЛ“ ООД е установено, че дневния оборот от монтирания в
обекта ЕКАФП е в размер на 5590.98лв., в касата били въведени 150лв.,
фактическата наличност била 3554.25лв., изведените парични средства били в
размер на 1089.62лв., отразени получени плащания с карта в размер на 90.58лв.,
по договор 198.13лв., а с платежно нареждане 958.90лв. Установена била разлика
между фактическата наличност в касата и тази разчетена от фискалното устройство
в размер на 150.50лв., в повече. Приел
е, че е нарушена нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
тъй като се установило, че е налице разлика от 150.50лв. в повече, която не е
получена в резултат на неотчитане на продажби, а се дължи на пропуск от страна
на касиера, който не е изпълнил операцията „служебно въведени“ суми.
Прието е, че за така констатираната
разликата от 150.50 лв. дружеството не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира във ФУ
всяка промяна в касовата наличност чрез операциите "Служебно
въведени" и "Служебно изведени" суми. Прието е, че е извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
При така установените обстоятелства,
районният съд приема от правна страна, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, в правилно и законосъобразно проведено
административнонаказателно производство. Не установява допуснати съществени
процесуални нарушения, засягащи правото на защита на дружеството. Въз основа на
всички приложени по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че по
безспорен начин е доказано извършеното нарушение. Счел е, че не са налице
обстоятелства по чл.28
от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава от другите нарушения
от същия вид. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция
в размер на 600 лв. е приел, че същият е обоснован, доколкото е налице
значителна абсолютна стойност на констатираната разлика.
Настоящият касационен състав счита
правните изводи на РРС за законосъобразни, изцяло ги споделя и счита за
безпредметно да ги преповтаря (на осн. чл.
221, ал. 2 изр. 2 от АПК).
Дружеството е санкционирано за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, съгласно който -
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Възраженията на касатора
възпроизвеждат тези по въззивната жалба, които са обсъдени и мотивирано
отхвърлени от въззивния съд като неоснователни.
Не може да бъде споделено първото от
тях – за допуснати нарушения по чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП подробно и последователно са описани всички
съставомерни признаци на нарушението по чл.33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Неотразяването на което и да е от действията (въвеждане или извеждане), водещо
до промяна на касовата наличност, независимо от причините за това, е обективно
съставомерно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. В този смисъл
възражението на дружеството-касатор за недоказаност на вмененото му нарушение е
неоснователно.
Настоящият състав на съда споделя
изцяло изводите на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено вмененото на наказаното лице нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическо лице е безвиновна и
обективна, т. е. не се изследва въпросът за вината. Установеното нарушение е от
категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто
извършване. Типичното за тях е, че в състава не е посочен настъпването на
някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на
извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира
винаги от закона, доколкото същите създават опасност от увреждане на определени
обществени отношения. Деянието е извършено от предвидения от наредбата субект –
данъчно задължено лице търговец.
Във връзка с направеното възражение,
че в мотивите на НП не се съдържат фактически констатации за наличието на
техническа възможност на ФУ в проверявания обект да изпълнява предвидените в
закона операции, съдът намира следното:
Видно от представения дневен отчет от
ФУ, същият притежава функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени", като е безспорно, че в отчета за деня липсват такива
отбелязвания. Освен изложеното, съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
Наредбата (в относимата редакция ДВ бр. 76 от 19.09.2017 г.), за фискалните
устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните
финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на
извършването й с точност до минута. По делото не са налице твърдения и не са
представени доказателства за такова отбелязване в книгата за дневните финансови
отчети, поради което възражението се явява неоснователно.
Правилни са изводите на районния съд,
че не са налице обстоятелства, водещи до прилагането на чл. 28
от ЗАНН. Не са налице факти, сочещи наличието на смекчаващи обстоятелства,
обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност по критериите на чл.
93, т. 9 от ДР на НК и основание за квалифициране на нарушението на
"маловажен случай" по см. на чл. 28
от ЗАНН. Касаторът нито твърди, нито сочи доказателства дори и като
индиция, за съществуването на обстоятелства от обективен характер, релевиращи
невъзможност да изпълни вмененото му със закон задължение в срок. В случая
сочените от него обстоятелства (че нарушението е извършено за първи път,
липсата на настъпили вредни последици от нарушението и др.), могат да бъдат
преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на размера на санкцията.
Настоящият състав на съда счита, че в
конкретния казус, предвид липсата на данни за други нарушения по ЗДДС, санкция
в предвидения минимален размер, при определянето на който законодателят е
съобразил именно характера на засегнатите обществени отношения, свързани със
спазването на фискалната дисциплина, напълно би съответствала на изискванията
на чл. 27 от ЗАНН и на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
С оглед горното решението на Районен
съд - Русе като неправилно следва да бъде отменено. При постановяването на акт
по съществото на спора по изложените по-горе съображения наказателното
постановление следва да бъде изменено, като се намали наложената имуществена
санкция от 600 на 500 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 420/17.06.2019 г.,
постановено по АНД № 484/2019г. по описа на РРС и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 390741-F424793/18.12.2018г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „БЕНИТА ОЙЛ“, със седалище
гр.Варна, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 вр.с ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 600лв., като намалява санкцията от
600.00лв. на 500.00 (петстотин)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: