№ 177
гр. Дупница, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510102306 по описа за 2023 година
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. -
изпълнителен директор и И.Е. - председател на Управителния съвет, е предявило срещу К.
Д. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. с чл.31, ал.1 от ОУ от 2016 г. за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София и чл.86 ЗЗД. Искането е да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ
размер на 277, 99 лв., от които: 213, 06 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - м.11.2021 г., ведно със законната
лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на вземането, 41, 08 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 19, 20 лева - главница
за периода от м.08.2020 г. до м.11.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 4, 65 лева - лихва за периода от 16.10.2020 г. до
05.09.2023 г. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката за топлоснабден имот - апартамент № 61, находящ се в гр.
***, и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота
си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и реда на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София"
ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София"
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник.
Общите условия обвързват топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ /чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила
1
действащите за процесния период ОУ: ОУ, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила
от 10.07.2016 г.
В Общите условия – чл.31, ал.1, са уредени редът и срокът, в който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: в 45-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ
ищецът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет-страницата на данни за
дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет-
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия в периода
м.05.2020 г. - м.11.2021 г. и не е погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл.112, ал.1 ЗЕЕЕ /чл.139 от ЗЕ/ сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период за
описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от него служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най- старото.
Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 2006/2023 г. по
описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение срещу ответника и впоследствие е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1
ГПК.
В постъпилия отговор се изразява становище за неоснователност на предявените
искове, като ответникът сочи, че в процесното жилище няма отопление. Направено е
възражение за неравноправност на клаузите на ОУ, тъй като ограничават възможността на
потребителите да възразяват по отношение на сметките за потребената топлинна енергия.
Претендираните суми не са изчислени въз основа на данни за реално потребление, а въз
основа на формула съгласно Общите условия на ищеца. Счита, че няма договорни
отношения с ищеца. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Привлеченото от ищеца трето лице - помагач „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД е
изразило становище за основателност на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С представения от ищеца нотариален акт за дарение № 58, т.І, д. 46/2020 г. на
25.02.2020 г. К. Д. К., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент № 61, находящ се в гр. ***. Впоследствие с нотариален акт № 110, т.ІV, д.
2
544/2021 г. на 29.11.2021 г. К. Д. К. е продал описания апартамент.
От протокола от проведеното на 07.08.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици се установява взето решение за сключване на договор за услугата «топлинно
счетоводство» с «ПМУ София 98» ООД. Видно от приложения протокол, за апартамент №
61 е посочено, че няма отоплителни тела, начин на плащане «в брой» и е положен подпис.
Представени са копия от издадените от ищеца изравнителни фактури за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и периода 01.05.2021 г. – 30.11.2021 г., както и от издадените
кредитни известия, от които е видно, че първата по време фактура за прогнозно начислена
топлинна енергия е за м.10.2020 г.
От представените с исковата молба Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР е видно, че са публикувани във вестник «Монитор» на
11.07.2016 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза,
прието от съда като компетентно и пълно, се установява, че в исковия период за
гореописания апартамент не е начислена топлинна енергия за подгряване на вода, няма
присъединени към отоплителната инсталация отоплителни тела; начислявана е топлинна
енергия за отопление от сградната инсталация и от щранг-лира в банята /която няма
възможност да бъде прекъсната, тъй като това би довело до прекъсване на отоплението на
всички бани/. Ежемесечно са отчитани показанията на общия водомер, ФДР е извършила
разпределенията в съответствие с методиката, нормативната уредба и данните от уредите в
сградата. Разходът на топлинна енергия за сградната инсталация е определен по
изчислителен път. Остойностяването на потребената топлинна енергия за имота на
ответника с абонатен номер 289234 е според нормативните изисквания и цени на
топлинната енергия.
В заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза сочи,
че е извършило проверка на предоставените от счетоводството на ищеца документи за
процесния период. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като за исковия период
ответникът не е извършвал плащания нито по фактурите за авансови плащания, нито по
общите фактури по реален отчет, включително и за дялово разпределение. За периода,
посочен в исковата молба /м.05.2020 г. - м.11.2021 г./ дължимите суми възлизат на 277, 35
лв.: за отопление – 213, 06 лв. /за сградна инсталация – 101, 52 лв. и за щранг-лира – 111, 54
лв./; за дялово разпределение – 19, 20 лв.; за обезщетение за забава – общо 44, 93 лв. /40, 21
лв. за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. -
09.05.2023 г. и 4, 72 лв. за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за
периода 16.10.2020 г. - 05.09.2023 г./. Във връзка с поставения от ответника въпрос вещото
лице е уточнило, че сумите за топлинна енергия за 2020 г. се отнасят за периода след
началото на отоплителния сезон – м.10.2020 г.; затова исковият период започва от м.05.2020
г., но до 19.09.2020 г. няма начислени суми за топлинна енергия. Първата по време фактура
за сума за дялово разпределение е с дата на издаване 31.08.2020 г. и срокът за доброволно
изпълнение тече от 01.09.2020 г. до 15.10.2020 г.
Приложено е ч.гр.д. № 2006/2023 г. по описа на РС - Дупница, от доказателствата по
което се установява спазването на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422
ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2006/2023 г. по описа на РС - Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в
3
договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за
доставяне на топлинна енергия на ответника, че начисляването на сумите за текущите
месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.
От представените по делото нотариален акт за дарение № 58, т.І, д. 46/2020 г. и
нотариален акт за продажба № 110, т.ІV, д. 544/2021 г. се установява, че ответникът е
притежавал право на собственост върху процесния апартамент през исковия период. От
описания протокол от Общо събрание на етажните собственици и представените документи
от третото лице – помагач се установява, че сградата - етажна собственост, в която се намира
процесният апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно
съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката ответникът е клиент на топлинна енергия и е
длъжен да монтира средства за дялово разпределение в имота си и да заплаща цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба - Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, респ. - Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. По делото са представени доказателства за
публикуването във вестник «Монитор» на 11.07.2016 г. на Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, поради което същите са влезли в сила
преди исковия период.
Поради това съдът приема, че между страните по делото за исковия период са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди,
включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия. Оспорването на това
обстоятелство от ответника е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение
на проведено общо събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружество, предлагащо услугата "топлинно счетоводство" /в процесния
период - третото лице - помагач „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД/.
По делото не е спорно, че отоплителните тела в описания имот са били демонтирани
и не е начислявана топлинна енергия за отопление и битова гореща вода. Съгласно чл.153,
ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В случаите,
когато жилището не е обитавано и топлинна енергия не е ползвана (няма индивидуално
потребление), такава не следва да се заплаща, извън сумите за сградна инсталация и
отопление на общи части, които се разпределят между всички собственици на
топлоснабдени имоти. Поради това от обстоятелството, че ответникът не е ползвал
топлоподаване към отоплителни тела в процесния имот, не следва извод за неоснователност
на предявената претенция за дължими суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от свързаното с нея отоплително тяло /щранг-лира/.
4
Безспорно е извършването на услугите по дялово разпределение от третото лице –
помагач, поради което са дължими и претендираните суми за дялово разпределение.
От експертните заключения по назначените съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които съдът кредитира, се установява, че през процесния период
сумите за топлинна енергия и дялово разпределение в имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Безспорно е, че дължимите суми за главница не са заплатени, поради което
ответникът е изпаднал в забава и дължи съгласно чл.33, ал.4 от ОУ обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД.
Неоснователно е възражението за неравноправност на Общите условия, тъй като
ограничават възможността на потребителите да възразяват по отношение на сметките за
потребената топлинна енергия – съгласно чл.33, ал.3 ОУ клиентите имат право да правят
възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят възраженията; след изтичане на този срок
възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. Нищо
в тази клауза не води до извод, че е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Уредената в чл.30 и сл. от ОУ процедура за заплащане на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение е в съответствие с разпоредбите на чл.155 ЗЕ и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, респ. - Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването. Месечните вноски са определени по прогнозна консумация за
сградата, а изравнителната вноска е съобразена с реално ползваната енергия, поради което е
неоснователно направеното възражение за неравноправност на посочените клаузи на
Общите условия. Начинът на разпределение на потребената топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е уреден не в Общите условия, а в Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност за сумата за топлинна
енергия. Част от исковия период надхвърля тригодишния срок по чл.111, б. «в» ЗЗД,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ЗЗД /от 19.09.2023 г. до 19.09.2020
г./, но от представените документи и от заключенията на вещите лица по назначените по
делото експертизи се установява, че суми за топлинна енергия за 2020 г. са начислявани,
считано от м.10.2020 г., т.е. липсват суми, дължими за период, надхвърлящ тригодишния
срок по чл.111, б. «в» ЗЗД.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност за сума за дялово
разпределение в размер на 1, 20 лв. по първата издадена за процесния период фактура от
01.08.2020 г., тъй като съгласно чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а 45-дневният срок за доброволно изпълнение е изтекъл на
15.10.2020 г.; останалите фактури за суми за дялово разпределение са издадени след
19.09.2020 г., т.е. липсват суми, дължими за период, надхвърлящ тригодишния срок по
чл.111, б. «в» ЗЗД.
С оглед на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, предявените искове за
главница за топлинна енергия и за дялово разпределение, както и за обезщетение за забава за
плащането на сумите за дялово разпределение, са основателни и следва да се уважат в
претендирания размер. Съгласно заключението, искът за обезщетение за забава за
плащането на главницата за топлинна енергия е основателен за сумата 40, 21 лв., а за
разликата до претендираните 41, 08 лева следва да се отхвърли.
По изложените съображения предявените искове за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за сума в размер общо на 277, 99 лева са частично
5
основателни и следва да бъдат уважени, както следва: за 213, 06 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. -
м.11.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на вземането, 40, 21
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., както и суми за дялово
разпределение: 19, 20 лева - главница за периода от м.08.2020 г. до м.11.2021 г., ведно със
законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4, 65 лева -
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.09.2023 г. Искът за обезщетение за забава за
плащането на главницата за топлинна енергия за разликата до претендираните 41, 08 лева
следва да се отхвърли.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса и за вещи лица в
размер общо на 675 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2006/2023 г. по описа на
ДРС в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д. К., ЕГН **********, че
съществува вземане на "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, за следните суми: 213,
06 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. - м.11.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на
вземането, 40, 21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., както и
суми за дялово разпределение: 19, 20 лева - главница за периода от м.08.2020 г. до м.11.2021
г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,
65 лева - лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.09.2023 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
за установено съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за забава за плащането
на главницата за топлинна енергия за разликата до претендираните 41, 08 лева.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, да заплати разноски по делото на
"Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, в размер на 775 лв., както и разноски по
ч.гр.д. № 2006/2023 г. по описа на ДРС в размер на 75 лв.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице -
помагач „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6