Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 14397 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от Х.З., с която е предявила против В.Г.В. иск с правно
основание чл.30, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника
сключили граждански брак на 21.05.2002 г. в гр. София, район Средец, като от
брака си имат едно общо дете-А.В.В.. Твърди се, че с решение № 155721 от
26.06.2017 г. бракът между страните е прекратен. Твърди обаче, че със съпруга
си са във фактическа раздяла от 29.07.2016 г. Ищцата твърди, че през първата
година от брака й с ответника живеели разделени, като тя живеела в Москва, а
той в Тунис Твърди се, че през 2003 г. страните се върнали да живеят в
България, където от 2003 г. до 2007 г. и двамата работели, но живеели с парите,
които ищцата донесла от Тунис, дадени от нейните родители-около 50 000
щатски долара. Твърди, че всяка година, когато ходи до Тунис, се връща със
сумата от около 5000 евро, получавана от семейството на ищцата, с която са
покривани нужди на семейството. Ищцата твърди, че след 2008 г. започнала работа
в различни български компании в технологичния сектор и със заплатата си
покривала нуждите на семейството, грижела се за домакинството и за отглеждането
на детето от брака. Освен с ежедневните непрекъснати грижи за детето и общото
домакинство като готвене, чистене, пране, пазаруване, ищцата твърди че е била
основен източник на парични средства в семейството, а ответникът спестявал
всичко, което получавал в банковите си сметки, като живеели изцяло със
заплатата на ищцата. Твърди се, че по време на брака ответникът имал доходи от
трудово правоотношение, като през 2007 г. започнал работа в „Летище София“, а
през 2011 г. се пенсионирал. Освен заплатата и пенсията си, ответникът
спестявал от получавания от него наем от един от трите недвижими имота, които
притежава, както и поддържа автомат за кафе, от който също има значителен
доход, който отново спестява. Ищцата твърди още, че по време на брака им с ответника,
направила цялостен ремонт на собствения на ответника апартамент с
административен адрес: гр.София, ул. „**********който преди това бил завършен
на ниво груб строеж. Ищцата твърди, че закупила още мебелите и домакинските
електроуреди за обзавеждането. Ищцата твърди, че със свои средства направила и
ремонт на апартамент в „Гео Милев“, на който формално като собственик се води
бащата на ответника и в който живеели преди да се нанесат в жилището на ул.
„Богатица“. Ищцата твърди, че апартаментът в „Гео Милев“ се отдавал под наем от
ответника и този наем също бил спестяван. Твърди, че през 2008 г. ответникът
продал свой недвижим имот в гр. София, кв**********и закупили апартамент в
гр.София, ж.к. **********, като ищцата заплатила разликата в цената на двете
жилища и предоставила парите за ремонт на жилището в ж.к. Дружба. Ищцата
твърди, че грижейки се за детето и бидейки основна финансова и морална опора в
семейството за период повече от 15 години, допринесла за това ответникът да
придобие значителни по размер средства в банковите си сметки.
Моли Съда да постанови решение, с
което да получи половината от вземанията, които ответникът има към трети лица,
а именно: по следните банкови сметки:
1. IBAN: *** „Обединена Българска Банка АД-200 лв.,
2. ********** в „Банка ДСК“ АД-200 лв.,
3. IBAN: *** „УниКредит Булбанк“ АД- 100 000 лв.,
4. IBAN:*** „УниКредит Булбанк“ АД-200 лв.
Първоначално претенцията е била в
размер на по 25 000 лв. по всяка една от банковите сметки.
С молба от 12.04.2019 г. ищцата е
заявила изменение на исковите претенции, съответно: по 200 лв. от банкови
сметки: ********************в „Обединена Българска Банка АД, банкова сметка ***
„Банка ДСК“ АД и банкова сметка ***:*** „УниКредит Булбанк“ АД и 30 000
евро от банкова сметка ***: *** „УниКредит Булбанк“ АД.
С молба от 08.04.2021 г. исковата
претенция от 30 000 евро е увеличена на 100 000 лв. Увеличената част
от исковата претенция е оспорена от ответника като погасена с преклузивен срок.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозирал отговор. Оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Твърди, че ищцата не е работила до 41-годишна
възраст, тогава получила първата си заплата, няма трудови навици и търси
парични доходи от други възможности, за да се издържа. Твърди, че винаги се е
грижел за сина си. Твърди, че е внесъл в семейния бюджет от около 45 000
лв. само за периода от 2007 г. до края на 2010 г. Твърди, че от януари 2011 г.
и до момента получава пенсия, като за периода от януари 2011 г. до влизане в
сила на решението за развод-25.07.2017 г. е получил сумата от около 62 000
лв., която сума също е влязла в семейния бюджет. Твърди, че по договора с
„Летище София“ ЕАД всеки месец получавал купони за храна в размер на 350 лв., с
които се хранели. Отделно ответникът заплащал всички консумативи за ток, вода,
отопление, ежедневни и сезонни нужди от облекло, консумативи и други. Поддържа,
че всичко налично като обзавеждане в неговите апартаменти, е закупено от него,
стойността на ремонтите също е заплащана от ответника. Твърди невярност на
твърдението на ищцата, че е получавала суми от родителите си, тъй като майката
на ищцата е починала, когато тя е била на 14 години, а баща й бил в кома,
когато се оженили и по-късно починал. Твърди, че ищцата започнала работа късно
и възнагражденията, които получавала използвала само за свои лични нужди и дори
не е информирала ответника за размерите им. Твърди, че собственик на
апартамента в Гео Милев и неговия баща и той е получавал наемите от
апартамента. Ответникът твърди, че не притежава и не е придобил значителни
парични средства, които да вложил в собствени банкови сметки. Твърди, че всички
свои средства е вложил в издръжката на семейството си и грижата за сина на
страните. Твърди, че бил основната финансова и морална опора в семейството си
през целия период на брака.
Ответникът
твърди, че спестяванията, които е имал, са придобити от работа в чужбина-Тунис,
в периода от 1997 г.-април 2002 г., а брак с ищцата е сключил на 21.05.2002 г.
Твърди, че е във фактическа раздяла с ищцата от 03.07.2017 г., когато предал
владението върху апартамента.
В съдебно
заседание ищцата поддържа предявения иск чрез своя процесуален представител по
съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен
списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковата
претенция и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен
списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С удостоверение за сключен граждански брака, се
установява, че на 21.05.2002 г. страните са сключили граждански брак, който е
прекратен с влязло в сила на 25.07.2017 г. Решение № 155721 от 26.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 15881/2016 г. по описа на СРС, Трето гражданско
отделение, 92 състав.
В хода на
производството са събрани свидетелски показания на В.К.С., Е.Н.У., Д.Б.Б.-Л.и М.Ц.М.
Свидетелката
С. установява, че познава страните от 2004 г., били съседи в кв.“Гео Милев“.
Ответникът бил пенсионер, а съпругата му работела. Х. се грижела за
семейството, готвела. Свидетелката установява, че и двамата полагали грижи за
детето. Правен бил ремонт на апартамента, но не знае кой го е финансирал.
Ищцата не е споделяла пред свидетелката по какъв начин се разпределят доходите
в домакинството и кой от двамата съпрузи допринася за тези разходи.
Свидетелят У.
установява, че познава ищцата от 2015 г., откогато работели заедно в фирма
„Конвърджиз“. От свидетелката знае, че тя реално издържала семейството, не
ходела по събирания на колеги, защото давала всичките пари за сина си и
семейството. Пак заради тях отказала добре платена работа в Англия.
Свидетелката
Б.-Л.установява, че познава ищцата, тъй като в периода 2010 г.-2014 г. били
колеги във фирма „Зайтел“. Свидетелката установява, че ищцата била изключително
предана на семейството си и се грижела съвестно за сина си. Сочи, че не знае
размерът на заплатата получавана от ищцата, но свидетелката получавала заплата
1800 лв., а пък тази на ищцата била по-висока, защото имала по-висока
квалификация, владее три езика перфектно, поради което предполага че е вземала
по-висока заплата. Никога не излизала с колегите си след работа и винаги
бързала да се прибира в къщи. Пестяла пари, тъй като синът й учел в скъпо
платено частно училище.
Свидетелят М.установява,
че на два пъти в периода 2001-2003 г. дал суми от порядъка на 1500 долара на
ищцата в Москва, които суми била дадени от ответника за нея.
Свидетелят С.Й.Д.установява, че
се познава с ищцата от 2008 г., били много близки. Като всяка майка Х. полагала
грижи за домакинството. Знаел, че се разделили със съпруга си около месец юни
2016 г., защото свидетелят лично платил наема на Х., когато била оставена на
улицата.
С протокол от 03.07.2017 г. се
установява, че ключовете от семейното жилище на ул. Боготица, са предадени от
ответника на ищцата на същата дата-03.07.2017 г.
С приетите по делото трудов
договор № 241/16.06.1997 г. и Заповед № ДК-119/01.04.2002 г. се установява, че
в периода от 16.06.1997 г. до 01.04.2002 г. ответникът е работил в
„Авиокомпания Балкан“ АД, с месторабота в Тунис, на длъжност Ръководител на
представителство, срещу месечно трудово възнаграждение от 900 щатски долара.
В периода 2007 г.-2010 г.
ответникът работел в „Летище-София“ ЕАД на длъжност: ръководител смяна,
транспортно експлоатационно звено /дежурен ТиК/ с основна месечна заплата 1087
лв. Установява се с приетите допълнително споразумение № 756/27.10.2008 г. към
трудов договор, както и от фишове за получено трудово възнаграждение.
От удостоверение на НОИ, ТП-София
град изх. № 3042-21-858 от 24.08.2018 г., се установява, че от м.януари 2011 г.
до м.август 2018 г. ответникът е получавал месечна пенсия в размери от 700 лв.
до 873,71 лв.
От приетите по делото фактури
л.70-л.72 от делото на СРС, се установява, че ответникът е заплащал от
банковата си сметка училищните такси на сина си А.В. в частно училище „Виктор
Юго“ за учебната 2009/2010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2012/2013 г., в общ
размер на сумата от 34 927 лв.
От приетите
по делото като доказателства- предоставени от „Банка ДСК“ АД извлечение ********** с титуляр В.Г.В., предоставени
от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД банкови извлечения от банкови сметки с номера IBAN ***70002520103590,
писмо изх. № ИД
-10426/21.03.2019 г на ОББ АД, както и от приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ се установява, че сметка с IBAN *** В.Г.В. е
открита за периода от 11.12.2012 г. до 11.12.2017 г., като наличността по нея
към 29.06.2017 г. е с баланс 360 лв., а към 17.11.2017 г. е в размер на 86,12
лв.
Срочен депозит 4608314 (стар № 16140323759002) е открит на 07.11.1999 г.
във ФЦ Московска, РЦ София Изток и е закрит на 03.06.2019 г. За периода от
07.11.1999 г. до 04.04.2003 г. се установява, че салдото на 06.12.1999 г. по
сметката е 240,06 лв., като за периода са начислени лихви в размер на 30,45 лв.
За периода от 07.05.2003 г. до 14.12.2017 г. се установява, че към 07.05.2003
г. началното салдо по сметката е в размер на 270,51 лв., като за периода са
начислени лихви в размер на 95,72 лв. и такси в размер на 0,71 лв.
Установява
се, че банкова сметка *** *** В.Г.В. - разплащателна сметка в евро е открита на
25.04.2008 г. и е закрита на 21.12.2017 г. На 25.04.2008 г. наличността по сметката е 3 000 евро. Наличността
по сметката на 29.07.2016 е в размер на 60 623,74 евро. Наличността на
30.11.2017 г. е в размер на 58 996,27 евро.
Банкова сметка *** *** В.Г.В. -
разплащателна сметка в USD е открита на 28.05.2011 г. и е закрита на 16.01.2018
г. На 28.05.2011 г. наличността по сметката е 1000 USD. Наличността по сметката
на 29.07.2016 г. е в размер на 737.78 USD. Наличността по сметката на
28.05.2017 г. е в размер на 739,47 USD. За периода от 28.05.2017 г. до
14.12.2017 г. не са предоставени данни за движение на щатски долари. Размерът
на наличните долари по сметката на 14.12.2017 г. е в размер на 739,47 USD.
За периода от 24.01.2011 г. до
26.06.2017 г. ищцата по делото по сметката от трудови възнаграждения е получила
116 885,20 лв., с 897.50 лв. е захранена банковата сметка. Общият размер на
прихода по банкова сметка ***,70 лв. Като се проследят данните за изтеглените в
брой и ATM суми и извършени плащания през ПОС терминали, платени такси при теглене на сумите,
превалутиране, такса салдо и др. се установява, че са изразходвани 117 767,14
лв. Остатъка за периода става 75,56 лв. За посочения период получените суми от
трудово възнаграждение са изразходвани за изтеглени суми от ATM устройство,
платени стоки и услуги с ПОС терминал, както и извършени плащания за стоки и
услуги с банков превод. За периода от 22.01.2013 г. до 21.07.2016 г. по сметката IBAN ***2,99 лв. и
е изразходвана цялата сума.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице. Противно на твърденията на процесуалния представител на ответника,
заключението не е на умряло вещо лице. Действително след изготвянето му, вещото
лице С. е починала, но същата е заменена с друго вещо лице, което подписа
изготвената от вещото лице С. експертиза и изрично заяви, че я поддържа изцяло
и същата да се счита като изготвена от него.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.30, ал.1 от СК.
С Решение № 125 от 29.10.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 3400/2019 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290
от ГПК е прието, че предпоставки за уважаване на иска по чл. 29 СК 1985 (отм.), чийто аналог в новия
Семеен кодекс от 2009 г. е чл. 30 СК, са
следните: 1. да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2.
по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което
служи за упражняване на професията му /включително и хипотезите на
имущество-вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено в
неговото търговско предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ / или влогове /в т. ч.
вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3. придобитите
имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4.
претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл
за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството
/решение № 249/16.07.10 г. по г. д. № 268/09 г., ІІ ГО, решение № 264/21.03.17 г.
по г. д. № 2060/16, ІV ГО/.
Пак в същото решение е посочено,
че по сега действащия СК /обн. ДВ бр. 47/23.06.09 г., в сила от 01.09.09 г.,
паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се
считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити-независимо от
това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на
двамата съпрузи. Предвид разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР СК, съгласно който
правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, след
влизане в сила на действащия СК, паричните влогове стават лична собственост на
съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът
на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по
силата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.). Поради това по отношение на тях установените
в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК правила относно съпружеската имуществена
общност са неприложими. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл
за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да
защити правата си по реда на чл. 30 от СК. В този смисъл и решение № 264/21.03.17 г. по гр.д. № 2060/16 г., ІV ГО/.
Такъв е и процесният казус.
Така предявеният иск е допустим,
тъй като е предявен на 14.12.2017 г. в едногодишния преклузивен срок по чл.31
от СК от прекратяване на брака-25.07.2017 г.
Неоснователно е възражението на
ответника, че увеличената по размер искова претенция е недопустима, тъй като е
заявена след изтичане на този срок, съответно с молби от 12.04.2019 г. и
08.04.2021 г.
Действително и по своята правна
същност увеличението на иска е предявяване на нов, допълнителен иск към
първоначално предявения относно такава част на същото спорно право, която не е
била предявена с първоначалния иск. В конкретния случай обаче исковите
претенции не са предявени като частични. Видно от исковата молба и уточненията
й, ищцата е имала волята да предяви вземането си в целия му размер, но
доколкото към датата на подаване на исковата молба, същата не е била в
състояние да знае какъв е размера на сумите по банковите сметки на ответника
/доколкото същото представлява банкова тайна/, то следва да се приеме, че
преклузивният срок по чл.31 от СК е спазен с предявяване на първоначалния иск и
относно увеличената част от иска.
По същество предявените искове са
неоснователни, по следните съображения:
С доказателствата по делото
безспорно се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак - сключен на
21.05.2002 г., е прекратен през 2017 г. с влязло в сила на 25.07.2017 г.
решение № 155721/26.06.2017 г. на СРС, 92 състав и имат едно дете, родено на ***
г.
Съдът приема, че страните по
делото са във фактическа раздяла от месец април-май 2016 г. Това обстоятелство
се установява както с разпита на свидетеля С.Й.Д., чийто показания са обективни
и кореспондират с доказателствата по делото, така е видно и от мотивите на
бракоразводното решение. Фактът, че ответникът е предал ключовете от семейното
жилище на ищцата на 03.07.2017 г. не удостоверява факта на фактическата раздяла
между съпрузите от тази дата. Обстоятелството, че ответникът е разполагал с
ключ от семейното жилище до тази дата, не води непременно и несъмнено до
извода, че страните са живеели заедно в семейното жилище.
Предвид горното първата
предпоставка за уважаване на исковете е налице. Не са налице обаче следващите
три предпоставки.
От доказателствата по делото се
установява, че четирите процесни банкови сметки с титуляр съпруга В.Г.В. са
отрити, както следва:
Банкова сметка ***: ***
„Обединена Българска Банка АД, е открита на 11.12.2012 г. и закрита на
11.12.2017 г., като към датата на фактическа раздяла е с баланс 360 лв.
Банкова сметка *** „Банка ДСК“
АД, е открита на 07.11.1999 г. и закрита на 03.06.2019 г., с начално салдо към
07.05.2003 г.-270,51 лв.
Банкова сметка ***: ***
„УниКредит Булбанк“ АД, е открита на25.04.2008 г. и закрита на 21.12.2017 г.,
като към м.юли 2016 г. е с баланс 60 623,74 евро и
Банкова сметка ***: ***
„УниКредит Булбанк“ АД, е открита на 28.05.2011 г. и закрита на 16.01.2018 г.,
като балансът й към м.юли 2016 г. е 737,78 щатски долара.
От четирите процесни банкови
сметки, само сумата в банкова сметка ***: *** „УниКредит Булбанк“ АД, е на
значителна стойност към датата на фактическата раздяла на съпрузите, а именно: 60 623,74
евро.
Въпреки разпределената й
доказателствена тежест, ищцата не доказа главно и пълно, да е допринесла за
придобиването, респ.набирането на тази сума с труда си, със средствата си или с
работа в домакинството.
На първо място с ангажираните
доказателства по делото не се установява в периода от датата на сключване на
брака между страните, съответно от 28.05.2011 г.-датата на откриване на
сметката до м.юли 2016 г.-времето на фактическата раздяла на съпрузите, ищцата
да е разполагала с достатъчно финансови средства, с които да е осигурявала изключително
и само тя издръжката на семейството.
В периода от сключване на
брака-21.05.2002 г. до края на 2007 г. ищцата не е работела, за разлика от
ответника, който в този период е полагал труд по трудово правоотношение с
„Летище София“ ЕАД и е получавал трудово възнаграждение от около 1800 лв.
Установява се, че ищцата е учела в Москва, като на два пъти е получавала
суми от ответника от около 1500 щатски
долара за издръжката й. Т.е. през този период тя не е реализирала никакви
доходи. Твърденията, че е получавала парични суми в голям размер от роднини в
Тунис са голословни и не подкрепени с нито едно доказателство събрано по
делото.
От месец януари 2008 г., видно от
справката на НОИ, ищцата е започнала да полага труд, като осигурителният й
доход варира от 962,95 лв. до 2600 лв. е максималната сума, като за периода от
24.01.2011 г. до 26.06.2017 г. ищцата е получила доходи от трудово
възнаграждение в общ размер на сумата от 116 885,20 лв. Извън установените доходи по
трудово правоотношение, не е имала други. Видно от представената справка л./104
от делото на СРС, в НАП няма данни за декларирани от Х. Зитуни доходи,
вземания, дарения и други за периода от 21.05.2002 г. до 25.07.2017 г. има
данни за изплатени от Райфайзен консервативен фонд България доходи в размер на
8 993,23 лв. С месечен доход от около 1300-1400 лв. същата не е била в
състояние да поеме сама изцяло издръжката на семейството като храна,
консумативи, включително да заплаща и изключително високите такси на частното
училище, което е посещавано от сина й. Така например училищната такса за
учебната 2009/2010 г. възлиза на сумата от 9300 лв., сума надхвърляща далеч
доказаният доход на ищцата. Освен всичко друго, видно от представените фактури
/л.70-72 от делото на СРС/, тези учебни такси за платени по банков път от
ответника В..
Видно от представената справка от
НОИ, в периода от м.01.2011 г. до м.07.2016 г. ищецът само от пенсии е получил
сума в общ размер 51 859,25 лв. Не се установява ищцата единствено и само
тя да е полагала грижи за роденото от брака дете. Напротив свидетелката С.
заявява: „И двамата полагаха грижи за детето“.
Ищцата по никакъв начин не
доказа, че само тя и с нейни лични средства е направила ремонт на семейното
жилище. Напротив представените по делото фактури, гаранционни карти и др.,
удостоверяват закупуване на обзавеждане и електроуреди от ответника В., не от
ищцата. Не доказа твърдението си, че ответникът е получавал доходи и от наеми,
които е спестил, благодарение на ищцата която е издържала сама семейството си.
Голословни и не подкрепени с доказателства са и твърденията на ищцата в
исковата молба, че всички получавани от ответника приходи от заплата, пенсия,
наемни вноски от недвижим имот и доходи от автомат за кафе, са спестявани от
него и влагани в банкови сметки. Не е ангажирано нито едно доказателства в
подкрепа на твърдението, че ищцата доплатила с лични средства разликата от
20 000 евро получена от продажбата на собствен на ответника имот за
закупуване на друг такъв, както и предоставила паричните средства за ремонта на
новозакупеното жилище.
С оглед на горното така
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски в процеса в размер на 1300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 23.06.2020 г. В
списъка за разноски към сумата от 1300 лв. ответникът е прибавил и сума в
размер на 500 лв., която не следва да бъде присъдена, доколкото на първо място
не става ясно какви разноски на стойност 500 лв. е направил ответника, нито пък
има писмени доказателства, удостоверяващи извършването на такива разноски.
Така
мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и
неоснователен предявения от Х.З., ЕГН **********,***, адвокат А.Д. иск с правно
основание чл.30, ал.1 от СК против В.Г.В., ЕГН **********,***, с който се иска на
ищцата да й бъде определена половината от стойността на притежаваните от
ответника банкови сметки и ответника да бъде осъден да й заплати съответно:
1. 200 лв./двеста лева/ от сметка
с IBAN: *** „Обединена Българска Банка АД,
2. 200 /двеста лв./ от ********** в „Банка ДСК“ АД,
3. 100 000 лв. /сто хиляди
лв./ от сметка IBAN: *** „УниКредит Булбанк“ АД,
4. 200 лв. /двеста лв./ от сметка
IBAN: *** „УниКредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА Х.З., ЕГН **********,***,
адвокат А.Д. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на В.Г.В., ЕГН **********,***
сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лв./ разноски направени от ответника пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: