Решение по дело №524/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е образувано въз основа определение № 5625/30.05.2023 г., постановено по адм. д. № 4771/2023 г., по описа на ВАС, Шесто отделение.

Образувано е по жалба на А. М. Е., срещу отказ „… На бащата А. Е. е отказано да се запознае с административната преписка по отношение на двете му деца, тъй като в документите, съдържащи се в нея има данни на трети лица…“, инкорпориран в Протокол от 30.03.2023 г. на О“ЗД“ при ДСП-гр.Панагюрище да се запознае с административната преписка по случай № СЛ/Д-РА-ПН/650 от 24.01.2020 г. – Ал. Е. и № СЛ/Д-РА-ПН/651 от 24.01.2020 г.– Б. Е..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че отказът противоречи на принципа за откритост на информацията в административното производство. Жалбоподателя счита, че има право на достъп до съответните преписки, което не противоречи на Закона за защита на личните данни, доколкото правото на защита в административното производство налага необходимостта за достъп до всички документи, а чрез постановения отказ се ограничават правата му като страна в административното производство, както и това на неговите деца. Допълнителни аргументи навежда в представена молба. Прави се искане се отмяна на постановения изричен отказ. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Панагюрище – редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юриск. М., който счита жалбата за процесуално недопустима, поради липса на волеизявление на административен орган, представляващо индивидуален административен акт. Мотивира се с това, че искането за предоставяне на достъп до преписките не е отправено до компетентния административен орган - директорът на ДСП. Прави искане жалбата да бъде оставена без разглеждане и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – А. А. Е. и Б. А. Е. – редовно призовани, не се явяват.

Административен съд-гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб. Е. е баща на Б. Е. и А. Е., родени на 12.07.2016г. , съответно 17.04.2015г., съгласно вписаното в приложените по делото удостоверения за раждане.

По повод открити преписки по случаи № СЛ/Д-РА-ПН/650 от 24.01.2020 г. – Ал. Е. и № СЛ/Д-РА-ПН/651 от 24.01.2020 г.– Б. Е., на 30.03.2023г. в отдел „Закрила на детето“ към ДСП-гр. Панагюрище била проведена срещу между жалб. Е. и служители в дирекцията – К. М. и А. Н., в присъствието на св. Б.. За осъществената среща бил съставен протокол, в който било вписано, че жалб. Е. пожелал да се запознае с административните преписки, касаещи децата му Ал. Е. и Б. Е., на основание чл.34 от АПК, за да изрази становище по нея. В протокола е посочено, че длъжностните лица информирали жалбоподателя, че това искане попада в обхвата на Закона за защита на личните данни, за което следва да подаде заявление по законоустановения ред. На жалб. Е. били предоставени за запознаване изготвените оценки по случая и планове за действие, на което заявил, че изразява готовност за изготвянето на нови планове за действие по отношение на децата и за провеждане на съвместна среща между него, майката и децата. Бил информиран, че ДСП-гр.Панагюрище е предприела необходимите действия по връчване на АУАН на майката. В протокола, изготвен от горепосочените длъжностни лица при О“ЗД“ при ДСП-гр.Панагюрище било вписано, че на жалб. Е. е отказано да се запознае с административната преписка по отношение на двете му деца, тъй като в документите, съдържащи в нея има данни на трети лица.

Били изготвени 2 протокола за развитие на случая.

Приложено е становище на КЗЛД по отношение приложението на чл.34, ал.1 от АПК, адресирано до жалб. Е. с изх. № ПНМД-17-104#2/23.05.2022г.

Видно от показанията на св. Б., които съдът кредитира изцяло, като правдиви, житейски логични и кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства, на 30.03.2023 г. заедно с жалб. Е. отишъл в ДСП-гр.Панагюрище, за да присъства при изготвяне на план за действие и неговото приемане. Били посрещнати от г-жа Н. и К. М., които заявили, че планът за действие е изготвен и приет, на което жалб. Е. възразил, тъй като не е съгласуван с него. Поискали съставяне на протокол, както и да им бъде предоставен планът за действие и цялата административна преписка, за запознаване. Получили отказ, с мотив, че не са попълнили декларация, касаеща личните данни. Бил изготвен протокол, в който горепосочените действия били отразени, подписали го и си тръгнали. След този отказ и понастоящем на жалб. Е. не е предоставен достъп до преписката. Служителите на ДСП – гр. Панагюрище не обяснили какъв е редът за получаване на документите по преписката.

В обясненията си жалб. Е. посочва, че многократно е настоявал да бъде поканен за изготвяне на план за действие, по отношение на него, другия родител и малолетните деца. Не бил канен при изготвяне на такъв план за последните 4 години. Сочи, че 6 месеца ДСП правели едни и същи планове, които не отразявали реалността, както и факти и обстоятелства, които да защитят правата и интересите на децата му, напротив, поставяли ги в центъра на конфликт между него и тяхната майка. Били съставени 6-7 плана за действие, без да бъде уведомяван, с идентично съдържание – срещите на децата с бащата ще се осъществяват само съгласно съдебното решение, през останалото време по договаряне между двамата родители. Сочи, че от 2020 г. до 2023 г. комуникацията между двамата родители била едностранно прекратена от майката, нямал достъп до медицинските досиета на децата, както и информация за обучението им. Счита, че съгласно чл. 34 от АПК има право да се запознае с административните преписки, каквато възможност и до момента не му е предоставена, като междувременно е депозирал и искания, съгласно Регламент № 15 за достъп до лични данни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.

Искането за предоставяне на информация, касаеща жалбоподателя и неговите малолетни деца, представлява по същността си искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Иска се извършване на административно действие - предоставяне на достъп до административната преписка. Съгласно цитираната правна норма "Административна услуга" е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Всяко лице, поискало такава, има правото да я получи след заплащане на съответната такса, ако такава е предвидена, или възстановяване на евентуално направените разноски. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оттук следва, че за тези производства са приложими нормите за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Информацията представлява законен интерес на жалбоподателя, която да послужи при упражняване на заявено от него законно право. Въз основа на чл. 21, ал. 3 от АПК, акта, с който се предоставя или отказва предоставянето на информацията може да се характеризира като индивидуален административен акт / В този смисъл Решение № 2957/30.03.2022 г. по адм. д. № 10368/2021 г. на ВАС, VІ отделение/, поради което съдът намира, че е сезиран с жалба срещу годен за оспорване административен акт, а именно отказ за предоставяне на пълен достъп до документите, съдържащи се в преписка, водена за децата на жалбоподателя, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Принципите на АПК задължават административните органи да осигурят откритост на информацията в административното производство на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството и да им осигурят равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси /чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК/.

Съдът намира, че отказът е постановен от длъжностни лица при ДСП-гр.Панагюрище, които не притежават нужната компетенция. Компетентен да се произнесе по направеното искане, съответно да извърши преценка дали да издаде или не съответните мерки за закрила по повод образуваното административно производство спрямо двете деца се явява директорът на ДСП – гр. Панагюрище, съответно негов прерогатив е да разреши или откаже запознаване с преписката от страна в административното производство, каквато несъмнено се явява жалб. Е.. В съответствие с разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗЗдет специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето, а в нормите на чл.21, ал.1 от ЗЗдет са уредени нейните функции. В чл. 16а от Устройствения правилник на АСП са изброени правомощията на отдел „Закрила на детето“, а в чл.16 тези на ДСП, като една от тях е да провежда държавната политика в областта на социалното и семейното подпомагане, закрилата на детето, правата на хората с увреждания на територията на съответните общини в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в обслужваните от тях общини, които правомощия се осъществяват от директора на съответната ДСП. Не може да се сподели виждането на ответника, че след като директора на ДСП не е бил изрично сезиран, за него не се поражда задължение да се произнесе по направеното искане за запознаване с процесните преписки. След като отдел „Закрила на детето“ е част от дирекция "Социално подпомагане", следва, че макар и ненасочено конкретно към директора на ДСП, искането е отправено чрез длъжностни лица, ръководени именно от последния, като тези длъжностни лица е следвало да поставят така направеното искане на вниманието на директора на ДСП за вземане на отношение, тъй като същите не притежават правомощия да разрешават или отказват на страна в административното производство запознаване с материалите по преписката, доколкото такова правомощие има административния орган, по образуваната пред него преписка, но не и спомагателната му администрация, тъй като именно административния орган – директора на ДСП, чрез своя заповед изпълнява вменените му чрез ЗЗдет задължения и именно той е страна в административното производство по ЗЗДет и като такава следва да се произнесе по искането за достъп до съответната преписка.

Съгласно общите правила на АПК при отправено пред некомпетентен орган искане за издаване на индивидуален административен акт, органът следва да го препрати към компетентния орган. Изрично чл.31, ал.3 от АПК посочва, че искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята за внесено в срок. Ако се споделят доводите на ответника в тази насока, би се достигнало до извода, че в резултат на непрепращане на искането на жалб. Е. до директора на ДСП от длъжностните лица, пред които е депозиран, като част от структурата на ДСП, жалб. Е. ще е принуден да подаде повторно заявление за достъп до преписката, в нарушение на чл.31, ал.3 от АПК и на принципите на добросъвестност, законност и добра администрация. Следва да се отбележи и, че по делото не са налице доказателства, удостоверяващи делегирането на правомощия на длъжностните лица при отдел „Закрила на детето“ да изпълняват функции на административен орган.

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност, каквато е и настоящата хипотеза.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорения отказ е постановен от некомпетентен орган, поради което следва да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния административен орган – директора на ДСП-гр. Панагюрище за ново произнасяне.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно заявените и доказани разноски, съгласно представения списък - адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което не се явява прекомерно, тъй като е в минималния размер на предвидения в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ на О“ЗД“ към ДСП – Панагюрище, инкорпориран в Протокол от 30.03.2023 г. „… На бащата А. Е. е отказано да се запознае с административната преписка по отношение на двете му деца, тъй като в документите, съдържащи се в нея има данни на трети лица…“ А. М. Е. да се запознае с административната преписка по случай № СЛ/Д-РА-ПН/650 от 24.01.2020 г. – Ал. Е. и № СЛ/Д-РА-ПН/651 от 24.01.2020 г.– Б. Е..

ИЗПРАЩА преписката на директора на ДСП-гр. Панагюрище, за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на А. М. Е., сумата от 1000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.