№ 14977
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110148708 по описа за 2021 година
при участието на съдебния секретар Валерия Димитрова, за да се произнесе, съобрази
следното.
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „...“ АД, ЕИК .... седалище и адрес на
управление град София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, съдебен адрес град София,
бул. „Драган Цанков“ № 36, СТЦ „...., Адвокатско съдружие „...“ (ищец). Според твърдяното
с исковата молба ищецът е застраховал моторно превозно средство, което е претърпяло
пътнотранспортно произшествие на 10. 03. 2021 г. в Благоевград. Пътнотранспортното
произшествие било причинено виновно от водач на автомобил, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Вследствие на пътнотранспортното
произшествие застрахованият от ищеца автомобил бил увреден, ищецът описал щетите,
възложил на сервиз да ги отстрани и заплатил застрахователно обезщетение за ремонта в
размер на 459 лева и 59 стотинки, като сторил и обичайни ликвидационни разходи в размер
на 25 лева. Ищецът твърди, че с така заплатеното застрахователно обезщетение е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор срещу застрахователя на гражданската отговорност на
причинителя на вредите. Макар и да му отправил покана, той възстановил само сумата в
размер на 284 лева и 6 стотинки. Иска от Софийския районен съд да осъди ответника да му
заплати сумата 200 лева и 53 стотинки, представляваща общ размер на неизплатени
главници, както и законна лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „....“
АД, ЕИК ...., седалище, адрес на управление и съдебен адрес град София, ж. к. „...“, бул. „....
чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодор Тодорински. Намира, че предявеният
иск е процесуално допустим, но го оспорва по основание и размер. Признава, че на 10. 03.
2021 г. в Благоевград е настъпило пътнотранспортно произшествие между моторно превозно
средство, гражданската отговорност на чийто водач е била застрахована при него, и друго
моторно превозно средство, което е било застраховано при ищеца. Намира обаче, че със
заплащането на сумата в размер на 284 лева и 6 стотинки е заплатил изцяло дължимата сума
1
за настъпилите от това пътнотранспортно произшествие увреждания, защото незаплатената
сума в размер на 200 лева и 53 стотинки се отнасяла до увреждания по предната броня,
които не са свързани с него. Твърди, че съответните увреждания не са били причинени от
водача, чиято гражданска отговорност бил застраховал. Успоредно с това оспорва
механизма на пътнотранспортното произшествие и вината на съответния водач. Евентуално,
ако искът въпреки това бъде приет за основателен, то намира, че претендираната от ищеца
сума е прекомерно завишена. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането. Исковата молба съответства на изискванията на закона за редовност, а
предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидното
сключване на застрахователен договор, по силата на който е застраховал моторното
превозно средство марка „...., че в периода на застрахователното покритие на 10. 03. 2021 г.
е настъпило пътнотранспортно произшествие с друго моторно превозно средство марка и
модел „Тойота Корола“, рег. номер Е 2054 КТ, че към съответната дата гражданската
отговорност на водача на моторното превозно средство „Тойота Корола“ е била
застрахована при ответника, че вследствие на пътнотранспортното произшествие моторното
превозно средство „Мазда“ е претърпяло вреди в задната и предната си част, че стойността
на вредите и обичайните ликвидационни разноски е в размер на общо 484 лева и 59
стотинки, че е заплатил съответното застрахователно обезщетение, както и че е поканил
ответника да му възстанови така заплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
водачът на моторното превозно средство „Тойота Корола“ не е действал виновно, съответно
че е заплатил претендираните от ищеца суми.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че 14.
10. 2020 г. ищецът е сключил застрахователен договор „.....“, застр. полица № ...., по силата
на който е поел задължението да осигури застрахователно покритие спрямо моторното
превозно средство марка „...., през периода 14. 10. 2020 г. – 13. 10. 2021 г. Покритите
рискове са включвали и пътнотранспортни произшествия (глава втора, клауза „....“, от
общите условия на ищеца по застраховка „Каско Стандарт“). Страните освен това не спорят,
а и от приложената на л. 20 от делото справка от Гаранционния фонд се установява, че към
10. 03. 2021 г. гражданската отговорност на водача на моторното превозно средство марка и
модел „Тойота Корола“ с рег. номер Е 2054 КТ е била застрахована при ответника. Страните
освен това не спорят, а и от събраните по делото доказателства (свидетелски показания,
двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие, експертно заключение по съдебна
автотехническа експертиза) се установява, че на 10. 03. 2021 г., през време на
застрахователните покрития по двата застрахователни договора, между двата автомобила е
настъпило пътнотранспортно произшествие в Благоевград, на бул. „....“, в района на
кръговото кръстовище с ул. „14-ти полк“.
Страните спорят относно механизма на пътнотранспортното произшествие, дали
водачът на моторното превозно средство марка и модел „Тойота Корола“ виновно го е
причинил и дали всички твърдени от ищеца щети са причинени тъкмо от това
пътнотранспортно произшествие, а не от друго. По-точно ответникът оспорва вредите по
предната част на моторното превозно средство „Мазда“ да са били причинени от процесното
пътнотранспортно произшествие, защото твърди, че двете моторни превозни средства са се
движили с ниска скорост и че удар в задната част на моторното превозно средство „Мазда“
не би могъл да ги причини. От друга страна, ищецът твърди, че вследствие на удара в
задната му част автомобилът „Мазда“ е отскочил и се е ударил с предната си част в
2
бордюра, при което и тя е била увредена от пътнотранспортното произшествие.
Както правилно изтъква ответникът, двустранният протокол за пътнотранспортно
произшествие е частен документ, който се ползва единствено с формална доказателствена
сила. При това положение отразените в него обстоятелства, че моторното превозно средство
„Тойота Корола“ се е блъснало в задната част на автомобила „Мазда“, както и че по
автомобил „Мазда“ се констатират видими щети по предната броня, по стопа, по калника и
по парктроника, трябва да бъдат преценявани във връзка с всички останали доказателства по
делото; те не обвързват съда с материална доказателствена сила. В дадения случай освен тях
по делото са били представени цветни фотоснимки, изготвени от ищеца, които изобразяват
леки щети по процесния автомобил марка „Мазда“. Освен това от събраните по делегация
свидетелски показания се установява, че към момента на пътнотранспортното произшествие,
през късния следобед, е било тъмно и е валял дъжд. Управляваният от свидетеля А.
автомобил „Тойота Корола“ се движел със скорост 20 – 30 км/ч зад управлявания от
свидетелката С. автомобил „Мазда“, който се движел с 10 – 15 км/ч. При наближаване на
кръговото кръстовище свидетелят А. натиснал спирачките, но моторното му превозно
средство започнало да се хлъзга при спирането и така и не спряло. При последвалия контакт
задната броня на автомобила „Мазда“ била ожулена и парктроникът й започнал да „пищи“.
За изложените дотук обстоятелства свидетелските показания са еднопосочни и
непротиворечиви, като възпроизвеждат непосредствени впечатления на двамата свидетели и
следва да бъдат кредитирани.
Противоречие между свидетелските показания обаче е налице относно щетите по
предната част на автомобила „Мазда“. Така съгласно показанията на свидетелката С. след
сблъсъка нейният автомобил се ударил в бордюра, при което се ожулили предната броня и
джантата му. От друга страна, според показанията на свидетеля А. съприкосновението
между двата автомобила е било така леко, че моторното превозно средство „Мазда“ не се е
ударило в бордюра; свидетелката С. му споделила, че имала и други стари щети по
автомобила си, освен ожулването на задната броня.
Съдът намира, че следва да кредитира в тази част показанията на свидетелката С. за
сметка на тези на свидетеля А.. От една страна, първите възпроизвеждат непосредствени
впечатления на свидетелката относно удара в бордюра, докато вторите не възпроизвеждат
непосредствени впечатления. Всъщност свидетелят А. се е движел зад нейния автомобил и в
късния следобед е било тъмно, поради което той не е могъл да види дали моторното й
превозно средство се удря (ожулва) в бордюра. Неговите показания в тази си част всъщност
съставляват фактически извод на свидетеля, а не сетивно възприятие: той прави извод, че
няма как автомобилът „Мазда“ да се е ударил в бордюра, защото е бил „на спирачки“ и
ударът в задната му част е бил лек. Свидетелят А. обаче признава, че не е огледал
автомобила „Мазда“. Освен това пътната обстановка е била такава, че натискането на
спирачния педал при ниска скорост на движение не е могло да спре автомобилите: самият
А. признава, че заради „мокрото време и пътната настилка“ не е могъл да спре, че
автомобилът му се е хлъзгал през спирачния път. Най-сетне, според експертното заключение
по съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно,
компетентно и професионално издържано, вследствие на удара в задната част лекият
автомобил „Мазда“ би могъл да се измести напред и да настъпи съприкосновение между
предната му броня и бордюра отляво, като вещото лице е съобразило скоростта на
движение, пътната обстановка, както и височините на бордюра и на бронята на автомобила.
С оглед на обсъдените поотделно и в съвкупност по-горе доказателства съдът
приема, че механизмът на пътнотранспортното произшествие се състои от два удара.
Инициалният е този между предната част на автомобила „Тойота Корола“ и задната част на
моторното превозно средство „Мазда“, докато вторичният е този между предната броня и
джантата на автомобила „Мазда“ и бордюра. В пряка причинна връзка с процесното
3
пътнотранспортно произшествие са настъпили щети по предната броня, по лявата джанта,
по задната броня, по датчиците на устройството „парктроник“, по задния стоп и по задната
броня на автомобила „Мазда“. Причината за пътнотранспортното произшествие се корени в
поведението на водача на лекия автомобил „Тойота Корола“ А., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника. С бездействие той е нарушил нормата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, според която е трябвало да съобрази
скоростта на движението на моторното си превозно средство с дъждовното време и мократа
пътна настилка, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Бездействието му е виновно (непредпазливо), а освен това по делото няма доказателства,
които да оборват предположението за вина по чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Съгласно експертното заключение по съдебната автотехническа експертиза пазарната
стойност за възстановяването на лекия автомобил „Мазда“, изчислена към датата на
пътнотранспортното произшествие, е 646 лева и 69 стотинки, а размерът на обичайните
ликвидационни разноски е 15 лева. Страните не спорят за развитието на следващите
обстоятелства, а именно, че след настъпването на пътнотранспортното произшествие
ищецът е бил уведомен за него и е образувал ликвидационна преписка, по която щетите по
моторното превозно средство „Мазда“ са били описани и оценени на 459 лева и 59 стотинки.
След това автомобилът бил ремонтиран в доверен сервиз и ищецът заплатил
застрахователно обезщетение съгласно глава трета, раздел II, т. 2 от общите условия, като
заплатил същата сума (459 лева и 59 стотинки) за ремонтирането на автомобила на третото
лице „Технопарк автосервиз“ ЕООД (л. 17 от делото). След 13. 05. 2021 г. поканил
ответника да му заплати (на ищеца) сумата 459 лева и 59 стотинки, както и 25 лева
ликвидационни разноски, но ответникът заплатил сума в размер на само 284 лева и 6
стотинки.
След като заплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 459 лева и 59
стотинки, доказаните ликвидационни разноски са в размер 15 лева, а частично погасената
чрез плащане от ответника сума е 284 лева и 6 стотинки, то ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата 190 лева и 53 стотинки. За разликата над тази сума до пълния
претендиран 200 лева и 53 стотинки искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди пропорционално
разноски на двете страни по делото.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за уговорено и
реално заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (договорът
за правна защита и съдействие се съдържа във фактура на л. 121 от делото), депозит за
разпит на свидетел в размер на 40 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на 150 лева, тоест общо 540 лева. От тях пропорционално на основателната част на иска
следва да бъдат присъдени 513 лева и 7 стотинки.
Ответникът е сторил разноски за депозит за разпит на свидетел в размер на 40 лева,
за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед на ниската фактическа и правна сложност на делото съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 80 лева, тоест общо 270 лева. От тях
пропорционално на неоснователната част на иска следва да бъдат присъдени 13 лева и 46
стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането ответника „....“
4
АД, ЕИК ...., седалище, адрес на управление и съдебен адрес град София, ж. к. „...“,
бул. „...., да заплати в полза на ищеца „Б....а иншурънс груп“ АД, ЕИК .... седалище и
адрес на управление град София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, съдебен адрес
град София, бул. „Драган Цанков“ № 36, СТЦ „...., Адвокатско съдружие „...“, сумата
190 лева и 53 стотинки, представляваща неизплатено регресно вземане за
застрахователно обезщетение и за ликвидационни разноски, свързани с
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10. 03. 2021 г. в Благоевград между
моторните превозни средства „Мазда“ с рег. номер Е 4931 МХ и „Тойота Корола“ с
рег. номер Е 2054 КТ, ведно със законната лихва от 23. 08. 2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 190 лева и 53 стотинки до пълния
претендиран размер от 200 лева и 53 стотинки като недоказан.
ОСЪЖДА ответника „....“ АД, ЕИК ...., да заплати на ищеца „Б....а иншурънс
груп“ АД, ЕИК .... сумата в размер на 513 лева и 7 стотинки, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „Б....а иншурънс груп“ АД, ЕИК .... да заплати на ответника
„....“ АД, ЕИК ...., сумата в размер на 13 лева и 46 стотинки, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5