№ 1002
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500957 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на „Изи финанс“ ЕООД против
Определение № 2858/16.03.2022, пост. по гр.д.№ 2022/2022, ПдРС, с което е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят „Изи финанс“ ЕООД поддържа, че постановеното определение
е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че волята на заповедния съд при
издаване на заповедта за изпълнение е ясна и недвусмислена и ако исковият съд
намира, че е налице очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение,
не е следвало да дава указания на ищеца да инициира производство за отстраняването
й, а да изпрати делото на заповедния съд за това или пък сам да поправи грешката.
Моли за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване
на производството. Претендира разноски. .
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира
следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следните съображения:
„Изи финанс“ ЕООД е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за суми по договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 171612, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17946/2021,
1
ПдРС.
Съдът служебно е изискал ч.гр.д.№17946/21, като при прилагането му е
констатирал, че претендираното в исковото производство вземане / по договор за
кредит № 171612/ не съответства с признатото в заповедното производство вземане /
по договор за кредит 285164/ . С разпореждане №5015/02.03.2022г. е дал указания на
ищеца да обоснове правен интерес от претендираното вземане или да представи
доказателства, че е инициирал производство за поправка на ОФГ в заповедното
производство. Посочил е, че за допустимостта на установителния иск по чл.422 от ГПК
е необходимо съществуването на пълен идентитет на признатото в заповедното
производство вземане със заявеното в исковото производство такова.
Това разпореждане е редовно връчено на ищеца на 10.03.2022г.
С молба от 15.03.2022г. ищецът е заявил, че не открива в деловодството си
връчена заповед за изпълнение по процесното ч.гр.д., а и технически срокът за
предявяване на установителен иск е кратък и не може да се проведе производство за
поправка на ОФГ. За правния си интерес от водене на исково производство сочи, че
волята на заповедния съд е ясна – искал е да уважи претендираното вземане в
заявлението, следователно фактическата грешка в посочване на друг договор от който
произтича спорното вземане, не може да замени тази воля. Развива и доводи, че не е
налице порок във волята на съда – да е разглеждал друго заявление, защото тогава би
се стигнало до прекратяване на делото. Освен това, спорно било и дали тази
фактическа грешка може да доведе до прекратяване на делото.
С оглед на така подадената молба, исковият съд е постановил обжалваното
определение, като е приел, че не са налице предпоставките за допустимост на
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, поради липсата на пълен обективен
идентитет на процесното вземане и признатото в заповедното производство.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Производството по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното
производство, в което следва в спорен процес да се установи съществува ли вземането,
признато в едностранния заповеден процес. Касае се за едно и също вземане, поради
което за допустимостта на иска по чл.422 от ГПК е необходимо съществуването на
пълен обективен и субекитвен идентитет, т.е. следва правоотношението, от което
произтича да е между едни и същи страни, както и самото правоотношение да е едно –
да се сочат едни и същи факти и размер. Тази идентичност се проверява не с оглед
подаденото заявление, т.к. това все още не е санкционирано от съда вземане, а се
проверява идентичност със заповедта за изпълнение, т.к. при евентуално позитивно
решение в установителния процес, въз основа на тази заповед ще бъде издаден и
изпълнителен лист.
В случая исковият съд, при проверката за допустимост на предявения иск, е
2
констатирал несъответствие в основанието, на което се претендира вземането –
посочване на различни договори в заповедта за изпълнение и в исковата молба. Дал е
надлежно указания на ищеца да отстрани тези нередовности. Вместо да стори това,
обаче, ищецът е предпочел да излага съображения, че волята на заповедния съд била
ясна. В случая не се касае за неяснота на волята на съда, а за допусната грешка в
заповедта за изпълнение. Производството по поправка на очевидна фактическа грешка
съгл. чл. 247 от ГПК може да се инициира от страните или служебно от съда / но от
съда постановил акта, а не от друг състав на съда, в който смисъл има изложени
доводи от жалбоподателя/. В случая е дадена възможност на ищеца да инициира такова
производство, но той не е проявил активност. В този случай исковият съд няма
правомощие да замести волята на страната и сам да инициира производство по
поправка на евентуална ОФГ. Така, след като е констатирал, че в исковата молба се
претендира установяване на задължения по един договор , а в заповедното
производство е признато вземане по друг договор, т.е. че не е налице идентичност на
претендираните вземания, правилно е прекратил производството като е върнал и
исковата молба с оглед правомощията си по чл.129, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2858/16.03.2022, пост. по гр.д.№ 2022/2022,
ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3