МОТИВИ към Присъда № 260078/27.05.2021 г. по НОХД № 5002/2020 г. по
описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу К.Т.К.
с ЕГН: **********, с
който той е обвинен в това, че на 03.08.2019 г., в с. *, общ.
Приморско, обл. Бургас, чрез нанасяне на удар с метална тръба по главата, в
областта на дясно ухо и нанасяне на удари с метална тръба по тялото, в областта
на гърба, причинил на С.И.Е., роден на *** ***, лека телесна повреда по
хулигански подбуди, изразяваща се в кръвонасядане с охлузване на дясна ушна
мида пред и зад нея, кръвонасядане по тялото, руптура на дясна тъпанчева
мембрана с намаление на слуха, с което му било причинено временно разстройство на
здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В първото
съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалия
Е. граждански иск срещу подсъдимия, с който се иска К. да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за
причинените на Е. неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 03.08.2019г., до окончателното
й изплащане.
Съдът конституира
С.И.Е. като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
Пред съда производството протече по общия
ред, като бяха приобщени всички необходими и относими доказателствени
материали. Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения, като
такива той не е депозирал и в хода на досъдебното производство.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Счита, че вината на К. е доказана по безспорен начин, поради което и пледира за
признаването му за виновен. Акцентирайки върху отегчаващите отговорността
обстоятелства, счита че спрямо подсъдимия следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което да се изтърпи ефективно
при първоначален общ режим. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест
на подсъдимия, както и че гражданският иск следва да бъде уважен, но само до
размер от 1500 лева.
Повереникът на частният обвинител и
граждански ищец – адв. К.Я. - БАК също счита, че вината на К. е доказана по
безспорен начин, поради което и той следва да бъде признат за виновен.
Акцентира върху отегчаващите отговорността обстоятелства, като пледира за
налагане на максималното, предвидено в закон наказание, както и за уважаване на
гражданския иск в пълен размер. Моли за присъждане на разноски.
Частният обвинител и граждански ищец също
заявява, че иска максимално наказание за подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подсъдимия -
адв. С.Л. – БАК счита, че вината на неговия подзащитен не е доказана по
безспорен начин. В тази връзка заявява, че св. Т. и Б. не потвърждават да е
имало физически контакт между К. и пострадалия. Отделно от това счита, че
механизмът на получаване на телесните увреждания не е доказан, както и че има
противоречия в показанията на пострадалия и неговата съпруга. Счита, че не е
намерен предметът, с който се твърди, че са нанесени уврежданията, както и че
липсват достатъчно доказателства за наличието на хулигански мотив. В тази
връзка пледира за признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по
предявеното обвинение, включително и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно,
в случай че съдът не възприеме неговата позиция, адв. Л. – БАК, счита, че с
оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, на подсъдимия следва да се
наложи наказание в предложените от прокурора граници, както и да се уважи
гражданския иск, но в минимален размер.
Подсъдимият
К.К. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че иска това което
пледира адв. Л. – БАК.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият К.Т.К. с ЕГН: ********** е роден на *** ***. Той е българин, с
българско гражданство, неженен, безработен, с настоящ адрес:***.
До датата на деянието К. е бил осъждан
веднъж, като със Споразумение по НОХД №
2301/2019 г. на РС-Бургас, в сила от 11.06.2019 г., му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от 3 години.
На 02.08.2019 г., св. С.И.Е., роден
на *** ***, заедно със съпругата си - св. А.С.Е.,***, където през деня се
провеждал панаир. Св. Е. платил тротоарна такса и разположил сергия на която
продавал играчки, сладолед и пуканки. Около 22.00 часа, двамата си легнали в
автомобила, с който отишли до селото. Преди да си легнат им направило
впечатление, че на разположени пред магазина в селото маси, стоят група от
младежи, които употребявали алкохол, между които бил й подсъдимият К.Т.К..
Около 01.00 часа на 03.08.2019 г., подсъдимият К., без да бъде предизвикан или
провокиран по какъвто и да е начин, във видимо нетрезво състояние, отишъл до
автомобила, в който спели свидетелите Е. и Е. и започнал да блъска по него и да
крещи провокативно на висок глас. Св. Е. и неговата съпруга се уплашили, но
въпреки това св. Е. решил да излезе, за да види какво става, както и за да
предпази стоката си, която се намирала до автомобила. В това време подс. К. отворил
вратата на автомобила, през която излязъл св. Е.. Без видима причина и без да
бъде провокиран подсъдимият, нанесъл удар с метална пръчка /тръба/, която била
част от сергията на св. Е., по главата, в областта на дясно ухо на св. Е., след
което започнал да нанасяне удари с металната тръба и по тялото на св. Е., в
областта на гърба. От ударите свидетелят получил кръвонасядане с охлузване на
дясна ушна мида пред и зад нея, кръвонасядане по тялото и руптура на дясна
тъпанчева мембрана и паднал на земята.
В същото време св. Е. подала сигнал
на телефон 112, като на място пристигнали св. А. Трудов Б. и св. П.Д.П. -
полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения на територията
обслужвана от РУ на МВР-Приморско, на които св. Е. посочила подс. К., като
лицето което е нанесло ударите на св. Е.. Св. Б. и св. П. установили
самоличността на подс. К., както и лицата - Т.З.Д., Диян В.Т. и Г.И.Б., с които
подс. К. бил преди това на една маса. И на двамата полицейски служители им
направило впечатление, че подсъдимият е видимо в нетрезво състояние, както и че
се държи предизвикателно и арогантно. Забелязали и разхвърлена по земята стока
и играчки от сергията на св. Е..
На място пристигнал и екип на Спешна
помощ, в състава на който влизал и св. И.И., който констатирал нараняванията по
тялото и главата на св. Е., включително и подутото му ухо, и му предложил да го
транспортира с линейката до гр. Приморско. Пострадалият отказал, защото се
притеснявал да остави съпругата си сама. В последствие на другия ден св. Е.
посетил лечебно заведение, бил прегледан, а в последствие се снабдил и с
медицинска документация за нараняванията си.
За случая било образувано досъдебно
производство, в рамките на което била назначена СМЕ, която констатирала, че в
резултат на нанесените удари на св. С.И.Е. била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане с охлузване на дясна ушна мида пред и зад нея,
кръвонасядане по тялото и руптура на дясна тъпанчева мембрана с намаление на
слуха, всички реализиращи медико-биологичния признак - временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
В следствие на причинените
наранявания св. Е. изпитвал болки няколко дни, а слухът му с едното ухо бил
намален и трябвало да носи слухов апарат. Известно време той изпитвал страх и
притеснение и не можел да спи спокойно.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните в производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: С.Е. (л. 32 гръб - 33 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 НПК показания от досъдебното
производство (л. 22 от ДП); А.Е. (л.
33 гръб – 34 от съдебното производство),
включително и от приобщените по ред на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 НПК
показания от досъдебното производство (л. 23 от ДП); П.П. (л. 34 гръб – 35 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 НПК показания от досъдебното
производство (л. 61 от ДП); Д.Т. (л.
35 от съдебното производство), включително и от приобщените по ред на чл. 281,
ал. 5, вр. с ал. 1 НПК показания от досъдебното производство (л. 26 от ДП); Г.Б. (л. 35 гръб – 36 от съдебното
производство), включително и от приобщените по ред на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1 НПК показания от досъдебното производство (л. 27 от ДП); А.Б. (л. 43 гръб - 44 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 НПК показания от досъдебното
производство (л. 24 от ДП) и И.И. (л. 44 гръб от съдебното
производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 18 от съдебното
производство); копие от медицински документи (л. 8-12 и л. 30-31 от ДП);
съдебномедицинско удостоверение (л. 16 от ДП) и писмо от ЦСМП-Бургас (л. 69 от
ДП).
От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 32-34 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 32 от съдебното
производство).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Е. и Е.,
които намира за основен доказателствен източник, предвид това, че двамата са
очевидци на процесните събития и имат най-ясни и пълни спомени за случилото се.
И двамата са категорични, че на процесната дата, без да бъде предизвикван,
подсъдимият е ударил с метален предмет по главата и тяло пострадалия Е., в
следствие на което му е причинил коментираните наранявания. Съдът не споделя
становището на защитника, че показанията на тези свидетели са противоречиви, до
степен налагаща дискредитирането им. Действително забелязват се минимални
разминавания, но от една страна те не засягат съществените обстоятелства, а от
друга съдът ги отдава на индивидуалните възможности на всеки един човек да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите. Не следва да се забравя и че се
касае за изключително стресова ситуация и за двамата свидетели, която се е
разиграла в тъмната част на денонощието, което също безспорно е повлияло на
техните възприятия, поради което и е напълно закономерно да има минимални
разминавания в заявеното от тях. Въпреки това и двамата са категорични, че
именно К. е нанесъл ударите на пострадалия, с което му е причинил телесните
наранявания, което в случая е от същественото значение за делото.
Съдът кредитира показанията на двамата полицейски
служители – св. Б. и св. П., които намира също за последователни и логични.
Двамата свидетели подробно споделят за възприятията си във връзка с инцидента,
като също са категорични, че при пристигането им на място са заварили
пострадалия, който видимо е имал наранявания, включително и в областта на
едното ухо. Категорични са също, че още на място св. Е. им е посочил
подсъдимия, като лицето, което го е било, както и че К. не е отрекъл това, а се
е държал неадекватно и дори се е опитал да избяга. Полицейските служители са
последователни и в твърденията си, че не са извършвали оглед на
местопроизшествието, поради което и не са установили и фиксирали металния
предмет, с който са били нанасяни ударите.
Настоящият състав цени напълно и показанията на
медицинското лице – св. И.И., който също споделя възприятията си от случая,
включително и констатираното от него нараняване в областта на едното ухо на
пострадалия. Показанията на този свидетел са ценни, защото той е първият
медицински специалист, който е прегледал пострадалия, и който от позицията на
опита си, най-точно може да опише медицинското състояние на св. Е. (вкл.
високото му кръвно). Доколкото показанията на св. И. са в пълен синхрон с
другите кредитирани доказателствени материали, то и съдът не намира причина да
не им се довери.
Съдът взима предвид и показанията на св. Т. и св. Б. –
и двамата приятели на подсъдимия. Действително, както пледира защитникът, тези
свидетели не са видели подсъдимия да удря св. Е., но това е лесно обяснимо предвид
заявеното от тях, че са били много пияни и буквално са заспали на масата.
Именно поради това те не са видели действията на подсъдимия, а не защото такива
не са били извършвани от него. Въпреки това показанията на тези свидетели
допринасят за очертаване на цялостната картина на събитията, потвърждавайки, че
действително на процесната дата е имало група младежи, сред които и подсъдимия,
които са се намирали в близост до автомобила на пострадалия и които са
употребили значително количеството алкохол, до степен, че някои от тях са
заспали на масата.
Съдът кредитира и заключението на изготвената СМЕ,
която намира за пълна, задълбочена и обоснована. Вещото лице убедително защити
заключението си в съдебното заседание, като уточни, че нараняванията добре
отговарят да са получени по време и начин, така както споделя пострадалия. Вещото
лице е категорично, че спукването на тъпанчевата мембрана може да се получи от
удар, включително и с предмет, в която насока са и показанията на сем. Енчеви –
че нараняването на ухото е причинено именно от удар с металния предмет, поради
което и съдът не споделя становището на защитника, че това нараняване е
недоказано. Действително металният предмет не е бил иззет от полицейските
служители, което може да се отчете като техен пропуск, но така или иначе
показанията на свидетелите успешно го преодоляват, доколкото и св. Е. и св. Е.
са категорични, че се касае именно за метална пръчка /тръба/, използвана за
подпиране на сергията. От своя страна полицейските служители и св. И. са
последователни в показанията си, че при пристигане на място са констатирали, че
пострадалият е с видимо наранено ухо, поради което и за настоящия състав не
остава никакво съмнение, че в действителност нараняването на ухото също е било
причинено в процесното нападение.
Настоящият състав цени и всички приложени по делото
писмени доказателства, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са
оспорени по никакъв начин от страните и напълно хармонират с останалите
материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
В конкретния случай, от
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни
действия, изразяващи се в нанасяне на удар с метална тръба по главата, в
областта на дясно ухо и нанасяне на удари с метална тръба по тялото, в областта
на гърба, на С.Е., което е довело до кръвонасядане
с охлузване на дясна ушна мида пред и зад нея, кръвонасядане по тялото и
руптура на дясна тъпанчева мембрана с намаление на слуха. Видно от приетата СМЕ
– причинено е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – т.е. разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и правилно РП-Бургас е квалифицирала
деянието като „лека телесна повреда“.
Престъплението е извършено и
по хулигански подбуди. Безспорно между подсъдимия и пострадалия не е имало
каквито и да е предишни взаимоотношения, които да индикират възможен „личен
мотив” за нанасяне на ударите. На следващо място – признакът „хулигански
подбуди” е особеност от субективна страна и е налице, когато посредством
увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже
явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на
личността, което в общия случай изключва наличието на личен мотив (по аналогия
със съдебната практика за престъплението по чл.116, ал.1, т.11 (предишна т. 10) НК, напр. Решение № 600/1979г., ІІ н.о. ВС). В конкретния случай, подсъдимият е
действал с ясното съзнание, че инициирането на конфликт и нанасянето на удари
по тялото и главата на пострадалия в центъра на селото, без каквато и да е
причина, безспорно представлява нарушаване на обществения ред, т. е. – на
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Безпричинната
агресия от страна на млад мъж спрямо значително по-възрастния пострадал е явна
демонстрация на превъзходство и незачитане на установения ред. Действията на подсъдимия
са съвсем явен израз на унижение към пострадалия, като подс. К. ясно е
съзнавал, че същите ще станат достояние на намиращите се в близост негови
приятели, както и на св. Е., но въпреки това ги е извършил. Установеният правов
ред в Република България не може да търпи такова унизително и пренебрежително
отношение към личността на отделния гражданин и към обществения ред, като цяло,
още повече имайки предвид, че се касае за посегателство осъществено след
употреба на алкохол, безцеремонно и непредизвикано. В случая се засяга далеч не само личността на
пострадалия, но се засяга и то грубо, самият обществен ред, включително
усещането у обществото за държавност. С инкриминираното си поведение подс. К.
показва изобщо на обществото, че той не е обвързан с неговите правила на
поведение, че няма да се съобразява с него, демонстрирайки пренебрежително
отношение към съществуващите обществените порядки. Нарушението на обществения
ред в случая е именно грубо. Демонстрацията срещу установения ред е брутална,
без подсъдимият да покаже изобщо свян в тази насока, без да се церемони. Чрез
тази демонстрация се нарушава важен държавен и обществен интерес във връзка с
необходимостта у гражданите да съществува усещане за държавност, усещане за ред
и сигурност, за върховенство на закона и за равнопоставеност на субектите пред
него. Изразеното от подсъдимия неуважение към обществото е явно. То не буди
никакво съмнение предвид безцеремонността на неговите действия и определено е
израз на висока степен на открито неуважение към личността (по смисъла на
указанията по т. I. 2 от от ППВС № 2/1974г.).
Поради всичко посочено
по-горе, съдът счита, че в случая, манифестираното поведение от подс. К.,
правилно е било квалифицирано от БРП като извършено по хулиганските подбуди,
поради което и не възприема възраженията на защитата в обратна посока.
При извършване на
престъплението подсъдимият е действал умишлено при форма на вината „пряк умисъл“.
От интелектуална страна К. е съзнавал, че нанасяйки удари с метален предмет по
тялото и главата на пострадалия, неминуемо ще засегне физическата му
неприкосновеност и ще му причини телесни увреждания. Съзнавал е и че действията
му могат да станат достояние на намиращите се на площада, както и че по този
начин грубо ще наруши обществения ред и ще изрази явно неуважение към
обществото. От волева страна – подсъдимият е искал причиняването на телесната
увреда на пострадалия, както и грубото нарушаване на обществения ред. Подсъдимият
е съзнавал противообществения характер на своите действия и че посредством тях
демонстрира явното си неуважение към обществото и към отделната личност,
причинявайки безпричинно телесно страдание.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до три години. Доколкото към датата на деянието подсъдимият
е бил осъждан по НОХД № 2301/2019г. на РС-Бургас, то и спрямо него не са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй
като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия К. обстоятелство, съдът отчете обремененото му
съдебно минало и в частност обстоятелството, че настоящето деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане. Съдът отчете и това, че се касае до
нападение срещу далеч по-възрастен и физически по-беззащитен човек.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете сравнително младата
възраст на подсъдимия към датата на деянието.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието под средния размер, а именно ШЕСТ месеца
„Лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на К.
и наред с това ще въздейства върху същия предупредително и ще му отнеме
възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен
период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха
се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът счита, че с оглед
конкретиката на случая налагането на по-тежко наказание, така както пледира
частното обвинение, не би могло да постигне целите на наказанието, а би се
явило самоцел и проява на неоправдана репресия. Подсъдимият към датата на
деянието не е изтърпявал ефективно наказание „Лишаване от свобода“ – т.е.
спрямо него не е било въздействано с най-тежката форма на държавна принуда.
Това в комбинация с обстоятелството, че К. е бил осъждан само веднъж, сочи на
извод, че той не е с трайно изградени престъпни навици и наказанието от шест
месеца „Лишаване от свобода“ има потенциала да постигне целите на закона.
Отделно от това по делото не се констатира превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства (всички обстоятелства, извън тези, взети предвид при
квалифицирането на деянието, са обсъдени от съда по-горе), който евентуално да
налага ориентиране на наказанието към максимума.
Доколкото към датата на
деянието К. е бил вече осъждан на наказание „Лишаване от свобода“, за което не
е настъпила реабилитация, то и по отношение на него не са налице
материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 66 НК и наказанието
„Лишаване от свобода“ следва да се изтърпи ефективно.
По режима:
С оглед обстоятелството,
че настоящето умишлено престъпление е извършено в изпитателния срок на условно
осъждане, но сборът на двете наказания не надвишава две години, то и на
основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС следва да се определи първоначален „ОБЩ“ режим
за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
По гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подс. К. граждански
иск за обезвреда на причинените на пострадалия неимуществени вреди в следствие
извършеното престъпление, съдът намери тази претенция за безспорно установена и
категорично доказана по основание, предвид решението по въпросите за
извършеното престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за
неимуществените вреди причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52
от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалия, продължителността на изпитваните болки, както
и причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът следва да посочи, че на Е. са
причинени най-леките възможни съставомерни увреди – лека телена повреда, но
въпреки това последиците от нараняванията са продължили един сравнително дълъг
период от време. В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на
неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление за основателен и
доказан, но само до размер от 1500 лева, поради което и намери претенцията за
горницата над 1500 лева, до пълния размер на предявения иск от 10000 лева за
недоказана. В полза на пострадалия следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на деликта – 03.08.2019 г., до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота
биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди,
поради което и размерът се явява справедлив.
По разноските:
По делото има сторени
разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен
в извършване на вмененото му престъпление, както и беше уважен гражданския иск
срещу него - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
подс. К. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 60 лева
- държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК – сумата от 20 лева – разноски в съдебното производство за
възнаграждение на вещо лице, а на основание чл. 190, ал.2 НПК и държавна такса
в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се
пристъпи към издаването на такъв.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сторените в
досъдебното производство разноски в размер на 109,80 лева.
Принципно, на горното
правно основание, подсъдимият дължи заплащане на разноските, сторени и от
частния обвинител и граждански ищец, в който смисъл е и направеното от
повереника искане. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства за
реално сторени разноски от правоимащото лице, нито за техния конкретен размер,
поради което и съдът няма как да уважи искането в тази насока.
По веществените доказателства:
По делото няма приобщени веществени доказателства, които
да изискват произнасяне в тази насока.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на
страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /М. Баев/
Вярно с оригинала: К.В.