Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75, 26.11.2015г.; гр.***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***кият окръжен съд,
наказателно отделение
На двадесет и шести ноември две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател
Деница Петрова
Членове: Милена Хараламбиева
Марина Георгиева
Секретар Т.Д.
Прокурор Виолета Великова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Петрова ч.н.д. № 392 по
описа за 2015 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал. І от ЗПИИРКОРНФС / Закон за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ за разглеждане на постъпило в
Окръжен съд–гр.*** Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган
–Полиция / DLOC/OIV, Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието
Кралство Нидерлания и засягащо българския гражданин А.Я.Ч., роден на ***г***, с
последно известен адрес ***.
В
съдебно заседание представителят на ОП-гр.*** изразява становище уважаване на
искането.
От извършената служебно справка за
данните за лицето се установява, че се
касае за българския А.Я.Ч., роден на ***г*** ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***.
Засегнатото лице не може да бъде
намерено, за да бъде редовно призовано, поради което на основание чл.16 ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС му е назначен
служебен защитник.
Защитникът пледира за
признаване на решението за налагане на финансова санкция.
С Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение разпореждане -, постановено на 17.02.2015, влязло в сила на
31.03.2015. по преписка 1062 5421 8743 3033 на Централно
инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието / GJIB/, с което на българския гражданин А.Я.Ч., роден на ***г***, с последно
известен адрес ***, е наложена финансова
санкция –глоба за нарушение, квалифицирано по чл.2 от Закон за
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата на Нидерландия. С разпореждането е наложена глоба на българския
гражданин в размер на 132 евро за извършено на 14.01.2015г. по автомагистрала
Хегенген нарушение, изразяващо се в превишаване на максималната скорост с 17 км/ч .. Съгласно
удостоверението финансовата санкция е за сумата от 132евро /глоба/ , който е
общия размер на сумата, чието признаване се иска.
По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен несъдебен
орган за налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен
съд – гр.*** удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение за налагане на
финансова санкция, по смисъла на нормата
на чл.3 ал.І
т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая-
акт за налагане на задължение за плащане
на глоба за извършено административно
нарушение, издаден от несъдебен орган. Доколкото в удостоверение се иска признаване на сумата за глобата в размер
на 132 евро, като не са включени разноските / видно от решението, възлизащи на
7 евро/ решението на съда следва да се ограничи в сумата по отношение на която
се иска признаване-132 евро.
Деянието, осъществени
от засегнатото лице А.Я.Ч.,
роден на ***г***, попада сред изброените в чл.30 ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС – а именно –чл.30 ал.2 т.1 – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се прави
проверка за двойна наказуемост.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено
по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4
и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане на
финансова санкция. Срещу А.Я.Ч. за същото
деяние в Р България
или в друга държава, различна от
издаващата няма постановено и приведено в
изпълнение решение за
налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася и за деяния,
които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти
на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението е повече от 70 евро, респ. левовата им
равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност /съответно
административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на решението.
Производството срещу А.Я.Ч. е било писмено,
съдебно заседание не е провеждано, като Ч. е уведомен съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване, съгласно отразеното изрично
в удостоверението. Това
отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не
следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение,
предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви
допълнителни формалности, освен ако компетентния орган реши да предяви някоя от
причините за отказ от признаване и изпълнение. Тъй като се касае до несъдебен
орган изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че
засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни
дела.
Както
вече се посочи не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на
финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са
идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
С оглед на
обстоятелството, че А.Я.Ч., роден на ***г*** ЕГН ********** е с
постоянен и настоящ адрес *** т.е. местоживеенето му
е на територията на Р България, съдът намира че е налице една от алтернативно
предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл. 30,
ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или
частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция,
поради което не следва да се обсъжда
чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16
ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в
евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на
БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/, или– 132 евро
-глоба за извършени нарушение са равностойни на 258,17 лв. към датата на
решението за налагане на финансова санкция -17.02.215г., т.е. засегнатото лице
дължи по финансовата санкция общо сумата от 258,17 лв.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, ***кият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение за
налагане на финансова санкция – разпореждане -, постановено на 17.02.2015, влязло в сила на
31.03.2015. по преписка 1062 5421 8743 3033 на
Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /
GJIB/, с което на българския гражданин А.Я.Ч., роден на ***г*** ЕГН **********, е наложена
финансова санкция – глоба за нарушение, квалифицирано по чл.2 от Закон за
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата на Нидерландия / превишаване максималната скорост по магистралите със
17км/ч/., в размер на 132 евро,
равностойни на 258,17 лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на
решението за налагане на финансова санкция -17.02.215г.
Препис от настоящото решение,
ведно с
решение за налагане на финансова санкция- разпореждане -, постановено на
17.02.2015, влязло в
сила на 31.03.2015. по преписка 1062 5421 8743 3033
на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието
/ GJIB/, да се изпратят на органите на Националната агенция
по приходите за
изпълнение.
След получаване на
решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се
съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – гр.В. в седмодневен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:
1.
2.