Решение по дело №2462/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2406

 

гр. Пловдив, 22 декември 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2462 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.46, ал.1, т.т.2 и ал. 6 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив (НАРЕДБАТА[1]).

            Р.К.К., ЕГН **********,***, както и Е.Х.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и двете със съдебен адрес:***, представлявани и двете от адвокат Г.П.- пълномощник, обжалват Заповед №ЗРИ-549 от 16.09.2020г. на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, с която е разпоредено премахването на преместваем обект, представляващ “БАРАКА- МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ“, административно определена под №1, с приблизителни размери 3,00м х 4,00м, поставен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.528.23 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, в УПИ III-216, кв.35 по плана на кв. “Втора Каменица“, гр. Пловдив, собственост на Р.К.К. и Х.К.Е., с административен адрес: ***.

Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед, алтернативно се поддържа искане за отмяната ѝ поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- кмет на Община Пловдив - Район “Източен”, представляван от Мирослава Н. ***, притежаваща юридическа правоспособност (лист 47), пълномощник (лист 46), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски. Освен това, на 18.12.2020г. по електронна поща по делото постъпват писмени бележки с Вх.№20920 (лист 83) от юрист М.С., в които се поддържа изразеното становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд- Пловдив в размер от 100,00 лв., на основание чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Оспорената заповед (листи 11-12) вероятно е изпратена до Р.К. и Х.К. (починал на 17.10.2020г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за наследници с Изх.№10У-1691 от 20.10.2020г. (лист 54), чийто законен наследник (дъщеря) е жалбоподателката Е.Х.П.) по пощата, като пощенска пратка, съдържаща “Изх.№ЗРИ-546, ЗРИ-547, ЗРИ-549“, е получена от Р.К. на 23.09.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 13). От своя страна, жалбата (листи 5-6) е подадена чрез ответника на 25.09.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Още повече, че искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК.

Освен това, с разпореденото премахване на “БАРАКА- МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ“ се засягат законни права и интереси на жалбоподателките, поради което за тях е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване. Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по алтернативно заявеното искане.

Според посочената като част от основанията за издаване на оспорената по делото заповед разпоредба на чл.57а, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от закона се премахват въз основа на заповед на кмета на общината. А според §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №13ОА-558 от 05.03.2013г. (листи 42-45) на кмета на община Пловдив, според точка 1. от която заповед, на кмета на Район “Източен” при община Пловдив е предоставено правомощието по чл.57а от ЗУТ да процедира и издава заповеди за премахване на обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ.

Така посоченото делегиране на правомощия по ЗУТ настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателите. Тук е нужно да се посочи, че изтичането на мандата на едно или друго лице (в случая, на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, заемал тази длъжност към 05.03.2013г.) да изпълнява правомощията на съответната длъжност е ирелевантно за направеното делегиране на правомощия, тъй като направеното делегиране на правомощия не се погасява със смяната на физическото лице, изпълняващо съответната длъжност.

На 13.06.2019г. служители на Община Пловдив - Район “Източен” извършват проверка на място, в ПИ с идентификатор №56784.528.231, УПИ III-216, кв.35 по плана на кв. “Втора Каменица“, гр. Пловдив, за резултатите от която проверка е съставен Констативен акт по чл.57а, ал.2 от ЗУТ с №42 (листи 14-15). Според посочения констативен акт, в имота е констатирано поставянето на преместваем обект по смисъла на чл.56 или 57 от ЗУТ, а именно- “БАРАКА- МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ“, административно определена под №1. Обектът е поставен върху терен, частна собственост на Р.К.К. и Х.К.Е. (Е.Х.П.), за което по делото са приети заверени копия на три броя нотариални актове (листи 7, 8, 9). Прието е за установено, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне и разрешение за ползване. Прието е за установено, че е налице безспорно установен преместваем обект по смисъла на чл.56 или 57 от ЗУТ, поставен при неспазване изискванията на чл.57а, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 от ЗУТ и чл.46, ал.1, т.т.1 – 8 от НАРЕДБАТА. Съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, във връзка с чл.46, ал.4 от НАРЕДБАТА. От съдържанието на процесния констативен акт не може да се направи извод, дали е съставен в присъствието на собствениците на имота.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 16) на 20.06.2019г. Е.П. получава пощенска пратка, адресирана до Р.К.К. и Х.К.Е., съдържаща “Изх.№АКТ 40, 41, 42“.

На 21.06.2019г. в Община Пловдив - Район “Източен” постъпва възражение с Вх.№9400-1597 (листи 19-21) от Р.К. и Х.Е. против Констативни актове №40, №41 и №42, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с установеното от разпоредбите на ЗУТ, като възражението в жалбата в тази насока, че оспорената заповед е издадена много след изтичане на 7-дневния срок по смисъла на чл.57а, ал.2 от ЗУТ, се явява неоснователно, тъй като посоченият срок е инструктивен и изтичането му не преклудира възможността на административния орган да издаде заповед за премахването на преместваем обект.

На следващо място, разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ установява, че върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. А според легалното определение на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, по смисъла на закона “преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

В случая обаче, доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице Я.Н.Р. (листи 67-76) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, предпоставят извод, че разпоредената на премахване “БАРАКА- МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ или второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ.

Съответно, разпореденото премахване с оспорената по делото заповед по реда на чл.57а, ал.3 от ЗУТ на обект, който не е “преместваем обект“ по смисъла на ЗУТ, се явява направено в противоречие с относимата матариалноправна норма на ЗУТ.

Така установеното противоречие с материалноправни норми на оспорения по делото акт обуславя неговата незаконосъобразност и представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му .

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство в полза на ответната страна е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство. За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Пловдив. А съгласно нормата на чл.215, ал.7 от ЗУТ, настоящето решение ще е окончателно.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №ЗРИ-549 от 16.09.2020г. на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, с която е разпоредено премахването на преместваем обект, представляващ “БАРАКА- МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ“, административно определена под №1, с приблизителни размери 3,00м х 4,00м, поставен в ПИ с идентификатор №56784.528.23 по КК и КР на гр. Пловдив, в УПИ III-216, кв.35 по плана на кв. “Втора Каменица“, гр. Пловдив, собственост на Р.К.К. и Х.К.Е., с административен адрес: ***, ЕИК *********, да заплати на Р.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Е.Х.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Адм. съдия:../п/.......................

/Н.Бекиров/