№ 14951
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110164681
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Л. А. П. за следните суми:
2127,68 лева, представляваща цена на доставени В и К услуги в периода
21.6.2019 г. – 20.9.2020 г. в имот, за който е открита съдебна сметка №
**********, заедно със законната лихва от 20.1.2021 г. до погасяване на
задължението и 114,18 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 22.7.2019 г. – 20.9.2020 г. След като препис от
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
вкл. след като връчителят е удостоверил, че лицето не живее на вписаните в
НБД „Население“ адреси, са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника В и К услуги /доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води/ в посочения обект, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, действащ чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. Н. К. М., оспорва наличието на облигационно
правоотношение, вкл. и при твърдения, че ответникът не е титуляр на правото
1
на собственост върху процесния имот. Оспорва количеството доставена в
имота вода. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите:
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл.198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги.
От представената от ищеца справка от Агенция по вписванията се
установяват следните обстоятелства: процесният имот, представляващ
апартамент № 51, находящ се в гр. София, *****, е бил собствен в режим на
съпружеска имуществена общност на Л. А. П. и Б. З. П. /т. 5 от справката/;
към 2015 г. съпругът е починал, като ответникът е бил собственик по
наследство и прекратена СИО на 2/3 идеални части от процесния имот /т. 4 и
т. 2 от справката/. Доколкото няма твърдения и доказателства ответникът да
се е разпоредил с тях, съдът намира, че и в процесния период е бил титуляр на
правото на собственост върху 2/3 идеални части от процесния имот. От
заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е водоснабден
/доколкото се намира във водоснабдена сграда и при липса на възражения и
доказателства до него да не се доставят В и К услуги/, поради което и съдът
намира, че в процесния период между страните е било налице облигационно
отношение по договор за предоставяне на В и К услуги.
Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки съсобственик отговаря за
половината от цената на доставени в имота В и К услуги, като ирелевантно е
кой от съсобствениците е ползвал имота в процесния период. Съдът взема
предвид и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, касаещи аналогична хипотеза – договорите
за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради -
етажна собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл.
34а, ал. 5 от посочения нормативен акт, когато длъжностно лице на оператора
2
установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1,
срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца, като, в случай
че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39,
ал. 6. Според чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно
ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен
обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в
строеж; до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0
куб. м за всеки обитател.
Според заключението на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК, цената на доставените в имота В и К услуги е начислена
именно по реда на посочените по-горе нормативни разпоредби. Липсата на
годен измервателен уред в имота не се оспорва от ответника, а и се
установява, че до 30.9.2020 г. такъв не е имало /от представения от ищеца
приемо-предавателен протокол за доставка, монтаж и пломбиране на нови
индивидуални водомери от 30.9.2020 г. Ето защо съдът намира този факт за
доказан, поради което за ищеца е било налице правото да начисли цена на
доставени услуги на база брой потребители. Според заключението на СТЕ
цената на доставените услуги, изчислена на база четирима живущи, е
определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени за процесния период,
като възлиза на 2098,16 лева..
По делото обаче няма твърдения и доказателства на какво основание
ищецът е начислявал на база четирима живущи. Този факт не се оспорва, но и
от представения по делото документ /л. 74 от делото/, носещ подписа и за
потребителя /на починалия Б. З. П./, се установява, че потребителите в имота
са били трима/. Ето защо и доколкото не се твърди и установява нещо
различно от удостовереното в този документ, съдът намира за установено, че
и в процесния период живущите в имота лица са били три.
От обясненията на вещото лице В. се установява, че за трима
потребители задължението може да се определи като сумата 2098,16 лева се
раздели на 4 и се умножи по 3. Така определен, размерът на доставените в
процесния период ВиК услуги възлиза на 1573,62 лева. От тях ответникът
дължи 2/3 - 1049,08 лева. До тази сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 2127,48 лева – отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Ето защо ответникът дължи лихва върху месечните
задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на мораторната
лихва, определен при спазване на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
3
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) , в редакция към ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.,
възлиза на сумата 98,81 лева. От тази сума ответникът дължи 2/3 или – 65,87 лева, до която
сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 114,18 лева
и за периода 13.3.2020 г. – 8.4.2020 г. – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски. в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца
се следват разноски в размер на 241,26 лева /за държавна такса, депозит за
експертизи, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Л. А. П., ЕГН ********** дължи на „***” АД, ЕИК ***
следните суми: 1049,08 лева, представляваща 2/3 от цена на доставени В и К
услуги в периода 21.6.2019 г. – 20.9.2020 г. в имот, за който е открита съдебна
сметка № **********, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр.
София, *****, заедно със законната лихва от 20.1.2021 г. до погасяване на
задължението, и 65,87 лева, представляваща 2/3 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко
вземане, до 20.9.2020 г., с изключение на периода 13.3.2020 г. – 08.4.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на В и К услуги за
разликата до пълния предявен размер от 2127,68 лева и иска за установяване
на вземане за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от
114,18 лева и за периода 13.3.2020 г. – 08.4.2020 г..
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН ********** да заплати на „***” АД, ЕИК ***
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 241,26 лева, представляваща разноски
в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4