№ 3970
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110215761 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-021694 от
25.10.2022 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което срещу И. Ч. С. е постановено следното:
1. наложена е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена е глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателката
редовно призована, не се явява и не изразява допълнително становище по
делото.
Административно-наказващия орган (АНО) редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 19.09.2022 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 19.06.2022 г., около 15:50
часа в гр. София, по ул. Кумата пред номер 93, управлява лек автомобил
Фолксавген Голф с рег. № РК *** ВХ и поради недостатъчен контрол
реализира ПТП в метална ограда и врата– нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателката е вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в” от ЗДвП, за това че, по същото време и място е напуснала мястото на ПТП
при наличието на разногласия между участниците в ПТП, без да уведоми
службата за контрол и без да изпълни нейните указания.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
срещу жалбоподателката е постановено следното:
1. наложена е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена е глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: от писмените
доказателства по делото. От писмените доказателства на л. 6-10 от делото, се
установява, че на възведените време и място жалбоподателката е управлявала
процесния лек автомобил, при което е закачила оградата и вратата, и не
уведомила органите на МВР. Доказателствените източници, касателно тези
обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду
си, поради което съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на
вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
2
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 20, ал. 1, вр. чл. 185 от ЗДвП, като поради
недостатъчен контрол е реализирала ПТП с оградата и вратата, които са се
намирали в близост до извършената от нея маневра. Нарушението е
извършено с форма на вината небрежност – деецът не е предвиждал
общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е могъл и е бил
длъжен да го направи.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
като е напуснала мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР и без да е
било постигнато съгласие между водачите и по този начин е нарушила
задълженията са участник в ПТП. От субективна страна това нарушение е
било извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
С оглед на това, че нарушението е „формално“ (на просто извършване) не е
необходимо наличието на представи за общественоопасните последици на
деянието.
Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателката, че в
конкретния случай не било извършено ПТП. Съгласно разпоредбата на
параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортното произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От
доказателствата по делото (протокол за ПТП, сведенията на собственика на
оградата, както и сведенията на жалбоподателката) се установи, че оградата и
вратата са били увредени, които макар и да са били минимални, са
представлявали ПТП. С оглед на това, че на мястото на ПТП не е имало
3
собственик на засегнатото имущество и респ. не е било възможно да се
постигне съгласие, то за жалбоподателката е възникнало задължение да
уведоми контролните органи на МВР, нещо което тя не е изпълнила като
участник в ПТП, поради което правилно й е била ангажирана отговорността.
При реализацията на административно-наказателната отговорност,
АНО, по т. 1 от НП е наложил предвиденото в закона наказание, което е с
абсолютно определен размер, поради което същото не може да бъде
намалявано допълнително от настоящата инстанция. За нарушението по т. 2
от НП, АНО е наложил предвидената в санкционната част на нормата
кумулативно предвидени наказания, като лишаването от правоуправление на
МПС е било определено в минималния размер, а размера на глобата е бил
определен малко под средния размер, предвиден в нормата, като правилно е
било отчетено, че са били извършени 2 нарушения, а също така
жалбоподателката е извършила и друго нарушение на ЗДвП в период близък
до процесния (отразения в справката картон на водача – л. 11 от делото). Ето
защо така определените наказания, за това второ нарушение не следва да
бъдат намалявани от настоящата инстанция, тъй като същите в най-пълна
степен биха могли да постигнат целите на административното наказване, като
допълнителното намаляване на същото би създало усещане за безнаказаност
у жалбоподателя и би компрометирало целите по чл. 12 от ЗАНН.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя
(жалбоподателят в конкретния случай е извършил две нарушения на ЗДвП,
като от едното е бил засегнат и чуждо имущество), както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-
021694 от 25.10.2022 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна
полиция” – СДВР срещу И. Ч. С..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5