Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
Гр.Русе, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 1 октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При секретаря ЕВА Д.
като разгледа търговско дело №47 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.И.И.
твърди, че с ответника С.А.Г. били съдружници в „С. х. б. за активно лечение З.“
ООД, ЕИК ***, до 12.02.2013г., когато
той като негов пълномощник продал притежаваните от двамата дялове от капитала
на дружеството на М.С.Д., която от този момент е едноличен собственик на
капитала на дружеството. Твърди, че на 6.02.2013г. е проведено общо събрание на
дружеството, на което присъствал само ответника и в качеството на негов
пълномощник, взел решение за продажба на притежаваните от тях дружествени
дялове. Впоследствие ответника сключил договор с М.Д. за покупко-продажба на
дружествените им дялове- общо 51, всеки с номинална стойност 100лв., на
стойност 5100лв. Името на дружеството било променено на „С.И.-З.“ЕООД.
Вписването на тези обстоятелства в ТР станало на 12.02.2013г., въпреки
настояването му да се стартира процедура по несъстоятелност и ликвидация, за
която цел издал пълномощно. Твърди, че с пълномощното упълномощил ответника да
продаде и неговия дружествен дял, тъй като той го уверил, че преговаря със
собственика на МБАЛ М. ООД за закупуване на фирмата и/или наличната апаратура.
Впоследствие разбрал, че ответника е водил преговори с управителя на МБАЛ М.,
за да започне работа там, където работи и понастоящем, а преговорите са имали
за цел удовлетворяване на собствените му интереси, а не неговите и тези на
дружеството. При продажбата на дяловете на М.Д. не е направен баланс на
имуществото на дружеството като съвкупност от права и задължения. Продажбата е
извършена при съществена разлика между цената, на която са продадени- общо 5100лв. и тяхната
действителна пазарна стойност. Твърди, че в периода м.декември
2007г.-м.декември 2012г. дружеството извършвало дейност като специализирана
хирургична болница. Към момента на продажбата то притежавало активи /медицинска
апаратура/ на стойност 320000лв. според последния публикуван ГФО за 2011г.,
медикаменти и консумативи за около 15000лв. и пасиви /кредит и задължения към
НАП/ -около 150000лв., като чистите нетни активи възлизат на 155000лв., а
припадащия му се имуществен дял е на стойност от 77500лв. След приспадане на
амортизации, имуществения му дял е на стойност около 67500лв. Твърди, че е
налице нееквивалентност на престацията
при покупката на дяловете, тъй като пазарната им цена значително надвишава
продажната. Явно увреждащо за представлявания е да уговаря такава ниска
стойност на продаваните дялове. Твърди, че не е получил средствата от
продажбата на дела му, нито стойността на дружествения му дял, следователно,
пропускането патримониума на пълномощника да бъде увеличен с около 67500лв.
представлява увреждане. Като разбрал за сключената сделка, открил М.Д., която
твърдяла, че не е заплатила сумата от 5100лв.,
а ответникът и е обещал за сделката определена сума, от която й заплатил
половината. Счита, че по сделката не е извършено реално плащане, тези факти са
индиция, че ответникът е целял да го увреди, отразеното в договора не отговаря
на уговореното между двамата ответници, сделката е фиктивна и сключена с цел да
го увреди. След справка в ТР се установило, че ответницата в същия период е
придобила около 20 фирми. След продажбата на дяловете, ответника настоял и от
счетоводната фирма, обслужваща дружеството, му предали цялата счетоводна
документация, която се намира при него, както и всички документи. Освен активи,
болницата имала и парични средства. От информация от сайта на НЗОК било ясно,
че през 2012 г. на дружеството са изплатени по договор 355381лв., като последните средства от
Здравната каса към СБХАЛ З. ООД за изпълнени клинични пътеки, били след прекратяване
дейността на болницата, в размер на 72000лв., а с част от тях били изплатени
стари задължения, вкл. и трудови
възнаграждения на двамата съдружници като хирурзи. Останала сума от около 10000лв. останала на
разположение на ответника като управител. С тези пари той заплащал вноските по
кредита, а не с лични средства. На разположение на ответника останали и
медицински изделия, лекарства, консумативи, около 25.02.2013г. той получил и
средства от продажбата на анестизиологичен апарат-10000лв., за което е съставен
тристранен договор. Твърди, че от началото на 2013г. до 2015г. ответника от
името на дружеството отдава под наем рентгеновия апарат на МБАЛ М. ООД срещу
месечен наем 800лв. След прекратяване на договора апарата бил разглобен и са
намира в гараж на ответника. Твърди, че ако била проведена процедура по
несъстоятелност и ликвидация на дружеството, което ответника като управител бил
длъжен да направи, след разплащане с кредиторите всеки от съдружниците щял да
получи справедлив ликвидационен дял. Предвид това твърди, че ответника като
негов пълномощник по сделката за продажба на дяловете му, съзнателно е действал
в негова вреда, тъй като е запознат с действителната стойност на активите на
дружеството, поради което не е направен баланс, за да се изчисли пазарната
стойност на дяловете. Освен това той не е предал активите на новия собственик,
а ги е отдал под наем, продавал, но не от името на дружеството, а от свое, с
които средства покривал вноските по кредита, след което завеждал срещу него
дела за част от сумите, а не срещу дружеството. Твърди, че купувача М.Д. също е
действала с намерение да го увреди, защото е искала и получила пари за да се
осъществи сделката. Двамата ответници са действали недобросъвестно при
сключване на сделката, договаряйки в негова вреда, като представляван. Налице е
нееквивалентност на престацията при покупката на дружествения дял, тъй като
пазарната цена на дяловете значително надвишава продажната. В резултат на това,
че ответникът като негов пълномощник е сключил сделка с ответницата Д., с която
го е увредил, той му е нанесъл имуществени вреди в размер на 35000лв.,
равняващи се дружествения му дял от дружеството. Иска съдът да постанови
решение, с което да обяви за относително нищожен на основание чл.40 ЗЗД договор
за покупко-продажба на 26 дружествени дяла от капитала на „СИ З.“ ООД от
6.02.2013г., рег. №1292 на нотариус С.Варамезов, чрез пом.нотариус по
заместване Х. Б., вписан в ТР на 12.02.2013г. Иска да бъде осъден ответника да
му заплати сумата 35000лв., представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди, в резултат на сключената между двамата ответници увреждаща
го сделка, при която ответника продал на ответницата притежаваните от него 26
дяла от капитала на СИ З. ООД които са на 35000лв., за сумата 2600лв., ведно
със законната лихва от датата на деликта-12.02.2013г. до окончателното
изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответницата по първия иск М.Д.
не е подала отговор на исковата молба.
Ответника С.Г. чрез пълномощник адвокат Р.К. е подал
отговор на исковата молба. В него
заявява становище за недопустимост на исковете, прави възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че е друг реда за уреждане имуществените отношения
между страните. Твърди, че вземанията от непозволено увреждане се погасяват с
5-годишен срок, който тече от датата на увреждането, или от откриване на дееца.
Твърди, че договорът за прехвърляне на дялове поражда действие между страните,
но не може да се противопостави на трети лица до вписването му. Съдружникът И.
И. не е трето лице. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че със заповед
№РД-28-207/20.11.2012г. на Министъра на здравеопазването е отнет лиценза на
СБХАЛ „З.“ООД. На 18.01.2013г. е проведено Общо събрание /ОС/ на дружеството на
което присъствали двамата съдружници и на което било взето решение за промяна
предмета на дейност и наименованието на дружеството на СИ“З.“ООД. На
4.02.2013г. ищецът упълномощил изрично ответника с обема на правата по
пълномощното, на 6.02.2013г. е проведено ОС на СИ „З.“ООД, на което ищецът е
представляван от ответника-негов пълномощник. Взето е решение за приемане на М.С.
за съдружник, за продажба на дружествените дялове, освободен е управителя,
променена е правната форма в ЕООД. На 6.02.2013г. е сключен процесния договор
за продажба на дружествени дялове. Оспорва твърденията на ищеца в исковата
молба, че узнал късно за сключената сделка, тъй като в качеството на съдружник
и упълномощител следва да проявява добросъвестност, в противен случай-търпи
последиците от поведението си. Оспорва и твърдението, че нормално било
дружеството да се обяви в несъстоятелност или ликвидация, тъй като е
преустановило дейността си, с оглед твърдението му за наличие на медицински
инвентар и апаратура. На следващо място твърди, че пълномощното не е оттеглено,
а ако това е станало, то е станало след 5 години. Оспорва изцяло иска за
обезщетение за вреди, както и този за лихви. Твърди, че е налице смесване на
понятията ликвидационен дял и дружествен дял от ищеца. Различно е положение на
съдружник при продажба на дялове и при прекратяване участието му поради
ликвидация. Твърди, че с финансите на дружеството работят ищеца и съпругата
му-адвокат. Излага твърдения за имущественото състояние на дружеството към
момента на сключване на сделката. Твърди, че и към момента покрива пасивите на
дружеството с лични средства и е оставен сам да се справя със ситуацията,
изплаща остатъчния дълг по банков кредит. Прави възражение за прихващане за:
сумата 37616.80лв.-погасени задължения по банков инвестиционен кредит за
периода 10.03.2014г.-31.01.2017г.; до размер на ½ от дължима наемна цена
за съхраняване на рентгенов апарат за периода 2013-2016г. в размер на 1080лв.;
до размер на заетите от сем.И. заемни средства в общ размер 49280лв.; до размер
на 50000лв. налични в ищеца за генератор, мебели, печки, компютърни
конфигурации, ел.уреди, постелъчен инвентар. Претендира отхвърляне на исковете,
както и присъждане на разноските по делото.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която е направил пояснения.Оспорва възражението за
недопустимост на иска като се позовава на ТР№5/12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. на
ОСГТК на ВКС и твърди, че са налице двата елемента на фактическия състав на чл.40 ЗЗД. Твърди, че активите на дружеството не са предадени на новия собственик Д.
от пълномощника му-ответника Г. при продажба на дяловете, а са останали при
него. Лично той е ползвал след продажбата в собствения си кабинет през периода
2013г.-2014г.-на третия етаж на бивша Трета поликлиника, част от медицинската
техника, собственост на „СИ З.“ЕООД, а именно-операционна маса, хирургичен
лапароскопски сет, урологичен лапароскопски сет и др. Вторият, собствен на
дружеството анестезиологичен апарат марка Дрегер“, ответника прехвърлил на МБАЛ
„М.“, като за това получил лично 10000лв., /равняващи се на частта изплатена от
„СХБАЛ З.“ ООД по договор за лизинг/, а остатъка купувача МБАЛ „М.“ заплаща на
лизингодателя по предварително одобрен погасителен план. Ответникът продава за
своя сметка и медикаментите и консумативите, останали в наличност в болничното
заведение, на „СХБАЛ З.“ ООД, на МБАЛ „М.“. В периода след продажбата на
дружеството, ответника отдал под наем собственият на същото рентгенов апарат,
като сумите от наема /най-малко 800лв. месечно/ вземал лично. В периода
2013-2014 година, рентгеновия апарат, собственост на „СХБАЛ З.“ ООД е
единствения на територията на бившата Трета поликлиника, който освен графии,
може да извършва и скопии и има лиценз за тези дейности от А „ЯР“. Това
изискване е задължително за сключване на договор с НЗОК, поради което всички
лечебни заведения, за които това условие е задължително, са имали договор за
наем на точно този рентгенов апарат. Твърди, че наведените в отговора на
исковата молба твърдения не са относими към спора и целят объркване относно
предмета на спора, който е за обявяване за нищожен спрямо ищеца, на основание
чл.40 ЗЗД договор за покупко-продажба от 6.02.2013г. на 26 дружествени дяла,
всеки от 100лв., на обща стойност 2600лв. от капитала на „СИ З. ООД, сключен
между ответника С.Г. като пълномощник от една страна, като продавач и
ответницата М.Д. от друга, като купувач. Твърди, че изложените от ответника
факти по усвояването и погасяването на банковия кредит на „СХБАЛ З.“ ООД не
отговарят на истината. Уточнява, че кредитополучател е дружество „СХБАЛ З.“ ООД
и средствата отпуснати по договора за кредит са получени и използвани от него,
вкл. и за покриване на съществуващи задължения. Оспорва, че средства са
получени от ищеца и съпругата му. Към момента на прекратяване на медицинската
дейност дружеството е имало достатъчно активи, с които да покрие остатъка от
кредита. Ищеца и ответника имат обезпечителни функции по кредита като
съдлъжници. След продажбата на дружествените дялове, ответника задържал
активите на дружеството и със средствата, получени от разпореждането с тях,
заплащал вноските по кредита, като твърди, че ги заплаща от свое име, след
което завежда четири иска /до момента/ срещу ищеца за припадащата му се част от
вноските. Твърди, че наведените възражения за прихващане са недопустими, а по
същество-неотносими към спора, тъй като касаят други спорове, по които е
сезиран съответния компетентен съд. Счита възраженията за изтекла давност също
за неоснователни, тъй като давността за ищеца е започнала да тече от
12.02.2013г.-датата на вписване на сделката за продажба на дяловете в
Търговския регистър.
Ответникът С.Г. чрез
пълномощника си адвокат Р.К. е подал отговор на допълнителната искова молба, в
който взема становище по изложеното в ДИМ. Прави възражение за прихващане и до
размера на дружествения дял на ищеца – 2600лв., с който неоснователно се е
обогатил. Твърди, че давностите срокове не текат от 12.02.2013г., датата на
вписването в ТР, а от 6.02.2013г., когато е сключен договора за продажба на
дружествени дялове.
След преценка на събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, съдът приема за установено следното:
По делото е безспорно, че ищецът и първият ответник са бивши съдружници в „СИ
З.“ ООД с основен предмет: дейност на лечебно заведение за болнична помощ, до
23.01.2013г., когато е вписан друг предмет. Безспорно е също така, че със
заповед РД-28-207/20.11.2012г. на министъра на здравеопазването е отнето
разрешението издадено на СХБАЛ „З.“ООД /предишно наименование/ за осъществяване
на лечебна дейност. С пълномощно
рег.№966/4.02.2013г. с нотариална заверка на подписа, ищецът И.И. е упълномощил
ответника С.Г., с права: т.2 Да вземе решение за продажба на „СИ З.“ ООД, на
купувач по негова преценка в това число и на неговия дружествени дял, като
договори цена на дружествения му дял и да получи договорената сума. Представен
е протокол от ОСС на „СИ З.“ ООД от 6.02.2013г., на което е присъствал
съдружника С.Г., в лично качество и като пълномощник на И.И., съгласно цитираното
пълномощно рег.966. Общото събрание на съдружниците е взело решение, че двамата
съдружници прехвърлят на М.С.Д. своите 51 дяла, както следва: И.И. своите 26
дяла по 100лв., общо 2600лв. или 51% от капитала и С.Г.-своите 25 дяла от по
100лв. общо 2500лв., за сумата 5100лв. за целия капитал на дружеството. На
6.02.2013г. е сключен договор за продажба на дружествен дял между ищеца И.И.,
действащ чрез пълномощника си С.Г., С.Г. и М.С.Д.-купувач, по силата на който продавачите
са продали на купувача притежаваните от тях 51 дяла от капитала на „СИ З.“ ООД,
за сумата 5100лв. Договорът е нотариална заверка на подписите /рег.№1292/6.02.13г./
и има действие между страните от датата на сключването му. Представени са
баланс на „СХБАЛ З.“ ООД към 31.12.2011г., ОПР, ОСК, ОПП-за 2011г., справка за
нетекущи активи към 31.12.2011г., списък на налична апаратура в „СХБАЛ З.“ ООД към 17.12.2008г. Представени са договор за управление от
18.08.2008г., договор за инвестиционен кредит от 10.05.2011г., сключен между „МКБ
Юнионбанк“ АД-кредитор и „СХБАЛ З.“ ООД-кредитополучател, по който ищеца и
ответника са солидарни длъжници. Според
договора за инвестиционен кредит, на дружеството е отпуснат кредит в
размер на 130000лв. Представена е декларация от С.Г. от 23.01.2012г., в
качеството на управител на „СХБАЛ З.“ ООД, че то разполага с изправна
апаратура, подробно изброена /л.137/. Декларацията е подадена пред РЗИ-Русе. По
делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е
констатирало, че последния обявен в ТР ГФО е към 31.12.2011г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По първият иск-за обявяване недействителен по
отношение на ищеца на договор за продажба на дяловете му от „СИ З.“ ООД от
6.02.2013г., сключен между първият ответник като негов пълномощник и втората
ответница-купувач, като сключен в негова вреда.
Съдът намира този иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Според разпоредбата на чл.40 ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, а в случая се твърди, че произтича от договор, сключен при неизгодни условия. Наред с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и на третото лице. В ТР№5/12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкуване на фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, като е посочено, че се състои от два елемента: 1.
Обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора.
2. Субективен елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, свеждащо се до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания
-те и двамата знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора. Недобросъвестността, за да е релевантна за недействителността по чл. 40 ЗЗД, не може да възникне след неговото сключване.
Във връзка с горепосочените два елемента на фактическия състав са наведени от ищеца твърдения, че при сключване на сделката не е извършено реално плащане на договорената между ответниците цена и на следващо място същата е значително занижена и многократно под пазарната цена на дяловете, поради което и те /ответниците/не са могли да не знаят за увреждането.
По делото не е установена твърдяната липса на
престация от страна на втората ответница по прехвърлителната сделка, но дори и
това да е така, то същата не е основание да се приеме, че тя е недействителна.
На следващо място, не е установено и че цената на дружествените дялове по
договора е занижена значително и под пазарната цена. В пълномощното от
4.02.2013г. ищецът е упълномощил ответника с широк кръг права: 1. Да взема
решение от негово име за преобразуване, обявяване в несъстоятелност или
ликвидация на дружеството, както и 2. За продажба на дружеството, на купувач по
негова преценка в това число и на дружествения му дял, като договори цена на
дружествения дял и да получи договорената сума. В рамките на тези права,
представляван по силата на пълномощното в ОСС на 6.02.2013г., последното е
взело решение двамата съдружници да прехвърлят на втората ответница дяловете
си. На същата дата /6.02.2013г./ е сключен и договора за продажба на
дружествени дялове, с който първият ответник като пълномощник на ищеца е
прехвърлил дяловете му на втората ответница по номинална стойност. Несъмнено релевантния
момент към който следва да се установи каква е стойността на дяловете на ищеца
е към датата на сключване на договора-6.02.2013г. Не е установено по делото
каква е тя към този момент. Приетата по делото експертиза дава заключение за стойността
на дяловете на ищеца изчислена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ към 31.12.2011г. на
база последния публикуван в ТР ГФО. Доколкото имуществото на дружеството е
променлива величина, то тази цена не може да бъде съотнесена и към датата на
сключване на договора. Ето защо и твърдението,
че сключения договор е във вреда на ищеца-упълномощител е недоказано. На
следващо място не е доказано и че двамата ответници са се споразумели за
увреждането на ищеца, респ., че са били недобросъвестни и са съзнавали, че сключения
договор го уврежда. Напротив, от
събраните доказателства може да се направи извод, че и двамата съдружници са
искали да се „освободят“ от дружеството, като са продали дяловете си на лице
/малоимотно според ищеца/, собственик на множество фирми /наложила се порочна
практика за освобождаване от фирми с голяма задлъжнялост/. Последното е
осъществено, след като е отнето разрешението за осъществяване на лечебна
дейност на дружеството и при наличието на негови задължения по банков кредит,
сключен с цел рефинансиране на текущи кредити на физически лица-съдружници и
работещи в дружеството, вкл. и част от персонала и съпругите на собствениците /1.3
от договора/. Ето защо и при липсата на доказателства за
наличие на увреждане както и за споразумяване на двамата ответници за увреждане
на ищеца, или тяхна недобросъвестност, искът следва да бъде отхвърлен.
Твърденията на ищеца, че реално активите на дружеството не са предадени на
купувача на дружествените дялове, а са останали при ответника и на негово
разпореждане, дори и да са верни, не са относими към иска с правно основание
чл.40 ЗЗД. Не са относими към предмета на делото и множеството твърдения на
ищеца и първият ответник, наведени по делото.
По вторият иск: С оглед
приетото от съда досежно липсата на доказателства за фактическия състав на
чл.40 ЗЗД, неоснователен се явява и иска за сумата 35000лв., представляваща
причинени вреди от сключването на договора от 6.02.2013г., поради което същият
следва да бъде отхвърлен. Този иск е неоснователен и като погасен по давност,
т.к. е предявен след изтичане на 5 години от сключване на договора, от когато
започва да тече давността.
В тежест на ищеца са
направените от първия ответник разноски по делото-1658лв. адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.И.,
ЕГН********** *** против С.А.Г. *** и М.С.Д. ***.***, искове като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********
да заплати на С.А.Г. *** сумата 1658лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд-гр.Велико Търново.
Окръжен съдия: