№ 1430
гр. Русе, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Б. Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520105540 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК от Б. Т. Б. против П. Д. Б..
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 05.03.1988 год., от
който страните имат три пълнолетни деца.
Фактическата раздяла между страните датира от 2006 г. от когато ищецът няма връзка
с нея. От децата си разбира, че много рядко се чуват с нея по телефона, но и те незнаят къде
точно живее. Тъй като немогъл да получи съдействие за прекратяване на брака по взаимно
съгласие, ищецът предявява настоящия иск за прекратяване на брака по исков ред, без съдът
да се произнася по въпроса за брачната вина, нямат семейното жилище по смисъла на СК,
ищецът не претендира издръжка след прекратяване на брака и предоставя на ответника да
избере какво фамилно име ще носи.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба факти. Няма доказателствени
искания.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 05.03.1988 год. в гр. Горна Оряховица, от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Горното се установява от удостоверение за
сключен граждански брак, издадено на 12.10.2022 год. от Община Горна Оряховица въз
основа на акт за граждански брак № 0023/05.03.1988 год.
1
От показанията на разпитания свидетел ц* Т.а ц**а се установи, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат лични контакти, не
живеят заедно от повече от 15 години, като съпругата е в чужбина с неустановено
местонахождение. Тези данни свидетелят има от децата на страните. Свидетелят установи,
че от много години между съпрузите липсва взаимност, подкрепа, обич и грижа.
Тъй като ищецът не желае съдът да се произнася по въпроса за брачната вина на
ответника, съдът не следва да се обсъжда този въпрос.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна.
Доказа се по делото, че отношенията между страните не са изградени на основата на
взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се
отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената
фактическа раздяла между тях. Съпруата се е дезинтересирала от съпруга, прекъснала е
отношенията с него. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е
изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да
съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от
социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е
несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, което
обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:`
Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция
на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство,
при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В
тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се
преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице,
когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва
възможността да се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност
между страните, както и поведението на съпрузите, са довели да изпразване на
съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е
престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и окончателно разстроена.
Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка
съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за
обществото.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,
ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината
2
за разстройството на брачните отношения.
Ползването на семейното жилище:
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е заявила никоя от
страните. Свидетелят ц**а установи, че до раздялата си през 2006 година те са живели във
ведомствено жилище, предоставено под наем на ищеца, но скоро след раздялата то е
напуснато и от двамата.
Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства,
налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед
диспозитивния характер на чл. 53 от ГПК, според който след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед липсата на волеизявление по
този въпрос от страна на съпругата, съдът намира че не следва да променя същото.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. Ищецът изрично заявява, че няма претенции за
разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод в размер на 50
лева, която следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.
Мотивиран от горното, Русенски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 05.03.1988 год. в гр. Горна Оряховица, обл.
Велико Търново граждански брак между Б. Т. Б. , ЕГН ********** и П. Д. Б., ЕГН
**********, за който е съставен акт за граждански брак № 0023/05.03.1988 по описа на
община Горна Оряховица, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи брачното фамилно име,
като същата ще се именува П. Д. Б..
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
Семейното жилище е напуснато от съпрузите преди предявяване на иска.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН ********** и П. Д. Б., ЕГН ********** да заплатят по сметка
на Русенски районен съд сумата от по 25.00 лева всеки, представляваща държавна такса по
допускане на развода.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4