Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260449
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20204520100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                             РЕШЕНИЕ

                                                                             

                                                                гр.Русе, 04.06.2021г.

                                                   

 

 

 

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 05 април през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря КРАСИМИРА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 226 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Ищецът Б.Ц.Р. *** е предявил против ответника – прокуратура на Република България иск  с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Претендира репариране на причинените му неимуществени вреди в размер на 19 000,00 лева и имуществени в размер на 1000,00 лева. Претендира лихви от датата на привличането му като обвиняем и задържането под стража за неимуществените вреди и от датата на заведжане на иска – 17.01.2020г. за имуществените вреди, както и разноски по делото. Направени са доказателствени искания за допускане на свидетели в режим на довеждане, какти и да се изиска и приложи към настоящото дело НОХД-843/2014г. на Специализиран наказателен съд гр.София .

Ищецът обосновава исковете си с това, че е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от два месеца. Твърди, че статуса му на обвиняем , който продължил близо пет години му попречил да започне работа на трудов договор. Изпитвал огромни душевни болки и страдания, задържането му причинило страс, напрежение, безпокойство, страх, физическа болка, психическо и емоционално страдание, негативни изменения в личността. Твърди, че по време на престоя си в ареста отключил епилепсия, чувствал се отритнат от обществото, развалил много от приятелствата си,

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът - прокуратура на Република България оспорва иска. Развива съображения за неговата недопустимост, неоснователност и недоказаност по основание и размер. Направени са възражения за изтекла петгодишна давност от датата на прекратяване на наказателното производство – 16.01.2015г. до депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2020г. направени са възражения, че прокуратурата на Република България не е надлежна страна ответник, тъй като искът бил срещу Специализираната прокуратура. Направени са доказателствени искания за приобщаване на НОХД-843/2014г. на Специализиран наказателен съд гр.София, да се изиска справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София относно престоя на ищеца в местата за лишаване от свобода, както и справка за съдимост на Б.Р. .

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор относно изложените по исковата молба факти за начина, по който е протекло наказателното производство срещу ищеца.

Видно от проложената справка от бюро съдимост при Русенски районен съд, ищецът е многократно осъждан с влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления.

Не се спори и видно от приложеното към настоящото дело - НОХД-843/2014г. на Специализиран наказателен съд гр.София, че с постановление от 18.11.2010г. на П.Рашков – старши разследващ полицай при ГД“ДП“-МВР-София ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2., т.1 вр. с ал.2 и ал.1 от НК по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ от НК и по чл.214, ал.2, т.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.3 и т.7, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ от НК.   

С постановление от 19.11.2010г. на Първолета Никова, прокурор от СГП по отношение на ищеца е постановено „Задържане под стража“ за срок от 72 часа.

С Определение N:60 /16.01.2015г. на Пламен Панайотов, съдия в СНС е прекратено наказателното производство срещу ищеца Б.Ц.Р..

Видно от приложения списък за съобщения които са изпратени към подсъдимите – на 19.01.2015г. е било изпратено съобщение до Б.Ц.Р. относно постановениото определение за прекратяване на наказателното производство срещу него. По делото липсват доказателства това определение да е действително получено и/или съобщено на ищеца. В този смисъл възражението на ответника – Прокуратура на Република България за изтекла петгодишна давност се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението на Прокуратура на Република България в депозирания отговор по реда на чл.131 от ГПК , че тъй като делото било заведено срещу Специализираната прокуратура, те не били надлежна страна ответник. Възражение от подобен вид е меко казано неоснователно. Това е тсака, тъй като Специализираната прокуратура е част от Прокуратурата на Република България, и не би следвало да се разглежда, като някаква самостоятелна единица , или може би , като част от някаква извънредна структура на правораздаване.  

От приложените към исковата молба медицински документи и по-конкретно от епикриза от 14.12.2017год. от СБАЛЛС-Ловеч се установява, че на ищецът страда от дисоциално личностово разстройство, злоупотреба с психосимуланти и канабиноиди без зависимост – ремисия. Симптомна епилепсия – големи припадъци.

През 2018г.-2019г. на ищеца е провежано лечение на епилепсия в Университетска многопрофилна болница Бургас.

През 2017г. на ищеца е провежано лечение на епилепсия в Университетска многопрофилна болница за активно лечение гр.Русе.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, без да има значение дали увреждането е причинено виновно от длъжностното лице (чл.4 от ЗОДОВ).

Съдът намира, че събраните в производството доказателства сочат на безспорен извод, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България.

Това е така, тъй като с постановление от 18.11.2010г. на П.Рашков – старши разследващ полицай при ГД“ДП“-МВР-София ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2., т.1 вр. с ал.2 и ал.1 от НК по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ от НК и по чл.214, ал.2, т.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.3 и т.7, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ от НК.   

Спрямо ищеца първоначално е била взето „Задържане под стража“ за срок от 72 часа, а в последствие и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ което е продължило около два месеца.

Образуваното през 2010г. наказателно производство срещу ищеца е било прекратено от съда едва на 16.01.2015г. За този значителен период от време от около пет години, извършените в това производство действия, включително постановената мярка на процесуална принуда - задържане за срок от 72 часа, след което вземане на мярка за неотклонение ”Задържане под стража“, повдигане и поддържане на обвинението и до прекратяване на наказателното производство,  ищецът е търпял  неимуществени вреди.

Периодът на разследване, тежестта на обвинението, взетите мерки за процесуална принуда и за неотклонение безспорно са създали у лицето  чувства на тревожност, унижение и несигурност, нарушили са обичайното му всекидневие и осъществяваните от него социални контакти.

От значение за делото са обстоятелствата, установяващи че:

- по отношение на ищеца са били приложени специални разузнавателни средства, които сериозно са нарушили правото му на личен живот и неприкосновеност;
- задържането и развитието на наказателното производство, продължило за срок около пет години е било предмет на отразяване и коментари в много медии, което допълнително е накърнило дооброто име на ищеца в обществото;
- воденото наказателно производство е накърнило правото на ищеца на свободно придвижване
, сериозно е затруднило трудовата му реализация, отразило се е нагативно на неговото физическо и психическо здраве.

Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурорите обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В разглеждания случай претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те са:

- възрастта на ищеца, неговото обществено положение, образование, квалификации и чисто съдебно минало;

- продължителността на наказателното преследване;

- повдигнатото е било обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;

- наказателното преследване е препятствало ищеца да започне работа на трудов договор ;

- наказателното преследване, като се започне от необоснованото задържане и развитието му в досъдебната фаза е било предмет на медийно отразяване, което е повлияло изключително негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца и значително надхвърля обичайните вреди, които съпътстват всяко едно наказателно преследване.

По делото ищецът и неговия процесуален представител не релевираха абсолютно никакви доказателства за наличие на пряка причинно-следствена връзка между заболяването на ищеца визирани в представените медицински документи и престоят му в следствения арест с мярка за неотколонение „Задържане под стража“ по проведеното досъдебно производство  по НОХД-843/2014г. на Специализиран наказателен съд гр.София. В хода на делото не бяха релевирани и доказателствени искания в тази насока.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на тези конкретни данни, справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение възлиза на сумата от 6 000,00 лева, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. В останалата му част  до пълно предявения размер от 19 000 лева главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение и за причинените му имуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство в размер на 1000,00 лева, като не е представил и/или посочил каквито и да било доказателства в тази насока. При това положение съдът счита, че предявеният иск за имуществени вреди е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните и акцесорните искове е денят, в който са влязли в сила постановленията на прокурора за прекратяване на наказателните производства, респективно в деня, в който е влязла в сила оправдателната присъда - т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.

В случая определението на съда, което не подлежи на обжалване е поставено в закрито заседание на 16.01.2015г. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че следва да се присъди законна лихва, върху определеното обезщетение за неимуществени  вреди, считано от 17.01.2015г.  

В тежест на ответника са направените от насрещната страна разноски по делото в размер на 100,00 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. По делото е приложено пълномощно, ведно с договор за правна помощ между ищеца и адв.З. с посочена сума от 3500 лева и срок за плащане – 14.03.2020г. До приключване на производството по делото от ищеца или неговия пълномощник не са представени доказателства за действително плащане на договорения адвокатски хонорар, което дава основание на съда да приеме, че такива разноски не са направени.

По изложените съображения, съдът

   РЕШИ:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Б.Ц.Р. с ЕГН:********** *** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с воденото наказателно производство, прекратено с Определение N: 60 /16.01.2015г. по НОХД-843 /2014г., в сила от 16.01.2015г. по описа на Специализиран Наказателен съд, на обвинението в престъпление по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2., т.1 вр. с ал.2 и ал.1 от НК по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ от НК и по чл.214, ал.2, т.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.3 и т.7, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ от НК в  размер на 6 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от 16.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 100,00 лева разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част до пълния размер от 19 000,00 лева и предявения иск за имуществени вреди в размер на 1000,00 лева, като неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/