Решение по дело №3939/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 500

 

гр. Пловдив 21.02.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание надвадесет и втори януари 2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                               ГЕОРГИ ПАСКОВ

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 3939 по описа на Административен съд – Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от «МАРТЕСС И КО» ЕООД, ЕИК203098311, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. «Шести септември» № 40, представлявано от К.Б.против Решение № 1977 от 31.10.2019г., постановено по АНД № 5396/2019г. по описа на ПРС с което е потвърдено Наказателно постановление № 455698-F489349/06.08.2019г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на  НАП, с което на „МАРТЕСС И КО“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства / Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, като е приел следното:

На 25.05.2019г. служители на приходната администрация са извършили проверка в търговски обект - магазин за облекло „****“, стопанисван от касатора,  находящ се в гр. *******.

Проверяващите са извършили контролна покупка на стойност 29,00 лева, за която е била издадена фискална касова бележка, която не е съдържала задължителни реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ а именно  наименование на стоката, количество и единична цена.

Прието било, че нарушението не е довело до неотразяване на приходите, но е нарушена разпоредбата на  чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Твърдението на касатора, че въззивният съд неправилно е преценил, че извършеното нарушение не е маловажен случай.

По така наведените доводи настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН.При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правен ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.

В случая въззивният съд правилно е преценил, че  всяка липса на реквизит по фискалната касова бележка води до препятстване на възможността за проследяване на всички продажбите в съответния търговски обект.

Правилен е и извода на съда, че предвид характера на нарушените обществени отношения, както това, че това нарушение би  затруднило всички последващи данъчни проверки не е налице маловажност на случая.

Ето защо съдът намира, че  обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

  

Предвид горното  Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1977 от 31.10.2019г., постановено по АНД № 5396/2019г. по описа на Пловдивски районен съд

Решението е окончателно.                                                                                                                                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :