Р Е
Ш Е Н
И Е №260053
гр. Пловдив 05.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
При секретаря Таня Златева , след като се запозна с докладваното от председателя ВНЧХД №221/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда №334 от 16.12.2020г., постановена по НЧХД
№5211/18г. по описа на Пловдивския районен съд –XX н.с., подсъдимият Д.П.К. е
признат за виновен в това, че на 24.07.2018г. в гр.Пловдив е причинил на К.В.К.
*** умишлено разстройство на здравето – контузия на главата и леко степенно
мозъчно сътресение, кръвонасядане по клепачите на
дясното око, контузия на дясната лицева половина, с охлузване на кожата и
съмнение за счупване на ставния израстък на долната челюст от дясно, кръвонасядане по кожата на горната устна , кръвонасядане по гърба, както и кръвонасядане
на дясното бедро - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лева.
Подсъдимият К. е осъден да заплати на гражданския ищец К.В.
К.сумата от 1800лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от деянието, предмет на наказателното производство, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 3 000 /три хиляди/ лева, гражданският иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените от
частната тъжителка разноски по водене на
делото в размер на 609 лева, както и сумата от 72 лева , представляваща
държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба и
допълнителна такава от защитника на
подсъдимия адв.В.А..В жалбите се правят оплаквания,че съдебният акт е
постановен в нарушение с материалния и процесуалния закон,а наложеното
административно наказание глоба е явно несправедливо. Излагат се съображения,
че неправилно делото е разгледано по реда на задочното производство при
условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК , без да са били налице основанията за това
и без съдът да е положил необходимите процесуални усилия да издири подсъдимия,
с което се претендира, че му е нарушено правото да участва лично в
наказателното производство. Развиват се подробни доводи за необоснованост на
присъдата, тъй като направените изводи от съда не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.Твърди се, че присъдата е постановено в нарушение на чл.303 ал.2
от НПК,защото обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и съдът
не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно наличните противоречия в
доказателствените източници.Правят се оплаквания,че
материалният закон е неправилно приложен,че е налице доказателствен дефицит досежно субективната съставомерност
на деянието и обективните действия на подсъдимия, с които е реализирал твърдяното
телесно увреждане. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като въззивният съд се произнесе с нова – оправдателна и отхвърли
гражданският иск.
Срещу въззивната жалба е постъпило
възражение от повереника на частната тъжителка адв.В.Т.,
с което се оспорват оплакванията на защитата.Твърди се, че постановената
присъда е правилна, законосъобразна и справедлива.
В съдебно
заседание пред настоящия съдебен състав, адв.А. поддържа подадената жалба.Подсъдимият К.,
редовно призован, не се явява и не взема становище.
Частната тъжителка К. лично и чрез повереника
си адв.Т. намират първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна и като такава предлагат да бъде потвърдена от
Окръжния съд.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна
инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на
атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Установено е от фактическа страна по делото, че частната тъжителка К. и подсъдимият К. живеели на съпружески начала от близо три
години.По време на съвместното им съжителство пребивавали в дома на тъжителката в гр.********.С
тях живеела и непълнолетната дъщеря на тъжителката Д.Д.Д..Домът
им бил посещаван периодично и от сина на
подсъдимия П.Д.К.. От началото на връзката си с подсъдимия тъжителката
установила, че подсъдимият злоупотребява с алкохол, след което ставал груб и
агресивен.Тя се надявала,че този проблем, ще бъде преодолян.Независимо от това
промяна в поведението на К. не настъпила, той продължавал да пие и да се държи
грубо и арогантно с нея.Между двамата често възниквали скандали, които ставали
достояние и на живущите в същата сграда, една от които била съседката на К. –
свидетелката Ж.В.Г..Последната често чувала крясъци и викове от жилището на К..Обезпокоена
от това тя решила да я попита дали е добре.Споделила й , че се чува всичко,
случващо се в дома й.Тъжителката се притеснила, като й казала, че ще вземе
мерки и ще потърси някакво решение.
През 2017г. проблемите на К. с подсъдимия отново се задълбочили и
тъжителката решила да потърси съдействие от полицията.Въпреки отправеното
предупреждение от органите на реда той продължил да злоупотребява с алкохола и
да се държи грубо с нея. В края на месец март – началото на
април 2018г. избухнал поредния скандал
между двамата,на който инцидентно присъствала св.В. Б.М., позната на
тъжителката, която едва успяла да я спаси от побой.Тогава се наложило К. да спи в домът
й. Няколко дни след това св.М. и К. се видели и последната изглеждала в безобразно
състояние,тъй като била пребита.След този случай К. помолила подсъдимия да
напусне жилището й и така двамата временно се разделили.
На 21.07.2018г. подсъдимият отново посетил частната тъжителка в жилището й
в гр.Пловдив.Дал й обещания, че се е променил, че я обича и иска отново да заживеят
заедно.К. повярвала на думите му и така подсъдимият отново се настанил в дома
й.През този период тя била сама, а детето й Д.Д.Д. се
намирало в провинцията при роднини.След посочената дата около два дни по–късно отношенията между подсъдимия и тъжителката
били нормални.
На 23.07.2018г. подсъдимият отново започнал да пие алкохол и да се държи
грубо с К..Припомнял й стари истории и се заяждал с нея.Това поведение
продължило до вечерта и в ранните часове на 24.07.2018г. Познавайки го добре
тъжителката решила да не му обръща внимание и отишла до магазина, за да си купи
цигари.След като се прибрала подсъдимият продължил да употребява алкохол и да
се заяжда с нея.Връщайки се в жилището подсъдимият я пресрещнал, нанасяйки й
удари с юмруци в главата, от което пострадалата паднала.Той продължил да я удря
с юмруци в главата и да я блъска в
стената и дивана, от което тя започнала
да вика от болка.Подсъдимият запушил
устата й,за да не крещи.След това взел ключовете от дома й, както и телефона й
, за да не може да се обади на никого.Заключил входната врата и не след дълго
се върнал с бутилка вино, продължавайки да й вика.От нанесените удари К. едва
успяла да се приближи до спалнята. Докато подсъдимият продължавал да пие тя
успяла да изпрати съобщение до сестра си, която била в Испания,за да й каже,че
е пребита от К..Сутринта на 24.07.2018г. той напуснал жилището на частната
тъжителка.Скоро след това в домът й пристигнал нейния баща, св.В.Л.К..Той бил
силно обезпокоен, че не може да се свърже с нея и решил да отиде да я
види.Свидетелят К. при влизането в дома на дъщеря си я заварил окървавена, във
видимо неадекватно състояние.Видял, че по стената имало следи от кръв, счупени
буркани и посуда.Силно притеснен от вида й св.К. я
откарал веднага в Спешно отделение при УМБАЛ „Св.Георги“,където й били
направени преглед и изследвания.При направения преглед на тъжителката бил
издаден амбулаторен лист №063190 от 24.07.2018г. с отбелязани върху него дата и
час на назначаване 24.07.2018г., 12.56часа и дата и час на изпълнение
24.07.2018г. 16.45ч., допълнение към амбулаторен лист от същата дата с час на
назначаване 13.06 часа и час на изпълнение 16.00ч.
Изплашена и притеснена от случилото се тъжителката решила да потърси съдействие
от органите на реда.За целта тя посетила УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД отново, където в
съдебна медицина й било издадено съдебномедицинско удостоверение.При
извършения преглед и въз основа на представената медицинска документация се
установило, че тъжителката била с мозъчно сътресение, множество повърхностни
рани по главата, кръвонасядания по долния клепач на дясното око, по горната устна,
дясното бедро и гърба, охлузване в дясната лицева половина, съмнение за
счупване на ставен израстък на долната челюст в дясно.Съгласно издаденото СМУ
описаните травматични увреждания били причинени по своя механизъм при удар с
или върху твърд тъп предмет и отговарят по начин и време да са получени така,
както е отразено в предварителните сведения.Сътресението на мозъка , протекло
със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни за загуба на
съзнание до степен травматична кома, се преценя като разстройство на здравето ,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Частната тъжителка подала сигнал за извършеното спрямо нея посегателство
във II РУ при
ОД на МВР и след извършена проверка по случая й било указано , че може да
потърси правата си по частен ред.
Гореописаната фактическа обстановка, районният съд е намерил за безспорно
установена от показанията на свидетелите П.Д.К., В. Б.М., Ж.В.Г., В.Л.К., от
заключението на назначената на съдебното
следствие съдебно медицинска експертиза, както и от приобщените по делото
писмени доказателства.
Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия адв.А., че е нарушено
правото на подсъдимия К. да участва
лично в наказателното производство и да реализира процесуалните си права.От
материалите по делото е видно, че първостепенният съд е положил максимални
процесуални усилия да издири подсъдимия
преди да вземе решение делото да се разгледа по реда на задочното
производство.На К. са изпращани призовки на всички известни по делото адреси,
бил е призоваван включително и на
адресите на негови роднини, които са заявили , че не поддържат връзка с него и
нямат информация за неговото местонахождение.Изискани са справки от НСС,
ГД“Изпълнение на наказанията“ и НАП , от които е установено , че не се намира в
арестите на страната, не изтърпява наказание лишаване от свобода , няма данни
да е трудово ангажиран, за да бъде призован чрез работодателя си, не е напускал
пределите на страна.Подсъдимият е бил обявен и за общо държавно издирване и до
приключване на делото в първата инстанция не е бил открит.Едва след образуване на въззивното производство пред настоящата инстанция К. е установен
от компетентните органи.Независимо от това, че му е било съобщено за
образуваното и водено срещу него по реда на частното обвинение наказателно
производство и са му били връчени съответните книжа от съда и след редовното му призоваване за датата на съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 30.06.2020г., подсъдимият не се възползвал от възможността да вземе
лично участие в процеса.При това положение съдът намира,че са били налице всички
предпоставки визирани в чл.269 ал.3 т.2 от НПК за разглеждане на делото по реда
на задочното производство от районния съд.На подсъдимия му е бил назначен и
служебен защитник, който да го защитава, а процесуалното му поведение показва, че не се
интересува от воденото спрямо него производство, поради което и аргументите на
защитата за нарушено право на защита се явяват напълно несъстоятелни.
Настоящият съдебен състав не споделя и оплакванията на защитата за необоснованост на присъдата изразяваща се в
несъответствие на направените изводи от районния съд със събраните по делото
доказателства.В мотивите към присъдата е прието, че деянието е осъществено в
ранните часове на 24.07.2018г. , което, според защитата, не кореспондира с
фактите изнесен в частната тъжба,в която се твърди, че посегателството е
осъществено на същата дата привечер. От обстоятелствата изнесени в тъжбата е
видно, че тъжителката изрично е посочила,че датата на осъщественото спрямо
нея деяние е 24.07.2018г.Дори е
пояснила, че на същата дата около 10.00
часа сутринта е била посетена от своя баща в дома си, който е възприел
състоянието й и я откарал в спешното отделение при УМБАЛ“Св.Георги“
гр.Пловдив.С разпореждане от 17.08.2018г. съдията докладчик е оставил без
движение тъжбата като е указал на
тъжителката да посочи точното място на извършване на деянието – адреса на който
са били с подсъдимия през инкриминираната нощ. В тази връзка и в представеното
допълнително уточнение към тъжбата К. е уточнила, че местоизвършването
на деянието е на адреса, на който тя
живее в гр.Пловдив , като е посочила , че деянието е осъществено на същата дата
, но около 23.00часа.Няма противоречие досежно
посочената от частното обвинение дата на извършване на деянието и тази
възприета от съда в мотивите към постановената присъда.Съдът се е позовал,
както на изнесените в тъжбата обстоятелства досежно
датата на деянието , като е изложил достатъчно подробни и обосновани мотиви
защо приема,че деянието е осъществено в ранните часове на 24.07.2018г. – това
са показанията на св.К., които напълно кореспондират с изнесените в тъжбата
обстоятелства, както и приложената по делото медицинска документация – амбулаторен
лист от 24.07.2018г. с посочен час на назначен преглед 12.56 часа и за час на
изпълнение 16.45ч., също и допълнение към амбулаторен лист от 24.07.2018г. с
час на назначаване 13.06ч. и на изпълнение 16.00ч., както и с изготвеното съдебномедицинско
удостоверение, в което е отразено, че по данни на освидетелстваната
/тъжителката/ инцидентът е настъпил на 24.07.2018г. около 02.00часа. С оглед на
изложеното съдът намира, че не са налице съзряните от защитата противоречия и съдът не е изместил обвинението, така че да
наруши правото на защита на подсъдимия.
Неоснователни са и доводите на адв.А., че в подаденото заявление до II РУ при
ОД на МВР гр.Пловдив на 26.07.2018г.
тъжителката е посочила,че физическото насилие спрямо нея е осъществено от подсъдимия в ранните часове на 23.07.2018г.
около 02.00 часа, което било в противоречие
с изнесеното в тъжбата и възприето от
съда.Както правилно е приел и районният съд датата на извършване на деянието е
установена от събраните и цитирани по-горе доказателствени източници, а
посоченото несъответствие очевидно се дължи на факта, че насилието спрямо К. е започнало вечерта на 23.07.2018г. и е продължило до ранните
часове на 24.07.2018г. Наред с това
посоченото заявление и снетите обяснения от тъжителката и подсъдимия в хода на извършената
полицейска проверка не обвързват съда , доколкото същите не представляват годни
доказателствени източници събрани по реда и със средствата предвидени в НПК. В
контекста на изложеното съдът намира, че възприетата от съда дата на извършване
на деянието не е извън рамката на
частното обвинение и фактологията на събитията изложени в тъжбата.
Напълно несъстоятелен е и упрекът в допълнителната въззивна
жалба на адв.А., че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди противоречията
в доказателствения материал.Съзряните
от защитата несъответствия отнасящи се до това как е било разположено във
времето твърдяното деяние според цитирани събития, дали свидетелят К. случайно
е отишъл в дома на дъщеря си, или защото не е могъл да осъществи контакт с нея
по телефона са абсолютно несъществени, защото не са свързани с конкретни факти включени в
предмета на доказване.Не може да бъде споделено и възражението, че съдът не е
изложил мотиви за опроверганите от назначената съдебномедицинска експертиза
твърдения в частната тъжба, че подсъдимият е причинил контузия на дясната
лицева половина със съмнение за счупване на ставния израстък в долната челюст
от дясно.Това съмнение е било отразено в издаденото след освидетелстване на
25.07.2018г. съдебномедицинско удостоверение и обстоятелството, че не е потвърдено
от назначената съдебномедицинска експертиза не води до противоречия в доказателствените източници,които да са останали необсъдени
от районния съд.
На следващо място неоснователни са и
твърденията, че съдът е допълнил фактическата обстановка на частното обвинение
чрез показанията на свидетелката В. М.. Изнесените от тази свидетелка сведения,
че е била свидетел на скандали и физическа агресия упражнени от подсъдимия
спрямо тъжителката, че е посетила жилището й няколко дни след деянието и е
възприела състоянието й, не представляват допълване на обвинението с нови факти,
защото са в пълно съгласие с описаните
в частната тъжба обстоятелства.
Лишени от доказателствена основа са възраженията на
защитата, че обвинението спрямо подсъдимия К. се явява недоказано по един
несъмнен и категоричен начин.Районният съд в мотивите подробно и задълбочено е
обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги е съпоставил и
с приложената по делото медицинска документация и заключението на
съдебномедицинската експертиза.В показанията си свидетелките М. и Г. са изнесли
конкретни обстоятелства за влошените взаимоотношения между тъжителката и
подсъдимия по време на съвместното им съжителство.Свидетелката Г. ,като съседка
на тъжителката, е посочила , че в късните часове на денонощието често е чувала
крясъци и обидни думи от мъжки глас, както и удари от жилището на К..Тази
свидетелка е пояснила, че крясъците били толкова силни, че не можела да спи
през нощта и изпитвала страх за сина си.Това наложило да поговори с тъжителката,
като включително потърсила и съдействие от свой колега , който работел в
полицията.Заявеното от Г. е в пълно съгласие и с казаното от св.М..Последната е
била свидетел на грубо и агресивно отношение на подсъдимия към тъжителката,
който бил пиян.Това наложило същата нощ М. да приюти К. в дома си, за да я
спаси от побой.Независимо от това няколко дни след това тя видяла К. с явни следи от физическо насилие.От показанията
на тези свидетелки, както правилно е приел и районният съд, е установено , че
поведението на подсъдимия спрямо К. е било нетърпимо и агресивно.Заявеното от
тях кореспондира в пълна степен и с материалите от извършените полицейски
проверки, по повод упражнен физически и психически тормоз над тъжителката от
подсъдимия.Конкретно за инцидента, предмет на настоящото наказателно
производство, в полза на частното обвинение са на първо място показанията на
свидетеля В.Л.К.. Непосредствено след случилото се на 24.07.2018г. сутринта той е посетила
дъщеря си в жилището й и видял, че е в синини и кръв.В подкрепа на неговите
преки възприятия са и приложените по делото медицински документи и изготвеното
съдебномедицинско удостоверение, в които са отразени нараняванията по лицето и
тялото на пострадалата, както и заключението на съдебномедицинската експертиза.
От тези документи се установява, че описаните травматични увреждания са причинени
от удари с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са
получени така,както е отразено в предварителните сведения.В подкрепа на
обвинителната теза са и показанията на свидетелката М., която при разпита си е
посочила, че няколко месеца след рождения ден на дъщеря си, който е бил на
31.03.2018г. е срещнала К. , която била пребита , в безобразно състояние и
последната й споделила, че си е извадила съдебномедицинско удостоверение и ще
подаде тъжба в съда.Всички тези доказателствени източници, които са в пълно
съгласие по между си и подкрепят по
несъмнен начин описаната фактология в
тъжбата, обосновават законосъобразния извод, че автор на деянието е именно
подсъдимият К.. По изложените съображения съдът намира за несъстоятелни
възраженията на защитата, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин и не е ясно с кои свои действия подсъдимият е причинил описаните
и обективно установени по делото травматични наранявания на пострадалата.
При правилно установената фактическа обстановка по
делото, първостепенният съд законосъобразно е приел, че на 24.07.2018г. в
гр.Пловдив подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, нанасяйки удари с юмруци по главата
и тялото на пострадалата, в резултат на което й е причинил травматични увреждания, изразяващи се в разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузия на главата и лекостепенно
мозъчно сътресение, кръвонасядане по клепачите на
дясното око, контузия на дясната лицева половина, с охлузване на кожата и
съмнение на счупване на ставния израстък
в долната челюст от дясно, кръвонасядане по кожата на
горната устна ,кръвонасядане по гърба, както и кръводасядане на дясното бедро.
Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието и
пряко е целял настъпването на съставомерния
резултат.
Законосъобразни са изводите на съда, че по отношение на подсъдимия са
налице основанията за приложението на чл.78а от НК, като го е освободил от
наказателна отговорност - същият е реабилитиран, предвиденото в санкцията на
чл.130 ал.1 от НК наказание е до две години лишаване от свобода или „пробация“, от деянието няма причинени имуществени вреди. Наложеното
административно наказание Глоба в размер на 1000 лева е определено, като съдът
е отчел характера на причинените телесни увреждания, интензитета на нанесените
удари в рамките на няколко часа. Индивидуализиращите отговорността
обстоятелства не налагат извод за определяне на наказание в минималния размер
предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, но поради липса на жалба от страна на
частното обвинение с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание въззивният съд не е в състояние да утежни положението на подсъдимия,
като упражни правомощието си по чл.337 ал.2 т.3 от НПК.
Предявеният граждански иск от
тъжителя в размер на 3000лева срещу подсъдимия,представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието, е уважен частично от районния съд до
сумата от 1800лева,а за разликата до пълно предявен размер е отхвърлен като неоснователен. Присъденото
обезщетение в този размер отговаря на принципа за справедливост, както и на
събраните по делото доказателства за интензитета и продължителността на изпитаните
болки и страдания от пострадалата, в резултат на нанесените й травматични
увреждания предимно в областта на главата й.
Законосъобразно в тежест на подсъдимия К. са били възложени направените по
делото разноски, държавна такса върху уважения размер на гр.иск,както и
заплатеното адвокатско възнаграждение за правна защита от частната тъжителка К..
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. Това налага същата като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание с чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от
НПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 334 от 16.12.2019г., постановена по НЧХД № 5211/2018г. по описа на
Пловдивския районен съд –XX н.с.
На основание чл. 340 ал.2 пр.2 от НПК да се изпрати съобщение до страните,
че решението е изготвено.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: