Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.02.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с.Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 9264 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.11.2015 г. по гр.дело № 42821/2013
г., СРС, ГО, 30 с-в е признал за
установено по
предявения от Р.Т.С., ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН
********** срещу Т.И.Я., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че ответницата не е собственица по силата на нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 141/25.11.2015 г., т. I, per. № 10972, д. № 121, вписан в СВ-София, вх. 70317, акт №
89, т. CLXVII, д. № 51479/25.11.2015 г., за разликата над 1/27 ид.ч. до 1/6 ид.ч. от
следния имот: дворно място, намиращо се в гр. София, ул. „*****, което
съставлява имот пл. № 560 в кв. 33, кадастрален лист 413, с площ от 370 кв.м.
по документ за собственост, а по скица 379 кв.м., включен в УПИ XVIII-560
от кв. 56 по регулационния
план на местността „Христо Ботев“, гр. София, идентичен с дворно място,
представляващо парцел № II-8 от кв.ЗЗ, по стар регулационен план на гр. София, местността „Хр. Ботев“ от
370 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 68134.707.560 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Слатина“, Столична община,
одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с площ
съгласно скица 407 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота по скица от
кадастралната карта: 68134.707.158, 68134.707.64, 68134.707.154 и 68134.707.63,
като е отхвърлил иска до размера от 1/27
ид.ч. от имота. Отхвърлил е предявения от Р.Т.С., ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН ********** срещу Т.И.Я., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр.
3 ГПК за признаване за установено, че ответницата не е собственица по силата
на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
140/25.11.2015 г., т. I, per. № 10966, д. № 120, вписан в СВ-София, вх. 70315, акт №
135, т. CLXVII, д. № 51541/25.11.2015 г., / допусната е ОФГ като сочения н.а. № 140 е за покупко-продажба на недвижим имот/
за разликата над 1/8 ид.ч. до 1/6 ид.ч. от
следния имот: дворно място, намиращо се в гр. София, ул. „*****,
което съставлява имот пл. № 560 в кв. 33, кадастрален лист 413, с площ от 370
кв.м. по документ за собственост, а по скица 379 кв.м., включен в УПИ XVIII-560
от кв. 56 по регулационния
план на местността „Христо Ботев“, гр. София, идентичен с дворно място,
представляващо парцел № II-8 от кв.ЗЗ, по стар регулационен план на гр. София, местността „Хр. Ботев“ от
370 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 68134.707.560 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Слатина“, Столична
община, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на
АГКК, с площ съгласно скица 407 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота
по скица от кадастралната карта: 68134.707.158,68134.707.64 68134.707.154 и 68134.707.63.
Допуснал по предявения от Р.Т.С., ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН ********** срещу Т.И.Я., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НАПОЛЗВАНЕТО на следния имот: дворно място,
намиращо се в гр. София, ул. „*****,
което съставлява имот пл. № 560 в кв. 33, кадастрален лист 413, с площ от 370
кв.м. по документ за собственост, а по скица 379 кв.м., включен в УПИ XVI1I-560
от кв. 56 по регулационния
план на местността „Христо Ботев“, гр. София, идентичен е дворно място,
представляващо парцел № II-8 от кв.ЗЗ, по стар регулационен план на гр. София, местността „Хр. Ботев“ от
370 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 68134.707.560 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Слатина“, Столична
община, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на
АГКК, с площ съгласно скица 407 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота
по скица от кадастралната карта: 68134.707.158, 68134.707.64, 68134.707.154 и
68134.707.63, както следва: за Р.Т.С.,
ЕГН **********, дял I, оцветен в
зелено, с площ от 133,55 кв.м., на
скица № 2 към заключението на вещото лице Р.П., л. 84 от делото, приподписана
от съда и неразделна част от решението, за Т.И.Я., ЕГН **********, дял
II, оцветен в оранжево, с площ от 133,55
кв.м., на скица № 2 към заключението на вещото лице Р.П., л. 84 от делото,
приподписана от съда и неразделна част от решението, и с площ за общо ползване - пътеки с площ от 37,21 кв.м. на същата скица. Осъдил е Т.И.Я., ЕГН ********** да
заплати на Р.Т.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 378,52
лв„ разноски, сторени в производството по делото. Осъдил е Р.Т.С., ЕГН ********** да
заплати на Т.И.Я., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 235,48 лв., разноски, сторени в производството по делото.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна
жалба от Р.Т.С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „*****, чрез
пълномощника по делото адвокат А.И.,*** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че ½ ид. ч. от дворното място не е била предмет на съдебната
спогодба-делба от 1989г.
Сочи, че през 1967
г. майката М.Т.на въззивницата/ищца, по силата на н.а. № 189/суперфиция/е учредила право
на строеж на съпруга си и баща на ищцата Т.Б.Т., на сестрата на ищцата С.Б.и
на нейния съпруг И.Я., като тези трима души към онзи момент притежават
единствено правото на строеж върху терена, без
право на собственост върху същия.С влизане в сила на СК от 1968г., майката М.Т.е
собственик на 1/3 ид.ч. от имота, като лична собственост, а останалите 2/3
ид.ч. от имота притежава в режим на СИО с бащата на ищцата Т.Т.. При тези
обстоятелства сочи, че първоинстанционният съд правилно е разпределил квотите
на собственост върху дворното място след смъртта
на бащата Т.Т.през 1988г. Предвид
гореизложеното се твърди, че върху терена-дворното място, предмет на настоящото дело, върху който е построена жилищната сграда, е
възникнал режим като Етажна
собственост, която възниква не само
когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху
обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради,
застроени в един урегулиран имот. Това е така, тъй като след реализирането на учреденото през 1967г. право
на строеж и след влизането в сила на СК 1968г., теренът
загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща
обособените самостоятелни обекти в сградата/в случая жилищна/ или отделните
самостоятелни сгради. В настоящия случай,
съсобствеността върху общите части е принудителна, по силата на закона. При тези обстоятелства се твърди, че
предмет на
делбата от 1989 г. е не само наследствената част от първият
етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, а и съответната идеална част от
общите части на сградата, както и съответната идеална част от терена/дворното
място/ върху който същата е построена, които общи части, по силата на закона, се явяват
неразделна част от първия етаж на жилищната сграда. Предвид
изложеното, първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че
процесното дворно място не е било предмет на делбата от 1989г., като по този
начин неправилно и незаконосъобразно е определил и квотите на собственост в
процесното дворно място. Мотивите на съда са, че дворното място не е предмет на
делото за делба от 1989г., тъй като в спогодителният протокола за делба от
1989г. имотът, предмет на
тази делба, се споменава в единствено число, най-вероятно
се има предвид „имота“ и не „имоти“, са изцяло неправилни, необосновани и
незаконосъобразни, тъй като
водещият имот в случая е първият етаж от масивната жилищна сграда, а идеалната
част от дворното място, се явява обща част към този жилищен имот. Предвид
изложеното в настоящата жалба, както и фактическата обстановка, съсобственици
на дворното място са ищцата Р.Т.С.
и нейната майка М.Н.Т., като всяка притежава по ½ идеална част от дворното място.
Ето защо е твърди, че ищцата Р.С. е собственик на 6/8 ид.ч. или
3/4 идеални
части /от които 2/4 ид.ч. по Протокол да делба от 09.03.1989г. и ¼ ид.ч. - по наследство. Б.И.Я.наследява
1/8(една осма) идеална част и Т.И.Я. наследява 1/8 (една осма) идеална част от
Поземления имот (дворното място) - предмет на делото, като се твърди, че по силата на нотариален акт № 140 и н.а № 141 от 2015г. Т.Я. не е
придобила и не е станала собственик на идеалните части посочени в петитума на
исковата молба. При тези данни обжалваното
решение е изцяло неправилно, както неправилно и незаконосъобразно е и разпределеното право на ползване върху процесния имот/дворно място/ по
предявения иск с пр. основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло процесното
решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да бъдат уважени изцяло предявените от ищцата Р.Т.С. искове с правно основание чл.124, ал.1, пр. 3 ГПК(подробно
описани в петитума на ИМ) и да бъде допуснато по предявения иск с пр. основание чл.32, ал.2 ЗС разпределение на правото
на ползване на процесното дворно място, както следва: за Р.Т.С., дял I, оцветен в
зелено, с площ от 199 кв.м., на
скица № 1 към заключението на в.л. Р. П.; за Т.И.Я., дял II, оцветен в
оранжево, с площ от 66,34 кв.м., на
скица № 1 към заключението на в.л. Р. П.. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, включително и
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият
необходим другар на въззивницата/ищца С.Б.С., ЕГН **********
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.И.,*** счита, че жалбата се
явява основателна.
Въззиваемата
страна Т.И.Я., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“*****, чрез
пълномощника по делото адвокат Д.В. от ВАК, със съдебен адрес:***, Правна
кантора „Д.В. *** не взема становище по въззивната жалба.
С въззивна жалба от Т.И.Я., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, кв.“*****, чрез пълномощника по делото адвокат Д.В.
от ВАК, със съдебен адрес:***, Правна кантора „Д.В. ***, в частта за разпределение ползването на
отделните площи в дворното място по чл.32, ал.2 ЗС, като се сочи, че в тази
част решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че частта от дворното
място, попадащо в дял на ищците по схема II е преградена
надлежно от тях, поради което е ограничен достъпа на ответника до водопроводна
шахта и избените помещения от външната източна страна на имота в ж.к. Христо
Ботев, УПИ XVIII-560,
кв. 56, по плана на гр.София. Разположението на
процесиите дялове и квоти на отделните ползватели не позволяват да се осигури
пряк достъп до водопроводна шахта и избените помещения от външната източна
страна на имота в ж.к. Христо Ботев, УПИ XVIII-560, кв. 56, по плана на гр.София. Приетата по делото
експертиза не предоставя достъп на страните до важни точки в
имота, а именно - до водопроводна шахта и избените помещения от външната
източна страна на имота в ж.к. Христо Ботев, УПИ XVIII-560, кв. 56, по плана на гр.София. В
случай на авария или нужда да се спре водоподаването, достъп до зимничните
помещения отвън не е осигурена, а ответникът остава блокиран и няма никакъв достъп до тези помещения, покрай
източната част на сградата, както и до водопроводната шахта. С постановеното
съдебно решение, ответникът е лишен от достъп до тези точки, както и до
външната част от изток на своето зимнично помещение, което е напълно затворено,
без да може да бъде установено вход или преглед през прозорците на източната
част. Ето защо моли съда на основание чл.266, ал.3 ГПК да допусне допълнителна
задача на СТЕ с оглед на доставянето на достъп на ответника до точката на - общ
водопровод, както и пълен достъп до зимничните (избени) помещения от източната
част на парцел в ж.к. Христо Ботев, УПИ XVIII-560, кв. 56, по плана на гр.София. Сочи се, че към настоящият момент, тези зимнични (избени) помещения са затворени, без
достъп на ответника до тях, без вентилация, а в същите са налице електрически
котлета за отопление и в случай на авария, няма да могат да бъдат обслужвани
отвън. Сочи се още, че централният
вход в имота е предвиден за осигуряване на достъп до сградата на двете страни,
като същият е определен за общо ползване. По този начин ответниците могат да
влизат в сградата но нямат осигурен достъп до водопроводната си шахта, както и
до зимничните помещения от източната страна на парцела-липсва отвор за достъп
отвън, както и необходимата вентилация. В тези помещения има електрически котли
за отопление на цялата къща, а в случай на авария, следва да се осигури достъп
отвън. Ответниците са възпрепятствани в ползването, тъй като тези площи попадат
в дял на ищцата. За целта е необходимо да се осигури достъпът и на двете страни
до водопроводната шахта в долната част на дворното място, както и достъпът до
зимничните помещения отвън в източната част на парцела да остане свободен. Ето
защо се моли на основание
чл.266 ал.3 ГПК Софийски градски
съд да
възложи допълнителна задача на вещото лице, като продължи линията на общите
части около цялата къща и до общия водопровод, водомери, както и достъп до
зимничните (избени) помещения от източната част на парцела.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в частта на
разпределението на общите части, като измени разпределението на общите части и допълни
същите с достъп на ответника до общия водопровод, водомери, както и достъп до
зимничните/избени/ помещения от източната част на парцела в ж.к. „Христо
Ботев“, УПИ ХVІІІ-560, кв.56, по плана на гр.София.
Въззиваемата
страна по тази въззивна жалба Р.Т.С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.
„*****, чрез пълномощника по делото адвокат А.И.,*** оспорва същата като
неоснователна. Сочи се, че с наведените във въззивната жалба оплаквания, че постановеното
решение в частта на разпределение ползването, не решава въпроси относно достъпа
до водопроводна шахта и избените помещения от външната източна страна на имота
в ж.к.“Хр.Ботев“, УПИ XVIII-560 от кв. 56 по регулационният план на местността „Христо Ботев”, гр.София,
както и, че непълно и неточно е даденото заключение от вещото лице по приетата
и неоспорена от страните по делото СТЕ, жалбоподателят се опитва да въведе нов
предмет на делото, което е недопустимо. Повдигнатият въпрос относно
водопроводната шахта, счита за неотносим, тъй като предмет на настоящия иск по
чл. 32, ал. 2 ЗС е дворното място,
като свободна незастроена повърхност, ползването на която се администрира от
съда, а не и подземните комуникации. Последните, безспорно също така са обща
част, и тяхното обслужване е отговорност и на двете страни по-равно. Двете
страни следва да имат еднакъв ангажимент и интерес, за възможно най-бързо
отстраняване на евентуална водопроводна авария, независима в коя част на
дворното място се е спукала водопроводна или канализационна тръба. Освен това, вещо
лице би дало непостижимо и невъзможно разпределение, ако следва да определи за
всеки ползвател, част от двора през която да преминават водопроводните и
канализационните тръби, ел. кабели и други подобни, от които само съответния
съсобственик-ползвател ще се ползва и обслужва.
Предмет на настоящия иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е дворното място, а не жилищната
сграда построена в него, в която сграда се намират и въпросните избени помещения- мазета, поради което и направените
оплаквания в тази връзка, са неотносими към предмета на делото и неоснователни.
От друга страна, от приложения към исковата молба архитектурен проект на
жилищната сграда, е видно и безспорно, че достъпът до избените помещения в
същата сграда е решен с вътрешно стълбище, самите мазета- избени помещения, са
изцяло под нивото на терена и друг достъп/вход/ до тези помещения няма, с което
по безспорен начин се установява и доказва, че оплакванията на жалбоподателката
в тази връзка са голословни и неоснователни. Твърди се, че външен достъп до
избените помещения разположени в жилищната сграда няма и такъв няма как да бъде
реализиран.
Ето защо се моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендират се разноски, включително и за адвокатски
хонорар.
СГС намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК и иск с
правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ищцата
Р.Т.С. и
конституирания като неин необходим другар съпруг С.Б.С. твърдят, че в режим на
СИО са собственици на 3/4 ид.ч. от идеална част от
дворно място, намиращо се в гр. София, ул. „*****, което съставлява имот пл. №
560 в кв. 33, кадастрален лист 413, с площ от 370 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 379 кв.м., включен в УПИ XVIII-560 от кв. 56 по регулационния план на местността „Христо Ботев“, гр. София,
идентичен с дворно място, представляващо парцел № II-8 от
кв.ЗЗ, по стар регулационен план на гр. София, местността „Хр. Ботев“ от 370
кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 68134.707.560 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Слатина“, Столична
община, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на
АГКК, с площ съгласно скица 407 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота
по скица от кадастралната карта: 68134.707.158, 68134.707.64, 68134.707.154 и 68134.707.63. Сочат, ищцата Р.С. е
станала собственик на 3/4 ид.ч. от цялото дворно място, от които 1/4 ид.ч.
идеални части по наследство и 2/4 идеални части по протокол за делба от
09.03.1989 г. с уравнение, посочено в спогодителния
протокол. С договор за покупко-продажба от 25.11.2015 г. братът на ответницата
продава на последната 1/6 ид. ч. от
процесното дворно място, като така прехвърля с 1/24 идеална част повече от реално притежаваната от него 1/8
ид.ч. Твърдят, че на 25.11.2015 г. бащата на ответницата прехвърлил на
последната с договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане 1/6 ид.ч.
от дворното място, без да е собственик на тази част, следователно и ответницата
като правоприемник не може да я придобие. Ищците молят да бъде установено в
отношенията между страните, че ответницата не
е собственик на 1/24 ид.ч. от прехвърлената й 1/6 ид.ч. от дворното място с договора за продажба по н.а. № 140, т. I, per. № 10966, дело №120/2015 г.), както и че същата не е собственик на прехвърлената й 1/6 ид.ч. от процесното дворно място с договора за прехвърляне на
имот срещу издръжка и гледане по н.а. №
141, т. I, per. № 10972, д. №121/2015 г. Молят съда да разпредели правото на ползване на
имота, така че реално да може да ползват част от него, съответстваща на
притежаваните от ищците 3/4 ид.ч. от дворното място.
Ответницата Т.И.Я. е оспорила предявените
искове по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК. Счита, че дворното място е придобито от общия
наследодател с ищцата М.Т.и съпруга й Т.Т.в режим на
съпружеска имуществена общност, като 2/3 ид.ч. от него били СИО, а 1/3 ид.ч. -
лична собственост на М.Т.. При делбата от 1989 г. на наследство на Т.Т.предмет
на делбата бил само първия етаж от жилищната сграда, но не и дворното място.
След смъртта на М.Т.и след извършените през 2015 г. разпоредителни сделки от брата
и бащата на ответницата Т.Я. в нейна полза, тя, заедно със собствената си
наследствена квота от наследството на М.Т., е придобила изцяло наследствената
квота на своята майка С.Я. в процесния имот - 1/2 ид.ч. от дворното място. Не
възразява по отношение на молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС, като не оспорва, че
между страните не може да се постигне съгласие по отношение на разпределението
на ползването на дворното място. Моли за допускане разпределение при
съобразяване на равните квоти в съсобствеността между страните.
По иска с правно основание чл.124, ал.1, п р.3 ГПК, настоящата инстанция приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то
е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това
По делото е представен съдебно-спогодителен делбен протокол
от 14.12.1966 г. по гр.д. № 3748/1966 г.,
CPC, V район, VI участък е видно, че процесното дворно място е било придобито първоначално
от М.Т.по време на брака си с Т.Т., като М.Т.е майка на ищцата Р.С. и баба на
ответницата Т.Я.. При одобряването на спогодбата целият имот е възложен в дял на тази
съделителка, а на другите двама съделители- майката И.Ц.на М.Т.и брата П.Ц.на М.Т.е определено съответно парично уравнение
(брата) и право на ползване съчетано с право за гледане и издръжка (майката).
Делбата е на дворното място,
придобито по наследство от бащата Н.Ц.И. на М.Т., който го е придобил по силата
на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 56/05.10.1933 г., т.
19, нот.дело № 3564/1933 г., I софийски нотариус при СОС. Допълнително към
дворното място е придадена по регулация част от около 92 кв.м. по силата на нот.акт № 158/27.02.1967 г..Съпругът Т.Т. умира на 20.01.1988 г. Съгласно чл. 103 СК 1968 г. правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени
бракове. Ето защо и доколкото за уравнение на дяловете при делбата от 1966 г.
съделителката е поела задължения за заплащане на пари и гледане и издръжка, то
частта, която придобива над наследствената й 1/3 част, става съпружеска имуществена общност - ППВС №
5/1972 г. Така М.Т.е придобила и притежава след влизането в сила на СК 1968 г. 1/3 ид.ч. от имота като лична собственост и 2/3 ид.ч. в режим
на съпружеска имуществена общност/СИО/ със съпруга си Т.Т.. С нот.акт за
суперфиция № 189/11.04.1967 г., М.Т.учредява безвъзмездно на съпруга си Т.Т., на дъщеря си С.Б.и на нейния съпруг Т.Я.правото да построят масивна двуетажна
жилищна сграда, като първият етаж да бъде за съпруга Т.Т., а вторият- за дъщеря
й и нейният съпруг Т.Я.. Предмет на сделката не е дворното място.
Както бе посочено, Т.Т.
умира през 1988 г., при което дворното
място се притежава при съотношение 7/9
ид.ч. за М.Т.и по 1/9 ид.ч. за дъщерите Р.С. и С.Я.. Това
е така, защото М.Т.получава на основание чл. 27 СК 1985 половината от частта,
която е съпружеска имуществена общност (т.е. 1/2 от 2/3), получава на основание
чл. 9, ал. 1 ЗН вр. чл. 5, ал. 1 ЗН припадащата й се по наследство част от
личното притежание в имота/ т.1/3 от 1/3/, като самата тя притежава в лично
качество 1/3 от имота.
Съгласно съдебно-спогодителен делбен протокол от
09.03.1989г. по гр.д. № 189/1989 г., CPC, I състав, в дял на ищцата Р.С. е възложен първият етаж от
жилищната страна, заедно е принадлежностите му и 1/2 ид.ч. от дворното място, в
дял на съделителката Стефка Я. е предвидено парично уравнение, а на
съделителката М.Т.- пожизнено право на ползване на първия етаж и правото да
бъде гледана и издържана от дъщеря си. Съдът е приел, че предмет на предявения
делбен иск е бил само първия етаж от жилищната сграда, притежаван от Т.Т., баща
на ищцата, като е тълкувал споменаванията на „неподеляемия имот“,
„наследствения имот“, „оценката на имота“, но не е бил предмет на делбата дворното
място. Приел е, че не е било налице действително прехвърляне със съдебната спогодба-делба от 1989 г. на
имот, който не е бил предмет на делбения иск, в случая 1/2 ид.ч. от дворното
място. Посочил е, че със съдебната спогодба могат да се създават, изменят или
погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото за делба. Когато
тези действия по силата на закона трябва да се извършат в специална форма,
съдебната спогодба сама по себе си не произвежда ефект. Това следва от
разпоредбата на второто изречение на чл. 365, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това, за да
настъпи създаването, изменението или погасяването на правоотношенията, които не
са били предмет на делбата, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване
на акт в определената от закона форма, но тъй като се сключва писмено, тя
представлява в тези случаи предварителен договор, който може да бъде обявен за
окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия.
Прави се извод, че уговорката в спогодбата от 1989г., че съделителката Р.С.
получава 1/2 ид.ч. не произвежда действие,
а се конвертира в обикновен предварителен договор, като по делото няма данни
впоследствие да е сключен окончателен договор за прехвърляне на тази идеална
част.
При тези данни съдът приема, приема, че дори след делбата от 1989 г., квотите в дворното място са останали като
тези преди делбата: 7/9 ид.ч. за М.Т.и по 1/9 ид.ч. за дъщерите Р.С. и С.Я..
Настоящата инстанция споделя тези мотиви.
При тези данни, след смъртта на С.Я. през 2004 г. нейната 1/9 ид.ч. е наследена от преживелия съпруг И.Я.,
от дъщерята/ответницата Т.Я. и от сина й/ брат на ответницата Б.Я.поравно, като
всеки има по 1/27 ид.част.
М.Т.умира през 2006 г. и нейният наследствен дял от 7/9 ид.ч. е наследен от
ищцата Р.Т.и по право на заместване от ответницата и брат й, като ищцата по
наследство от М.Т.получава 3,5/9 ид.ч., а ответницата и брат й по 1,75/9 ид.ч. така
преди извършване на двете процесии сделки в полза на ответницата от 2015 г., ищцата притежава 4,5/9= 1/2 ид.ч. от имота, ответницата/Т.Я./ и брат й/Б.Я./ - по 1,75/9+1/27 ид.ч., а бащата на ответницата И.Я.-1/27 ид.ч. При делител от 54 (четно
число), квотите са следните: 27/54 ид.ч.
за ищцата, по 12,50/54 ид.ч. за ответницата и за брат й и 2/54 ид.ч. за бащата на ответницата И.Я..
С първата процесна сделка от 2015 г. братът на ответницата е прехвърлил на Т.Я. 1/6 ид.ч. от имота, като за
разликата над 1/6 до 12,5/54 ид.ч. той продължава да бъде съсобственик на
имота.
С втората процесна сделка бащата на ответницата И.Я. е прехвърлил на ответницата притежаваната от него 2/54 ид.ч.
от имота, като за разликата над 2/54
ид.ч. до 1/6 ид.ч. сделката не произвежда прехвърлително действие. Понастоящем
ищцата притежава 27/54ид.ч.=50%, ответницата 9/54+12,5/54+2/54=23,50/54 ид.ч.,
а братът на ответницата остатъка от 3,50/54 ид.ч. Ето защо, първият иск досежно
сделката на брата на ищцата, законосъобразно е отхвърлен изцяло, а досежно
сделката на бащата на ищцата, е бил уважен частично-за разликата над 2/54
ид.ч.=1/27 ид.ч. до 1/6 ид.ч. от имота.
Относно иска с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС.
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС представлява средство за осъществяване на
администрация в граждански правоотношения с цел да се създаде правна промяна в
служенето с общата вещ. Според практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 1332/1976г. на І г.о., решение №
1247/1976 г. на І г.о., решение № 1819/1994 г.на ІV
г.о. и решение № 2639/1973 г. на І г.о., спорът за
разпределение ползването на съсобственото дворно място следва да се разгледа по
реда на чл.32, ал.2 ЗС, както когато в мястото
има хоризонтално разположени в реална собственост сгради, така
и когато в него има изградена в етажна
собственост сграда, тъй като
предмет на разпределението е площ, на която предназначението не е да обслужва етажната собственост, т.е. не се явява обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС, а да задоволява други стопански нужди. Искът по чл.32, ал.2 ЗС е неоснователен когато е предявен
от лице, което не е съсобственик/ в случая такъв се явява съпругът на ищцата С.С.,
който не следва да фигурира в разпределение на ползването/, или когато
разпределението на ползването е невъзможно поради вида и характеристиката на
съсобствената вещ, или невъзможността да се разпредели ползването поради
прекалено малката свободна площ и
невъзможността да се обособят дялове от нея.
Както е посочено в реш. № 185/03.08.2012 г. по гр.д. № 1380/2010 г., І
ГО на ВКС, съгласно чл.31, ал.1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея съобразно правата им. Известно е и от правната доктрина, и от съдебната
практика, че разпределението на ползването на съсобствената вещ може да се
извърши по два начина-чрез предоставяне на реална част от нея за ползване на
всеки съсобственик, при което вещта се ползва едновременно от всички
съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за ползване на всеки
съсобственик за определен период. Въпросът по кой от двата начина следва да се
разпредели ползването е обусловен от вида и предназначението на вещта. В
съдебната практика се приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено
по-удобно е да се извърши разпределение на ползването по време, а когато се
касае за недвижим имот - чрез предоставяне на реална част на всеки
съсобственик.
В настоящия казус, жалбоподателката Т.И.Я., ЕГН **********, чиято жалба
е само в частта относно разпределение
ползването на отделните площи в дворното място по чл.32, ал.2 ЗС, счита, че в
тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, защото частта от дворното
място, попадащо в дял на ищците по схема
II е преградена надлежно от тях, поради което е ограничен достъпа на
ответника до водопроводна шахта и
избените помещения от външната източна страна на имота в ж.к. Христо Ботев,
УПИ XVIII-560, кв. 56, по плана на гр.София. Ответниците могат да влизат в сградата, но нямат
осигурен достъп до водопроводната си шахта, както и до зимничните помещения от
източната страна на парцела-липсва отвор за
достъп отвън, както и необходимата вентилация. В този смисъл се иска
допускане на допълнителна СТЕ, като на основание чл.266 ал.3 ГПК Софийски градски съд да възложи
допълнителна задача на вещото лице, което да продължи линията на общите части около цялата къща и до
общия водопровод, водомери, както и достъп до зимничните (избени) помещения от
източната част на парцела и даде заключение с достъп на ответника до общия
водопровод, водомери, както и достъп до зимничните/избени/ помещения от
източната част на парцела в ж.к. „Христо Ботев“, УПИ ХVІІІ-560, кв.56, по плана
на гр.София. Настоящата инстанция е приела,
че не са налице основанията на чл.266, ал.3 ГПК, поради което е
оставила без уважение искането с определение от 13.10.2020 г.
Така поставената допълнителна задача се явява неотносима към предмета на спора.
Предмет на настоящия иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е дворното място, а не жилищната
сграда построена в него, в която сграда се намират и въпросните избени
помещения- мазета, към които се претендира достъп от източната част на парцела. Освен това, от приложения към
исковата молба архитектурен проект на жилищната сграда, е видно, че достъпът до
избените помещения в същата сграда е решен с вътрешно стълбище, самите мазета-
избени помещения, са изцяло под нивото на терена и друг достъп/вход/ до тези
помещения няма. Претендираният достъп до водопроводна шахта освен, че е извън
предмета на спора, то и на практика вещо
лице би дало непостижимо и невъзможно разпределение, ако следва да определи за
всеки ползвател, част от двора през която да преминават водопроводните и
канализационните тръби, ел. кабели и други подобни, от които само съответния
съсобственик-ползвател ще се ползва и обслужва. При разпределение на реалното ползване по реда на чл.32, ал.2 ЗС, когато съсобствен е
един единствен имот, който се поддава на разделяне на реални части,
разпределянето се извършва, като се държи сметка за големината на идеалните
части на съсобствениците. Тъй като пълно съвпадение между големината на
реалните части и тази на идеалните части може и да не се постигне, а и съдът не
е длъжен непременно да предостави за самостоятелно ползване площ, равняваща се
на квотата от съсобствеността, когато това е невъзможно или създава неудобство
за ползването, за разликата се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
СРС е
извършил разпределение
при различни квоти на собственост. При извършване на разпределние, при което обособените дялове не съответстват на
дяловете в съсобствеността, то и както е посочено в решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 415/2010г.
на І г.о., при
липса на друга възможност за разпределение е допустимо несъответствие между
правата и определените за ползване части, като ползващият по-голяма част
съсобственик дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. В настоящия казус има друга възможност за разпределение от една страна, а от друга, това
разпределение би довело до възникване на бъдещи спорове между страните и за да
бъде избегнато, предвид и претенцията на въззивницата/ ищца, то СГС приема, че
решението в частта по чл.32, ал.2 ЗС
следва да бъде отменено и вместо него разпределението да бъде извършено по
втория вариант на вещото лице при квоти ¾ на ¼ ид.части.
При
този изход на спора и на двете страни не се следват разноски.
Делото
следва да бъде върнато на съда за провеждане на
процедура по реда на чл.247 ГПК, като в диспозитива на решението е
посочено „за признаване за установено,
че ответницата не е собственица по силата на нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 140/25.11.2015 г., т. I,
per. № 10966, д. № 120, вписан в
СВ-София, вх. 70315, акт № 135, т. CLXVII, д. № 51541/25.11.2015 г., но сочения н.а. № 140 е за покупко-продажба
на недвижим имот и предвид изложените мотиви на СРС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 27.11.2015 г. по гр.дело № 42821/2013 г. на СРС, ГО, 30 с-в в
частта, в която съдът е допуснал по предявения от Р.Т.С., ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН ********** срещу Т.И.Я., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НАПОЛЗВАНЕТО на следния имот: дворно място,
намиращо се в гр. София, ул. „*****,
което съставлява имот пл. № 560 в кв. 33, кадастрален лист 413, с площ от 370
кв.м. по документ за собственост, а по скица 379 кв.м., включен в УПИ XVI1I-560
от кв. 56 по регулационния
план на местността „Христо Ботев“, гр. София, идентичен е дворно място,
представляващо парцел № II-8 от кв.ЗЗ, по стар регулационен план на гр. София, местността „Хр. Ботев“ от
370 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 68134.707.560 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Слатина“, Столична
община, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на
АГКК, с площ съгласно скица 407 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота
по скица от кадастралната карта: 68134.707.158, 68134.707.64, 68134.707.154 и
68134.707.63, както следва: за Р.Т.С.,
ЕГН **********, дял I, оцветен в
зелено, с площ от 133,55 кв.м., на
скица № 2 към заключението на вещото лице Р.П., л. 84 от делото, приподписана
от съда и неразделна част от решението, за Т.И.Я., ЕГН **********, дял
II, оцветен в оранжево, с площ от 133,55
кв.м., на скица № 2 към заключението на вещото лице Р.П., л. 84 от делото,
приподписана от съда и неразделна част от решението, и с площ за общо ползване - пътеки с площ от 37,21 кв.м. на същата скица,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА по предявения от Р.Т.С., ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН ********** срещу Т.И.Я., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НАПОЛЗВАНЕТО на следния имот: дворно място,
намиращо се в гр. София, ул. „*****,
което съставлява имот пл. № 560 в кв. 33, кадастрален лист 413, с площ от 370
кв.м. по документ за собственост, а по скица 379 кв.м., включен в УПИ XVI1I-560
от кв. 56 по регулационния
план на местността „Христо Ботев“, гр. София, идентичен е дворно място,
представляващо парцел № II-8 от кв.ЗЗ, по стар регулационен план на гр. София, местността „Хр. Ботев“ от
370 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 68134.707.560 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Слатина“, Столична
община, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК,
с площ съгласно скица 407 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота
по скица от кадастралната карта: 68134.707.158, 68134.707.64, 68134.707.154 и
68134.707.63, по първи вариант, а именно:
- за Р.Т.С., ЕГН **********, дял I, оцветен в зелено, с площ от общо
199 кв.м., на скица № 1 към
заключението на вещото лице Р.П., л. 83 от делото, приподписана от съда и
неразделна част от решението
- за Т.И.Я., ЕГН **********, дял II, оцветен в оранжево, с площ от общо
66,34 кв.м., на скица № 1 към заключението на вещото лице Р.П., л. 84 от
делото, приподписана от съда и неразделна част от решението, и с площ за общо ползване – сградата и пътеките за влизане в имота и около
сградата с площ от 38,97 кв.м. на същата скица,
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.11.2015 г. по гр.дело № 42821/2013 г. на СРС, ГО, 30 с-в в
останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на СРС за провеждане на процедура по реда на чл.247 ГПК съобразно
мотивната част на решението.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.