Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8483 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от В.С.К. искова молба за осъждане на ЗАД „ОЗК-З.“ АД
за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 03.08.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 03.08.2017 г. около 17.30 часа А.Д.Д.
управлявал л.а. „Рено“, модел „Меган“ по бул. „Сливница“ и в района на
кръстовище при маневра ляв завой не пропуснал движещия се мотоциклет марка
„Хонда“, модел „ПЦ 36“, управляван от В.К., при което настъпило ПТП.
Ищецът
получил счупване на кост на лява китка с отчупване на фрагмент, контузия на
главата вляво теменно, мозъчно сътресение и контузия на гръден кош.
Непосредствено
след произшествието пострадалият бил прегледан в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. След
извършени прегледи и имобилизация на лява китка с гипсова шина, К. бил
освободен от болничното заведение.
На
следващия ден му била назначена обезболяваща терапия за контузията на гръдния
кош.
Продължаващото
силно главоболие наложило ищецът да бъде приет в болнично заведение на
05.08.2017 г. Установило се сътресение на мозъка, контузия на главата вляво
теменно, счупване на китковата кост на лява ръка с отчупване на фрагмент.
Пострадалият
изпитвал силни болки, затруднения в движението на горния ляв крайник, силни
болки в гръдния кош, главоболие, слабост и отпадналост.
В.К.
трудно преодолявал стреса от инцидента, имал проблеми със съня и избягвал да
пътува в превозно средство.
Към 03.08.2017
г. за управлявания от А.Д. л.а. „Рено“, модел „Меган“ с ДК № *******имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество. На 21.08.2017 г. ответникът бил сезиран с молба да
обезщети получените вследствие ПТП на 03.08.2017 г. вреди, но ответникът все
още не изпълнил задължението си да обезщети получените от пострадалия
увреждания.
Ответникът
ЗАД „ОЗК-З.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на
произшествието, причинната връзка между инцидента, описаните в исковата молба
увреждания на ищеца и претендирания размер на обезщетението. Възразява за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който бил без защитно облекло и
каска при управление на мотоциклет.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 21.08.2017 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Рено“, модел „Меган“ с ДК № *******и ЗАД „ОЗК-З.“ АД. Наличието на
валидно застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Рено Меган“ и ответника
към 03.08.2017 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с
определение от 14.05.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Според
заключението на приетата по делото комплексна експертиза, която съдът кредитира
като подробна, обоснована и обективно изготвена се установява по категоричен
начин, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. „Рено“,
модел „Меган“ А.Д.Д.. Мотоциклетистът В.К. *** в посока от гр. София към гр.
Божурище със скорост около 49 км/ч. При приближаване към кръстовището към ул.
„Дафиново клонче“ срещу него в обратна посока се движил л.а. „Рено“, управляван
от А.Д.. Със скорост от 20 км/ч Д. навлязъл в лява пътна лента и отнел
предимството на мотоциклетиста В.К.. Настъпил удар на двете МПС, като след
отблъскване мотоциклетистът паднал върху асфалта. Вещото лице инж. А. допуска
при удара мотоциклетистът да е прелетял над предния капак и да е паднал на
терена вляво от автомобила или да се е ударил тангенциално в челното стъкло и
предна лява колона на автомобила.
Като
причина за произшествието вещото лице сочи поведението на л.а. „Рено“. С
поведението си А.Д. е нарушил нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го
при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещото се
превозно средство. В.К. не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
При така
даденото заключение съдът приема за безспорно установено, че вина за
произшествието има единствено водачът на л.а. „Рено“ А.Д..
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира, са
причинени именно от процесното ПТП. Счупването на тристенната кост на лява
гривнена става е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Сътресението на мозъка и контузията с
подкожен кръвоизлив в областта на слабините довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. К. е изпитал болки от получените при процесното
ПТП контузии в главата и гръден кош.
Счупването
на дланната костица било лекувано консервативно – чрез поставена гипсова
имобилизация за 35 дни, а контузията на главата и сътресението на мозъка – чрез
симптоматично лечение с прием на обезболяващи, антиеметични и противоедемни
медикаменти. Според вещото лице д-р С. при нормално протичане на лечебния
процес срокът на възстановяване на горния ляв крайник е два месеца, а вредите
от контузията на главата и сътресението на мозъка – около месец. При извършен
на 18.11.2019 г. личен преглед от вещото лице ищецът е бил в добро общо
състояние, а трайни последици от уврежданията не са установени.
От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на съпругата на ищеца П.М.
се установява, че в продължение на два месеца В.К. е бил с гипсирана лява ръка,
което му е създавало затруднения в ежедневното обслужване. Съпругата му е оказвала
помощ за поддържане на хигиена, хранене и обличане. След двумесечно
възстановяване ищецът се върнал към обичайните си занимания.
Предвид
данните от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля М., характера
на уврежданията и сравнително бързото възстановяване, преимуществено с помощта
на медикаментозно лечение, липсата на каквито и да било трайни последици за
здравословното състояние на ищеца, възрастта на пострадалия – 26 г. към датата
на инцидента, но и че за период от два месеца нормалният му начин на живот е
бил нарушен и е изпитал стрес и негативни емоции, съдът намира, че 12 000
лева е справедлив размер на обезщетението.
Ответникът
не доказва да е погасил напълно или частично задълженията си към ищеца, поради
което дължи на ищеца определеният от съда размер на обезщетението.
ЗК „Л.И.“ АД е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В.К., който управлявал мотоциклета без
защитно облекло и каска.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Твърдяното от ответника нарушение на нормата на чл. 137е
от ЗДвП остана недоказано. Установява се от показанията на свидетеля М., че
ищецът е бил с предпазно облекло, а според вещото лице д-р С. предпазната каска
не може напълно да защити мозъка от увреждане при удар и да предотврати
вътремозъчни кръвоизливи, разкъсвания, оток на мозъка при високоенергийна
травма, каквато е настоящата.
Поради недоказаност на възражението за съпричиняване,
определеното от съда обезщетение не подлежи на редуциране.
Главницата се дължи на ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
За горницата до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете
страни.
Съразмерно на уважената част от иска, на В.К. се дължат 664.62
лева.
В производството ищецът е бил представляван от адвокат,
оказал му безплатна правна помощ. От определения по реда на чл. 7, ал 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. размер на възнаграждението от 1 572 лева, на адв. В.
О. се дължат 725.54 лева.
Право на разноски има и ответникът.
Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 300
лева. От общия размер на разноските 730 лева, на ответника се дължат 393.08
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „******да заплати на В.С.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 03.08.2017
г. ПТП в гр. София, ведно със законната лихва от 26.06.2018 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000
лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 664.62 лева разноски.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******да заплати на адвокат В.В.О., с адрес *** сумата от 725.54 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „ОЗК –
З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******сумата от 393.08 лева разноски за производство.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: