№ 521
гр. Варна , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500203 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. К.
Д., ЕГН **********, от гр. Варна, действаща лично и като представител на
детето Н. М. В., ЕГН **********, родителските права по отношение на което
се упражняват от М. В. М., ЕГН **********, срещу Решение
№261620/10.12.2020г. по гр.д. № 9381/20г. по описа на ВРС, 8-ми с-в, с което
е отхвърлена молбата на М. К. Д. за налагане на мерки за защита от домашно
насилие срещу М. В. М., ЕГН **********, както следва: да се задължи
ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на молителката и детето Н.; да се забрани на ответника да приближава
жилището на молителката, находящо се в гр. Варна, бул. „Генерал Паренсов“
№ 3, вх. А, ет. 9, ап. 35, на по-малко от 100 м, за максималния предвиден в
закона срок; да се задължи ответникът да посещава специализирани програми
и да му бъде наложена глоба в максимален размер от 1 000 лв. В жалбата се
излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно не е
кредитирал представената по делото декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, както и
ангажираните свидетелски показания. Твърди се, че актовете на домашно
насилие, изразяващи се в саботиране на режима на лични отношения между
детето и майката, са доказани. Моли се решението да бъде отменено и
1
молбата уважена чрез налагане на сочените мерки.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М.
В. М.. Последният оспорва жалбата, като излага, че съдът правилно е
интепретирал събраните по делото доказателства и е постановил
законосъобразно решение. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбата.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по молба, подадена от М. К. Д.,
действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на детето
Н. М. В., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу
М. В. М.. В молбата Д. излага, че с ответника са живели на семейни начала,
вследствие на което на 27.11.2007г. се е родило детето Н. М. В.. Родителите
са разделени, като детето е останало да живее при своята майка и до края на
лятото на 2019 г. нямали затруднения при общите им решения къде да живее
детето и как то да поддържа контакти с всеки един от тях. Твърди, че
проблемите между тях започнали в началото на септември/октомври 2019 г.,
когато бащата не приел предложенията на майката за режима на учене,
забавления и почивка на малолетната през учебната година. Контактите
между тях били прекъснати. Детето се преместило да живее при ответника в
неговия дом. Предвид затруднените й контакти с него, завела гр.д. №
786/2020 г. по описа на ВРС, Х състав, в хода на което били постановени
привременни мерки, като на нея бил определен разширен режим на личен
контакт – всяка седмица от 18:00 часа в петък до 09:00 часа в понеделник.
Поддържа, че покрай състоялите се по това дело открити съдебни заседания
на 09.07.2020 г. и 06.08.2020 г. възникнали и проблеми между тях и детето по
повод на определения режим на лични контакти. Твърди, че детето системно е
настройвано от бащата срещу майката, като в периода 10.07.2020 г. –
12.07.2020 г. и 07.08.2020 г. – 08.08.2020 г. малолетната отказвала да бъде при
нея. Непрекъснато си пишела по телефона с баща си, през времето на режима
2
на лични отношения с майката. Последният я е подстрекавал да саботира
режима. Наложило се да бъде викана полиция. Детето стояло на улицата и не
искало да придружи майка си, тъй като било отчуждено от нея по внушения
на бащата. Поддържа, че Н. е направлявана в своите действия изцяло от
ответника. Дори е звъняла по телефона за спешни случаи на ОДЗ – Варна, за
да се оплаква от майка си и я заплашвала с полиция. Като причина за
поведението си казвала: „Ти вкара баща ми в съда“. Излага, че проблемите
ескалирали още повече при следващата им среща – на 07.08.2020 г. Това
наложило тя да предложи на дъщеря си да нощува при баща си, а само през
деня да са двете заедно. Твърди, че ответникът по всякакъв начин се опитва
да осуети срещите й с момичето, като е инсценирал подаване на молба за
ползване на отпуск именно в периода, в който тя е искала да осъществи
определения й режим за лични контакти през лятото. По изложените
подробни съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени
поисканите мерки за защита, а именно: да се задължи ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и
детето; да се забрани на ответника да приближава жилището на молителката,
находящо се в гр. Варна, на по-малко от 100 м, за максималния предвиден в
закона срок; да се задължи ответникът да посещава специализирани програми
и да му бъде наложена глоба в максимален размер от 1000 лв.
Ответникът М. В. М. в открито съдебно заседание и с писмен отговор
оспорва изцяло изложените в молбата за налагане на мерки за защита факти и
обстоятелства. Излага своите виждания относно случилото се както
непосредствено след раздялата на родителите, така и на конкретните дати, на
които се твърди, че са извършвани актове на домашно насилие. По изложени
подробно в отговора съображения счита, че именно майката и нейното
поведение допринасят за отчуждаване на детето от нея, поради което и
оспорва обвиненията, че именно ответникът в качеството си на баща, при
който и към настоящия момент детето живее, е отговорен за настъпилия
разрив в отношенията майка-дъщеря. Моли молбата за налагане на мерки за
защита да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ в нарочна
молба от 26.11.2020 г. посочва, че Отдел „Закрила на детето“ към ДСП е
запознат и проследява историята на детето Н. М. В. с родителите М. К. Д. и
3
М. В. М. от м. ноември 2019 г. Придобитите впечатления в хода на работата
им по случая са, че нарушената комуникация между родителите и
оформилите се между тях конфликтни взаимоотношения са довели до
възникване на проблеми във взаимоотношенията майка-дъщеря. Наблюдава
се все по-засилваща се емоционална дистанцираност от страна на Н. към
майката. Съвкупността от всичко това е причина за твърде тревожното психо-
емоционално състояние в момента на детето Н..
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, че същите са съжителствали на семейни
начала, както и че двамата са родители на детето Н. М. В., родено на
27.11.2007 г.
Не е спорно, че между страните се води дело за упражняване на
родителските права спрямо детето Н. – гр. д. № 786/2020 г. по описа на ВРС,
Х състав, което към настоящия момент е висящо и по което са постановени
привременни мерки, като родителските права са предоставени на бащата, а на
майката е определен режим на личен контакт с момичето.
Видно от констативен протокол за отстраняване на клиентски проблем
от 08.08.2020 г., в 19:20 часа, съставен от „А1 България“ ЕАД, е установен
проблем в мрежа извън помещенията на абоната – срязан кабел извън
апартамента до входната врата на височина от 1.80 м., като констатираните
проблеми са отстранени и услугите работят коректно.
Приет и приобщен по делото е социален доклад от 10.09.2020 г.,
съгласно който актуалната ситуация, свързана с взаимоотношенията между
майката и бащата, се характеризира с липсата на конструктивен диалог между
тях. Отношенията им се определят като конфликтни. Комуникацията им е
непълна и не води до желаните резултати. Тези отношения дават отражение
на поведението на момичето и на действията му. По време на режима на
личен контакт майка-дете на засегнатите в молбата дати се е стигнало до
намеса на органите на реда. Родителите са търсили съдействие от
4
Националната телефонна линия за деца, депозирани са жалби и сигнали в
Прокуратурата. Отдадени на конфликта си родителите поставят дъщеря си в
ситуации, които могат да имат в последствие негативно влияние върху Н.,
както и да доВ. до развитие на манипулативно поведение на детето по
отношение на същите.
По делото е допусната съдебно-техническа и ай ти експертиза със
задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и след като
получи достъп до телефона на детето Н. и до телефона на ответника М. да
даде заключение по следните въпроси: 1) Какво е съдържанието на
кореспонденцията между детето, бащата и членовете на неговото семейство
във вайбър, съответно в месинджър, на датите 10.07.2020 г., 11.07.2020 г.,
12.07.2020 г., 07.08.2020 г. и 08.08.2020 г., като опише ясно и конкретно
същото?
Съгласно заключението на вещото лице инж. С.Д. от 31.08.2020г. по
депозираната СТЕ, изследвани са мобилните устройства на ответника и на
детето Н.. Онлайн кореспонденцията между двамата се е водела чрез Вайбър.
След обновяването на iPhone – Update Release 13.6.1, бащата е имал проблем с
ползването на приложението, затова го е преинсталирал. Той не е бил
активирал архив на Вайбър към предоставените от Apple облачни услуги с
пространство от 5 GB iCloud, които бяха запълнени изцяло със снимков
материал, което обяснява липсата на Вайбър архив. Предвид, че не е ползвал
архивиране на данните на облак, най-старата намерена кореспонденция е от
21.08.2020 г., а предходната изчезва с преинсталацията на Вайбър. В
устройството на детето чат приложенията също са празни, но тук причината е,
че самата Н. ги изтрива периодично /според нейни собствени показания/. Ето
защо вещото лице не може да отговори на така поставения към експертизата
въпрос.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото на 11.09.2020 г.
открито съдебно заседание, вещото лице Д. посочва, че при разговор с Н. тя
му е обяснила, че сама си е изтрила съобщенията, защото майка й ги гледала,
а тя не желае. Ъпдейтът на телефона на г-н В. е причината приложението
Вайбър да блокира или по някаква причина да спре да функционира
правилно, поради което той го е преинсталирал. Самата преинсталация е
изтрила всички стари данни. Вещото лице посочва, че е проверил в интернет
5
дали има резултати да е имало срив във вайбър системата при този ъпдейт и е
намерил такива, където хората споделят, че са имали проблеми. Това го е
навело на мисълта, че вероятно не е имало умисъл в изгубването на
кореспонденцията.
Приета и приобщена към доказателствата по делото е представената от
молителката разпечатка от вайбър кореспонденция от профила на детето във
вайбър от тел. № ********** – 34 листа.
Съгласно заключението на вещото лице д-р К.К. от 09.09.2020 г. по
допуснатата съдебно-психологична експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено, детето има изградена позитивна
емоционална връзка с бащината фигура и изразена негативна нагласа към
майчината фигура. Има данни за леко изразен синдром на родителско
отчуждение спрямо майчината фигура, но преживяванията на детето не
достигат до ниво на тежък дистрес, който да нарушава функционирането му.
В изследванията на родителите има данни за конфликт между двамата, като
детето заема позиция близка до тази на бащата. Няма данни за тежка
дисфункция, тежка психологична травма. Според вещото лице, за
разрешаване на настоящата ситуация би трябвало родителите да се справят с
негативното си отношение един към друг. Няма обективно формулирана
причина за това детето Н. да не желае да нощува в дома на майка си и да
осъществява режим на личен контакт с нея. Изградената силно полярна
негативна нагласа е това, което води до такъв тип поведение. Няма данни за
емоционално насилие, няма данни за психическо насилие, няма данни за
психологична травма, достигаща до ниво на стабилизирано нарушение, тоест
разстройство.
В обясненията си, дадени в проведеното на 11.09.2020 г. открито
съдебно заседание, вещото лице Куков посочва, че не е установил никакви
конкретни действия от страна на майката към детето, които да му оказват
влияние, че то да не желае да контактува и да осъществява режима на лични
контакти с нея. Според вещото лице, детето има мнение, което се опитва да
отстоява и да бъде зачетено. От гледна точна на психологията, в случая
имаме едни конфликтни отношения между двама възрастни, но има и едно
дете, което иска някаква стабилност и когато вижда конфликта, който е явен
6
между тях, абсолютно нормално е то да иска да се прилепи към единия или
към другия, доколкото разбира за какво става въпрос. Отговорността за
установеното родителско отчуждение е и на двамата родители. Детето става
свидетел на конфликтите между двамата и дори да няма директно някой да
му каже нещо, самият факт, че става свидетел най-малкото му качва
тревожността. Негативното отношение на майката се прехвърля и към човека,
с който тя живее. Съответно, позитивното отношение към бащата изгражда
позитивно отношение и с новия му партньор.
По делото, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, е изслушано лично детето Н.
М. В. в присъствието на социален работник от ДСП – Д. В.. Момичето
обяснява, че родителите му са разделени от доста време, повече от 2-3
години. Заедно са живели в апартамента на ул. „Генерал Киселов“, след което
известно време е продължила да живее сама с майка си. От около 1 година
живее с баща се в местност „Акчелар“, в къща, заедно с доведената си майка
Стилияна и двете й деца – А. и В.. Цялото семейство се разбират. Майка и
живее с новия си партньор В. в гр. Варна. Посочва, че не разговаря с В.. Не
изпитва потребност да споделя с майка си, не й е приятно. С баща си споделя
повече. Като причина за това излага, че майка й се подиграва – като сбърка
някоя дума, после й я повтаря известно време. Не иска да ходи при майка си,
защото не се чувства добре там, не се чувства като у дома си. Обяснява, че
никой не я е настройвал срещу майка й, като тя се е опитвала да й казва някои
неща против баща й – казвала й, че тоя я бие, че я е изгонил от апартамента.
Баща й по принцип нищо лошо не й бил казвал за майка й, само хубави неща
– че готви хубаво, че се грижи добре за кучето. Посочва, че майка й я е
удряла, когато била втори клас, блъскала я е и я е събаряла от стола, когато
например сбърка при изписването на буквите. Заявява, че в къщата на баща й
не са се коментирали проблемите между родителите й. Споделя с А. –
доведеният й брат за отношенията й с майка й. Обяснява, че на два пъти
седяла пред дома на майка й, защото не искала да влиза у тях. Причината за
това излага, че е отношението на майка и към нея – или й се подиграва или се
държи с нея като към малко дете. Посочва, че баща й никога не й е казвал да
не ходи при майка си, по-скоро й е казвал да прави това, което тя иска и че по
всяко време може да отиде при майка й. В заключение посочва, че не й е
мъчно за майка й.
7
Изискани и приложени по делото са материалите по преписка №
11639/2020г. по описа на ВРП, заведена под № 436000-2593/2020 г. по жалба
на М. В. М. във връзка със събития, случили се пред дома на М.Д. на
10.07.2020 г. В писмото на Второ РУ при ОД на МВР – Варна от 28.09.2020 г.
се посочва още, че преписка № 11639/2020 г. по описа на ВРП е заведена под
№ 460000-2593/2020 г. по описа на МВР по жалба на М. К. Д. във връзка със
събития, случили се пред дома й на 10.07.2020 г. Проверката по същата е била
извършена, като същата е приключила на 12.08.2020 г. и материалите са
изпратени във ВРП, като във Второ РУ ОДМВР – Варна не се съхранява
копие на преписката и материалите не могат да бъдат предоставени. Прието и
приобщено е копие от докладна записка от посещение на полицейски екип на
адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 3, ет. 9, ап. 35 на дата 07.08.2020
г. във връзка със спор за родителски права между М. К. Д. и М. В. М., ведно с
копие от изготвените протоколи за полицейско предупреждение на
присъстващите.
По делото всяка от страните ангажира гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетели за установяване, съответно за
опровергаване на изложеното в молбата за налагане на мерки за защита.
Съгласно показанията на свидетеля Е.Р.И., същата заедно с дъщеря си
М. гостувала на М. на 12.07.2020 г. /неделя/. Молителката я помолила да
дойдат вкъщи, защото се страхувала, че Н. ще направи опит да избяга или ще
инсценира нещо навън, за да може да извикат полиция. Още при влизането в
дома им, след като се поздравили, Н. казала на майка си, че не е разбрала с
кои точно момчета иска да излезе. Споменала името М.. Свидетелката
поздравила момичето, но то продължило да обсъжда с майка си как иска да
излезе с другите деца. Около 3 часа им гостували, като през по-голямата част
от времето Н. стояла само на телефона и чатела. Отказвала по всякакъв начин
да контактува с тях. Излязла в коридора и застанала пред вратата, човъркала,
блъскала по вратата, защото искала да излезе навън. М. не я пуснала да
излезе, обяснила й, че е разговаряла с майката на М. и са се уговорили да се
видят вечерта. На Н. това не й харесало и си отишла в стаята. Около 2 часа Н.
стояла права в коридора, натискала бравата, драскала по вратата, искала да ги
провокира и да реагират. Свидетелката на два пъти ходела да говори с нея.
Канели я да играе с тях, но тя отказвала и постоянно гледала в телефона си.
8
През цялото това време М. и В. останали спокойни, по никакъв начин не са и
повишили тон. М. направила пица, но Н. отказала да яде. М. непрекъснато се
опитвала през това време да разговаря с дъщеря си, но без успех. Н. се
обадила на телефона на Закрила на детето и казала, че иска да се оплаче от
майка си, че не я пуска да излезе. Малко по-късно М. също позвънила на този
телефон. Поискала съдействие как да реагира и какво да направи. Според
свидетелката, М. има проблеми с детето и те се възникнали след като Н.
започнала да прекарва по-голямата част от времето при баща си.
Съгласно показанията на свидетеля В. П.В., съжителстващ на семейни
начала с молителката, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, от м.
август 2019 г. живее заедно с М.. Ответникът познава от 04.07.2020 г. Познава
и детето Н.. Първоначално са живеели заедно около 2-3 месеца, но
напоследък рядко общува с него. Детето живее при баща си от есента на 2019
г., като майката разбрала къде точно живее то едва след като завела дело за
упражняване на родителски права. През пролетта на 2020 г. съдът определил
режим на лични отношения на майката с детето, като проблемите започнали
през м. юли 2020 г. На 03.07.2020 г. детето било предадено не в 18:00 часа, а в
20:00 часа. Бащата е казал на М., че Н. не иска да се качва при тях. Н. й е
казала същото, но след като майка й й казала, че трябва да се качи, си е взела
раницата и се качила. На следващия ден Н. казала, че е на рожден ден на едно
момченце в къща, близо до къщата на баща й. Завели я на рождения ден с
уговорката да остане за два часа, след което да я вземат. Когато я взели, Н.
казала на майка си: „Аз не искам да идвам, ама те знам каква си и ще правиш
панаири, затова ще тръгна с теб“. Тогава се запознал и с ответника – не са
разговаряли, а само се поздравили.
На следващия уикенд – 10.07. бащата довел Н. в 18:00 часа, като
двамата с М. слезли да я посрещнат. Н. казала, че не иска да идва при майка
си. М. й казала, че не е редно да остава в колата, при което момичето, заедно с
баща си и съпругата му слезли и седнали на плочките пред блока. Извадили
си телефоните, започнали нещо да си говорят. Свидетелят не е забелязал
бащата да насърчава детето да тръгне с майка си. Точно обратното. Казал, че
ще извади един голям плик от колата, на който детето да напише „Стачка“,
извадил плика, отишъл към детето, но съпругата му го спряла. Бащата
извадил карти за игра и играели на плочките. След това пристигнало и детето
9
на съпругата му, което също се включило в техните разговори. Според
свидетеля, отношението на бащата към майката било негативно. Казал й:
„Ревеш като магаре пред социалните“. Това продължило повече от час. В един
момент бащата започнал да обяснява на Н. как когато била малка, майка й я
блъснала. Тогава М. не издържала и се обадила на Второ РУ. Дошли двама
полицаи, като единият от тях разговарял с детето настрани, след което се
качили в жилището. В събота следобед Н. заявила, че иска да излезе, че имала
някаква среща. През това време М. разбрала от съседи, че баща й е на
съседната улица с колата и затова казала на Н., че двамата ще я придружат на
срещата. Тръгнали, като Н. през цялото време не искала да я придружават.
Започнала да ги обижда, казала им „много сте гадни“. По едно време казала,
че иска да избяга. След като се прибрали през по-голямата част от времето
момичето било на телефона, пишела си с някой, получавала съобщения. М. на
няколко пъти проверявала телефона й, при което установила, че се съдържат
много съобщения от баща й със съвети, че ако иска да отиде при него, докато
е при майка си, полицаите му били казали, че можела да излъже, че е с
приятели и тя така да тръгне и да отиде при баща си. На следващия ден
свидетелят видял съобщение от сина на съпругата му с указание как да
предизвика скандал в къщата. Изразите били „блъскай, събаряй мебели,
хвърляй обувки, провокирай я“. М. заснела тези разговори. На следващия ден
Н. отново искала да излезе сама, при което майка й й казала, че няма как да
разреши такова безнадзорно поведение, предвид изявленията й, че ще избяга
и че ще спи по пейките в Морската градина. Н. през повечето време стояла в
коридора, включително седнала до входната врата. Държала бравата и
блъскала по вратата, като отново през цялото време била с телефона си.
Разбрали, че си е снимала ръката и е пратила снимката на баща си, като му е
казала, че не се вижда нищо и че не може да бъде доказателство за това, че е
дърпана от майка си. Били поканили една приятелка на М. и дъщеря й М..
Идеята била да хапнат, децата да си играят. Н. обаче през повечето време
отказвала да се включи в игрите, отказвала да разговаря. Опитали се да я
приобщят с многократни покани да я приобщят, да се включи в приготвянето
на пиците, в разговорите. Във връзка с твърденията й, че ръката й била
червена, приятелката им Катя й направила снимки, от които се виждало, че
няма такова нещо. Катя също на няколко пъти опитала да разговаря с детето,
да я успокои. Н. звъннала на телефона за Закрила на детето, след което М.
10
също звъняла на този телефон, за да обясни ситуацията и да говори със
служителката. М. се опитвала да говори с Н., но без успех. Гостите си
тръгнали и малко по-късно дошли полицаи, които им съобщили, че е подаден
сигнал от ответника за заключено дете в апартамента. Обяснили им
ситуацията, разговаряли насаме и с детето, след което си тръгнали.
За уикенда на 07.08.2020 г. свидетелят обяснява следното: М. се била
уточнила с ответника да няма предавания на детето пред блока, а до го води
до вратата на жилището. В 18:00 часа пред жилището били Н., баща й,
съпругата му и едно от нейните деца. Н. отказала да влезе, като баща й по
никакъв начин не я насърчил да влезе. Двамата седнали на стъпалата пред
вратата. Малко по-късно съпругата на г-н М. си тръгнала заедно с детето,
защото М. й казала, че не е редно дъщеричката й да става свидетел на тези
сцени. Големият син на свидетеля също им бил на гости и той също възприел
случилото се. Една от близките приятелки на Н. – Д. им дошла на гости,
опитала се да разговаря с нея, за да влезе вътре, но не успяла. Н. останала в
коридора пред вратата през цялата вечер – от 18:00 часа до около 21.30 – 22
часа, тъй като около 21:30 часа дошли полицейските служители, на които М.
се обадила за съдействие. Започнали полицаите за ситуацията, включително
за обстоятелството, че преди идването им им е прекъснат кабела за
телевизията. Полицаите казали на ответника да напусне мястото. М. останала
сама с Н.. Малко по-късно М. му звъннала на звънеца, който е на входната
врата на блока и го помолила да слезе. Долу били двамата полицейски
служители и ответника. Разбрал, че Н. е хукнала по стъпалата надолу, като М.
му споделила, че малко преди това е получила две съобщения от баща си по
телефона. Доста време полицаите останали пред блока. Свидетелят обяснил,
че им се пречи да прекарат нормално времето си и за да не се допускат такива
ситуации помолил полицаите да им съставят предупредителни протоколи.
Няколко пъти казал на бащата, че е редно да си тръгне. След като полицаите
си тръгнали М., г-н В. и Н. останали пред блока на плочките. Той се качил в
апартамента по молба на М.. Знае, че бащата е отказал да си тръгне, при което
М. взела възглавница и завивка за детето и то прекарало нощта в колата на
баща си. На сутринта бащата и детето поискали М. да направи писмено
съгласие, според което детето да прекара уикенда при баща си в нарушение
на определените мерки. М. предложила на Н. да се наспи и след като се чуе с
адвоката си да решат как да стане това съгласие. Бащата пред детето казал на
11
М.: „Ти какви доказателства ще ми дадеш, че ще напишеш такова съгласие“.
Н. се качила в дома им и си легнала.
Свидетелят обяснява във връзка с прекъснатия кабел, че към 21:00 часа
разбрал, че няма телевизия и интернет. Позвънил на оператора. Казали му, че
има прекъсване единствено в тяхното жилище. На следващия ден дошъл
техник, който съставил протокол и установил, че е прекъснат кабела над
касата на вратата от външната страна, кабелът бил пречупен. В този час, в
който спряла телевизията, пред входната врата били г-н М. и Н..
Свидетелят посочва, че на следващия ден /има предвид 08.08.2020 г./
ответникът се обадил на телефона на майката и поискал да разговаря с него.
Поискал лична среща с него, но той му отвърнал, че каквото иска да му каже
да му го каже по телефона. Започнал да му разказва някакви истории отпреди
години, че е свидетелствал на 06.08.2020 г. /по делото за родителските права/,
при което свидетелят обяснил на бащата, че всеки има право и задължение да
свидетелства. Обяснил му, че е най-добре да се разберат с М., че е най-добре
да няма такива ситуации, когато води детето. Обърнал му внимание, че синът
му също бил при тях и също е станал свидетел на тези неприятни сцени.
Съгласно показанията на свидетеля Н.ай М.П., приятел на семейството
на ответника, същият станал свидетел на това как на 07.08.2020 г.
молителката излязла от входа и крещяла истерично. Тръгнала да вземе
телефона на детето, викала силно. По това време свидетелят бил със
съпругата на г-н В. близо до блока, на детската площадка. Това станало около
21:30 – 22:30 часа. До молителката имало и един мъж, който държал сметка
защо полицаите са там. Майката и приятелят й викали истерично към детето
и към бащата. Чул господина да повишава тон и към полицая. Това
продължило около половин – един час.
Съгласно показанията на свидетеля С.В. В., съпруга на ответника, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, за уикенда на 10.07.2020 г. Н. е
трябвало да прекара времето с майка й. Завели я пред блока, при което тя
казала, че не иска да остане при майка й. Молителката и В. слезли, майката
отворила вратата на колата и й казала да слезе. Н. й отговорила, че не желае,
че не иска тази вечер да е при тях. Майка и се превъзбудила, провела някакъв
разговор настрани, след което казала, че ако детето остане в колата на баща
12
си това се счита като нарушаване на режима на лични контакти, тъй като
колата е собственост на бащата. Тогава Н. слязла, седнала пред плочките на
блока и попитала дали така нарушава режима. Свидетелката се дръпнала
настрани и оставила бащата, майката и момичето да разговарят. Не се
стигнало до разбирателство обаче. Чула, че майката казва на Н.: „Аз кога съм
те била, нали знаеш, че всеки момент мога да те ударя“, при което Н. скочила,
разперила ръцете си и й казала „Хайде, удари ме, искам да те видя как ме
удряш“. След известно време дошли полицаите. Единият от тях дръпнал Н.
настрани, след което полицаят казал, че очевидно детето не желае да остане
при майка си и е по-добре тази вечер да се прибере при баща си. През това
време г-н В. започнал да размахва някакъв изпълнителен лист пред
полицаите, след което полицаят казал на Н., че ще трябва да остане при майка
си, защото баща й ще пострада по този начин, след което детето се качило
заедно с майка си в дома й. За по-късно през уикенда обяснява, че Н. е писала
на сина й /А./, че иска да излезе с приятели, но майка й не я пуска. Първо се
била съгласила да я пусне, но после й казала, че и тя и В. ще отидат с нея.
Същият ден съпругът й имал някаква работа на Чаталджа и е видял как Н. и
майка й се разправят на улицата. След това Н. им изпратила снимка, че ръката
й е зачервена – имало някаква разпра и детето се дърпало, защото майка й не
й повярвала. На следващия ден Н. отново писала на А., че трябва да отиде на
рожден ден на едно приятелче – Н.ай, но е заключена и майка й не я пуска, а
тя много искала да отиде. Н. пишела както на А., така и на баща си как е
заключена, блъскала по вратата, проявявала недоволство, но никой не й
обърнал внимание. Никой не я попитал какво тя иска, защо се държи по този
начин, има ли проблем. Майка й направила забележка да не вдига шум, след
което затворила вратата към коридора да не се чува шума, който създава.
След това Н. няколко пъти писала на баща си да дойде да я вземе, но той й
казал, че няма как да я вземе. След това Н. звъннала на телефона за Закрила
на детето. Дошли и полицаи в дома на майка й, като момичето било
разочаровано, че никой не й обърнал внимание, а вместо това й прочели едно
конско, че трябва да се съобразява с майка си, защото й е майка. Обяснява, че
единственото, което съпругът й прави за дъщеря си, е да и даде подкрепа.
Същият няма подигравателно отношение към майката на детето. Посочва, че
молителката е много избухлива и това кара Н. да се дистанцира от нея.
Излага, че винаги е имало проблем с предаването на детето, защото
13
обикновено не иска да ходи. Има нервен стомах, напряга се, повръща,
притеснена е, обикновено ходи с огромно нежелание при майка си. Момичето
казвало, че майка й й се подиграва, наричала я „тъпа“, обиждала я пред
съседите.
За случката на 07.08.2020 г. свидетелката В. обяснява следното: заедно
със съпруга си завели Н. до дома на майка й, качили се на етажа, но момичето
категорично заявило, че няма да влезе в апартамента. Майка й оставила
отворена вратата на апартамента. У тях имало едно гостенче – Д.. Бащата бил
на стълбите и това продължило известно време, след което майката се
обърнала към нея и я помолила да си тръгне. Н. и съпругът й продължили да й
пишат по телефона. Тя се срещната с бившия си съпруг и приятелят му, за да
гледат малката й дъщеря на площадката близо до блока. Видяла, че един
полицай влиза във входа. След няколко минути излязъл съпругът й и й казал
да се прибира вкъщи с детето. Попитала полицая дали те ще си тръгват, като
той й казал, че няма да си тръгне докато не види, че стълбището не свети. Тя
си тръгнала, след което съпругът й й писал, че Н. е изхвърчала от входа
бягайки, майка й след нея. Свидетелят посочва, че М. постоянно говори с Н.,
че трябва да прекарва време с майка си, че той много държи на това. В деня
след тази случка съпругът й провел дълъг разговор с молителката и с нейния
партньор, за да се разберат помежду си. Относно отпуската през м. август
2020 г. обяснява, че същата била планирана по повод рождения ден на бащата
– 11.08.2020 г., като седмица пред това тя и съпругът й си пуснали отпуската.
Имали резервация за Слънчев бряг. Молителката уведомила ответника за
намерението си да вземе за 20 дни детето едва на 08.08.2020 г. Според
свидетелката, майката сама дискредитира качествата си на родител пред
дъщеря си, като посочва за уикенд, когато Н. била при нея и имала домашно
по математика. Цял ден били навън и вечерта тя казала на майка си, че има
домашно, при което молителката много се ядосала, попитала я защо не го е
написала при баща си и помолила едно съседче от същия вход и клас да й
даде домашното, за да го препише. След което Н. й споделила: „Тя ме накара
да преписвам, голям пример ми дава“.
Съгласно показанията на свидетеля Г.М.А., мл. инспектор във Второ РУ
при ОДМВР – Варна, един път е ходил на адреса на майката във връзка с
подаден сигнал. Майката и бащата били там. Двамата не могли да се разберат
14
и извикали полиция. Детето било настрани. По решение на съда детето
трябвало да отиде при майка си, но то се дърпало и не искало да отиде.
Полицаят поговорил с детето. След това всички присъстващи се качили до
апартамента. Детето се дърпало, отивало към баща си, не искало да се качи
при майка си. Обяснил им, че може да помогне дотолкова, че да няма
възникнал бой. Те /има предвид полицаите/ не могат да решат дали детето да
се качва или не. Изпълнили решението на съда, детето се качило при майка си
и те си тръгнали.
Съгласно показанията на свидетеля П.Т.Т., полицейски служител във
Второ РУ при ОДМВР – гр. Варна, бил подаден сигнал за ул. „Генерал
Паренсов“ № 3 за някакъв семеен скандал. На място установили съдебното
решение, според което бащата е длъжен да предостави детето на майката по
определен режим. На етажа установили бащата и детето, които стоели на
стълбите, вратата на апартамента била отворена, майката била там. Обяснили
им ситуацията, че бащата е предоставил детето, но то не иска да влезе в
жилището при майката. Отпратили бащата и продължили да разговарят с
майката. Оставили детето на стълбите, за да се разберат двете с майка му и
слезли долу. Видели, че ответникът бил седнал пред блока и стои – попитали
го защо не си е тръгнал. В момента, в който се обадил в районното, за да
докладва случая, детето на бегом излязло от входа, майка му след него бягала
и пищяла. Като ги видяла, майката казала на полицаите, че те умишлено са
останали долу и са подстрекавали детето да избяга. Майката била в паника и
обяснила, че се е уплашила, че детето ще избяга някъде. Разбрали, че детето
не искало да остава при майката. Опитали се да разговарят и с двамата
родители, за да успокоят нещата и това продължило доста време. Майката в
един момент дърпаше детето насила да влезе вътре – тогава те се включили,
за да приключи това дърпане. Посочва, че майката не се е държала агресивно
спрямо тях /има предвид полицаите/. Бащата бил седнал до стената и си
играел с телефона. Съставили протоколи за предупреждение на всички, тъй
като господинът, който живеел с майката, отвреме-навреме се държал доста
агресивно. Той им заявил, че работи в съда и че може да оправи нещата, знае
законите и че нямало проблеми. На няколко пъти той се насочвал към бащата,
ръкомахал, викал, говорел на висок тон. След като съставили протоколите,
приключили със сигнала и си тръгнали.
15
По допустимостта на молбата, каквато проверка в обжалваната
част на молбата въззивната инстанция извършва на осн. чл.269 ГПК:
Безспорно молбата на М. К. Д. лично и като законен представител и
родител на детето Н. М. В. изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл. 3
т. 2, 4 и т.10 ЗЗДН. Молбата е редовна, доколкото с нея е приложена и
задължителната декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в срока по чл.10
ал.1 ЗЗДН предвид твърдените дати на актовете на домашно насилие- 10, 11,
12.07.2020г. и на 07. и 08.08.2020г.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
По основателността й съдът намира следното:
По смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права.
В конкретния случай се твърди от молителката, че извършеното
домашно насилие, представлява емоционално и психическо такова по
отношение на детето Н., както и по отношение на молителката Д., изразяващо
се в подстрекаване, насърчаване на детето Н. да не осъществява режим на
лични отношения със своята майка, и в предизвикателно и подигравателно
отношение към молителката Д..
Настоящият състав счита, че освен представената декларация по
делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, установяващи
извършените актове.
Безспорно заключението на СПЕ установява, че детето има изградена
позитивна емоционална връзка с бащината фигура и изразена негативна
нагласа към майчината фигура, както и данни за леко изразен синдром на
16
родителско отчуждение спрямо майчината фигура. Защитава позицията, че
конфликтните отношения между двама възрастни, които съществуват, не
дават стабилността и сигурността, която едно дете търси, поради което то
желае да се прикрепи към единия или другия родител. Вещото лице
категорично е посочило, че същевременно няма обективно формулирана
причина за това детето Н. да не желае да нощува в дома на майка си и да
осъществява режим на личен контакт с нея, а само изградената силно полярна
негативна нагласа е това, което води до такъв тип поведение. И в открито
съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е установило никакви
конкретни действия от страна на майката към детето, които да му оказват
влияние, че то да не желае да контактува и да осъществява режима на лични
контакти с нея. Макар и ответникът да се опита в рамките на производството
да установи, че само и единствено поведението на майката е причина за
негативната реакция на детето към майката, то подобен факт не бе доказан.
Обясненията на детето в тази посока не следва да бъдат ценени, тъй като те са
изолирани- няма други доказателства, установяващи, че детето е обиждано от
майка си, тормозено, обект на подигравки. Факт е, че детето е съжителствало
със своята майка до момента, до който по силата на привременните мерки
местоживеенето е определено при неговия баща, като същото няма данни да е
проявявало такова отношение към майка си, респективно да е имало
негативна нагласа. В този смисъл са и показанията на св. Илиева, която сочи,
че често са се събирали с децата и Н. не е имала проблеми при общуване с
майка си, а такива са започнали след като детето е започнало да прекарва
продължително време с баща си. Установените обстоятелства, че майката е
желаела да го придружава до местата, където е желаело да среща и да бъде с
приятели, както и да е запозната къде и как прекарва времето си, не могат да
бъдат категоризирани като обидно отношение към детето, напротив, същите
представляват акт на упражнен родителски контрол, който безспорно е
необходим при дете на 13-годишна възраст. Същевременно съдът не намира,
че изявената от ответника позиция, че застава в защита на взетите от детето
решения представлява акт на поета родителска отговорност. Така,
установената от вещото лице засилена тревожност у детето, формирана от
конфликтните отношения между неговите родители, ответникът не само че не
се опитва да компенсира, но и с действията си прави опити да я засили.
Такива действия представлява запазване от ответника на неутрална позиция
17
при показните негативни прояви от страна на детето към неговата майка. Още
повече, ответникът извършва деяния, с които показва одобрение на
поведението на детето, подстрекавайки го да продължава да се държи по
такъв начин. Така може да бъде квалифицирано предложението на ответника
до детето да бъде направен плакат „стачка“, като детето да демонстрира на
своята майка нежеланието си да изпълни режима /показанията на св. В./;
предложението на ответника до детето да си стоят на тротоара и да играят
карти, докато майката на детето чака режимът да бъде изпълнен, постоянните
съобщения до детето по време на режима на лични отношения с майката
/показанията на св. В./, разказите за упражнено физическо насилие в
миналото от страна на майката по отношение на детето, подигравателното
поведение към майката пред детето, допускането на намеса на доведения му
син в отношенията между детето и неговата майка, даването на съвети на
детето как да се справи със ситуация по отношение на упражнявания режим
на лични отношения, предложенията да бъдат определени условия, при които
детето да се среща с майка си и то- писмено съгласие /приложено на л. 90 и
91 от делото/. Дори да не може по безспорен начин да се установи, че само и
единствено ответникът е инициатор на предприетите от детето действия по
отношение на майката, то безспорно това поведение се толерира, одобрява и
още повече – насърчава от страна на бащата. Именно това поведение на
ответника съставът намира, че е причината за негативната нагласа на детето
Н. по отношение на неговата майка. И макар и то да не се изразява само в
извършените на посочените в молбата дати действия, то посредством тези
действия поведението може да бъде квалифицирано като тенденциозно и
целенасочено, имащо като резултат насаждане на чувство за отхвърляне на
майчината фигура. Горното безспорно не е в интерес на детето Н., доколкото
същото има нужда от общуване и с двамата си родители. Това е особено
важно, като се има предвид възрастта, в която детето навлиза, както и
трудния в емоционално и психическо отношение период, през който
преминава- раздялата на двамата родители, създаване на нови семейства от
всеки от тях, промяната на средата, в която се отглежда. Затова и в този
период за детето е от изключителна важност да намира сигурност и опора и в
двамата си родители, за да осъзнае, че чувствата на обич и привързаност,
които са съществували между него и тях не са изчезнали с разпада на
семейството. Лишавайки детето Н. от тази възможност да осъществи връзка
18
на емиционално ниво със своята майка, ответникът упражнява насилие по
отношение на детето. Вярно е, че ответникът не предприема някакви
конкретни фактически действия – забрани, заплахи. Но с манипулативните си
действия, изразяващи се в подкрепа и насърчаване на предварително
създаденото от него негативно отношение на детето към майката, ответникът
целенасочено води детето към усещането за недоверие, несигурност, липса на
взаимност към фигурата на майката, вътрешен конфликт на лоялност /тъй
като тези отношения датират отскоро/. Горното поведение на ответника
представлява емоционално и психическо насилие по отношение на детето Н..
Същото въздействие има поведението на ответника и по отношение на
молителката. Същата като майка е лишена не от фактически, а от
емоционален контакт с детето си, поради целенасочено дискредитиращи я
действия от страна на ответника. Затова и молителката Д. също е обект на
упражнено по отношение на нея емоционално насилие.
В полза и на детето Н., и на молителката Д. следва да бъде издадена
заповед за защита, като ответникът бъде осъден да се въздържа от
извършване на насилие, като не оказва емоционално и психическо
въздействие преди и по време на упражняване на режима на лични отношения
както по отношение на майката, така и по отношение на детето.
За ограничаване на емоционалното въздействие, което бащата оказва
на детето при предаването му на майката, следва да бъде ограничен и
достъпът на ответника до жилището на молителката, находящо се в гр. Варна,
ул. „Ген. Паренсов“ №3 вх.А ет.9 ап.35, като същият бъде задължен да не го
приближава на повече от сто метра. Изключение от тази забрана може да има
само при предаването на детето при осъществяване на режима на лични
отношения с майката, като бащата бъде задължен само да остави детето пред
блока на майката в уречения час и да напусне незабавно региона. Мярката
следва да бъде определена за максималния срок от 18 месеца, считано от
влизане в сила на решението.
Според настоящия състав задължително е налагането на мярката по
чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН, доколкото безспорно се установява в производството, че
поведението на ответника е целенасочено. Същият очевидно не осъзнава, че с
дискредитирането на фигурата на майката и създаването на конфликт на
19
лоялност осъществява по отношение на детето психическо и емоционално
насилие. Ответникът се нуждае от специализирана подкрепа в отношенията
си с молителката, които рефлектират върху поведението му по отношение на
детето. Затова и ответникът следва да бъде задължен да посещава
специализирани програми на осн. чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН.
На същия следва да бъде наложена и глоба в размер на 500 лв. на осн.
чл. 5 ал.4 ЗЗДН.
Решението на ВРС, с което молбата за защита е оставена без уважение,
следва да бъде отменено.
На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН и предвид обективираните искания в
полза на въззивницата М.Д., действаща лично за себе си и като родител и
законен представител на детето Н. М. В., следва да бъдат присъдени
сторените пред инстанциите разноски. Приложен е списък за разноски, които
възлизат общо в размер на 1 904 лв., от които 1000 лв. адвокатско
възнаграждение пред ВРС, 404 лв. за изготвяне на СПЕ и 500 лв.- адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция. Затова и въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивниците разноски в размер на 1 904 лв.
На осн. чл.11 ал.2 ГПК ответникът следва да заплати и държавната
такса по разгледаната молба, както и тази за въззивното обжалване на
решението или общо сумата от 37, 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №261620/10.12.2020г. по гр.д. № 9381/20г.
по описа на ВРС, 8-ми с-в,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. о.
„Акчелар” 522 № 659, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
20
отношение на М. К. Д., ЕГН **********, действаща лично и в качеството й на
майка и законен представител на детето Н. М. В., ЕГН **********, на
основание чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. о.
„Акчелар” 522 № 659, да приближава на разстояние по-малко от 100 /сто/
метра жилището, в което живее М. К. Д., ЕГН **********, находящо се на
адрес гр. Варна, ул. „Ген. Паренсов“ №3 вх.А ет.9 ап.35, за период от 18
/осемнадесет/ месеца от влизане на решението в сила- 11.03.2021г., на осн.
чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. о.
„Акчелар” 522 № 659, при предаване на детето Н. М. В., ЕГН **********, за
осъществяване на режима на лични отношения с майката М. К. Д., да оставя
детето пред блока на майката, находящ се в гр. Варна ул. „Ген. Паренсов“ №3
в посочения в определението за привременни мерки час, КАТО
НЕЗАБАВНО СЛЕД ТОВА ДА НАПУСНЕ РЕГИОНА.
ЗАДЪЛЖАВА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. о.
„Акчелар” 522 № 659, да посещава специализирани програми, на осн. чл. 5
ал.1 т.5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. о.
„Акчелар” 522 № 659, да заплати по сметка на Окръжен съд Варна глоба в
размер на 500 /петстотин лева/, на осн. чл.5 ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. о.
„Акчелар” 522 № 659, да заплати на М. К. Д., ЕГН **********, действаща
лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Н. М. В.,
ЕГН **********, сума в размер на 1 904 лв. /хиляда деветстотин и четири
лева/, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН.
21
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. о.
„Акчелар” 522 № 659, да заплати по сметка на Окръжен съд Варна, сума в
размер на 37,50 /тридесет и седем лева и петдесет ст./, дължима държавна
такса за разглеждане на молбата и въззивната жалба, на осн. чл.11 ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу М. В. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, с. о. „Акчелар” 522 № 659, за наложените мерки по чл.5 ал.1
т.1, т.3 и 5 ЗЗДН за защита по отношение на М. К. Д., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на детето
Н. М. В., ЕГН **********.
Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП – Варна,
съгласно чл. 16 ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждение за последиците от
неизпълнението на същата по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17 ал.5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22