Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр. Габрово, 20.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на окръжния прокурор НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
261 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от Н.А.К. *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 176/2018 година на Районен съд – Трявна, 21.75 лева мораторна лихва върху обезщетението за периода 03.01.2019 – 20.09.2019 година и законна лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска до пълното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
В открито съдебно заседание ищецът Н.К. не се явява и не се представлява. В депозирани от надлежно упълномощен процесуален представител -адвокат писмени бележки /л. 19-20/ се развиват доводи за основателност на претенцията, поддържа се искането по същество за уважаване на последната; по повод на претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски се представя списък с разноските /л. 21/.
Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт писмен отговор /л. 16-17/ се заявява становище за допустимост на иска.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, основателност и доказаност на претенцията по основание и размер, поради което намира, че искът следва да бъде уважен.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателно постановление № 198 от
24.08.2018година на Началника на Районно управление Трявна към ОД на МВР –
Габрово, с което на ищеца Н.К. е наложена глоба в размер 30 /тридесет/ лева, е
отменено с Решение № 51 от 14.12.2018 година на Районен съд – Трявна,
постановено по АНД № 176 по описа за 2018 година, което решение не е обжалвано
по касационен ред и е влязло в сила на 03.01.2019 година /л. 3-4/.
В производството
по АНД № 176/2018 година на Районен съд – Трявна ищецът, в качеството на
жалбоподател в производството, е бил представляван от адвокат Б.Г. ***, като е
бил представен Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018 година с
бланков № 0163697 /л. 21 от АНД № 176/2018 на РС – Трявна/.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че Наказателно постановление № 198 от 24.08.2018година на Началника на Районно управление Трявна към ОД на МВР – Габрово, с което на ищеца Н.К. е наложена глоба в размер 30 /тридесет/ лева, е отменено с влязло в сила Решение № 51 от 14.12.2018 година на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 176 по описа за 2018 година.
Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на НП. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В процесния случай, от представения по АНД № 176/2018 година на Районен съд – Трявна договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018 година с бланков № 0163697 /л. 21 от АНД № 176/2018 на РС – Трявна/ е видно, че уговореният размер на възнаграждението за въззивната инстанция е заплатен – изцяло и в брой, като заплащането е станало преди приключване на съдебното производство, с което процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Наред с това се установява, че адв. Г. действително е осъществила процесуално представителство и защита като е изготвила и депозирала пред Районен съд – Трявна молба със становище по въпросите, свързани с процедурата по производството, както и писмени бележки с подробни доводи по същество. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, отменено по надлежния ред.
Основателността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на процесното НП, а именно 03.01.2019 година /арг. от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/, като съгласно приложената от ищцовата страна справка /л. 5/ размерът на лихвата по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за периода от 03.01.2019 година до 20.09.2019 година е 21.75 лева, който размер не е оспорен от ответната страна.
Искането на ищцовата страна за присъждане на направените в настоящото производство разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 7/ и 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 20.09.2019 година с бланков № 0163708 /л. 6/, заплатено в брой, чийто размер съдът намира, че не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на Н.А.К. *** с ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 176/2018 по описа на Районен съд – Трявна ведно мораторна лихва върху обезщетението за периода 03.01.2019 – 20.09.2019 година в размер на 21.75 лева, както и законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на завеждане на иска /20.09.2019 година/ до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на Н.А.К. *** с ЕГН ********** сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направени от страната разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: