Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260434
07.08.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10257 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ********* против Т.Б.Б., ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 232, ал.2, пр.1, вр. с чл.
228, вр. с чл. 121 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
на 01.09.2016 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот – помещение с
площ от 98 кв.м., находящо се в сграда с ид. 07079.612.214.2, изградена в ПИ с
ид. 07079.612.214 по КККР на гр. Б***************, с наемател – „Селена 211“
ЕООД, по който ответникът поел солидарна отговорност. Ищецът притежавал 50 %
ид.ч., като дължимата му наемна цена, съобразно правата, била в размер на 800
евро без ДДС за периода 01.01.-30.04. и 900 евро без ДДС за периода 01.05 –
31.12, при уговорен срок от 2 години, платима до 5 число на текущия месец.
Договорът бил прекратен по молба
на наемателя, считано от 01.11.2017 г.
Твърди последният да не е
изпълнил задължението си да плати наемната цена за ползвания имот, поради което
дължал и обезщетение за забава. Предвид притежаваните права, претендира от
солидарния длъжник вземания от: 11
441,65 лева – главница – сбор от наемни вноски за периода 05.06.2017 г. –
05.10.2017 г. /по 2288,33 лева месечно/ и общо 1146,46 лева – обезщетения за забава за периода 06.06.2017 г. –
31.07.2018 г. За тези суми се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 9058/18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 14425/18 г. на ПРС срещу солидарните
длъжници, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК на ответника, при
което се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването
им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 05.09.2018 г. до окончателното погасяване. Претендира
разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Оспорва да се е задължил
да отговаря солидарно за задълженията по договора. Не се задължил като
съдлъжник, а като поръчител по см. на чл. 138 и сл. ЗЗД. Тази отговорност била
прекратена, тъй като ищецът не предявил иск против длъжника в срока по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД. Възразява и с подписаните анекси да е извършена новация. В тях
ответникът не фигурирал като страна. Твърди договорът да е прекратен от
01.09.2017 г., а не както се твърди в ИМ от 01.11.2017 г., видно от изпратено
до наемателя уведомление от част от наемодателите, вкл. ищеца. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно
по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК на ответника, а исковете, по които е образуван
наст. процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415 ГПК и подлежат на
разглеждане по същество /изм. на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не е било в сила към
момента на даване на указанията за предявяване на иск/. Отделно – налице е
съвпадение на предявените претенции с присъдените по заповедта вземания по
основание и размер, док. ищецът изрично, неколкократно заяви, че не се позовава
на сключения анекс от 01.04.2017 г. към договора за наем, който не е посочен в
заповедното производство, като част от основанието на иска, поради което и не
се взема предвид наличието му и не се обсъжда от съда по същество на спора, още
повече, че не носи подпис за ответника – ФЛ. Поради това и възраженията в ОИМ
не се споделят. Относно тези за качеството му по договора и срока по чл. 147 ЗЗД ще бъдат изложени мотиви по същество, като тези въпроси, както и спазването
на този преклузивен срок, в случая не касаят допустимостта на производството, а
основателността на исковете.
По иска по чл. 422, ал.1,
вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 232, ал.2, пр.1, вр. с
чл. 228, вр. с чл. 121 и сл. ЗЗД:
На
основание чл.153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че на 01.09.2016 г. е подписан твърденият договор за наем,
като имотът е бил предаден за ползване /вж. доклада/.
В договора ответникът ФЛ е
записан като страна солидарен длъжник. В раздел V
Гаранции – чл. 23 страните са се съгласили и наемодателят е приел ответника ФЛ
като гарант /солидарно задължено лице/ за изпълнение на задълженията на
наемателя ЮЛ. В чл. 24 е посочено, че ответникът се съгласява с така поетата
солидарна отговорност и се задължава изрично и безпрекословно в случай на
неизпълнение на задълженията на наемателя да отговаря за същите в пълен обем с
цялото си имущество.
Спорен е въпросът относно твърдяната от ищеца
солидарна отговорност, която поддържа да е еквивалент на встъпване в дълг, а не
поръчителство, за разлика от ответника – който поддържа отговорността му да има
характер именно на такава на поръчител, предвид уговорките в договора.
Принципно, квалификацията „солидарен длъжник“
е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността
на длъжника към кредитора. Квалификацията на правоотношението, давана от
страните, сама по себе си също не е определяща за неговата същност. Ключови са
съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната с тях цел.
Ето защо и предвид възникналия спор, трябва да
се изследва какво е конкретното правоотношение, възникнало с ответника, вписан
в заглавната част на договора и подписал се в края като „солидарен длъжник“.
В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по
т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД
солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или, ако е
уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато
длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете
хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени
са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част
поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена
фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения
заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор
за поръчителство – чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора
за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем,
поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост.
Солидарната отговорност е налице във всички
случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава
всички длъжници /чл. 122 ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са
приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо
друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се
в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.
Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за
нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни
отношения.
В същия смисъл е и постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 213/06.01.2017 г. по гр.д. № 5864/2015 г. на ВКС.
В настоящия случай, договорът за наем е
сключен с дружество „Селена 211“ ЕООД, наричано наемател, като е уговорено, че
имотът се предоставя за временно и възмездно ползване на същия срещу заплащане
на уговорената наемна цена. Последната е дължима в определения в чл. 2, ал. 1
размер, в срок от първо до пето число на текущия месец, в брой или по банков
път за всеки от наемодателите. Наемната цена е дължима от наемателя. Изрично в
чл. 23 е посочено, че ответникът ФЛ е солидарно задължено лице – гарант за изпълнение на задълженията на наемателя по договора. Думата
гарант е съществително име от мъжки род. Според Български тълковен и синонимен речник
гарант означава поръчител, като думите са и синоними. Същевременно, в договора
е изрично посочено, че ответникът, като гарант, отговаря за задълженията на наемателя по договора.
Съдът, като анализира съдържанието на
уговорените клаузи в договора, изрично определените параметри на предвидените
права и задължения, които не противоречат на определянето на ответника в
титулната част като „солидарен длъжник“, определянето на неговата отговорност като
гарант и за чуждо задължение, изрично
посочено като такова на наемателя в чл. 23 на договора, реалното предаване на
имота за ползване на ЮЛ, който от своя страна дължи и наемната цена, както и
посочването единствено на наемателя във всички съществени клаузи, намира, че
намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е ответникът да
обезпечи дълга на наемателя именно като гарант/поръчител. Задължението му е
акцесорно на това по наема и е уговорено като поръчителство - чл. 138, ал. 1 ЗЗД,
изрично упоменат е като гарант. Поради това, той отговаря солидарно на самостоятелно основание и доколкото
съществува задължение за дружеството по договора за наем.
С оглед изложеното и не се споделя тезата, че
е налице встъпване в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД. При
встъпването в дълг третото лице се съгласява да поеме съществуващо задължение
като солидарен длъжник – било по договор между третото лице и кредитора, било
по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от
сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява
поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно
основание, на което дължи първоначалният длъжник и солидарно с него. В
хипотезата на чл. 101 ЗЗД, отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика
от солидарната съзадълженост, възниква, само ако има главно задължение и
отношенията между кредитор, но не е акцесорна на главното задължение. Задължението
на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, за разлика
от солидарната съзадълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за
разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната съзадълженост.
Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг
дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният
длъжник и солидарно с него /така пос. Решение на ВКС/.
Предвид извода, че в случая съобразно
уговорките в договора, качеството на ответника е на поръчител, претенцията е
неоснователна. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането
му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява
самото поръчителство. Съдът следи служебно за спазването на срока. Съгласно
договора, задължението за плащане на наемната цена е от първо до пето число на текущия месец. Тоест
задължението за плащане на последната претендирана наемна вноска за м. 10.2017
г. /другите са по – ранни/ е изискуемо към 05 число на месеца. Считано от този
момент до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 05.09.2018 г.
/когато искът се счита предявен, съгл. фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК/ е
изтекъл предвиденият в чл. 147, ал. 1 ЗЗД 6-месечен срок и отговорността на
ответника е отпаднала /срокът изтича на 05.04.2018 г. за последната вноска, а
за претендираните преди нея – съответно още по –рано/.
Ето защо, главната претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За пълнота и относно
възражението за недопустимост, поради изтекъл срок преди заповедното пр., съдът
следва да посочи, че - в настоящия случай произнасянето по въпроса за
спазването на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е
по същество на спора, защото изводите следва да се направят след изследване и тълкуване на
уговорките между страните за наличието на предпоставките за прилагане на
разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД, тъй като ищецът и в зап. пр. и в исковата
молба се позовава на качеството встъпил в дълг/солидарен длъжник и съдлъжник на
ответника, а не на поръчител. Тоест на база неговите твърдения, към началния
етап на процеса, няма основание да се изследва въпросът за приложението на чл.
147 ЗЗД, предвид липсата на такава точна и ясна уговорка в договора – като за
солидарна отговорност на поръчител на ответника. Поради това и въпросът е по
същество на спора в случая. В този смисъл, поради изтичането на срока по чл.
147, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени претенции
с Решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г., I т. о., ТК;
Решение № 89 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 907/2016 г., II т. о., ТК;
Решение № 44 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60073/2016 г., III г. о., ГК и
Решение № 93 от 2.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 53672/2015 г., IV г. о., ГК и не е допуснато касационно обжалване на
въззивни решения с Определение № 555 от 4.11.2020 г. на ВКС по т. д. №
2934/2019 г., I т. о., ТК; Определение № 264 от 16.04.2020 г. на ВКС по т. д. №
1807/2019 г., I т. о., ТК; Определение № 227 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
2277/2018 г., II т. о.
По иска по чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не
достигна до извод за наличие на главен дълг, поради което и акцесорната
претенция, като обусловена, следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за
разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК
и док. за плащане на 950 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което
не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок –
приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „СК“ ООД, ЕИК ********* против Т.Б.Б.,
ЕГН ********** обективно съединени установителни искове за признаване в
отношенията между страните дължимостта на следните суми от Б. като солидарен
длъжник: 11 441,65 лева – главница –
сбор от наемни вноски за периода 05.06.2017 г. – 05.10.2017 г. /по 2288,33 лева
месечно/ по договор за наем от 01.09.2016 г. и общо 1146,46 лева – обезщетения за забава за периода 06.06.2017 г. –
31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 05.09.2018 г. до окончателното погасяване,
за които, в условията на солидарна отговорност, е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 9058/18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 14425/18 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
„СК“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. „Тройката“, ул. „Сердика“ № 2
да плати на Т.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 950 лева /деветстотин и петдесет лева/
- разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ