Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. В. Търново, 07.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав,
в публично заседание на 17.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.
Зинева, като разгледа
докладваното от съдията П. Цанков НАХД № 2054 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от С.Г.К., в качеството му на председател на Сдружение "Национална
асоциация за развъждане на млечни овце в България", ЕИК *********, с адрес на управление в гр. В. Търново, ул. "Никола
Габровски" № 25, вх. А, против Наказателно
постановление № 469798 - F 505176 от 15.10.2019г., издадено от Директор на НАП - В. Търново. Наведени са твърдения,
според които не е извършено процесното нарушение. Претендирана
е отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се представлява и не заема становище.
Въззиваемата страна - редовно призовани се представлява от юрисконсулт Н.Н. Процесуалният представител оспорва подадената жалба. Твърди, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Издаден е акт за
установяване на административно нарушение № F 505176/19.08.2019г. от К.Б.И. на длъжност "гл. инспектор
приходи" в Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
в присъствието на св. А.П.Е., изпълняваща длъжността инспектор при ТД на НАП -
гр. Велико Търново против Сдружение
„Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България", с БУЛСТАТ
*********.
При описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролните органи са
приели, че въззивникът, в качеството си на осигурител, не е изпълнило вмененото
му от закона задължение, да подаде Декларация образец № 6 „Данни за дължими
вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ", за периода 01.05.2019г. до
31.05.2019г., в законоустановения срок, до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните. В конкретния случай декларация образец № 6
за периода месец 05.2019г. е трябвало да бъде подадена до 25.06.2019г., включително.
В съдържанието на АУАН е
посочено, че нарушението било установено на 22.07.2019г., във връзка с получено
от ТП на НОИ писмо с № 1030-04-1909/22.07.2019г., заведено в ТД на НАП с вх. №
19974/22.07.2019г., както че Декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и
данък по чл. 42 от ЗДДФЛ", за периода 01.05.2019г. до 31.05.2019г., била
подадена със закъснение, извън законноустановения срок, по електронен път, като
е била заведена в регистъра на ТД на НАП гр. Велико Търново с протокол вх.№
04000193103470 от 17.07.2019г.
На следващо място в АУАН е
отразено, че на нарушителя била изпратена покана (изх. № 12563/02.08.2019г.) за
съставяне/връчване на АУАН, която била получена на 02.08.2019г., чрез електронен адрес
*******@***.**. Налице е и отразяване, според което АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Осъществено деяние било
квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1 от НАРЕДБА
Н-8/29.12.2005г., във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО. Съставеният АУАН бил
връчен на представител на въззивника на 30.08.19г., като по реда на чл. 44, ал.
1 от ЗАНН са депозирани възражения.
Въз основа на цитирания
АУАН, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка и
правната квалификация на извършеното деяние като състав на административно
нарушение е издадено Наказателно постановление № 469798 - F 505176 от 15.10.2019г., от Директор на НАП - В. Търново, с което на основание чл. 355, ал. 1, пр. 3 от КСО, за извършеното административно нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1
от НАРЕДБА Н-8/29.12.2005г., във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО, на
жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 600.00лв./шестстотин
лева/. Същото е връчено на 15.11.2019г. и обжалвано в законоустановения срок по
реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събраха доказателства, които да оборват така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
От материалноправна страна съдът констатира, че "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България", ЕИК *********, като осигурител, не са спазили законоустановения срок за подаване на Декларация образец 6 - "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ", за процесния месец – май 2019г., като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т.1 от Наредба - Н-8/29.12.2005г., вр. чл. 5, ал. 4, т.2 от КСО. Това е така тъй като съобразно чл. 3, ал. 3, т.1 от горепосочената наредба, Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения - не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ.
Видно от представените по делото доказателства, дружеството жалбоподател е подало Декларация образец 6 след законоустановеният срок, както следва: за положен труд през месец май 2019г., осигурителят е подал декларацията на 17.07.2019г., по електронен път, като е била заведена в регистъра на ТД на НАП гр. Велико Търново с протокол вх.№ 04000193103470 от 17.07.2019г. Същата е трябвало да бъде подадена до 25.06.2019г.
Твърденията на жалбоподателя, че не е имал задължение да подаде гореспоменатата декларация, съдът отхвърля като неоснователни. Разпоредбата на чл. 3, ал.3, т.1 от Наредбата изрично подчертава, че Декларация образец 6 се подава за дължими осигурителни вноски, а не за изплатени такива. В жалбата си въззивникът твърди, че осигурителните вноски за процесните периоди не са били дължими, защото не е било начислено/изплатено трудово възнаграждение, а дължимите трудови възнаграждения били изплатени на 05.07.19г.
Наведените от нарушителя твърдения от една страна съдът приема за недоказани, тъй като нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова въззивникът е представил доказателства в тяхна подкрепа.
На второ място тези твърдения се опровергават и от събраните по делото доказателства, в това число и такова, което произлиза от въззивника, доколкото самият жалбоподател, пред контролните органи, е декларирал отразените в приложената като доказателство по делото справка за задълженията му като осигурител (лист 12), данни, според които дължимите за месец май възнаграждения са начислени/изплатени на 31.05.19г.
Противното, в смисъл на невярно документиране, би било престъпно деяние, което се преследва от закона. При това и при допуснати грешки, относно осъщественото деклариране на данни, каквито твърдения се излагат от въззивника, е следвало да бъде изпълнена процедура по тяхното коригиране и корекно подаване, каквито действия, не са извършени от нарушителя .
На следващо място законодателят не изисква от осигурителя вноските и възнагражденията да са изплатени, дори не изисква да са начислени (чл. 6, ал. 2 от КСО), като в Декларация образец 6 осигурителят има възможност да отрази всяка една възможна хипотеза (при начислени/ неначислени или изплатени/неизплатени възнаграждения). Фактическото внасяне на осигурителни вноски не е обвързано с подаването на горепосочената декларация. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, която гласи, че осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Представянето на данни за осигурените лица, под формата на декларация образец 6 е задължение на осигурителя, която не го обвързва с внасянето на същите при нейното подаване. При всички случаи дори при неизплатени или неначислени трудови възнаграждения това не е пречка за подаване на декларацията в законоустановения срок. Неподаването на декларация образец 6 в законоустановения срок е формално нарушение на закона, което в конкретния случай административнонакзаващия орган е санкционирал напълно основателно
Всички фактически констатации в АУАН и процесното НП се доказват от приетите по делото писмени доказателства, кореспондиращи с изслушаните гласни такива, които установяват нарушението. Показанията на актосъставителката К.И. и свидетелката А. Е. по безспорен начин доказват извършеното от дружеството жалбоподател нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н - 8/29.12.05г., като свидетелите сочат, че в хода на проверката е констатирана системност при неизпълнение на тези задължения.
При индивидуализиране на наказанието е било отчетено обстоятелството, че нарушението е извършено от търговеца за първи път. Съдът счита, че наказващият орган справедливо е определил размера на "имуществената санкция" към долната граница на предвиденото в разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО административно наказание - 600.00 лв. В действителност, имуществената санкция е над - предвидения в закона минимален размер от 500,лв., но определена, към минималния и под средния такъв. Установените по делото факти, обективиращи системност в неизпълнение на регламентираните задължения като осигурител, предпоставят завишаване на обществената опасност на процесното нарушение. Това от своя страна мотивира съда да приеме, че така наложеното наказание е определено законосъобразно и правилно и липсват основания за неговото изменение.
Към датата на постановяване на процесното решение е налице законодателна промяна, като с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ, oбн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020г. е отменена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В разпоредбите на Наредба-Н-13 е налице пълно и идентично, текстово инкорпориране на разпоредбите на Наредба Н- 8. Осъществено е единствено цифрова промяна на част от разпоредбите. При това процесните разпоредби на чл. 3, ал. 3, от Наредба Н- 8, са придобили цифрово изражение на чл. 4, ал.3, поради добавяне на нова разпоредба на чл. 3.
С новата разпоредбата не е осъществена отмяна на вменените задължения на осигурителите, с оглед на което не се обективира приложимост на разпоредбите на чл. 3,ал. 2 от ЗАНН, или не наказуемост на процесното нарушение.
Поради изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Сдружение
"Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" следва
да бъде осъдено да заплати на ТД - НАП - В. Търново, направени по делото
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300,00лв.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 469798 - F 505176 от 15.10.2019г., издадено от Директор на НАП - В. Търново, с което на Сдружение
"Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България", ЕИК
*********, с адрес на управление в гр. В. Търново, ул. "Никола
Габровски" № 25, вх. А, против Наказателно
постановление № 469798 - F 505176 от 15.10.2019г., издадено от Директор на НАП - В. Търново е наложено административно
наказание - имуществена санкция от 600,00лв., /шестстотин лева/, на основание
чл., ал. 355, ал. 1, пр. 3 от КСО, за извършено нарушение по чл. 3, ал. 3, т.1 от Наредба Н - 8/29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, вр. чл. 5, ал. 4, т.2 от Кодекс за социално
осигуряване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144
от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Сдружение "Национална асоциация за
развъждане на млечни овце в България" да заплати на ТД - НАП - В. Търново,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300,00лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок пред Административен съд Велико Търново, от получаване на съобщенията.
Районен
съдия: