РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2019г.

 

                                   Година 2019                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и осми май                                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2148 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Л.Д.Ч. - К. ЕГН********** *** против Наказателно постановление  № 290528/F099288/03.10.2017г. на  Зам.Директора на  ТД на НАП-Варна, с което на Ч. - К. е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение  на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл.3, ал.1, т.2, от Наредба №Н-8/29.12.2005г  на Министъра на финансите.                        

            С жалбата не се оспорва извършеното нарушение описано в НП. Иска се НП да бъде отменено, тъй като били налице съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че  НП не било връчено на жалбоподателката.

           В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, като не е намерен на посочения от него адрес.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно. Счита, че в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения.

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            

       На 08.11.2013г. в ТД на НАП-Варна била извършена проверка от св.И. - инспектор по приходите по повод подадена в ТД на НАП-Варна декларация обр.1 с вх.№033581306647215/08.11.2013г. от Л.Д.Ч. - К..

        При проверката било констатирано, че въззивницата е самоосигуряващо се лице и като такова не е изпълнил задължението си да подаде Декларация образец № 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за месец септември 2013г., в законоустановения срок – до 25.10.2013г. Св.И. приела, че декларацията е подадена от жалбоподателя след изтичане на законоустановения срок- на 08.11.2013г.

        На 13.01.2014г. св.И. изпратила покана за явяване на въззивницата в ТД на НАП и съставянето на АУАН. Без да са приложени доказателства по преписката дали поканата е била връчена, от приложените такива става ясно, че изпратеното писмо с покана е върнато с отбелязване „сменен адрес“,  на 28.01.2014г.,св. И. съставила  срещу въззивницата АУАН№ F099288 , за това, че не е изпълнил задължението си да подаде Декларация образец № 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за месец септември, в законоустановения срок – до 25.10.2013г.. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.5, ал.4 от КСО вр. чл.3, ал.1, т.2, от Наредба №Н-8/29.12.2005г  на Министъра на финансите. АУАН бил  съставен  в отсъствието на нарушителя, като на 28.01.2014г. била изпратена покана до въззивницата за явяване в ТД на НАП за връчване на АУАН. Поканата не била връчена, като била върната от пощенска служба „М и БМ Експрес” с отбелязване на гърба на пощенския плик: „сменен адрес”. На 28.04.2014г. и 12.05.2014г. служители на ТД на НАП-Варна посетили адреса на Ч.-К.-***, но тя не била открита. За констатациите си, те съставили протоколи. С резолюция от 14.05.14г. производството е било спряно, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.

     АУАН бил връчен по надлежния ред  на въззивника едва на 12.09.2017 г. На 03.10.2017г.АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. НП не било връчено на въззивницата, като след направени опити за връчването му, е приложена разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, Декларация обр.1, протоколи, покани, обратни разписки и известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

         Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.И., депозирани в с.з..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

     Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема, че липсва спор относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна , ул.“Стефан Стамболов“ №42, ет.2, ап.4, адрес фигуриращ в справката от регистрите на НАП, приложена по преписката. Съгласно приложените документи- НП е изпратено за връчване на 17.10.2017г. и на 10.01.2018г. . Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Съгласно  нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,  но така и че новият му адрес е неизвестен, каквито отбелязвания в случая са налични. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва втората предпоставка – органа не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането на две писма с обратна разписка  не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, от пощенска служба „М и БМ ЕКСПРЕС“ ООД удостоверяват, че „пратката не е потърсена“, което в никой случай не удостоверява, че лицето не е намерено на адреса и новият му адрес не е известен. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.

Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да търсят получателя на адреса.Не може да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Понятието "адресатът е заминал" включва отсъствие на лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два, макар и непоследователни дни. Ето защо настоящият състав намира, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН предпоставки и НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не сее явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС 25.04.2019г., чрез АНО  и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно к.адм.дело № 3  по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.

       Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

        Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г.. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.

       Той е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Той е предявен и връчен на въззивницата.

        Съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин.  Въззивникът е санкциониран за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба Н-8/29.12.2005г на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно тази норма Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от самоосигуряващите се лица: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Видно от приложените към делото доказателствата: декларации обр.1 на хартиен носител и протокол изготвен във връзка с нейното подаване, декларацията е подадена на 08.11.2013г., вместо в изискуемия срок до 25.10.2013г. /петък, работен ден/

 Нарушението според съда е безспорно установено, както посредством приложените писмени доказателства, така и свидетелските показания. Налице е закъснение за подаване на декларации обр.1, което се доказва и посредством показанията на св.И., която сочи, че съставила акт за неподаване в срок на същата. Налице е верига от преки доказателства, които установяват факта на нарушението. Същото е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като за него е съществувало задължението да подаде в срок декларация обр.1 за м.09.2013г. за дължимите вноски, но той не е сторил това в предвидения в Наредбата срок.

      Предвид горното, съдът намира, че жалбоподателят  е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му с наказателното постановление нарушения. За това нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.355, ал.1 от КСО /в редакцията към момента на нарушението/, съгласно която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. За физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Въззивницата се явява субект на отговорността по цитираният по-горе текст, тъй като законът не поставя специално изискване към лицето, което следва да бъде наказано. От друга страна задължението по чл.5, ал.4 от КСО е вменено на самоосигуряващите се лица, каквото качество притежава жалбоподателят. Съгласно §2, т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата "Самоосигуряващо се лице" е  физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Като такова за Ч.-К. е съществувало това задължение. Разглежданият случай, правилно е квалифициран като такъв по чл. 355, ал.1 от КСО / в редакцията към момента на деянието/ тъй като всяко неизпълнение на задължение за подаване на декларация съдържаща конкретни данни за целите на социалното осигуряване в определения от законодателя срок се санкционира именно по посочения там ред. Затова и съдът приема, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава.

 

      Въпреки горното, съдът при цялостна проверка на НП, констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

 

       Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В конкретният случай, освен отразяването в два протокола от 28.04.2014г и 12.05.2014г., че на две дати въззивницата не е открита на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено.

         Освен горното, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне  на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

        Нарушението е констатирано при извършена проверка на 08.11.2013 г; на 13.01.2014г. до лицето е отправена покана да се яви за съставяне на АУАН; няма обратна разписка или каквито и да е данни за получаването на отправената покана, приложените документи не отразяват каквато и да е причина за невръчването освен „сменен адрес”; АУАН е съставен на 28.01.2014 г. в отсъствието на нарушителя на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН;  на 28.01.2014 г. до лицето е отправена покана да се яви за връчване на АУАН; няма обратна разписка или каквито и да е данни за получаването на отправената покана отново не е посочена причина за невръчване на поканата освен „сменен адрес“; на 28.04.2014г и 12.05.2014г./видно от съставени протоколи/ адресът на лицето е посетен лично от служители на ТД на НАП с цел връчване на АУАН, като никой не е открит на адреса. С протокол от 14.05.2014 г. АНО спира производството по АУАН на осн. чл. 43 ал.6 от ЗАНН /за което е направена отметка върху АУАН/; АУАН е връчен лично на лицето на 17.09.2017 г.; НП е постановено на 03.10.17 г.

         От изложеното е видно, че АУАН е издаден в срока по чл. 34 ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Настоящият съд намира, че предвид липсата на каквито и да е данни поканата за съставяне на АУАН да е стигнала до лицето, АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице нито една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП. Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много съществен начин. Видно от доказателствата по делото, лицето взема участие в АНП едва на 17.09.2017 г., когато му е връчен АУАН, повече от осем месеца след съставянето му. Съставеният вече АУАН в отсъствието на нарушителя /незаконосъобразно/ е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН. По преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван. Понятието „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на чл.43, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.40, ал.2 от ЗАНН се разбира по следния начин: нарушителят е бил търсен многократно на посочения адрес от съответната служба на МВР или от общинската администрация по местоживеенето му, каквито доказателства по преписката липсват / в този смисъл е и константната практика на  АС-Варна-например Решение по КНАХД № 2699/ 2012 г., КНАХД №130/2015г., КНАХД №159/2016г. и много други решения/. Липсата на щателно дирене по преписката личи и от факта, че впоследствие жалбоподателят е получил съобщението за доброволно изпълнение именно на адреса посочен в преписката.

      Следователно АНО е нямал основания за спиране на АНП, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на  чл. 34 ал.3 от ЗАНН. АНО е нарушил чл. 40 ал.2, чл. 43 ал.4 и ал.6 и чл. 34 ал.3 от ЗАНН. АНП е протекло при множество процесуални нарушение на АНО, довели до грубо нарушаване на правото на защита на лицето и явяващи се достатъчни основания за отмяната на НП, като незаконосъобразно. Дори АУАН да беше редовно съставен /а той не е/, то с изтичането на 6 месеца от съставянето му АНО е следвало да прекрати АНП на осн. чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

    За прецизност следва да се отбележи, че НП страда и от друг порок. В него не е посочено мястото на нарушението, което е съществен и задължителен реквизит на НП. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Непосочването на мястото на извършване на нарушението ограничава и възможността съдът да прецени, дали същото е издадено от компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

     На следващо място, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП,както и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне  на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

      Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

      В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.

      Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

      Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

     Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление въззивницата  е санкционирана за нарушение извършено непосредствено след дата 25.10.2013г. т.е довършено на  26.10.13г.-макар датата да не е посочена изрично в НП. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 26.04.2018г. – т. е. преди да бъде постановено настоящото съдебно решение. При погасена административнонаказателна отговорност на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като същото се явява и недопустимо съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Изтичането на абсолютната давност /чл.81, ал.3 от НК/ за административнонаказателно преследване води до погасяване на възможността да се наложи административно наказание на дееца.

     Горното налага още едно основание за отмяната на НП и прекратяването на административно наказателното производство.

    Поради всичко гореизложено съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 290528/F099288/03.10.2017г. на  Зам.Директора на  ТД на НАП-Варна, с което на Л.Д.Ч. - К. ЕГН********** *** е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение  на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл.3, ал.1, т.2, от Наредба №Н-8/29.12.2005г  на Министъра на финансите.

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: