Р Е Ш Е Н И Е
30.07.2020 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 30 юни |
Тринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 952 по описа за 2020 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя ***, чрез пълномощника си адв. *** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3487506, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложил на ***– законен представител на фирма *** административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата процесуалният представител на жалбоподателя – адв. *** навежда твърдения за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.
Административно наказващия орган О.н.М.- П. редовно призован, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
С електронен
фиш серия К № 3487506 е ангажирана административно-наказателна отговорност за
това, че на 02.03.2020 г. в 19:38 часа в Първокласен път БЯЛА-БОТЕВГРАД, Е-
С посочения фиш е наложена „Глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът, предвид становището на
жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните
правни изводи:
Наказващият орган е насочил санкцията срещу законния представител на юридическото лице собственик на превозното средство, с което е било извършено нарушението, в разглеждания случай – управителя на „***” ЕООД, но самата разпоредба визира „моторно превозно средство”, като средство, с което е извършено нарушението, а безспорно посоченото в обжалвания ЕФ полуремарке не е такова, поради което съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в този смисъл.
ЗДвП дава легални дефиниции и за двете, като в § 6, т.11 от Допълнителните разпоредби е посочено, че „моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за предвижване, с изключение на релсовите превозни средства !!!
Параграф 6, т.18 от ДР на ЗДвП пък определя „полуремарке”, като пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.
Не подлежи на съмнение от така цитираните
дефиниции, че полуремаркето няма как да се предвижва
само, без да е прикачено и теглено от моторно превозно средство – влекач !!!
Административно-наказващият орган обаче не е ангажирал доказателства кой е влекача теглил полуремаркето в момента на заснемането му от видеосистемата за контрол на скоростния режим, още по-малко пък кой е му е собственик.
Фактът, че полуремаркето е собственост на дружеството чийто управител е ***, не означава непременно, че и влекача, който го е теглил също е негова собственост.
При това положение, електронният фиш е бил издаден прибързано, при недостатъчно изяснена фактическа обстановка и поради това съдът счита, че е необоснован и като такъв е и незаконосъобразен.
С оглед на тези съображения, открит остава въпроса, следвало ли е при това положение да се санкционира констатираното нарушение по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 – 11 от ЗДвП и приложима ли е тя въобще в подобен случай.
Съдът счита, че именно защото е облекчена и ускорена процедурата за санкциониране на нарушения по ЗДвП с ЕФ, то в случаи като тук разглеждания, тя е неприложима.
За да установи кое е било моторното превозно средство (влекач), което се е движело със засечената от радара скорост, е било необходимо наказващият орган да изследва тези обстоятелства, съответно и кой му е собственик, за да може законосъобразно да ангажира административно-наказателната му отговорност.
Разпоредбите на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП не предоставят такава възможност, каквато е предвидена в ЗАНН – чл.52, ал.4.
Ето защо, в настоящия случай, административно-наказателната отговорност на лицето извършило нарушението е следвало да бъде инициирана и реализирана по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН и издаването на НП. Само по този начин е можело да бъде установено отговорното за нарушението лице, да бъдат събрани необходимите доказателства и изяснени евентуално спорните обстоятелства.
На следващо място, в съставения електронен фиш не е посочено по ясен и небудещ съмнение начин, чия отговорност е ангажирана за извършеното нарушение – тази на дружеството или на представляващото го физическо лице.
Подобна неяснота относно субекта, чиято отговорност се ангажира със съответния административен акт (електронен фиш или наказателно постановление) винаги представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица незаконосъобразност на акта.
В настоящия случай, при индивидуализация на наказания субект от обжалваният електронен фиш, се установявало, че е наложено наказание не на физическо, а на юридическо лице, което се явява собственик на заснетото превозно средство.
От обжалвания електронен фиш е видно, че в същият е посочено наименованието на юридическото лице ***, без да е посочен ЕИК/единен идентификационен номер/, като е посочено седалището на управлението на юридическото лице – ***. Следователно, наложено било наказание на дружеството собственик на процесното МПС, а не на физическо лице.
При извършване на административното нарушение от съответния вид, регламентирано в Закона за движение по пътищата, а именно - движение със скорост над разрешената в конкретен пътен участък, можело и следвало да се налага административно наказание само на физическо лице, независимо дали същото е собственик на МПС, ползвател на МПС или само физическо лице, установено в процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал.2 е чл. 186 ал.5 от ЗДвП, законодателят изрично е предвидил, че санкцията за нарушение установено с автоматизираното техническо средство, може да се наложи само и единствено на физическо лице и не се ограничава до собственика на моторното превозно средства.
Субект на административната отговорност за нарушението по смисъла на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а “водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство.
С оглед на това и предвид на естеството на самото административно нарушение, състоящо се в неизпълнение на забраната за превишаване на стойностите за скорост на движение при избиране скоростта на движение, извършител на същото може да бъде единствено и само физическо лице.
С ангажирането с електронния фиш на административна отговорност спрямо юридическо лице за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП според съда е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита, доколкото ЮРИДИЧЕСКОТО ЛИЦЕ не може и не следва да носи такава отговорност за това нарушение.
Самата норма на чл.188, ал.1 от ЗДвП сочи, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършено от него нарушение, като в изр. ІІ се казва, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Според ал.2 на чл.188 от ЗДВП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В хода на административното производство липсват каквито и да било доказателства да са били извършване каквито и да било действия по установяване на конкретното физическо лице водач на пътното превозно средство.
Съдът счита, че процесния електронен фиш е издаден на фирмата собственик на процесното МПС – ***, който като юридическо лице не може да бъде субект на административна отговорност за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В разрез пък с изискването на чл.83 от ЗАНН с електронния фиш е наложено административно наказание – ГЛОБА, което не съответства на вида на субекта на административна отговорност – ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ.
В случай, че административната отговорност е следвало да бъде носена от юридическо лице за извършено административно нарушение, то и наложеното административно наказание по вид е следвало да бъде ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, а не глоба.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира,
че административно наказващият орган неправилно е санкционирал жалбоподателя
съгласно ЗДвП, а именно:
Жалбоподателят е санкциониран по чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП, който гласи:
Чл. 182. (2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се
наказва по т. 3. за превишаване от 21 до
Административно
наказващият орган е следвало да прецезира текста по
който е следвало да бъде наказан жалбоподателят и да приложи разпоредбата на Чл. 182. (3) - Водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши
разрешената скорост, се наказва по т. 3 за превишаване от 21 до
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 1662560, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложил на ***– законен представител на фирма *** административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: