№ 2507
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110154024 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от 17.09.2021г. по чл. 8 ЗЗДН, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗЗДН,
подадена от КР. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „Лагера“, блок 53,
вход Д ет. 2, ап. 98 с искане да бъде издадена заповед за защита срещу Г. СТ. СТ., ЕГН
**********, с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5.
В молбата за защита и представената по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация е описан акт на
насилие, изразяващ се в упражняване на психически тормоз, срещу който се търси защита, а
именно че на 15.09.2021г. около 08:45 – 08:50ч. в двора на 25-то основно училище „Д-р
Петър Берон“ ответникът е застанал зад гърба на молителката, рязко я е хванал за китките и
е прошепнал в ухото заплашителни думи, след което молителката е отвела ответника
извън тълпата от хора отново са разменени заплашителни реплики.
По делото е издадена заповед за незабавна защита № 162/24.09.2021г.
В открито съдебно заседание по делото са събрани сведения от свидетел за молителя
Кирил Филипов Шиников, съпруг на молителката, Свидетелят твърди, че ответникът е
отишъл в дома им, като е питал къде е детето и майка му, след като е научил, че са отишли
на първия учебен ден отишъл в двора на училището. Свидетелства, че е чул думите на
ответника към молителката, които включвали заплахата „ще ти счупя главата“.
Свидетелства, че молителката е била уплашена.
Разпитан е и свидетел за ответника Биляна Иванова С.а, която свидетелства, че по
време на процесния акт не е била в близост до молителката и ответника, а е останала извън
училището заедно с дъщеря си. Свидетелката твърди, че е видяла как молителката удря
шамар на ответника, след като го е извела извън тълпата родители и деца, присъстващи на
първия учебен ден.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, което има
право да търси защита по реда на ЗЗДН. Молителят е активно процесуалноправно
легитимиран да търси защита за себе си, а ответникът е баща на общото им дете Стефани
Грейс Генова С.а, е пасивно процесуалноправно легитимирана да отговаря по този закон /чл.
3 ЗЗДН/.
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физически, психически, емоционален или
икономически тормоз, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо определена категория
лица, в която попадат страните по делото.
Посочените в молбата за защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН събития и
свидетелските показания на свидетеля за молителя не съвпадат изцяло, като молителката
сочи, че когато ответникът е застанал зад нея и я е хванал за китките е прошепнал в ухото и
‚ей, боклук, нали знаеш че ще те пребия и това няма да ти се размине“, а след като са се
отдалечили от тълпата ответникът е заплашил „ще ти счупя главата, разбра ли“. В своите
показания свидетелят Кирил Шиников сочи, че е чул ответникът да заплашва „ще ти счупя
главата“ докато са се намирали в тълпата от хора.
Дадените свидетелски показания на свидетеля за ответника съдът не кредитира в
частта, в която свидетелката твърди, че е видяла как молителката удря шамар на молителя,
доколкото според твърденията на самата свидетелка, тя е останала да чака извън училището
на отсрещния тротоар, имала е ограничена видимост и училището е било пълно с родители,
изпращащи децата си на първия учебен ден.
Поради изложените несъответствия, връзката на свидетелите със страните по делото и
поради това, тяхната заинтересованост от изхода на делото, съдът не кредитира събраните
гласни доказателства като безпротиворечиви.
От събраните по делото доказателствата не се установява, ответникът да е извършил
спрямо молителя акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, поради което и
молбата за защита от домашно насилие следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
В настоящото производство от разпита на посочените свидетели и представената
декларация по чл. 9 от ЗЗДН не се установи по категоричен и безспорен начин, в степен,
която да убеди съда в основателността на молбата, ответникът да е извършил акт на
домашно насилие.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
По горните съображения, настоящият съдебен състав, намира молбата за защита за
изцяло недоказана и като такава, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото молителят, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед изхода на делото, в тежест на молителя следва да бъдат възложени, на
2
основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН направените от ответника разноски
който съдът уважава до размер на 400,00 лева –заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева предвид възражението на молителката и това, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, разгледано е в едно заседание, съдът намира за
прекомерно.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 17.09.2021г. по чл. 8 ЗЗДН, във вр. с чл. 4, ал.1 от
ЗЗДН, подадена от КР. Д., ЕГН **********, с искане да бъде издадена заповед за защита
срещу Г. СТ. СТ., ЕГН **********, с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5., като
неоснователна.
ОСЪЖДА КР. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 25.00 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА КР. Д., ЕГН **********, да заплати на Г. СТ. СТ., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 400.00/четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ 08 РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3