Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Велико Търново,02 03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново – осми състав, в съдебно
заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докл***аното от съдия Костова адм. дело № 764 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Същото
е образувано по жалба на П.А.Ц. ***, чрез ***. Р.В., против изричен отказ на
кмета на Община Велико Търново да заплати присъдената й издръжка за две
непълнолетни деца, обективиран в Писмо изх. № 97-ПП-744-2/07.11.2019 година. В жалбата се
правят оплаквания за материална незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се противоречие с чл. 8, ал. 2 и с чл. 9, ал. 3 от
Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената
издръжка (Наредбата). Жалбоподателката счита, че декларациите, че не е
получавала издръжка от бащата, не следва да се представят ежемесечно при липса
на плащане. Отделно намира, че общината е длъжна да изплати дължимата издръжка
и за периода, в който е спряно плащането й до представяне на доказателства за
липсата на имущество на длъжника – бащата. Позовава се на инструкция на
Министерството на финансите, дадени с Писмо № 91-00-132/21.03.2013 г. „Указания
във връзка с изпълнението на разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за определяне
на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка“. Моли за отмяна на
отказа на Община – Велико Търново и за изплащане на заявената издръжка. В
допълнително представена молба е направено искане за присъждане на дължимото ***окатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за ***окатурата. Развити са и подробни съображения за
незаконосъобразността на отказа.
Ответната страна – Кметът на Община
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Г., оспорва
основателността на жалбата. Излага съображения, че в случая не е налице
хипотезата по чл. 9, ал. 3 от Наредбата, при която спира изплащането на
издръжката, а става дума за прекратяване поради отпаднало обстоятелство по чл.
152, ал. 2 от СК – наличие на имущество у длъжника. Твърди, че изплащането е
прекратено на основание чл. 12 от Наредбата, тъй като съдебният изпълнител е
бил длъжен да предприеме принудително изпълнение върху недвижимия имот в с.
Дичин. Дава мнение, че цитираната инструкция на Министерството на финансите не
намира приложение, доколкото се касае за забава на съдебния изпълнител при
извършване на задължителната служебна проверка. По тези съображения моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът, след като обсъди становищата
на страните, доказателствата по делото заедно и поотделно и като направи
проверка съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното:
С
Решение № 626/01.07.2014 г. по Гражданско дело № 848/2014 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново И.И.К.е осъден да заплаща месечна издръжка по 85
лева на малолетните си дъщери А.И.К.и А.И.К.чрез майката и законен представител
П.А.Ц., считано от 01.04.2013 г. до настъпване на законни причини за изменяне
или прекратяване, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта на всяко
вземане до окончателното изплащане. Срещу длъжника И.К.е издаден изпълнителен
лист и в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Велико Търново е
образувано Изпълнително дело № 52/2015 г. за присъдената издръжка. На
20.05.2015 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от П.Ц., с която се иска
изплащането на издръжката да бъде поето от Община – Велико Търново, тъй като
длъжникът не е изплащал никакви суми. В хода на изпълнителното производство са
направени справки относно имущественото състояние на И.К., въз основа на които
държавният съдебен изпълнител е дал становище, че са налице основанията за
изплащане на присъдената издръжка от държавата. За горното съдебният изпълнител
е изготвил Констативен протокол от 29.05.2015 г., който ведно с молбата на
взискателя, изпълнителния лист и справките от извършените проверки са изпратени
на Община – Велико Търново с Писмо изх. № 4687/01.06.2015 г. С Писмо изх. №
11357/16.06.2015 година Община – Велико Търново е потвърдила, че ще изплаща
издръжката. В периода от м. юли 2015 г. до м. юли 2018 г. включително е
последвало ежемесечно подаване на декларации от П.Ц. ***, че не е получавала
присъдената издръжка от И.К.за съответния месец. Не е спорно между страните, че
за този интервал от време издръжката е плащана от Общината. Същевременно на
всеки шест месеца държавният съдебен изпълнител е извършвал служебни проверки
за обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК – за наличието на доходи и
имущество, резултатите от които са обективирани в удостоверения, адресирани до
общината.
От
Удостоверение вх. № 11-51-157/31.07.2018 г. се установява новооткрита недвижима
собственост на длъжника – 1/16 идеална част от недвижим имот в с. Дичин. Видно
от Служебна бележка изх. № 818/19.07.2019 г. считано от м. август 2018 г. плащането
на издръжката от държавата чрез Община – Велико Търново е преустановено.
Наложена е възбрана за обезпечение на вземането за издръжка и е извършен опис.
Насрочена е публична продан от 27.05.2019 г. до 27.06.2019 г., като видно от
Протокол по ИД 20154110400052 от 28.06.2019 г. и Писмо
вх. № 11-48-202/04.07.2019 г. същата е обявена за нестанала поради неявяване на
наддавачи. С Писмо № 11-48-202#1/12.07.2019 г.
от общината е поискано извършването на повторна продан, което е отказано от
държавния съдебен изпълнител с Постановление от 18.07.2019 г. Поради
невъзможността да се осъществи принудително изпълнение върху установеното
имущество на длъжника, П.Ц. е подала Молба вх. № 56116/10.09.2019 г. до
съдебния изпълнител, с която е поискала изплащане на издръжката от държавата.
Видно от приложените в преписката удостоверения през м. септември 2019 г. е
направена нова пълна имуществена проверка на длъжника, в резултат на която не
са открити нови обстоятелства. Въз основа на писменото искане на взискателя и
след направената проверка от държавния съдебен изпълнител е изготвено и
изпратено до общината Удостоверение вх. № 11-51-241/17.10.2019 г., което
обективира обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК. В отговор с Уведомление №
11-51-241#1/25.10.2019 г. на Община – Велико Търново е посочено, че изплащането
се възобновява считано от м. октомври 2019 година. П.Ц. обаче е поискала
изплащане от Община – Велико Търново на месечната издръжка и за периода от
момента, в който е спряно плащането от общината през м. юли 2018 г., до
възобновяването му през м. октомври 2019 г., за което е изпратила Молба вх. №
94-ПП-744-2/07.11.2019 г. Към молбата са приложени 16 декларации за всеки един
от посочените месеци, че бащата на децата не е плащал издръжка. Всички тези
декларации са входирани ведно с молбата на 07.11.2019 г. В отговор Ц. е
получила процесното Писмо изх. № 94-ПП-744-2#1/14.11.2019 г., с което изрично е отказано изплащането
на месечна издръжка за минал период. Отказът е мотивиран с това, че Ц. не е
изпълнила задължението си по Наредбата преди всяко ежемесечно плащане да
попълва декларация за конкретния месец. Писмото, съдържащо отказа, не указва в
какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвано. Няма данни кога П.Ц. е
получила отказа, но недоволна от него тя го е оспорила с жалба, подадена чрез
общинската администрация на 10.12.2019 г. до Административен съд – Велико
Търново. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт по чл. 21,
ал. 1 от АПК до компетентния да я разгледа съд. Доколкото отказът от 14.11.2019
г. не съдържа указание за срока и органа, пред който може да се обжалва, и
видно от пощенското клеймо на жалбата – 09.12.2019 г., то следва изводът, че
оспорването е направено в удължения двумесечен срок по чл. 140, ал. 1 от АПК.
От друга страна следва да се обърне внимание, че по делото няма данни кога е
връчен отказът, доказателствената тежест за което лежи върху ответника. След
като последният не ангажира годни и относими доказателства кога е сторено това,
то не следва да бъде ощетено правото на защита на адресата на отказа. Жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия
по аргумент от чл. 152, ал. 2 от СК, вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.
Цитираните норми регламентират, че при определени условия държавата изплаща
присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка, като това
става чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело. В
качеството си на представляващ общината и в рамките на публичните си функции,
изпълнявани по силата на заеманата от него длъжност, Кметът е компетентният
административен орган, който следва да се произнесе по направено искане за
изплащане на присъдена издръжка. В случая с обжалваното писмо кметът на Община
– Велико Търново е постановил отказ за изплащане на издръжката за периода от м.
юли 2018 г. до м. октомври 2019 г.
Отказът е изготвен в изискуемата от
закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като
съдържа изложение на фактически обстоятелства и посочване на правни основания –
чл. 152, ал. 2 от СК и чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Съответствието на
фактическите и правните мотиви ще бъде обсъдено по съществото на спора.
Не се откриват съществени
процесуални нарушения, водещи до незаконо съобразност на отказа. Съгласно чл.
152, ал. 8 от СК редът за изплащане от държавата на присъдена издръжка се
определя с Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена
издръжка, приета от Министерския съвет. Видно от подробно описаната по-горе
фактическа обстановка в случая е спазена разписаната в Наредбата процедура.
Следва да се подчертае, че производството по съставяне на оспорения отказ е
започнало въз основа на Молба вх. № 56116/10.09.2019 г., с която П.Ц. за втори
път е поискала изплащане на издръжката от държавата. Тоест, както твърди
ответникът изплащането на издръжката по предишната процедура, започнала въз
основа на първото искане на Ц. от 2015 г., е прекратено по реда на чл. 12 от
Наредбата поради отпадане на обстоятелства по чл. 152, ал. 2 от СК, тъй като
съдебният изпълнител е установил, че длъжникът притежава имущество (декларирано
през м. март 2018 г.), върху което да се насочи принудителното изпълнение –
1/16 идеални части от недвижим имот в с. Дичин. Проверката, извършена от съда,
не установи пропуски и пороци в хода на процедурата, която е предмет на
настоящото производство. Съобразно изискванията на чл. 4 и сл. от Наредбата
жалбоподателката е сезирала съдебния изпълнител с писмено искане, той е проучил
имущественото състояние на длъжника, изготвил е Удостоверение вх. № 11-51-241/17.10.2019 г., което има характер на
констативен протокол по чл. 4, ал. 2 от Наредбата и съдържа информацията по чл.
5, ал. 2 от Наредбата относно новооткритото имущество и причините, поради което
не може да се осъществи изпълнение върху него. На 07.11.2019 г. чрез съдебния
изпълнител е подадено писмено искане (молба) до общината ведно с изискуемата по
чл. 6, ал. 2 от Наредбата преписка – констативния протокол по чл. 4 (в случая
удостоверение), документите, удостоверяващи доходите и имущественото състояние
на длъжника, с изключение на изпълнителния лист, който вече е наличен в досието
по чл. 7 от Наредбата от първата процедура през 2015 г. Искането до общината е
комплектовано с повече от необходимите документи, доколкото към него са
приложени 16 декларации от жалбоподателката, че бащата на децата не е изплащал
издръжката.
Спорът
по делото е материалноправен и касае необходимостта от прилагане на въпросните
16 декларации към искането. Мотивът за отказа е, че Ц. не е попълвала
декларация преди всяко ежемесечно изплащане от 01.07.2018 г. до 01.10.2019 г.,
с което не е изпълнила задължението си по чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Въпреки че
декларациите за периода са подадени вкупом с искането, административният орган
не е приел посочения пропуск за саниран и е издал отказа. Така изложените
мотиви не кореспондират със законовите изисквания и не се споделят от настоящия
състав. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, държавата изплаща присъдената на
ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка, когато по изпълнителното
дело се установи, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху
които да се насочи принудителното изпълнение. Според чл. 8, ал. 1 от Наредбата
издръжката се изплаща ежемесечно считано от 1-во число на месеца, следващ
месеца, през който е съставен констативният протокол. Според чл. 8, ал. 2 от
Наредбата преди всяко изплащане взискателят е длъжен да попълни декларация, че
за конкретния месец не е получил издръжка от длъжника. Нормата на чл. 12 от
Наредбата регламентира, че изплащането на присъдена издръжка се прекратява при
отпадане на условията по чл. 152, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс или при
настъпване на обстоятелствата по чл. 11. Предпоставките по чл. 152, ал. 2 от СК
са свързани с неизправния длъжник и изискват той да няма доходи и да не
притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението. Тези
материалноправни предпоставки са от кумулативен порядък и отсъствието на една
от тях е пречка за получаване на дължимата издръжка от държавата. От изложеното
следва изводът, че подаването на декларациите е обвързано с действаща процедура
по изплащане на издръжката от страна на общината, каквато за посочения период
не е налице, тъй като е отпаднала една от материалноправните предпоставки и не
е изпълнен фактическият състав за възникване на задължението на държавата да
плаща издръжка. Изясняването на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК е от
значение за държавата, респективно за общината, тъй като наличието на
секвестеруема собственост у длъжника, представлява отрицателна материалноправна
предпоставка за изплащане на издръжка от бюджета на държавата. Между страните
не се спори, че в конкретния случай съдебният изпълнител е установил наличие на
недвижима собственост у длъжника и е предприел принудително изпълнение, поради
което изплащането от общината е било прекратено, тъй като Община – Велико
Търново не е длъжник и няма качество на страна по изпълнителното производство.
Правоотношенията по повод принудителното изпълнение са само тези между страните
по изпълнителното дело, докато общината само изпълнява вместо длъжника и след
като е предприето изпълнение върху имущество на длъжника, общината прекратява
плащането. За държавата чрез Община –
Велико Търново е отпаднало задължението за изплащане на издръжка за сметка на
неизправния длъжник. Респективно, отпаднало е и задължението на взискателя за
подаване на декларации. Дори
жалбоподателката да беше подавала ежемесечно декларации, това не би довело до
изплащане на издръжката, тъй като е налице основание за нейното прекратяване.
По аргумент от чл. 8, ал. 1 от Наредбата изплащането е ежемесечно считано от
1-во число на месеца, следващ месеца, през който е съставен констативният
протокол. Тоест началото на изплащането е поставено в зависимост от подаването
на констативния протокол (в настоящото производство именуван удостоверение).
Удостоверението в случая датира от 17.10.2019 г., поради което законосъобразно
изплащането е стартирало от м. ноември 2019 г. Аналогично при първоначалното
искане за изплащане на издръжката от общината съдебният изпълнител е входирал
констативния протокол, ведно с необходимата преписка, на 04.06.2019 г., а
първата декларация на жалбоподателката е подадена за м. юли с вх. №
94-ПП-0/06.07.2019 г., като с тази първоначална молба Ц. не е депозирала
декларации, че бащата не е плащал издръжката за предходните месеци и не е
претендирала изплащане на суми за отминал период.
Задължението
на държавата за изплащане на присъдена на български гражданин издръжка за
сметка на неизправния длъжник има акцесорен характер и е израз на
конституционните принципи за закрила на децата (чл. 14 от Конституцията) и
подпомагане на отглеждането им (чл. 47, ал. 1 от Конституцията). Едно от
проявленията на този акцесорен характер e, че държавата не замества в дълга по
изпълнителното дело неизправния длъжник, а единствено изпълнява вместо него и
за негова сметка задължението, като изплаща ежемесечно присъдената издръжка при
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки и доколкото са
спазени нормативно регламентираните процесуални изисквания.
Анализът
на приложимата нормативна уредба води до извода, че когато държавата изпълнява
задължението на неизправния длъжник се касае за един по-неблагоприятен за
взискателя ред за изплащане на присъдената издръжка, тъй като са предвидени
допълнителни изисквания и условия относно началния момент и периода на
изплащане на издръжката. Законодателят е определил времевите граници, в рамките
на които може да се иска държавата в лицето на общината да встъпи в
задълженията на длъжника за изплащане на издръжката. Наличието на такива
разпоредби ограничават държавата/община в нейните задължения и тя не може да
предприеме действия извън тях. Моментът, от който се дължи издръжката, е
изрично фиксиран – ежемесечно считано от 1-во число на месеца, следващ месеца,
през който е съставен констативният протокол. Моментът на прекратяване също е
еднозначно регламентиран – при отпадане на условията по чл. 152, ал. 1 и 2 от
Семейния кодекс или при настъпване на обстоятелствата по чл. 11. Всяка
претенция за изплащане на присъдена издръжка за период извън законоустановения
е неоснователна. От обстоятелствата по делото се установява, че за периода
01.07.2018 г. – 01.10.2019 г. не са налице всички условия по чл. 152, ал. 2 от СК. Обоснован от доказателствата по делото е изводът за неоснователност на
претенцията за изплащане на издръжка за минал момент, при установено на името
на длъжника имущество, върху което е предприето принудително изпълнение.
Въпреки че жалбоподателката не е имала задължението да подава ежемесечно
декларации, не е налице основание за изплащане на издръжката от общината за
миналия период. С оглед установената фактическа обстановка по делото и въпреки
изложените мотиви, ответникът законосъобразно е изпълнил задълженията си като е
постановил процесния отказ.
Неоснователно
с жалбата се прави позоваване и на Писмо № 91-00-132/21.03.2013 г. на
Министерството на финансите. На първо място, писмото е вътрешноведомствен акт,
който не обвързва съда. На следващо място, дадените с това писмо указания
касаят изплащане на издръжка за минал период, но при условията на чл. 9 от
Наредбата, когато съдебният изпълнител не представи своевременно в общината
информацията от вменената му служебна проверка на имущественото състояние на
длъжника. В такива случаи изплащането на издръжката се спира и се възобновява
след представяне на информацията считано от датата, от която плащането й е било
спряно. Очевидно хипотезата е различна от тази в настоящия случай и
разяснението не намира приложение. В Наредбата е предвидено „спиране“ на
плащането на издръжката в хипотезата на чл. 9, ал. 3 – в случай че съдебният
изпълнител не представи в общината информацията по ал. 1 и „възобновяване“ на
изплащането считано от датата, от която плащането е било спряно, след
представяне на информацията по ал. 1 от съдебния изпълнител. Освен това
Наредбата регламентира и „прекратяване“ на изплащането на издръжката в
хипотезата на чл. 12 – при отпадане на условията по чл. 152, ал. 1 и 2 от СК
(лицето навърши пълнолетие или се установи, че длъжникът има доходи и притежава
имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение) или при
настъпване на обстоятелствата по чл. 11 от наредбата (длъжникът започне да
плаща издръжка или тя се събира по принудителен ред), какъвто е и процесният
казус. Прекратяването на плащането в случая е породено от доказаното отпадане
на една от предпоставките по чл. 152, ал. 2 от СК – наличие на имущество у
длъжника и предприемане на принудително изпълнение. Същевременно цитираното
писмо дава инструкции как се процедира при спиране на плащането от общината
поради забава на съдебния изпълнител да представи справката за имущественото
състояние на длъжника, тоест справката, която обективира липсата или наличието
на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК. Както правилно твърди ответникът,
тук няма забавяне на справките от страна на съдебния изпълнител, а
обстоятелства, водещи до прекратяване на плащането.
Действително,
съображенията, с които е мотивиран отказът, не кореспондират с фактите и не са
съответни на закона, но постановеният акт като краен резултат и правни
последици е правилен и законосъобразен. С оглед изложеното съдът приема, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски по делото, чийто размер съдът определя на
100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Ц. *** против
изричен отказ на кмета на Община Велико Търново да заплати присъдената й
издръжка за две непълнолетни деца, обективиран в Писмо изх. №
97-ПП-744-2/07.11.2019 година.
ОСЪЖДА П.А.Ц.,***
да заплати на Община Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред
Върховен административен съд.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: