№ 41
гр. Ямбол, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Ж.Я., М.Ж.Я.. и Й.Ж.Я., тримата от
гр.Ямбол, подадена от пълномощника им адв.Ч., против Решение №260350/24.09.2021г.,
постановено по гр.д. №231/2021г. по описа на Ямболски районен съд, с което съдът е
отхвърлил исковете на въззивниците срещу „ЗАД Армеец"АД гр.София за осъждане на
застрахователното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 25 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило
на 19.08.2016г. пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им М.Я.И.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 19.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на ЯРС, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивниците намират
за неправилен извода на районния съд, че в хода на производството не е било установено, че
причинените им морални болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка и че не е обосновано в достатъчна степен
основанието за изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/1961г. и ППВС
5/1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия. Също
неправилен бил и извода на съда за неприложимост към процесния случай на цитираното от
него тълкувателно решение, доколкото смъртта на дядото на ищците е настъпила преди
приемането на това решение. Сочат, че в новата съдебна практика на ВКС (напр. Решение
№ 310 от 06.02.2019г. по т.дело №2429/2017г. на второ т. о.) е прието, че настъпването на
застрахователното събитие преди приемане на TP №1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на
ОСНГТК, не отнема материалноправната легитимация на лицата от т. нар. "разширен кръг"
да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен
родственик. От друга страна, според въззивниците в хода на делото били изслушани
свидетелски показания, с които в условията на пълно и главно доказване по безспорен
начин били доказани търпените от тях неимуществени вреди - че са имали прекрасни
отношения с починалия; че са прекарали живота си с дядо си и са били особено привързани
към него. Съдът изобщо не коментирал установеното от свидетелите за последиците от
1
смъртта на дядо им по отношение на всеки от ищците - че се е затворил в себе си, станал е
необщителен и неразговорлив, че смъртта на дядото е била изключителен шок за всеки един
от ищците, като и към настоящия момент те все още не могат да преживеят загубата му и
това е заявеното в свидетелските показания, изслушани по делото. Според въззивниците,
освен формалната връзка на родство между тях и починалия, по делото е била установена
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която всеки един от ищците
е претърпял и търпи морални болки и страдания от смъртта на своя дядо, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, поради което на
всеки от тях следва да се определи справедливо обезщетение, съгласно установения принцип
в нормата на чл.52 ЗЗД.
По тези съображения претендират отмяна на обжалваното решение и уважаване
на предявените по делото искове в пълен размер, както и присъждане на всички направени
по делото разноски.
В писмения отговор въззиваемата страна "ЗАД Армеец"АД, чрез юр.к.К., оспорва
жалбата като неоснователна. Изложени са доводи по всяко от оплакванията в жалбата и
становище, че атакуваното решение не страда от пороците, посочени в същата. Според
застрахователя правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства,
който по подробни съображения, изложени в отговора претендира за потвърждаване на
първоинстанционното решение, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция,
включително разноските по чл.78, ал.8 ГПК. Претендира се в условията на евентуалност, в
случай че се приеме, че исковите претенции са основателни, да се определят размери на
обезщетенията в границите на чл. 493а, ал.4 от Кодекса за застраховането, съответно
намалени с приноса от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
В. о.с.з. страните не се явяват и не изпращат представители, а пълномощниците
им депозират писмени молби за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, поддържайки
становищата си и излагайки съображенията си по съществото на спора.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд ЯРС е сезиран с исковата молба на ищците Л.Ж.Я.,
М.Ж.Я.. и Й.Ж.Я., тримата от гр.Ямбол, с която против ответника "ЗАД Армеец"АД
гр.София са предявени претенции по чл.226 ал.1 от КЗ - отм., вр. с §22 от КЗ за заплащане
на обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата 25 000лв. за всеки ищец,
настъпили от смъртта на дядото на ищците в резултат на ПТП от 19.08.2016г., причинено от
застрахован при ответника водач на лек автомобил.
Фактическата обстановка по делото не е спорна и правилно е установена от
първоинстанционния съд.
Безспорно е било между страните наличието на застрахователно правоотношение
по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
по който „ЗАД Армеец"АД гр.София е застраховател по застраховката "Гражданска
отговорност" на МПС марка "Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У 6465 АС, валидна към
датата на произшествието.
Установено е, че с Присъда №73/25.06.2018г., постановена по НОХД №150/2018г.
по описа на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018г., подсъдимият Д.Д.Д. е признат за виновен в
това, че на 19.08.2016г., около 19,30 часа, в. гр.Я., в ж.к."Г.Б.", на кръстовище, образувано
между ул.„Преслав" и улицата, водеща към фирма „Сакарела" ООД, при управление на лек
автомобил „Тойота Авенсис" с рег. № У 6465 АС, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
М.Я.И., настъпила на 21.08.2016г.
От заключението на вещото лице, извършило назначената пред първата
инстанция съдебна автотехническа експертиза и разпита на експерта в съдебно заседание, е
изяснен механизма на ПТП от 19.08.2016г. Установено е, че произшествието е настъпило
при дневни условия, добра видимост и сухо асфалтово покритие. Велосипедистът -
починалият М.Я. се е движел със скорост от около 25 км/ч. по пътя в посока от с.В. към ЦГЧ
на гр. Ямбол, а автомобилът се е движел със скорост от около 19 км/ч., като е излизал от
изхода на бензиностанция „Омакс", спрял е на изхода на уличката и е предприел маневра -
завой наляво за навлизане по ул."Преслав" към изхода на града за с.В.. Велосипедистът се е
2
движел в лявата лента за движение на дясното платно, на около 6м. в ляво от десен бордюр.
Ударът за лекия автомобил е настъпил в задната лява част, а за велосипедиста е бил челен, в
областта на предна гума и кормило. Причините според вещото лице за настъпването на ПТП
от техническа гледна точка са, че водачът на автомобила преди навлизане в път с
предимство е следвало да пропусне движещите се по него ППС, както и преди навлизане в
кръстовище да прецени разстоянието до приближаващите го ППС, а велосипедистът при
движение в дясната лента за движение е следвало да се движи максимално в дясно на
лентата. При идентична пътна ситуация, при движение на ППС с установените от
експертизата скорости и траектории и в случай на движение на велосипедиста в дясната
лента на дясното платно за движение, ПТП не би настъпило според експерта, т.к. двете ППС
биха се разминали.
Установено е от представения по делото препис-извлечение от Акт за смърт
№0724/22.08.2016г. на Община Ямбол, че М.Я.И. е починал на 21.08.2016г. След смъртта си
същият е оставил за свои преки наследници по закон: съпруга, три дъщери и петима синове,
единият от които синове е Ж.М.Я. (Удостоверение за наследници №ГС/02-
009077/24.08.2016г., издадено от Община Ямбол). Ищците Л.Я., М.Я. и Й.Я. са деца именно
на сина Ж.Я. и внуци на починалия М.Я.И., видно от представеното удостоверение за
родствени връзки № ГС/02-000765/29.01.2021г., издадено от Община Ямбол.
Разпитаните пред първата инстанция двама свидетели - С.М.ов, живеещ на
съпружески начала с ищцата М.Я., и К.А. - живеещ на съпружески начала с ищцата Л.Я., са
дали показания, от които по делото е установено, че ищците са живеели със семействата си в
отделни жилища, различни от жилището на дядо им, но къщата на дядото М. била в близост
до домовете им и те се виждали често с него. Дядото бил добър човек, грижел се за децата и
внуците си, купувал им подаръци, всички взаимно се уважавали. Когато научили за смъртта
на дядо си ищците се почувствали зле, скърбяли, преживели тежко загубата му, но промяна
в поведението на ищците не настъпила.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил
предявените искове като неоснователни. Съобразявайки задължителното за съдилищата
ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС и позовавайки се на друга съдебна практика на ВКС,
районният съд е приел, че ищците не са материалноправно легитимирани да получат
обезщетения от застрахователя за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо, тъй като
по делото не са установени двете предпоставки за това - особена близка връзка между
ищците и дядо им и вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната родствена връзка. Съдът е изложил мотиви и по възраженията на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, както и за липсата на
покрит от застраховката застрахователен риск по отношение на вземанията на ищците.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо. Извършвайки
преценката за правилността на решението и доколкото настоящият казус не попада в двете
визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, ЯОС обсъди релевираните във въззивната
жалба оплаквания и намира същите за неоснователни, а решението за правилно.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС намира за правилен извода
на първата инстанция, че ищците не са установили своята материалноправна легитимация да
получат обезщетения за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД и правилно
предявените искове са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни.
Относно наличието на предпоставките за легитимация на ищците да претендират
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, правилно районният съд е приложил
разрешението на спорния и пред настоящата съдебна инстанция въпрос, дадено от ОСНГТК
на ВКС с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г., според което има основание да се
отстъпи от възприетото в Постановление №2/84год. разрешение и да се предвиди
възможност за присъждане обезщетения и на други лица, извън посочените в Постановление
№ 4/61год. и Постановление № 5/69год. В същото тълкувателно решение е посочено, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и
3
Постановление №5 от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, или само тогава, когато
от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. В тълкувателното решение е отчетено, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. За това, когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи, за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Впрочем, следва да се отбележи, че
правото на обезщетение и на най-близките на починалия (по смисъла на двете
постановления), не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
Имайки предвид така приетото с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г. и
при анализ на събраните доказателства, въззивният съд приема, че ищците са предприели
доказване за установяване на твърдените от тях в исковата молба неимуществени вреди.
Установено е посредством гласните доказателства - показанията на двамата разпитани
свидетели, които съжителстват на съпружески начала с двете ищци, които показания са
резултат на лични възприятия относно отношенията между ищците и починалия им дядо и
затова тези показания се кредитират, че ищците и дядо им не са живеели в едно
домакинство, а в различни жилища със семействата си, като къщите им са се намирали в
близост. Установено е, че дядото и внуците са се виждали често, обичали са се и уважението
между тях е било взаимно. Научавайки за смъртта на дядото М., внуците - ищците са се
почувствали зле, приели са тежко загубата му и са скърбяли, но не е настъпила промяна в
поведението им. Анализирайки тези установени от гласните доказателства факти,
окръжният съд също намира, че не се установява връзка между ищците и техния дядо,
различаваща се и извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич
и взаимна привързаност между дядо и внуци. Т.е. недоказано е по делото, че е била налице
много по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищците с починалото
лице - техен дядо, чиято загуба да е била понесена много тежко от тях, засягайки сериозно
душевният им мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното
страдание, свързано със смъртта на близък човек. Неоснователно е оплакването на
въззивниците, че районният съд не е отчел факта, че те са прекарали живота си с техния
дядо, били са особено привързани към него и че след смъртта на дядото всеки от ищците се
е затворил в себе си, станал е необщителен и неразговорлив, че смъртта на дядото е била
изключителен шок за всеки един от ищците, като и че към настоящия момент ищците все
още не могат да преживеят загубата му, тъй като такива факти по делото не са установени
със свидетелските показания. Свидетелите са посочили, че ищците са се почувствали зле,
научавайки за смъртта на дядо им, тежко са преживели загубата му, на както е приел и
районният съд това са емоционални преживявания, които са в съответствие с обичайните
житейски преживявания в такива случаи на лица в родствена връзка. Свидетелите са
заявили, че поведението на ищците не се променило след смъртта на дядо им. Следва да се
има предвид, че всеки от ищците е имал свое отделно семейство и дом и не е установена
трайна и дълбока емоционална връзка с дядото и изключителна близост с него.
Съдът прави извод за недоказаност на твърденията за претърпени от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни морални болки и страдания. Поради
4
това приема, че извън формалната връзка на родство по делото, недоказани са останалите
предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в решението
по тълк.д. №1/2016год. - не е доказано по несъмнен начин, че ищците са претърпели пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен и интензитет
морални болки и страдания от загубата на своя дядо.
С оглед даденото разрешение за неоснователност на ищцовите претенции, съдът
не обсъжда въведеното от въззиваемата страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Предвид изложените съображения ЯОС счита, че исковете правилно са били
отхвърлени от първоинстанционния съд. Ето защо, атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При този изход на делото пред възивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемата страна, на която следва да се присъдят направените разноски в
размер на 100лв. - възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП,
вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260350/24.09.2021г., постановено по гр.д.
№231/2021г. по описа на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА Л.Ж.Я., М.Ж.Я.. и Й.Ж.Я., тримата от гр.Ямбол, с посочени по делото
данни, да заплатят на „ЗАД Армеец"АД гр.София, с ЕИК121076907, с посочени по делото
данни, сумата 100 лв.- разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5