Решение по дело №2880/2013 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1968
Дата: 25 ноември 2013 г. (в сила от 18 април 2014 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20134520102880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                   Р Е Ш Е Н И Е 

                                             гр. Русе, 25.11.2013 год.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският районен съд, II-ри граждански състав в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН ПЕТРОВ

 

          при участието на секретаря ……….., като разгледа гражданско дело № 2880 по описа на РРС за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.250 ГПК  по молба на К.Д.П. – ответник по брачния иск, с искане за допълване на произнесеното от съда решение в частта досежно претенцията по чл.57, ал.2 СК, а именно за определяне размера на наема, за ползваната от ищеца жилищна площ от семейното жилище на страните.  

          В срока за становище по молбата не е постъпило такова от ищеца.

          Молбата е допустима като депозирана в едномесечен срок от връчване на решението.

          Досежно нейната основателност съдът приема, че не е основателна. Видно от чл.57, ал.1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, по силата на закона между тях възниква наемно правоотношение. Дали, обаче, този, който е лишен от ползването му, ще поиска с бракоразводното решение да се определи и размер на наема, е въпрос на негов личен избор. То не е законова последица от постановяване на брачното решение и по съществото си представлява самостоятелен брачен иск по смисъла на чл.322 ГПК, който може да бъде съединен за едновременно разглеждане в брачния процес. Ето защо той следва да се подчини на общите правила за предявяването на искове, т.е. е трябвало да бъде предявен с насрещната искова молба, което не е направено. За него в настоящия процес е настъпила преклузията по чл. 133, вр. с чл.211, ал.1 ГПК, но няма пречка да бъде разгледан в отделен такъв.

          Предвид горното съдът счита, че  не са налице условията на чл.250 ГПК – няма нарочно сезиране за произнасяне по тази претенция, с оглед на което молбата за допълване следва да бъде оставена без уважение.              

          Мотивиран така, съдът

  

                                                 Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на К.Д.П.,***, със съдебен адрес:гр.Русе, ул. "Александровска” №80 чрез адв.К.К. за допълване на решение № 1685/16.10.2013г. по гр.дело № 2880/2013г. по описа на РРС  по иск с правно основание по чл.57, ал.2 СК.         

          Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

                                                  

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: