Определение по дело №356/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 665
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100500356
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 665
гр. Варна , 19.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500356 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на В. И. Б. чрез адвокат Деспина Вълкова
срещу решение № 261019 от 04.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 9072 по описа за 2019 г.
на Районен съд - Варна, тридесет и девети състав, с което е отхвърлен предявения от
въззивника срещу В. Р. Д. иск с правно основание член 227, алинея 1, буква ”в” от ЗЗД за
отмяна на извършеното дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 56,
находящ се в град Варна - ж.к."Владислав Варненчик" бл.306 вх.4 ет.4, съставляващ имот с
идентификатор 10135.4502.195.11.11, находящ се в жилищна сграда № 11, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.4502.195 с площ на апартамента 40,71 кв.м, състоящ
се от стая, кухня, баня-тоалетна, коридор и балкон, при съседи на апартамента: на същия
етаж – имоти с идентификатори 10135.4502.195.11.10 и 10135.4502.195.11.12, под обекта – с
идентификатор 10135.4502.195.11.8, над обекта - с идентификатор 10135.4502.195.11.14,
обективирано в нотариален акт /НА/ № 57, том LXIV, дело № 15662 от 1993 г. на нотариус
при Районен съд – Варна; както и е осъдена В. И. Б. да заплати на В. Р. Д. сумата от 1 119,66
лева, представляваща реализирани от последната съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция под формата на заплатени държавни такси за съдебни удостоверения и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание член 78, алинея 3 във
връзка с алинея 5 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи
се, че съдът не е взел предвид, че дареният има моралното задължение за признателност и
при обсъждане на събраните гласни доказателства е пропуснал това обстоятелство, което е
обществено укоримо поведение. Безспорно е установено, че въззивницата е инвалидизирана
и получава пенсия в минимален размер, като няма други доходи, поради което и се нуждае
от издръжка. Необосновано е прието, че надарената е изпращала редовно колети с храна на
1
ищцата, както и че с един пощенски запис от 50 лева може да се сметне, че е изпълнявала
задълженията си. Счита се, че в хипотезата на член 227, алинея 1, буква „в“ от ЗЗД
правилото, че размерът на издръжката зависи от нуждата и възможността да се дава е
неприложимо. Също така се набляга, че семейството на ответницата отглежда животни,
продават произведената продукция, получава субсидии като земеделски производител, има
кола, поради което и намира, че е неправилен изводът, че не разполага с достатъчно
средства. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва същата.
Излага се, че безспорно е доказано от събраните пред първата инстанция доказателства, че
сумата, с която четиричленното семейство на ответницата разполага на месец е 640 лева
общо, поради което е правилен изводът на първоинстанционния съд, че същата с даването
на издръжка би поставила себе си и децата си в по-неизгодно положение. Сочи се, че същата
е изпращала пари и издръжка в натура на ищцата, доколкото това й позволяват финансовите
възможности. Твърди се, че въпреки нуждата от средства ищцата не е предприела никакви
действия по отношение на запазената част от наследството на нейната майка. Желае се
потвърждаване на първоинстанционното решение.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства, такива са направени в отговора –
за приемане на писмено доказателство за изплащане на сума. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:


НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.03.2021 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
2
ОТЛАГА произнасянето по поисканото от въззиваемата събиране на писмено доказателство
след изразяване на становище от въззивницата в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3