№ 326
гр. Русе, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500491 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.С.“ АД гр. В., ЕИК *** против решение №
679 от 20.05.2022 г., постановено по гр. д. № 5775/2021 г. на Русенския районен съд, с
което е уважен предявеният против него от Д. Е. С. отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищецът в качеството му на потребител с абонатен № ***
не дължи на ответника „Е.С.“ АД сумата от 17888,56 лв., представляваща цена за
потребена електроенергия от кл. № *** и аб. № *** за периода 12.06.2021 г. до
09.09.2021 г. по фактура № **********/13.10.2021 г. за обект с адрес: гр. Русе, ул. ***
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди, че решението е неправилно като постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя,
направените от първоинстанционния съд правни изводи противоречат на установеното
от фактическа страна. Неправилно първоинстанционният съд се позовал на
заключението на вещото лице в частта, в която е посочило, че следва да се съобразят
пропусквателната способност на присъединителната линия и присъединителните
съоръжения, която се прилагала при промяна на схемата на свързване, каквато в
случая не била налице. Заема позиция, че предявеният срещу него иск е неоснователен
и следва да се отхвърли. Претендира отмяна на решението и разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата Д. Е. С. чрез адв. Д. М. АК Русе оспорва
1
основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.
Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК. Ищецът иска да се приеме за установено, че не дължи на
ответното дружество - „Е.С.“ АД гр. В. сума в размер на 17888,56 лв., представляваща
корекция за периода от 12.06.2021 г. до 09.09.2021 г. Заявява, че е собственик на
апартамент в гр. Русе, ул. ***. Твърди, че имотът му е присъединен към ел. мрежа на
ответното дружество, като абонатният му номер е ***, а кл. № ***. Излага твърдения
за неправилно приложена процедура за изчисляване и коригиране на сметките на
потребителя. Оспорва съставения констативен протокол по чл. 49, ал. 3 ПИККЕ, както
и размера на определеното задължение. Излага твърдения, че служебно отчетените и
начислени количества ел. енергия не са му доставени и не са потребени от него, както
и че не е осъществявана каквато и да е намеса върху СТИ от негова страна. Заявява, че
няма достъп до електромера, тъй като той е монтиран извън дома му и ключ имат само
служителите на ответника. Заявява, че при извършената проверка в противоречие с
императивната норма на чл. 58 ПИККЕ не е уведомено МВР. Претендира разноски.
Ответникът „Е.С.“ АД гр. В. заема становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Излага аргументи за допустимост на извършената
корекционна процедура. Развива подробни доводи за дължимостта от ищеца на
процесната сума. С тези мотиви иска от първата инстанция искът да бъде отхвърлен.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в
исковата молба адрес.
От служители на ответника е съставен констативен протокол № 5700595 от
09.09.2021 г. (на л. 10 от делото пред първата инстанция). Видно от протокола, по
време на проверката на СТИ с еталонен уред е установена грешка от „-91,08 %“ при
товар 10,2 А. Разпробита била фабрична пломба 71411318. СТИ е демонтирано и на
негово място монтирано друго. Процесният протокол е съставен от К.К.К., С.П. У. и
В.Х. Д. – служители в ответното дружество. В него като свидетел се е подписала
В.Ж.Я.. Същата е разпитана пред първоинстанционния съд и дава показания, че си
спомня за проверката. Тя била съсед на ищеца, жиеели на един етаж. Проверяващите
служители на Енергото позвънили у тях, след като не открили Д.. Казали й, че ще
свалят електромера за проверка и я помолили да подпише протокола, който ще
2
изготвят. След известно време й позвънили отдолу, от външните звънци. Слязла и й
показали протокол, на който да си напише имената, подписала се и те взели
електромера. Видяла свален електромер. Сложили го в някакъв плик, на който не се
разписвала. Съставителят на протокола К.К.К. е разпитан като свидетел пред първата
инстанция. Той подробно изяснява как е протекла процесната проверка, като
изнесеното от него кореспондира с отразеното в констативния протокол. Изнася данни,
че проверката е извършена, тъй като този електромер бил с дистанционен отчет, при
който служителите установили нещо нередно. Дава още показания, че св. В. я. не
присъствала от самото начало на проверката. Практиката им била първо да проверят
таблото и оставяли еталонния уред с това, което мерят, за да види човека, който
извикат таблото. В случая св. я. се подписала на торбата, в която бил поставен
сваления електромер и на протокола.
От приложените по делото - справка за корекция при измерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия (на л. 29 от делото пред първата
инстанция) и фактура № **********/13.10.2021 г. /л. 30-31/ е видно, че е извършена
корекция на сметката за ел. енергия на кл. № *** на основание чл. 50, ал.1, б. „а“
ПИККЕ, в резултат на което за периода от 12.06.2021 г. до 09.09.2021 г. му е начислена
за плащане сумата от 17 888,56 лв. с ДДС, отговаряща на потребена енергия от 78316
кВтч. Ищецът е уведомен за проверката и извършената корекция с писмо на 14.10.2021
г.
Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер
№ 212/05.10.2021 г., от който се установява, че отсъстват механични дефекти на
кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Осъществяван е достъп до
вътрешността на СТИ. Към схемата на електромера е свързана /запоена/ допълнителна
платка с елементи, поради което електромерът не съответства на одобрения тип. При
софтуерно четене било установено, че показанията, изведени на дисплея съответстват
с тези, съхранени в енергонезависимата памет на електромера.
За установяване на релевантни към спора факти пред първата инстанция е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Експертът сочи, че от метрологичната
експертиза на процесното СТИ може да се направи извод за неотчитане от
измервателната схема на средството за търговско измерване на преминалата към
абоната от захранващия кабел електрическа. Вещото лице дава заключение, че за
процесния период от 90 дни общото количество ел. енергия – отчетена и начислена, е
79098,979 kWh. Средната ел. мощност при непрекъснато 24-часово натоварване е
36,620 kWh, а средният ток е 166,455 А. При съществуващата пропусквателна
способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения,
определеното по чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИККЕ общо количество ел. енергия от 79098,979
kWh не може да бъде доставено на абоната. От ответника е приложена методологията
3
на ПИККЕ по чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИККЕ, но приложението й не е съобразено с
пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните
съоръжения и не позволява да се оцени количеството неизмерена ел. енергия при
състоянието на СТИ през процесния период. Експертът сочи, че извършените
изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от
КЕВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ответникът по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
следва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и
главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т. е. в конкретния случай той трябва да
установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки
посочената във фактурата сума.
Спорен по делото е въпросът дали „Е.С.“ АД В. е начислило правилно сумата от
17 888,56 лв., като корекция на сметката му по реда на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от Правила
за измерване на количество енергия, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 67 от
24.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в ДВ бр.
35 от 30.04.2019 г., изм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020 г. - бр. 57 от
9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021 г.
Настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано осъществяването
на фактите, описани в констативния протокол от 09.09.2021 г. Съставеният КП,
представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на въззиваемия.
При това положение в Правилата за измерване на количество енергия са уредени
изисквания, които следва да са изпълнени, за да се приеме, че констативният протокол
е съставен надлежно. В случая твърденията на ответника са, че е налице промяна в
схемата за свързване. Тези твърдения са отразени и в процесния констативен протокол.
Ето защо безспорно следва да се съблюдава нормата на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, съгласно
която при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал.
5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.
Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а съгласно ал. 3 на същия
член при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
4
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В случая по делото безспорно се установява, че потребителят е отсъствал, а
подписалата констативния протокол независима свидетелка В. я., разпитана като
свидетел в първоинстанционното производство, дава показания, че не е присъствала
пряко на процесната проверка, което се потвърждава и от показанията на св. К.,
съставил протокола. Това сочи, че протоколът не е съставен по предвидения в ПИКЕЕ
ред. По делото не са налице достатъчно доказателства, които потвърждават фактите,
посочени в него. В случая е налице специфична процедура по чл. 50 ПИККЕ,
изразяваща се в едностранна корекция, която на практика се осъществява
самостоятелно от една от страните в облигационното отношение – операторът на
съответната мрежа за електрическа енергия. С оглед едностранния характер на
корекцията в ПИКЕЕ са предвидени изисквания, чрез които да се регулира тази
едностранна намеса, като се даде възможност и на другата страна по облигационното
правоотношение (потребителят) да участва при извършване на корекцията.
Неоткриването на потребителя (съответно отказът му да участва) следва да се
удостовери от поне един свидетел, който не е служител на оператора. Целта на това
изискване е даден факт да не бъде установяван само от едната страна по
облигационното правоотношение, която се явява заинтересована. За установяването на
факта на неправомерно вмешателство е необходимо присъствието на страни, които не
са заинтересовани от този факт (т. е. не участват в облигационните правоотношения).
Ето защо присъствието на свидетел в случая е било задължително и след като това
изискване на ПИКЕЕ не е спазено, то на практика отразеното в констативния протокол
не може да се противопостави на Д. Е. С.. Същевременно следва да се има предвид, че
всички други доказателства по делото се основават именно на констативния протокол.
Изслушаната съдебно-техническа експертиза е направила изводите си въз основа на
отразеното в протокола. Другият разпитан по делото свидетел е съставителят на
протокола. Т. е. останалите доказателства по делото са производни именно на
констативния протокол и след като той не е годен да докаже отразените в него факти,
то и останалите доказателства по делото не могат да се кредитират в тази им част. При
тези данни, въззивният съд счита, че е допуснато нарушение от категорията на
съществените, касаещо дерогиране на обществения контрол при осъществяване на
проверката по реда на чл. 49 ПИКЕЕ.
Не е спазено и изискването на чл. 58 ПИКЕЕ, съгласно който в случаите,
когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса
в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това
Министерството на вътрешните работи.
5
По изложените съображения настоящият състав намира, че по делото не се
установи наличието на основание за доставчика да извърши корекция на сметката на
абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска, че процесната сума
му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и
правилно е бил уважен от първата инстанция.
Отделно от това, въззивния съд счита, че дори и да се приеме, че констативният
протокол е годно доказателствено средство, т. е. налице са условията и правото на
ответника да извърши процесната едностранна корекция на потребените от ищеца
количества ел. енергия, той не е приложил правилната методика при извършване на
преизчисляване на същите. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установява, че в конкретния случай се касае за неправомерно вмешателство върху
СТИ, защото е осъществяван достъп до вътрешността му, унищожена е фирмената
пломба и към схемата на електромера е свързана /запоена/ допълнителна платка с
елементи, т. е. приложима е разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Неотчитането на
част от преминалата през СТИ електроенергия се дължи на външна намеса в него, а не
на неизмерваващо СТИ, в която хипотеза /липса на външна намеса/ приложение
намира правилото на чл. 50, ал. 1, буква "а" от ПИКЕЕ. Редът по чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ се различава от този по чл. 50, ал. 1, б. "б" от ПИКЕЕ, тъй като се касае за
различни хипотези. При това положение, доколкото в случая е налице хипотезата на
чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, но е приложен редът за преизчисление на електроенергията
по чл. 50, ал. 1, буква "а" ПИКЕЕ, въззивният съд намира, че процесната сума,
определена за плащане е начислена незаконосъобразно.
Ответникът е в правото си да претендира стойността на начислената в резултат
на корекция сума като дължима от потребителите при наличие на констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от абоната
електрическа енергия за периода, след влизане в сила на промените в ЗЕ и ПИКЕЕ от
2019 г., но при спазване правила на ПИКЕЕ и правилно извършена корекция на
консумираната ел. енергия, което право на ответника като оператор на
елекроразпределителната мрежа изрично е регламентирано в чл. 56 ПИКЕЕ. Видно
обаче от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, при съществуващата
пропусквателна способност на присъединителната линия и присъединителните
съоръжения, определеното общо количество ел. енергия от 79098,979 kWh не може да
бъде доставено на абоната- ищец за процесния период от 90 дни, т. е.
присъединителните проводници не са в състояние да пропуснат такова количество ел.
енергия. Това, според вещото лице, се дължи именно на неправилно приложената
методика, несъобразена с причината за неотчитане.
В обобщение, ответникът въпреки правилно разпределената му доказателствена
тежест, не е провел пълно доказване на наличие на основание за заплащане на
6
процесната сума, поради което предявеният иск е основателен.
Поради идентичните крайни изводи, до които достига въззивният съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в
полза на въззиваемия следва да бъдат сторените от него разноски в размер на 700 лв.
за платено адв. възнаграждение пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 679 от 20.05.2022 г., постановено по гр. д. №
5775/2021 г. на Русенския районен съд, поправено с Решение № 456/06.04.2023 г.,
постановено по реда на чл. 247 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД В., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от всеки от двама от членовете на УС: А.К., Г.К. и Р.Л. ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Е. С., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. *** сумата от 700 лв., представляващи
разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7