О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
…….../…….. 2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско
дело № 1073 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод на въззивна
жалба с вх. № 19281/15.03.2019 г., депозирана от „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п. к. 9000, р-н „Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 130А,
вх. 5, ет. 8, ап. 14, срещу решение № 754/22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI
съдебен състав, в частта, с която е прието за
установено, че „Технически университет – Варна“, ЕИК ********* има вземане
срещу „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********
за неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена,
съгласно чл. 18 от Договора за наем № 84, както следва:
1.) за сумата от 1 294.25 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
10.09.2016 г. до 11.10.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.09.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17279/2017 г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 3 520.70 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
16.10.2016 г. до 22.12.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.10.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
3.) за сумата от 1 915.67 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
16.11.2016 г. до 22.12.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.11.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
4.) за сумата от 362.42 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
16.12.2016 г. до 22.12.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.12.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
5.) за сумата от 7 300.27 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
22.12.2016 г. до 06.02.2017
г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна,
16-ти съдебен състав;
6.) за сумата от 1 190.82 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
15.01.2017 г. до 06.02.2017
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17279/2017 г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав.
Въззивникът навежда доводи за това,
че решението в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на
материалния и процесуален закон, като същото се явява и необосновано. Неправилността на
решението, досежно приложението на материалния закон се свежда до това, че
съдът не е тълкувал разпоредбите на процесния договор за наем в съответствие с
общата воля на страните, не е изследвал заявените от въззивника
правопогасяващи, правоизключващи и правоизменящи възражения за кредиторова
забава, за неизпълнен договор, за прихващане, базирани изцяло на облигационното
правоотношение, както и във връзка с упражнено право на приспадане по реда на
чл. 230, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД. Не е дал отговор на въпроса „Коя страна по
договора е изправна?“, за да се прецени дали правото на разваляне от
въззиваемата страна-наемодател е упражнено законосъобразно, доколкото
последният не е предал имота – предмет на договора за наем, в състояние годно за
ползване по предназначение, което довело до невъзможността въззивникът-наемател
да упражни фактическа власт върху същия.
Порокът на атакуваното решение,
свързан с нарушението на процесуалния закон, се свежда до неправилната преценка
на съда относно предмета на делото, оттам и предмета на доказване. Поддържа се,
че съдът е дал неправилни указания при разпределяне на доказателствената тежест
между страните. Счита, че фактическите изводи на съда не съответстват на
събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Въззивникът твърди, че е
неправилна преценката на съда относно недопустимостта и неотносимостта на
своевременно направените доказателствени искания, с което е ограничил правото
му на защита в процеса. Счита, че съдът не е обсъдил доказателстата поотделно и
в тяхната съвкупност, което обуславя и неправилността на преценката на съда
относно доказателствената сила и стойност на приетите по делото писмени
доказателства и частна СТЕ. Въззивникът-наемател твърди, че до момента наетия
имот не е ползван, поради причини, за които въззиваемият-наемодател отговаря,
следователно не е изпаднал в забава за заплащане на наемна цена и
експлоатационни разходи, което обуславя и недължимостта на претендираните от
въззиваемата страна суми, представляващи договорна неустойка.
Въззивникът моли съда да обезсили
постановеното решение в обжалваната част, като в случай, че решението е
допустимо да го отмени в обжалваната част, като незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуален закон и поради необоснованост.
Моли съда да допусне, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, до разпит при
режим на довеждане 4-ма свидетели за установяване на обстоятелствата, подробно
индивидуализирани в молбата по чл. 143, ал. 2 от ГПК с вх. № 81038/07.12.2018
г., находяща се на стр. 22 от гр. д. № 15153/2018 г. по описа на РС-Варна,
свързани с добросъвестността на ответника при изпълнение на договорното
правоотношение, както и назначаването на Съдебно техническа експертиза /СТЕ/,
която да отговори на въпросите във връзка с недостатъците в процесния имот и
СМР, подробно описани в цитираната молба.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба. Въззиваемата страна счита същата за неоснователна. Твърди,
че необосноваността не е основание за неправилност на първоинстанционно
решение, а само при обжалване на въззивно такова. Навежда доводи за това, че
РС-Варна с определение от 14.12.2018 г. изрично не е допуснал до разглеждане
възраженията за прихващане, доколкото претенцията – предмет на тези възражения
е предявена по т. д. № 579/2018 г. по описа на ОС – Варна, поради което са
неоснователни възраженията на въззивника, касателно възражението за прихващане.
Счита, че възраженията, досежно неизпълнен договор и забава на кредитора, са
преклудирани, доколкото са направени за първи път с отговора на исковата молба
по чл. 422 от ГПК, а не с възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като дори да
се приеме, че не са просрочени, то те са неоснователни. Поддържа, че РС-Варна
не е допуснал нарушение на процесуалните правила, неуважавайки
доказателствените искания на въззивника, тъй като същите са насочени за
доказване на възражението за прихващане, което не е допуснато за разглеждане от
първостепенния съд. Навежда доводи за това, че имотът е предаден на
въззивника-наемател в състояние, което позволява същият да бъде ползван
съобразно предназначението му. За този факт свидетелства и приемо-предавателния
протокол, който е подписан от въззивника без забележки след оглед на процесното
общежитие, като дори да има недостатъци, наемателят е знаел за същите, което
обуславя приложението на чл. 230, ал. 3 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че извършените СМР в процесното
общежитие са резултат от нищожно действие, доколкото имотът е публична държавна
собственост, поради което строителните дейности попадат в обхвата на приложното
поле на Закона за обществените поръчки, съгласно чиито разпоредби е необходимо
да се проведе нарочна процедура за избор на изпълнител, каквато в настоящия
случай не е проведена.
В отговора се поддържа, че
доказателственото искане на въззивника за допускане до разпит на 4-ма свидетели
не следва да се уважи, доколкото част от обстоятелствата, чието доказване цели
въззивникът посредством гласните доказателствени средства, попадат в
ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, а останалата част – са
неотносими, тъй като не са свързани с предмета на доказване. Отделно се счита,
че СТЕ също е недопустима поради невъзможността да се установи състоянието на
имота към момента на предаването му поради множеството СМР, сторени от
въззивника за отстраняване на недостатъците.
Въззиваемият навежда доводи за това,
че в защитната теза на въззивника се съдържат взаимноизключващи се възражения.
От една страна, се твърди, че имотът не е предаден, от друга страна – че са
извършени СМР в същия.
Моли съда да остави в сила решението
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, както и да присъди
сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
В случай, че доказателствените искания на въззивника бъдат уважени, прави
искане за допускане до разпит на 3-ма свидетели за установяване на фактите,
свързани с огледа на наетия имот, както и поставянето на допълнителни въпроси
към вещото лице по евентуалната СТЕ, свързани със СМР. Отделно представя и моли
съда да приеме писмени доказателства – копие от лист от книга за попълване от
посетителите на общежитие № 15 за периода 15.04.2016 г.-11.05.2016 г.
В законоустановения срок, на
основание чл. 263, ал. 2 от ГПК, въззиваемата страна – „Технически университет
– Варна“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Студенстка“ № 2, е депозирала и насрещна
въззивна жалба с вх. № 38570/30.05.2019 г. срещу решение № 754/22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI
съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен
установителният иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „Технически университет –
Варна“, ЕИК *********, срещу „Добрин 371“
ЕООД, за следните суми:
1.) за разликата над уважения размер от
1 190.82
лева до пълния предявен размер от 13 356.66 лева - неустойка за
забавено изпълнение за периода след 06.02.2017
г. до 30.09.2017 г. на
задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017
г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017 г.
по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 7 766.25 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
03.04.2017 г. до 22.05.2017
г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017 г. по описа на РС – Варна,
20-ти съдебен състав;
3.) за разликата над уважения размер от 7 300.27
лева до размера на 15 687.84 лева - неустойка за
забавено изпълнение за периода след 06.02.2017
г. до 02.04.2017 г. на
задължението за заплащане на наемна цена за месеците
октомври, ноември и декември 2016 г., за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен
състав.
В насрещната въззивна жалба се навеждат доводи за
това, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснато нарушение
на процесуалния закон, както и поради неточно приложение на материалноправните
норми. Поддържа се, че РС-Варна неправилно е приел, че претендираният период за
неустойката е до 06.02.2017 г. Твърди се, че в исковите молби изрично е
посочено, че претенцията за неустойка е за периоди следващи датата, която съдът
е приел като крайна. Въззиваемата страна в насрещната въззивна жалба счита за
неправилни изводите на съда, че неустойка не се дължи след 06.02.2017 г.,
доколкото на тази дата е развален договорът за наем поради неизпълнение на
задължението за заплащане на уговорената наемна цена, като доводите му са, че
дължимите наемни вноски обхващат месеците, предхождащи развалянето на договора,
а именно – м. октомври, ноември и декември 2016 г. и м. януари 2017 г.
Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с
което да приеме за установено, че „Добрин
371“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Технически университет – Варна“, ЕИК
********* горепосочените суми, както и да отмени решението в частта, с която е
осъден да заплати сторените от въззивника-ответник съдебно-деловодни разноски,
съразмерни с отхвърлената част от исковете.
Не са обективирани доказателствени искания
в насрещната въззивна жалба.
В
законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба. Въззивникът твърди, че насрещната въззивна жалба е неоснователна. Счита,
че решението в обжалваната си част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
след преустановяването на облигационното правоотношение не се дължат както
главните задължения, така и акцесорните.
Не са обективирани доказателствени
искания в отговора на насрещната въззивна жалба.
Настоящият състав на Окръжен съд - Варна, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, от една страна, и насрещната въззивна жалба и отговора на същата, от
друга страна, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са
редовни и отговорят на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадени са от надлежни
страни, в законоустановените преклузивни срокове, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл. доказателства за
платена държавна такса.
Относно
доказателствените искания, направени с въззивната жалба и отговора на
въззивната жалба:
Въззивникът навежда доводи за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на защита на
наемателя поради недопускане на исканите доказателства – разпит на четирима
свидетели и СТЕ. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелствата, които
въззивникът-наемател се домогва да установи посредством гласните
доказателствени средства и заключението на вещото лице по СТЕ, а именно – състоянието
на наетия имот към момента на сключване на договора за наем и отнемането му, в
това число и фактът за наличието на работещи комуникации – ел. система и ВиК
система, са неотносими, доколкото същите са във връзка с наведените, в
условията на евентуалност, възражения. Последните правилно не са приети за
съвместно разглеждане от РС-Варна, тъй като една част от тях -
правоизключващите /възражение за неизпълнен договор, забава на кредитора,
задържане, приспадане от наемната цена/, са свързани с други признати и
гарантирани от закона възможности за защита на наемателя, но не и с отказа за
плащане на наемната цена, дължима по учреденото облигационно правоотношение. От
друга страна, материалното право на вземане на наемателя, което се упражняват
чрез възражението за прихващане, към настоящ момент е предмет на друго
производство /т. д. № 579 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Варна/ и
съвместното разглеждане на инвокираното правопогасяващо възражение в настоящото
производство заедно с предявения осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД крие
опасността от постановяване на противоречиви решения за едно и също вземане на
наемателя. Връзката между доказателствените искания и законосъобразно
неприетите за съвместно разглеждане възражения обуславя извода на настоящия
състав, че фактите, чието установяване се иска, остават
извън обхвата на предмета на доказване, очертан с проекта за доклад,
обективиран в определение № 13124 от 13.11.2018 г., постановено по гр. д. №
15153/2018 г. по описа на РС – Варна, 12 съдебен състав, който по-късно в хода
на откритото съдебно заседание с протоколно определение от 14.12.2018 г. е
обявен за окончателен. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че
РС-Варна не е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка със
събирането на доказателствата, доколкото по делото са приобщени такива във
връзка с предмета на доказване, включително и представените от въззивника, с
допълнителна молба с вх. № 81038/07.12.2018 г., писмени доказателства.
С оглед изложеното, доказателствените искания на въззиваемия
– разпит на 3-ма свидетели и допълнителни въпроси към СТЕ, също следва да се
оставят без уважение, тъй като са във връзка с горепосочените искания на
въззивника, което обуславя и тяхната неотносимост към предмета на спора.
Отделно, представеното едва с отговора на въззивната жалба
писмено доказателство – копие от лист от книга за попълване от посетителите на
общежитие № 15 за периода 15.04.2016 г. – 11.05.2016 г. не следва да се приеме
по делото, тъй като съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК във
въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да
сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок
в първоинстанционното производство. Доколкото въззиваемата страна не сочи в
отговора си причината, поради която не е могла да узнае за съществуването на
писменото доказателство, поисканото доказателствено искане попада в обхвата на
цитираната ограничителна норма. Отделно от горното и видно от отбелязванията по
преписа, последният е съществувал към момента на съдебното заседание пред
РС-Варна и е могъл да бъде представен в рамките на преклузивните срокиве по
ГПК, което води до извода за неприложимостта на чл. 266, ал. 2, т.1-2 от ГПК.
Съобразно
преценката за допустимост на производството и на основание чл.
267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п. к. 9000, р-н „Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 130А,
вх. 5, ет. 8, ап. 14, срещу решение № 754/22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI
съдебен състав, в частта, с която е прието за
установено, че „Технически университет – Варна“, ЕИК ********* има вземане
срещу „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********
за неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена,
съгласно чл. 18 от Договора за наем № 84, както следва:
1.) за сумата от 1 294.25 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
10.09.2016 г. до 11.10.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.09.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17279/2017 г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 3 520.70 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
16.10.2016 г. до 22.12.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.10.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
3.) за сумата от 1 915.67 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
16.11.2016 г. до 22.12.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.11.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
4.) за сумата от 362.42 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
16.12.2016 г. до 22.12.2016
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.12.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
5.) за сумата от 7 300.27 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
22.12.2016 г. до 06.02.2017
г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна,
16-ти съдебен състав;
6.) за сумата от 1 190.82 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
15.01.2017 г. до 06.02.2017
г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 17279/2017 г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав.
ПРИЕМА ЗА разглеждане НАСРЕЩНА въззивна жалба на „Технически университет –
Варна“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Студенстка“ № 2, срещу решение № 754/22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI
съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен установителният иск по чл. 422 от ГПК, предявен
от „Технически университет – Варна“, ЕИК *********, против „Добрин 371“ ЕООД, за следните суми:
1.) за разликата над уважения размер от
1 190.82
лева до пълния предявен размер от 13 356.66 лева - неустойка за
забавено изпълнение за периода след 06.02.2017
г. до 30.09.2017 г. на
задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017
г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017 г.
по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 7 766.25 лева - неустойка
за забавено изпълнение за периода от
03.04.2017 г. до 22.05.2017
г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017 г. по описа на РС – Варна,
20-ти съдебен състав;
3.) за разликата над уважения размер от 7 300.27
лева до размера на 15 687.84 лева - неустойка за
забавено изпълнение за периода след 06.02.2017
г. до 02.04.2017 г. на
задължението за заплащане на наемна цена за месеците
октомври, ноември и декември 2016 г., за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника – „Добрин-371“ ЕООД, досежно
допускането до разпита на четирима свидетели при режим на довежда и назначаване
на СТЕ за установяване на обстоятелствата, подробно описани в молбата с вх. №
81038/07.12.2018 г., касаещи състоянието на наетия имот и извършените в него
СМР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззиваемия Технически университет –
Варна, относно допускането до разпит на трима свидетели при режим на довеждане
за установяване на фактите във връзка с огледа на процесния имот преди
наемането му и поставянето на допълнителни въпроси към вещото лице по СТЕ във
връзка с СМР, както и искането за приемане на писмено доказателство - копие от
лист от книга за попълване от посетителите на общежитие № 15 за периода
15.04.2016 г. – 11.05.2016 г.
НАСРОЧВА производството по въззивно
търговско дело
№ 1073/2019
г. по описа
на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен състав за 25.09.2019 г. от 14:30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото
определение на страните, а на въззивника – „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК
********* препис от отговора на въззивната
жалба, на въззиваемия – „Технически университет – Варна“, ЕИК ********* препис от
отговора на насрещната въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :