№ 1930
гр. София, 06.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20221110167223 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление на К. ООД, ЕИК ЕИК за издаване на заповед за изпълнение
против Б. Н. К -А ЕГН********** за вземания в размер на 500,00 лева, главница по
индивидуален договор за потребителски кредит №OL00063071 от 05.07.2022., сключен
между страните, 89,98 лева просрочена такса „Експресно разглеждане“ и 105.00 лева
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение е издадена за вземането за главница, като за останалата част от
вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора
касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави. В хипотезата
на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие
на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на
СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№2473/2018 на СГС).
Претендираната такса „Експресно разглеждане“ за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит до 20 минути от изпращане на коректно попълнена форма
от кредитополучателя увеличава размера на кредита, без да е налице яснота относно
насрещната престация като договорната регламентация противоречи на императивните
разпоредби на чл.33, ал.1 ЗПК и чл.19, ал.1 ЗПК. Така уговорената допълнителна услуга е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл са задължителните указания на СЕС
дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04. 2016 г. по дело C-377/14, а съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Отделно от това не
са изложени никакви фактически твърдения за конкретно предприети действия по повод
предоставянето на допълнителната услуга „Експресно разглеждане“. Изложеното води до
извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Задължението за заплащане на такса за ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно
и съдебно събиране на вземането се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с
възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ.
предпоставките за възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че
1
целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на
кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се позовава
заявителят, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Следователно клаузите в
договора за кредит, на които заявителят основава процесното вземане и с които съответно е
уговорено, че кредитополучателят дължи възнаграждение за допълнително услуги и че при
забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на горепосочените императивни законови норми, което обосновава извод за
липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни договорни клаузи) задължение на
длъжника за сочената такса.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Експресно разглеждане“ и за разходи за ангажиране на човешки
ресурс за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 273411/08.12.2022 г. на К. ООД, ЕИК ЕИК за
издаване на заповед за изпълнение против Б. Н. К -А ЕГН********** в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за
закупена допълнителна услуга „Експресно разглеждане“ в размер на 89,98 лв. и за разходи
за ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането в
размер на 105,00 лв. като неоснователно.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2