РЕШЕНИЕ
№ 2003
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330119755 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от Т. Н. А. срещу „Айзаем.БГ“ ООД, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 50 лева– недължимо платена сума по
клауза за такса за допълнителна услуга, предвидени в договор за имуществено проучване и
изготвяне на кредитен рейтинг от 19.12.2016 г, неразделна част от договор за паричен заем
от ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.12.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в молба от 26.01.2022 г. се твърди, че между ответника като
заемател и ищеца, като заемател е сключен договор за паричен заем ***. Във връзка с този
договор между същите страни е сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне
на кредитен рейтинг от ***, по който ищецът дължи възнаграждение в размер на 2025 лева.
По последния договор е платена сума, която към датата на исковата молба не може
конкретно да се посочи, за това се сочи сума в размер на 50 лева. Твърди се, че тази сума е
платена по недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10, ЗПК. Също така се излагат доводи, че самата клауза за такса за допълнителни услуги е
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона –
чл.19, ал.4 и чл.10а ЗПК и поради противоречие на закона – чл.71 ЗЗД и чл.33 ЗПК
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Излагат се твърдения, че по договора за
кредит с платени от ищцата сума са погасявани единствено вземанията за главница в общ
размер на 1500 лева. Ответникът е опростил задълженията за възнаградителна лихва и такса
за допълнителна услуга, същите не са събирани и търсени от ищцата. Горното можело да се
удостовери при справка в Централния кредитен регистър, в който било отразено, че няма
непогасени суми по кредита. С оглед изложеното счита, че ищцата няма правен интерес да
води настоящия иск. По основателността му, оспорва същия, счита, че договорите са
1
валидно сключени, както и такива са и клаузите, предвидени в тях. Моли се за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че е заплатил на
ответника сума в размер на 50 лева – по клауза такса за допълнителна услуга по договор за
имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от ***, неразделна част от договор
за паричен заем от ***, както и недействителност на договора за кредит и клаузата за
таксата и възнаградителната лихва на посочените в исковата молба основания. В тежест на
ответника е да докаже валидно сключен договор за имуществено проучване и издаване на
кредитен рейтинг.
С Oпределение от 09.03.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че между
ответника като заемател и ищеца, като заемател е сключен договор за паричен заем ***, по
който е предоставен кредит в размер на 1500 лева, както и че са сключили договор за
имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от ***.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Айзаем.бг“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Спорно по делото е валидно е сключен договора за имуществено проучване и имали
основание ответникът да задържи платените по този договор суми, както и какъв е размерът
на платените по този договор суми.
Видно от договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от *** /л.29/, същият е сключен във връзка с договор за паричен заем ***.
От съдържание на оспорвания договор се вижда, че същият има за предмет изготвяне
на кредитен рейтинг на кредитополучателя, като не е ясно посочено конкретно каква услуга
се предлага на потребителя с този договор и в каква връзка, не е ясно основанието на този
договор, конкретната цел, с която той се сключва и поради каква причина потребителят ще
пожелае да сключи такъв договор, по който да плати значително по-голямо възнаграждение
от същинския договор, който е сключил с ответника – договора за заем.
Уговарянето на възнаграждение по този договор в размер на 2025 лева е в значително
несъответствие с престацията, която дължи ответника, още повече тази престация не е ясно
формулирана в договора. Ако услугата е предприета и се извършва преди сключването на
договора за кредит, с оглед събиране предварителна информация за доходите и
материалните възможности на кредитополучателя, то подобна дейност касае преценка на
кредитодателя дали да сключи договора, извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се
възложил този разход в тежест на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се
извършва след сключване на договора, то същата пряко касае действия относно усвояване и
2
управление на кредита и също противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Доколкото в договора за
имуществено проучване липсва ясна и конкретна услуга, която се предоставя, както и не е
ясна целта на същата, уговорено е за една неясна услуга голямо по размер възнаграждение,
съдът приема, че единствената цел, която има сключването на този договор е да осигури
допълнително възнаграждение на ответника във връзка със сключването на договора за
кредит за сметка на потребителя, без да предоставя конкретна и съотносима към това
възнаграждение услуга. Изложеното води на извод, че сключването на този договор и
отделянето му като самостоятелен от договора за кредит има за единствена цел да се
заобиколи ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ГПК, като се приеме, че е отделна
услуга и не е разход по кредита.
Предвид всичко изложено съдът приема, че уговореното в договора за имуществено
проучване възнаграждение противоречи на добрите нрави, самият договор има за цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ГПК, липсва и основание на същия,
доколкото не е ясна целта за сключването му, отделно от скритата такава за заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
По посочените съображение клаузата за възнаграждението по договора за
имуществено възнаграждение и договора като цяло се явяват недействителни и платеното
по тях е платено без основание и подлежи на връщане.
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.81/, както и от
разясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. от 04.05.2022 г., се установява, че по клаузата за
допълнителна услуга по договора за имуществено проучване ищцата е заплатила сума в
размер на 330.26 лева.
Експертизата не е оспорена от ответника и съдът я кредитира като обективно и
компетентно изготвена, основана на професионалния опит и знания на вещото лице, което е
направило самостоятелно изследване на счетоводните документи на ответника, за да
достигне до направените изводи.
С Протоколно определение от 04.05.2022 г., по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, като същия е увеличен
от 50 лева на 330.26 лева, до която сума искът като основателен ще се уважи.
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат само за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна такса и 250 лева –
платен депозит за ССчЕ или общо 300 лева, която сума ще се присъди изцяло, съгласно
чл.78, ал.1 ГПК.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.4 /, съгласно който
3
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1, вр. с пар.2а от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество „***“ в размер на 360 лева с ДДС
лева /с оглед уважения интерес/.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Айзаем.бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123 ДА ЗАПЛАТИ НА Т. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 330.26 лева, недължимо платена сума по
клауза за такса за допълнителна услуга, предвидени в договор за имуществено проучване и
изготвяне на кредитен рейтинг от ***, неразделна част от договор за паричен заем от ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 14.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 300 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА „Айзаем.бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123 ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество „***“, БУЛСТАТ *** на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 360 лева с ДДС-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4