РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септеМи през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500295 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 171/ 14.05.2024 г. по гр. д. № 624/ 2023 на ОС – П. П.Р.Б. е
осъдена да заплати на Т. Р. Т. сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 4200 лв. –
обезщетение за имуществени вреди от повдигането и поддържането на
незаконно обвинение по ДП №**/ 2017 г. на ОСлО при ОП – П., по което е
оправдан, ведно със законна лихва, считано от 09.11.2022 г. до окончателното
плащане, като предявеният иск до пълния предявен размер от 60 000 лв. е
отхвърлен.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която са уважени
предявените искове, е останала П.Р.Б., която го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост, като поддържа, че ищецът не е търпял
вреди от незаконно обвинение, и при условията на евентуалност, че
присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде
отменено обжалваното решение в осъдителната част, вместо което се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се
1
намали присъденото обезщетение.
Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната му част, е
останал и ищецът Т. Р. Т., който чрез пълномощника си излага доводи за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът не е преценил
съобразно тяхната тежест всички релевантни за определяне на обезщетението
обстоятелства, които сочат на завишен интензитет на неимуществените вреди,
поради което иска да се отмени решението в тази част, вместо което се
постанови ново, с което се уважи в пълен размер предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
ДП №**/2017 г. на ОСлО - гр. П. e образувано с постановление от
11.04.2017 г. на прокурор при ОП – П. срещу Т. Р. Т. в качеството му на
длъжностно лице – началник сектор „ПП при О - П. за престъпление по чл.
282, ал. 1 НК, извършено на 19.12.2014 г., и по чл. 283 вр. чл. 26 от НК,
извършено за времето от 15.06.2016 г. до 27.07.2016 г.
С Постановление от 20.07.2020 г. Т. Р. Т. е привлечен като обвиняем за
посочените по – горе престъпления, по повод на които е образувано
насазателното производство.
На 10.12.2020 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за три
престъпления: по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено 19.12.2014 г., по чл.
282, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 14.07.2016 г., и по чл. 283 вр. чл. 26, ал. 1
от НК, извършено в периода 15.06.2016 г. - 27.07.2016 г.), като му е взета мярка
за неотклонение „подписка“.
На 05.02.2021 г. Окръжна прокуратура – П. е внесла в ОС – П.
обвинителен акт срещу Т. Р. Т., като с Присъда № 260021 от 15.10.2021 г. по
НОХД № 67/2021 г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му
обвинения.
С Решение № 26/15.02.2022 г. по ВНОХД № 608/2021 г. на АС – Пловдив
присъдата е потвърдена, което е оставено в сила от ВКС с Решение №
85/09.11.2022 г. по н. д. № 244/2022 г., І н. о.
В хода на наказателното производство ищецът Т. Р. Т. е защищаван от
Адвокатско дружество „д – р П., П. и П.“, на което е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. по Договор за правна защита и съдействие
2
от 20.07.2020 г. по ДП №**/ 2017 г. на ОСлО – П.; 1200 лв. по Договор за
правна защита и съдействие от 16.03.2021 г. по НОХД № 67/2021 г. на ОС – П.;
1200 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 12.01.2022 г. по
ВНОХД № 608/2021 г. на ПАС и 1200 лв. по Договор за правна защита и
съдействие от 14.04.2022 г. по н. д. № 244/2021 г. на ВКС.
Не е спорно по делото, че ищецът Т. Т. е назначен за служител в М на
02.01.2001 г. на длъжност „***********“, като постепенно след това е заемал
различни длъжности. През 2017 г. е преназначен на друга длъжност –
********, сектор ОП в РУ - П., която заема и в момента. Награждаван е
неколкократно като полицейски служител.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. С.Г. Т.а - съпруга на
ищеца - сочи, че съпругът е общителен, весел човек, който обича да се събира
с близки и приятели и да се весели, но около 2016 г. станал много по-
чувствителен, по – сприхав и мълчалив. Спрели да се събират с Приятели,
като обяснил, че има проблеми в работата, колегите му се отдръпнали от него,
поради което предположил, че срещу него се води някакво разследване. Един
ден след работа споделил, че бил „помолен“ да освободи заеманата от него
длъжност – началник с. К и да премине на по - ниска длъжност в сектор
„Охранителна полиция“, което го сринало. Започнал да страда от безсъние,
високо кръвно, което наложило да увеличи приема на лекарства. Притеснявал
се за родителите си, бивши учители по професия, с висок морал, да не научат,
че срещу него се води разследване за корупционни схеми. Колегите от
работата й постоянно шушукали и очевидно знаели за събитията около
съпруга й понеже бил обществена фигура, всички го познавали. През 2020 г.
имал 50 - годишен юбилей, но когато получил призовка по делото, отказал да
го празнува. Когато му казали, че има решение на ВКС, с което окончателно
бил оправдан, съпругът й заплакал от радост. Заявява, че съм настоящия
момент травмата не е отшумяла, но се вижда някаква положителна промяна в
съпруга й.
Св. Ц. К.У. заявява, че познава ищеца от началото на връзката му със
съпругата му С. през 2011 г. Познава го като много грижовен родител,
отговорен мъж и честен човек. Един фирмен коледен банкет през 2016 г.
поканила ищеца и С., но в един момент ищецът изненадващо се разплакал,
като обяснил, че го замесвали эв корупционна схема. Бил много притеснен
3
родителите му да не научат, тъй като това щяло да ги съсипе. От съпругата му
знаела, че всяка вечер пиел лекарства, плачел, не разговарял с никой.
Свидетелят П. В. Ц. – служител в ОД на М – П. – сочи, че познава ищеца
от 20 години. Заявява, че ищецът бил отдаден на работата си, бил добър
ръководител, стриктен и справедлив човек. Първоначално разбрал, че има
някаква проверка срещу, като в един момент узнал, че прокуратурата
повдигнала срещу ищеца обвинение. Ищецът му е споделял, че бил много
изнервен, което му и личало. Твърди, че още има коментари по негов адрес в
полицията въпреки оправдателната присъда.
От приетата в първоинстанционното производство
съдебнопсихологическа експертиза се установява, че вследствие образуваното
наказателно производство срещу ищеца се отключили негативни състояние и
емоции, като стрес, страх, повишени личностна и ситуативна тревожност,
срам и унижение, които са дали своето негативно отражение върху неговото
биологично и емоционално състояние, семейни отношения, естествен ритъм
на живот и по - добра социализация. На всеки един етап от наказателното
производство у ищеца са се породили психотравмени събития, завишава се и
натрупва стреса, повишава се нивото на тревожност, вследствие на което се
поражда и страх от неизвестното. Проявеното недоверие и негативно
отношение от страна на колеги и проверяващи към ищеца е провокирало у
него пряк удар по неговото достойнството, което емоционално се отразява
върху него като срам и позор. Чрез унижението, което е преживял, той е
изгубил част от социалния си статус в обществото и го интерпретира като
оскърбление. Вещото лице сочи, че най - силната емоция, преживявана от
човека, е унижението, което е много интензивна емоция, имаща дълготрайни
последици, които съпътстват човека през целия му живот. Човек е готов на
всичко, за да го забрави, да го отхвърли, но това е невъзможно, именно защото
това е най-силната и най - болезнената причинена психотравма. Дори и
психиката на човек да е силна, каквато е при ищеца, унижението пак остава
утаено в съзнанието на човек за цял живот. На този етап все още се
констатират налични преработки от преживените от ищеца психотравмени за
него събития.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира
следното:
4
Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което са допустими.
Решението се обжалва в неговата цялост.
Т. Р. Т. е предявил против П.Р.Б. обективно съединени искове по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените от повдигнатото му незаконно обвинение
неимуществени и имуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ урежда отговорността на
държавата за причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в
случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Не е спорно, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за
претърпените от ищеца Т. Р. Т. вреди, тъй като спрямо него е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Спорът между страните е за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се
определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица
конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се
отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства,
които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца,
а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици,
претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в
5
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с
това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип
провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице -
несигурност, безпомощност, обреченост, онеправданост, стрес, страх от
несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира
личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не
следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в
случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други
неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на
здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или
социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При
определяне на обезщетението следва да се търси разумен баланс между
обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези,
налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно
значение на едни от тях за сметка на други. Обезщетението за неимуществени
вреди замества преживените от пострадалия негативни емоции от
увреждането и му помага да преодолее последствията от преживяната
психическа и емоционална травма, но не трябва да води до неоснователното
му обогатяване.
В случая при преценка интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се отчете, че е привлечен към наказателна
отговорност за престъпления по чл. 282, ал. 2 НК и по чл. 283 НК, най -
тежкото наказание за които е „лишаване от свобода“ от 1 до 8 години, което е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Следва да се отчете, че ищецът е привлечен като обвиняем в качеството
му на полицейски служител, чиято професия е свързана със завишени
очаквания и изисквания на обществото за почтеност и професионализъм,
поради което е нормално да се очаква, че повдигнатото му незаконно
обвинение ще има силно негативно отражение върху неимуществената му
сфера. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели, от които се
установява, че ищецът е преживял изключително тежко повдигнатото му
обвинение: изпаднал в депресия, изолирал се, страдал от некърнената му
професионална репутация сред своите колеги и познати, чувствал се съкрушен
и разочарован, както и заключението по приетата съдебнопсихологическа
експертиза, според която образуваното наказателно производство срещу
6
ищеца отключило негативни състояние и емоции, като стрес, страх, повишени
личностна и ситуативна тревожност, срам и унижение, които са дали своето
негативно отражение върху неговото биологично и емоционално състояние,
семейни отношения, естествен ритъм на живот и по - добра социализация.
По делото се установи, че предприетото спрямо ищеца наказателно
преследване е станало достояние на неговите колеги и близки, което
допълнително е засегнало неговите чест и достойнство още повече, че се е
ползвал с авторитета на отличен професионалист, за което е бил многократно
награждаван. От друга страна следва да се отбележи, че разгласяването на
случая е било ограничено до служебната сфера на ищеца и най – близкия му
кръг познати и близки предвид липсата на данни за медийното му
разгласяване.
Друг фактор от значение за степента на претърпените негативни емоции
и страдания от незаконното обвинение е продължителността на наказателното
производство, което в настоящия случай е продължило 5 години и 7 месеца (от
април 2017 г. до ноеМи 2022 г.). В тази връзка следва да се съобрази
обстоятелството, че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция с
постановената на 15.10.2021 г. присъда, което несъмнено се е отразило
благотворно на психическото му състояние поради снижаване чувството на
страх, обреченост и онеправданост, оказало е положителен ефект на неговата
репутация, чест и достойнство.
Спрямо ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение –
подписка -, която не е ограничила съществено гражданските му права.
Въпреки повдигнатото обвинение във връзка със служебната му дейност той
не е бил отстранен от длъжност нито по реда на ГПК, нито по реда на ЗМ. По
делото не се установи преназначаването му на друга длъжност през 2017 г. да
е свързано с повдигнатото му обвинение, като се има предвид и че след
оправдаването му не е възстановен на предишната.
Към настоящия момент ищецът е възстановил душевното си равновесие,
не са налице данни за настъпили промени в психичното му здраве с
патологичен характер. Не се установи също така воденото срещу ищеца
незаконно наказателно преследване да се е отразило негативно на
отношенията в семейството му и на семейният му статус. Напротив. От
показанията на съпругата му св. С. Т.а става ясно, че тя винаги е била до него в
7
този тежък момент и го поддържала.
Съпоставката на двете групи обстоятелства: от една страна тези,
обосноваващи по – нисък интензитет на преживените страдания и смущения -
налагането на най – леката мярка за неотклонение, наличието на
оправдателна присъда още на първа инстанция, обичайния характер на
понесените вреди, а от друга, обстоятелствата, обосноваващи по – висок
интензитет - характер на обвинението, което е за престъпление по служба,
продължителността на наказателното производство от 5 години и 7 месеца,
тежестта на предвиденото наказание, накърненото добро име и
професионална репутация на ищеца, налага определеното от окръжния съд
обезщетение да се намали на 15 000 лв., който размер в най – пълна степен
съответства на степента и продължителността на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от незаконното обвинение. В случая не се установи
ищецът да е претърпял страдания над обичайните за подобни случаи -
чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в
семейното му, служебно или социално положение, което да обоснове по –
висок размер на обезщетението. Изложеното налага обжалваното решение да
се отмени в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 15 000 лв.,
вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли за останалата част. В
частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 30 000 лв., решението следва
да се потвърди.
По предявения иск за имуществени вреди:
С обжалваното решение съдът е уважил предявения от Т. Р. Т. иска за
имуществени вреди в размер на 4200 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение по наказателното производство. Във въззивната жалба
липсват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
решение в тази част, поради което съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК и т.
1 от ТР № 1/2013 от 09. 12.2013 г на ОСГТК на ВКС съдът може да ревизира
същото само при нарушение на императивни правни норми. Решението е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивна правна норма, поради което следва да се потвърди в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да се ревизира дължимото на
пълномощника на ищеца – Адвокатско дружество „д – р П. и П.“ адвокатско
8
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца за двете
инстанции, което с оглед фактическата и правна сложност на спора и
уважения размер на исковите претенции следва да се определи на 3500 лв. за
двете инстанции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 171/ 14.05.2024 г. по гр. д. № 624/ 2023 на ОС –
П. в частта, в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Т. Р. Т. сумата над 15 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на повдигнато по ДП №**/2017 г. на ОСлО при ОП – П.
обвинение, по което е оправдан по НОХД № 67/ 2021 г. на ОС - П., както и в
частта на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на Адвокатско дружество
„д – р П. и П.“ адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Р. Т. против П.Р.Б. иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т 3 ЗОДОВ над сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнато по
ДП №**/2017 г. на ОСлО при ОП – П. незаконно обвинение, по което е
оправдан по НОХД № 67/ 2021 г. на ОС - П..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. да заплати на Адвокатско дружество „д – р П. и П.“ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. за
двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9