РЕШЕНИЕ
№156/29.1.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и първи януари Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 36
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Д.Т. ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 19-6252-001656/31.10.2019
г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с
което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от три месеца, на
основание чл.175, ал.1,т.1, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се
сочи, че НП е незаконосъобразно, поради
което се моли за неговата отмяна. Сочи се, ч нарушението не е осъществено от
субективна страна. Твърди се, че НП е издадено и в нарушение на материалния
закон.
В съдебно заседание възз.
не явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
се представлява от ю.к.Л., която оспорва жалбата, като моли НП да бъде потръдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.04.2019г.,
около 15.40ч., възз.Т.Т., управлявала л.а.“Форд Транзит “ с рег.№ В9428КХ в
гр.Варна. При движение по ул.“Първи май“, посока центъра на кв.Аспарухово,
същият бил спрян за проверка от полицейски служители при СПС-Варна, сред които
и св.Х.Г.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният
от възз. автомобил има поставени регистрационни
табели, но при проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът
е собственост на ЕТ „Васил Гелев-Калвис“ и е с
прекратена регистрация, считано от 14.01.2019г.
За
констатираното св. Г. съставил АУАН с бл. № 879300, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В законоустановения срок възражения също
не били депозирани.
По случая
била извършена и проверка ЗМ №159/2019г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна
с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на
проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където с
разпореждане на прокурор при ВРП по пр.пр.№7551/2019г.
по описа на ВРП било образувано бързо производство за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. След проведено разследване по делото, прокурорът преценил, че
извършеното от Т. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй като липсвал
субективен елемент у последния. Поради това с постановление от 21.10.2019г. на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.7 от НПК, прекратил досъдебно производство за престъпление от общ характер по
чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил препис от своя акт
на Началника на Сектор СПС-Варна за сведение.
Въз
основа на изпратеното постановление на ВРП, Началник Група към ОД на МВР-Варна,
Отдел „Охранителна полиция“, на 31.10.2019г. издал обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетеля Х.Г., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд материали по пр.пр.№7551/2019г. по описа на ВРП,
включваща материалите по преписка ЗМ №159/2019г. по описа на Четвърто РУ- ОД на
МВР-Варна и материалите по ДП № 159/2019г. по описа на Четвърто РУ-ОД на
МВР-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Видно от приобщената информация от
Гаранционен фонд, застраховката ГО за горепосочения автомобил не била сключена към
20.02.2017г. и 26.11.2018г.. С оглед горното на собственика на автомобила ЕТ
„Васил Гелев-Калвис“ били изпратени уведомления, но
Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на уведомленията,
тъй като същите били изпратени без обратна разписка.
Регистрацията на автомобила била служебно прекратена
от органите на Сектор ПП-Варна на 14.01.2019г. след уведомяване от Гаранционния
фонд за липса на валидна застраховка ГО.
От приложените справки за собственост на
л.а. и копия от свидетелство за регистрация е видно, че към 11.04.2019г. формален
собственост на автомобила бил ЕТ „Васил Гелев-Калвас“.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник Отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР, съгласно заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – ст.полицай, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от
която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра
на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП.
С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с
надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено,
тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.
От
приложената по делото разпечатки и
справки извършени в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че процесният автомоби не е имал
валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към
11.04.2019г.. От приложените множество писмени доказателства- справки от
системата на Сектор ПП-Варна е видно, че регистрацията на автомобила е
прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 14.01.2019г.
Видно от
писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран
в сектор ПП –Варна на ЕТ „Васил Гелев-Калвас“.
Видно от
приложеното по делото заверено за вярност копие от договор за покупко-продажба
на МПС, с нотариална заверка на подписите прецесният
автомобил на 23.10.2017г. е бил продаден на лицето И.В.И., като фактическия
състав на продажбата не е завършен, тъй като не е отразен в съответната служба
на МВР съгласно закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението,
нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение
на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва
състав както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието
на постановлението. Нещо повече отказът на прокуратурата е изпратен на
началника на СПС единствено за сведение, но не и с указание за санкциониране по
административен ред, или пък за преценка в този смисъл. Въпреки това АНО е
решил да образува АНП и да издаде НП. Няма как да се приеме за житейски
логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС
да липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен
състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е
следвало да изложи аргументи, защо приема , че въззивника е осъществила състава
на визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.
В конкретния
случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено
единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за прекратяване
на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка,
съдържаща материали по ДП №159/2019г. по описа на Четвърто РУ-Варна да бъдат
изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен
АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е
свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в
приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно
която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън
нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези
изискани служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по
установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното
в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери
приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че
съставеният АУАН има доказателствена сила, следва
установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства,
докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на
производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е
бил със служебно прекратена регистрация от 14.01.2019г. За да е налице основание
за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация
за процесния автомобил, за което е представено
получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на
автомобила е бил уведомен за това . Нещо повече, видно от доказателствата по
делото възз. няма нищо общо със собственикът на
автомобила- както по талон, така и фактическия такъв- И.И..
След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е
уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е
изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно
изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за
това. Необорени по никакъв начин са
твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е бил уведомен за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по
служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били
поставени на автомобила, видно от показанията на св.Г., Гаранционния фонд, съгласно неговия писмен
отговор, приложен по пр.преписка и приобщен по делото не счита, че процедурата
по уведомяването на собствениците на незастрахованите ППС е обвързана с
получаването на уведомителното писмо и не е необходимо да се получи документ,
удостоверяващ получаване на уведомлението, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да
било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на
жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е спрян да управлява автомобила на 11.04.2019г..
Горното е видно и обясненията на същия съдържащи се в материалите по
прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме,
че от субективна страна въз.Т. е осъществил състава на нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя умишлена или
непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този
смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по скодни казуси- например Решения по КАНД
№ 2172/2019г. и КАНД № 2198/2019г.
За
прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира.
Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивницата виновно да е
управлявала служебно дерегистрирано МПС, напротив,
събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за
което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се
изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е
санкциониран , за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила , като последица от липса валидна
застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП.
Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателят да е
уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Не може да
се приеме становището на процесуалния представител на полицията инвокирано в с.з, че
преди да започне управление, собственикът следва да се увери, че
автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им,
както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски
нелогично, преди предприемане на управление да телефонираш например в сектор
ПП-Варна, за да провериш дали автомобилът ти е регистриран.
На следващо
място видно от съдържанието на НП възз. е
санкциониран затова, че управлява МПС, което не е регистрирано по съответния
ред- нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а му е наложена санкция на основание
чл. 175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП. Последният текст сочи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Видно
от доказателствата по делото регистрационните табели на въззивника са били
поставени на обозначените за това места. Това противоречие прави
административното обвинение и неразбираемо, тъй като не е ясна волята на АНО.
Горното съставлява и нарушение на процесуалните правила. За нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено специално наказание в разпоредбата на чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В
конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила.
В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо
нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в
хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Предвид
крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-6252-001656/31.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел
„Охранителна полиция“-Варна, с Т.Д.Т. ЕГН **********е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от три месеца, на основание
чл.175, ал.1,т.1, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: