Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … …
град Кърджали, 15.11.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….
съдебно заседание на деветнадесети октомври ….………………………..….…………………..…….
през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
….……………….………………….…. Мелиха Халил ……………………………………………
като разгледа докладваното
от .................... съдията Виктор Атанасов
..............................
административно дело ……….. №194 .........
по описа за ……………........ 2021
година .......
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във връзка с чл.43, ал.3 и ал.4 от
Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и във вр. с Наредба №11 от 06.04.2009 год. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитите на селските райони за периода
2007 – 2013 година.
Образувано е по жалба, подадена от „РЕМА - 02” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
му Р. А. Ш., против Уведомително писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год.
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от Програмата за развитите
на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016, издадено от
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София.
Жалбодателят заявява в жалбата, че в срок обжалва Уведомително
писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – град София, в което е материализиран отказ на ДФЗ
- РА за финансово подпомагане на дружеството-жалбоподател по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично
растениевъдство” от ПРСР 2007 - 2013 год., в размер на *** лева, поради констатирани несъответствия с изисквания
за подпомагане. Твърди най-напред, че оспореният в настоящото производство акт
е в противоречие с влязлото в сила Решение №46 от 20.02.2020 год., постановено по адм.дело №349/2019 год. по описа на АдмС
- Кърджали и с Решение №10427/29.07.2020 год. по описа на ВАС, т.к. с повторно
издадения акт е отказано финансово подпомагане, което е аналогично на това от
предходно издадения и отменен акт, по отношение на който с влязло в сила
съдебно решение е прието, че е незаконосъобразен. Сочи се, че двата акта са
издадени при едни и същи фактически установявания и е налице обективна и
субективна тъждественост на двата спора, като с
повторно издадения акт, административният орган е пререшил вече разрешения със
сила на пресъдено нещо спор, като се твърди, че по
тази причина е недопустимо ново произнасяне по същите факти и между същите
страни, какъвто е настоящият случай. В жалбата се сочи, че в поясненията към
колона 14 от таблица на стр.4 било посочено, че сумата в размер на общо *** лева, представлява санкция за неспазени изисквания за
управление на заявената от кандидата агроекологична
дейност, като същите са били установени чрез извършени административни
проверки, въз основа на предоставената информация на ДФЗ - РА от външни
институции, съгласно чл.68 от Наредба №11 от 06.04.2009 год., както и било
посочено, че в СВДВИ е въведена информация от страна на лицето „***” АД, че не
били спазени изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008. Излага се
довод, че в хода на развилото се идентично производство по адм.дело
№349/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали, въпреки
дадените изрични указания на съда, не били представени писмени доказателства за
извършване на административни проверки и проверки на място, нито данни от външни
източници и какво от тези данни обуславя неспазване/неизпълнение на повече от
едно изискване за управление и нещо повече, административният орган изрично
заявил, че не може да представи такива документи или посочването, че в СВДВИ е
въведена информация от страна на лицето „***” АД, че не били спазени
изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008, не било ново обстоятелство
Жалбоподателят счита, че с оглед на изложеното, настоящият ИАА се явява нищожен
на основание чл.177, ал.2 от АПК, поради противоречия с влезли в сила решения
на AдмC - Кърджали и на ВАС, като решаващият орган се
произнесъл по един недопустим от правния ред начин по въпрос, решен със сила на
присъдено нещо, което негово поведение следвало да бъде санкционирано с
прогласяване на нищожност на процесното повторно
издадено уведомително писмо и възлагане в негова тежест на разноските по спора.
На следващо място жалбоподателят счита, че обжалваният
административен акт е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага подробни съображения за
това, като са развити доводи и аргументи, че отразеното в съответните колони на
таблицата в уведомителното писмо и дадените пояснения към тях, не отговарят на
действителното положение и нещо повече – сочи, че в хода на развилото се
идентично производство по адм.дело №349/ 2019 год. по
описа на АдмС – Кърджали, въпреки дадените изрични
указания на съда, не били представени писмени доказателства за извършване на
административни проверки и проверки на място, нито данни от външни източници и
какво от тези данни обуславя неспазване/неизпълнение на повече от едно
изискване за управление. Твърди, че поетите ангажименти от дружеството по Мярка
214 „Агроекологични плащания”, направление
„Биологично растениевъдство”, са напълно изпълнени и са в съответствие с
изискванията на Наредба №11 от 6 април 2009 год. за условията и реда за
прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., поради
което счита, че обжалваният административен акт е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона. Поради това, жалбоподателят моля да бъде
призован на съд и след като съдът се запознае с материалите по делото, да
постанови решение, с което да прогласи за нищожно Уведомително писмо с
Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. на заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – град София, в което е материализиран отказ на ДФЗ - РА за
финансово подпомагане на дружеството-жалбоподател по Мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично
растениевъдство”, от ПРСР 2007 - 2013 год., в размер на *** лева поради констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане. Алтернативно, в случай, че не се приемат доводите
за нищожност, моли съда да отмени Уведомително писмо с Изх.№01-2600/3992 от
14.07.2021 год. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град
София, в което е материализиран отказ на ДФЗ - РА за финансово подпомагане на
дружеството-жалбоподател по Мярка 214 „Агроекологични
плащания”, направление „Биологично растениевъдство”, от ПРСР 2007 - 2013 год.,
в размер на *** лева, поради констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане, като незаконосъобразно. С жалбата
моли също така, да бъдат присъдени в полза на дружеството и сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
„РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се
представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Д.П. от АК-***, която заявява, че поддържа изцяло
жалбата, по изложените в същата доводи и съображения. Заявява също, че подробни
съображения относно обстоятелството, защо счита, че издаденото уведомително
писмо е нищожно, са изложили в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на обжалваното уведомително писмо, алтернативно, в
случай, че не се приемат доводите за нищожност, моли да се приеме, че
уведомителното писмо е неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че и от
новото уведомително писмо не става ясно, кои изисквания на цитираните
регламенти са нарушени от страна на дружеството-жалбоподател, което съществено
нарушава правото му на защита. Моли съда да отмени уведомителното писмо и да
присъди на жалбоподателя направените по делото разноски, за които представя
списък на разноските.
Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” – град София, редовно призован, не се явява,
представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.К. М., която оспорва изцяло жалбата и счита същата за
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената
жалба от „РЕМА-02” ЕООД ***, срещу Уведомителното писмо с Изх.№01-2600/3992 от
14.07.2021 год. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, тъй като
счита същото за мотивирано. Също така намира, че точно и ясно били изпълнени
мотивите, постановени по адм. дело №349/2019 год. по
описа на АдмС – Кърджали, поради което счита, че
оспореното уведомително писмо е законосъобразно, като моли да не бъдат взети
предвид изложените в жалбата аргументи за нищожност. Моли съда да има предвид
подробно изложените съображения в писменото становище, което е приложено по адм.дело №349/2019 год. по описа на АдмС
– Кърджали. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника по жалбата, а по отношение на адвокатското
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспореното уведомително писмо безспорно представлява
индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като в
същото изрично е посочено, че то може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му, пред министъра на земеделието и храните или пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя,
съобразно правилата на чл.133, ал.1 от АПК.
В случая, видно от извършеното отбелязване на
последната страница от оспореното уведомително писмо/на л.28/, същото е получено лично
от управителя на дружеството „РЕМА-02” ЕООД ***, срещу подпис, на датата
23.07.2021 година. Жалбата против оспореното уведомителното писмо, в случая е
подадена не по установения ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се
оспорва, а направо в Административен съд – Кърджали, на датата 04.08.2021 год.,
като същата е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№1632 от 04.08.2031
год./л.3/. От изложеното следва, че жалбата против Уведомително писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021
год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „3емеделие” – София, е подадена
на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК
14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същото. Жалбата е подадена от
лице, адресат на уведомителното писмо, за което лице това уведомително писмо
създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни
интереси - със същото е материализиран отказ за финансово подпомагане на
дружеството-жалбоподател по мярка 214 „Агроекологични
плащания”, направление „Биологично растениевъдство” от ПРСР 2007 - 2013 год.,
по подадено от него заявление за подпомагане, по посочената мярка. Ето защо
съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, в
предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, макар и не
по предвидения в закона ред, до териториално компетентния административен съд и
от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес
от оспорването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е
по делото, че жалбоподателят „РЕМА-02”
ЕООД ***, с ЕИК ***, УРН ***, действащ чрез управителя на дружеството - Р. А.
Ш., е подал заявление за подпомагане с УИН: *** от *** год. за кампания 2016
год. по схемите за директни плащания от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 год./л.47
и сл. от делото/, към което е представено и
Приложение за кандидатстване по Мярка 214 „Агроекологични
плащания”, със заявено за подпомагане
направление „Биологично растениевъдство”, ведно с изискуемите се документи към
него/л.55-л.59/. Видно от Таблица на заявените площи по направления и
дейности от Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
ПРСР 2007 – 20143 год./л.65/, заявените площи по направление „Биологично
растениевъдство” за кампания 2016 са общо в размер на 44.34 ха, от които по АП
01 – 3.87 ха, по АП 02 – 23.03 ха и по АП 03 – 17.44 ха.
По повод
това заявление за подпомагане с УИН: ***
от *** год. за кампания 2016 год., с Уведомително писмо №02-090-2600/3234 от
06.08.2019 год. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за
кампания 2016 год., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” град София/л.6-л.12 от
приложеното адм.дело №349/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали/,
дружеството „РЕМА-02” ЕООД *** е уведомено, че по заявление за подпомагане с
УИН: *** от *** год., приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания за кампания 2016 год., е оторизирана субсидия в размер на 0 лева. Така
фактически, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане, общо в размер на
*** лева, от които *** лева по АЕП код АП01, *** лева по АЕП код АП02 и ***
лева по АЕП код АП03.
На л.2/втори/ от това уведомително писмо е налична
таблица, касаеща деклариран парцел № *** по АЕП код
АП01, с площ 2.35 ха. В колона 6 е посочена установена площ на парцела след
извършени административни проверки от 2.34 ха, като в поясненията към таблицата
са изложени мотиви, че на основание чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП и чл.17, ал.1, т.4
от Наредба №11/06.04.2009 год. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроегологични плащания” от ПРСР 2007-2013 год., ДФЗ-РА
отказва подпомагане на площта, за която са подадени две или заявления и
застъпването на площи не е отстранено, както и е отразено е, че за
констатираните при кръстосаните проверки двойно заявени площи, кандидатът е
уведомен с уведомително писмо с Изх.№02-090-2600/16699/12.09.2016 год. На
л.4/четвърти/ от оспореното писмо е налична таблица с 22 колони, съдържаща
данни за код на агроекологичната дейност, декларирана
в заявлението за подпомагане; заявените площи; разликата между декларираната и
констатирана за недопустима за подпомагане площ по съответния агроекологиен код, санкционирана площ, санкции за неспазени
изисквания за управление и др. В колона 4 на тази таблица е посочена
недопустима площ, изчислена в ха, на основание чл.19 от Делегиран регламент
(ЕС) 640/2014 г., като е посочено, че ако разликата между декларираната и
установена площ е по-малка или равна на 0.1 ха, установената площ се счита за
равна на декларираната само в случай, че тази разлика не надвишава 20 от
декларираната. В колона 14 на същата таблица е посочена санкцията за неспазени
изисквания за управление, съответно *** лева по АЕП код АП01, *** лева по АЕП
код АП02 и *** лева по АЕП код АП03, като всяка една от сумите е получена чрез
умножаване на оторизираната площ за изчисление за субсидия в ха със съответната
ставка за агроекологична дейност – в лв./ха. В
поясненията към колона 14 са изложени мотиви, че санкцията се налага за
неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност и че същите са били установени чрез
извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената
информация на ДФЗ-РА от външни институции, съгласно чл.68 от Наредба №11 от
06.04.2009 год., както и чрез проверки на място от Техническия инспекторат към
Разплащателната агенция. Отразено е, че за неспазените от кандидата изисквания
за управление на заявената агроекологична дейност се
налагат намаления, съгласно т.VI „Намаления
при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка 214 АЕП от
ПРСР 2007-2013 год. от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед №РД 09-243
от 17.03.2017 год., издадена от министъра на земеделието и храните, на
основание чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009 год.
Против това
Уведомително писмо №02-090-2600/3234 от
06.08.2019 год. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за
кампания 2016 год., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” град София, е била подадена в срок жалба от „РЕМА-02” ЕООД ***, до
Административен съд – Кърджали, по повод която е било образувано и изисканото и
приложено към настоящото дело административно дело №349/2019 год. по описа на
съда. С постановеното по това административно дело Решение №46 от 20.02.2020
год./на л.135-л.147/, Административен съд – Кърджали е отменил по жалбата на „РЕМА-02” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, Уведомително писмо №02-090-2600/3234 от 06.88.2019 год.
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016
год., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София,
в частта му, с която по заявление за
подпомагане с УИН: *** от *** год., на „РЕМА - 02” ЕООД *** е оторизирана сума,
в размер на 0 лева, по АЕП с код АП02
и АЕП с код АП03, като
незаконосъобразен и е изпратил преписката на заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” – град София, за ново произнасяне по депозираното
от „РЕМА-02” ЕООД *** заявление за подпомагане с УИН: *** от *** год., в частта му относно оторизация
и финансово подпомагане по дейностите по АЕП с код АП02 и код АП03, съобразно
изложените мотиви в съдебния акт.
Със същото Решение №46 от 20.02.2020 год., постановено
по адм.дело №349/2019 год., Административен съд –
Кърджали е отхвърлил оспорването на „РЕМА-02” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, на Уведомително писмо №02-090-2600/3234 от 06.08.2019
год. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София, в частта му, с която по заявление за
подпомагане с УИН: *** от *** год., на „РЕМА-02” ЕООД ***, е оторизирана сума,
в размер на 0 лева, по АЕП с код АП01.
В това решение съдът е изложил значителни като обем,
подробни и конкретни мотиви, с изложени множество доводи и съображения, в които
е обосновал, защо приема, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно
в частта му, с която по заявление за подпомагане с УИН: *** от *** год., на
„РЕМА-02” ЕООД *** е оторизирана сума, в размер на 0 лева, по АЕП с код АП02 и
АЕП с код АП03, като в тези мотиви се съдържат ясни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
В мотивите е отбелязано най-напред, че в процесното уведомително писмо за извършена оторизация никъде не е посочено, респ. не са въведени
мотиви, в какво се състоят неспазените изисквания за управление на заявената агроекологична дейност по АЕП код АП02 и АЕП код АП03 и че
изложеното в оспорения акт, че неспазените изисквания са били установени чрез
извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставена
информация от външни източници и проверки на място, е твърде общо,
неконкретизирано и бланкетно. Съдът е приел, че на
практика в уведомителното писмо, предмет на делото, липсват мотиви за
неспазените от кандидата изисквания за управление по отношение на дейностите
АЕП код АП02 и АЕП код АП03, което е в противоречие с изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК и води до невъзможност съдът да прецени, дали е налице неспазване
на изискванията за управление по посочените дейности, в какво се състои
неспазването на изискванията и правилно ли е оторизирана съответната сума. В
мотивите е посочено също, че ответникът не е представил и никакви доказателства
за наличието на установено неспазване на такова изискване и че в този смисъл,
независимо от указанията на съда, процесуалният представител на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” не е представил документи, обективиращи административни проверки или предоставени
данни от външни източници, като в проведеното съдебно заседание на 23.01.2020
год. е заявил, че контролни проверки на място не са извършвани. С други думи,
съдът е приел, че липсва каквото и да е конкретизация относно това, в какво
конкретно се състои неспазването на изискванията за управление. Посочил е, че
видно представената и приета по делото Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по Мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007 - 2013, утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017
год. на министъра на земеделието и храните/л.111 – л.124 от приложеното адм.дело
№349/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали/, условията и начините за формиране на
намаления при неспазване на изискванията по управление за направленията от
мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 –
2013 г., са описани в т.VI и че съгласно цитираната
точка от Методиката, ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция намалява размера на
отпусканата помощ в зависимост от установеното неспазване на агроекологични ангажименти към одобрената дейност и/или
направление, както и че размерът на финансовата помощ се намалява с
предвидените проценти за неизпълнение на изискванията по управление, а когато
не е изпълнено повече от едно изискване
с максималния процент, съгласно таблица №1, като при неспазване на
повече от едно изискване, едно или повече от които е с редукция 100%, се налага
намаление за съответната дейност, в размер на 100%.
В мотивите към това решение
Административен съд – Кърджали е посочил, че анализът на горепосочената
методика обоснова извода, че за да се наложи намаление за съответната дейност в
размер на 100%, следва да е налице неизпълнение/неспазване на повече от едно
изискване, а в случая, както е било посочено и по-горе в тези мотиви,
ответникът не установява в процеса, в какво се състои неспазването на
изискванията за управление от страна на „РЕМА-02” ЕООД по отношение на дейност
с код АП 02 и дейност с код АП 03. Предвид това съдът е намерил за необосновани
доводите на процесуалния представител на ответника, че относно дейностите по
АП02 и АП03 е приложима Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по Мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007 – 2013 и е приел, че липсата на доказано по делото
неспазване на изискванията за управление води до незаконосъобразност на
отказаната оторизация, в размер на *** лева за
дейност с код АП 02 и в размер на *** лева за дейност с код АП 03, респ. приел
е, че е налице противоречие на оспорения акт в тази му част с материалния закон
– чл.16 и чл.65, ал.1 от Наредба №11 от 06.04.2009 год., явяващо се отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
На следващо място, в мотивите към това
решение съдът е посочил, че в таблица №1 към т.VI от
Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
ПРСР 2007 - 2013, утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017 год. на
министъра на земеделието и храните, на основание чл.16 от Наредба
№11/06.04.2009 год., в раздел „Биологично растениевъдство – изисквания за
управление”, на първо място е предвидено намаление на формираната сума на база
общата избираема за подпомагане площ, умножена по ставката за конкретната
дейност, а именно 100% намаление за БЗС-то при установени парцели, които не се
контролират от контролиращото лице. Съдът е ясно е посочил, че в случая обаче,
не са описани такива парцели, с което да се осъществи хипотезата на чл.17,
ал.1, т.7 от Наредба №11 от 06.04.2009 год. за условията и реда за прилагане на
Мярка 214 „АЕП” от ПРСР за периода 2007 - 2013 год., а и такова основание за
намаление, респ. за извършената оторизация, не се
съдържа в оспореното уведомително писмо. Съдът е посочил, че на второ място е
предвидено 100% намаление на целия блок на земеделското стопанство при
неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 г. и на Регламент на
Комисията (ЕО) №889/2008 г., но и че отново следва да се посочи, че в
оспореното уведомително писмо не са посочени конкретните изисквания, които не е
спазил жалбоподателят, поради което от изследването на съдържанието на писмото не
може да се установи конкретното фактическо и правно основание за отказаната оторизация по заявлението на жалбоподателя/в частта относно
АП02 и АП03/, както и че е налице единствено изброяване на възможните хипотези
за отказ или частично намаляване на плащанията, без да е посочено коя е
приложена в конкретния случай. Съдът е отбелязъл, че
така например, в колона 11 на съдържащата се в на л.4 от писмото таблица, на
която се основава изчисляването на размера на финансово подпомагане, озаглавена
„санкционирана площ за неспазени изисквания за управление”, са въведени нулеви
стойности, а същевременно, в колона 10 - „установена площ след проверка за
изискванията на управление”, са посочени заявените от кандидата площи по
съответния код на агроекологична дейност, съответно,
в поясненията към колона 14, в която са описани санкциите за неспазени
изисквания за управление, отново са въведени общи и неконкретизирани мотиви –
санкциите се налагат за неспазени изисквания за управление на заявената от
кандидата агроекологична дейност, които били
установени чрез извършени административни проверки и проверка на място. Но
Посочено било, че за резултатите от проверката на място и за изискванията за
управление, които не са били спазени, кандидатът е бил уведомен с уведомително
писмо, но че доказателства за такова уведомяване не са били представени по
делото, извън обсъденото в мотивите уведомително писмо за двойно заявени площи,
което обаче, касае единствено част от заявената площ по дейност АП01. Съдът е
посочил, че изискванията за управление са нормативно уредени в Глава шеста -
чл.33 и следв. от Наредба №11/06.04.2009 год. за
условията и реда за прилагане на Мярка 214 „АЕП” от ПРСР за периода 2007 - 2013
год., но че от съдържанието на уведомителното писмо не може да се установи, кои
от изискванията за управление не е спазил жалбоподателят, респ. - че не може да
бъде извършена преценка на законосъобразността на извършената оторизация в тази част на писмото. Съдът е приел в мотивите
към решението, че тези непълноти и неясноти по съществото си нарушават
изискванията за форма на административния акт и по-конкретно, въведеното в
чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване за описание на фактическите и правни
основания за издаването на акта, което се явява съществено нарушение на
изискването за форма и съставлява отменително
основание по чл.146, т.2 от АПК.
Против това Решение №46 от 20.02.2020 год.,
постановено по адм.дело №349/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали, в частта му, с която е било отхвърлено
оспорването на „РЕМА - 02” ЕООД ***, ЕИК ***, на Уведомително писмо
№02-090-2600/3234 от 06.08.2019 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за
Кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – град София, в частта му,
с която по заявление за подпомагане с УИН: *** от *** год., на „РЕМА-02” ЕООД
***, е оторизирана сума, в размер на 0 лева, по АЕП с код АП01, е била подадена
в срок касационна жалба до Върховния административен съд. Против останалата
част на решението е била подадена в срок касационна жалба и от
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София, като по повод
тези касационни жалби е било образувано административно дело №4986/2020 год. по
описа на ВАС – Пето отделение, също изискано и приложено към настоящото
административно дело. С постановеното по това административно дело Решение
№10427 от 29.07.2020 год. е отменено Решение №46 от 20.02.2020 год.,
постановено по адм. дело №349/2019 год. по описа на
Административен съд - Кърджали в частта,
с която е отхвърлена жалбата на „РЕМА – 02” ЕООД *** против Уведомително писмо
№02-090-2600/3234 от 06.08.2019 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., за
кампания 2016 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие”, в частта, с която
по заявление за подпомагане с УИН: ***/*** год. е оторизирана сума, в размер на
0 лева, по АЕП код АП01 и вместо това е
отменено Уведомително писмо №02-090-2600/3234 от 06.08.2019 год. за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2016
год., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, в частта, с която по заявление за подпомагане с УИН: ***/*** год.
е оторизирана сума, в размер на 0 лева, по АЕП код АП01. Със същото Решение
№10427 от 29.07.2020 год., постановено по административно дело №4986/2020 год.
по описа на ВАС – Пето отделение, делото е изпратено като преписка в тази му
част, за ново произнасяне от административния орган, при съобразяване тълкуването
на закона, дадено в мотивите на това съдебно решение. Със същото Решение №10427
от 29.07.2020 год., постановено по административно дело №4986/2020 год. по
описа на ВАС – Пето отделение, е оставено в сила Решение №46 от 20.02.2020
год., постановено по административно дело №349/2019 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, в останалата обжалвана част.
В това решение решаващият състав на ВАС също е изложил
ясни, подробни и конкретни мотиви, с изложени доводи и съображения, в които е
обосновал, защо приема, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно в
частта му, с която по заявление за подпомагане с УИН: *** от *** год., на
„РЕМА-02” ЕООД *** е оторизирана сума, в размер на 0 лева, по АЕП с код АП01,
като и в тези мотиви се съдържат ясни указания по тълкуването и прилагането на
закона. В мотивите към това решение ВАС е посочил, че ДФ „Земеделие” има право
да намали или откаже плащане по схемите за директни плащания, когато за една и
съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е
отстранено - чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, а за конкретната мярка - при условията
на чл.17, ал.1, т.4 от Наредба №11/06.04.2009 год. Съдът е посочил, че в случая
е установено по категоричен начин наличието на застъпване, но че то е за площ по-малка
от 0.1 ха, която представлява 0.26% от заявената площ, а не както необосновано
е приел АдмС - Кърджали - 25.83%, в резултат от
неточно възприемане на съдържанието на колона 5 от таблицата на л.4 от
оспореното уведомително писмо. Съдът е приел, че допусната техническа грешка,
която е видна и след съответната съпоставка между декларираните площи за
подпомагане и констатациите за застъпване, е довела до неправилно приложение на
материалния закон, като в тази връзка е посочил, че според чл.19, пар.6, ал.2 от Делегиран регламент 640/2014, ако разликата
между общата установена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемите
за директни помощи ... е по-малка или равна на 0.1 ха, установената площ се
счита за еднаква с декларираната, като тази фикция не се прилага по силата на
ал.3 от същия параграф в случаите, когато тази разлика представлява над 20% от
общата площ, която е декларирана за плащания и че следователно, допуснатата от АдмС - Кърджали грешка при определяне на процента на
недопустимата за подпомагане площ спрямо общата площ е довела до грешна
преценка относно законосъобразността на оспореното уведомителното писмо в
частта, с която е отказано плащане (определена 0 лева субсидия) по АЕП код
АП01. При тези мотиви решаващият състав на ВАС е приел, че в тази част
съдебното решение противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено, а
поради изясняване на спора от фактическа страна при условията на чл.222, ал.1
от АПК, следва да бъде отменена и частта от оспореното уведомително писмо относно
подпомагането за дейност АЕП с код АП 01 и делото да бъде върнато като преписка
на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат съобразени
всички относими правни норми, съобразно тълкуването
им, дадено в настоящото съдебно решение.
Така, в крайна сметка, без от страна на ДФ „Земеделие”
да са извършвани или предприемани някакви други действия или да са изискани от
жалбоподателя някакви допълнителни документи, е издадено от
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София и оспореното в
настоящото производство Уведомително писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021
год. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от Програмата за развитите
на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016 год.
В началото на това уведомително писмо, като
своеобразен „преамбюл”, е изписано следното:
„Във връзка с
влязло в сила Решение №10427 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм.
дело №4986/2020, с което е отменено Решение №46 от 20.02.2020 г. на АС -
Кърджали по адм.дело №349/2019, с което отменя
уведомително писмо №02-290-2600/3234 от 06.08.2019 г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция и връща преписката за ново
произнасяне от страна на административния орган, ДФ „Земеделие”, при спазване
указанията на Върховния административен съд за тълкуване и прилагане на
закона.”. Тук следва да отбелязано,
че отмененото Уведомително писмо №02-290-2600/3234 от 06.08.2019 год. не е било
издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, а
от същия заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – П. Д. С., който е
издал и оспореното в настоящото производство Уведомително писмо с
Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от
Програмата за развитите на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016.
Освен това, както бе описано и по-горе, това Уведомително писмо с
Изх.№02-290-2600/3234 от 06.08.2019 год. на заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие”, в една негова част е било отменено с влязлото в сила Решение №46 от 20.02.2020 год.,
постановено по адм.дело №349/2019 год. на
Административен съд – Кърджали, а в друга негова част с цитираното в този
„преамбюл” решение на Върховния административен съд, но това явно не е било
разбрано и осмислено от административния орган - издател на оспореното
уведомително писмо, в началото на което е изписан този „преамбюл”.
От там насетне обаче, съдържанието на оспореното в
настоящото производство Уведомително писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021
год. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от Програмата за развитите
на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016, издадено от
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София, е идентично
със съдържанието на отмененото с посочените по-горе две съдебни решения,
Уведомително писмо №02-290-2600/3234 от 06.08.2019 год., издадено от
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, вкл., почти идентично е
съдържанието и на трите таблици в писмото – на стр.2, на стр.4 и на стр.8 от
същото и на вписаните в тези таблици данни, с изключение на поясненията към
колона 14 на таблицата на стр.4 от оспореното уведомително писмо. Колона 14 в
тази таблица този път е наименована „Неспазване на
Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008”, докато в предходното, отменено
уведомително писмо, тази колона 14 е била наименована
„Неспазени изисквания за управление”.
Така, в поясненията към тази колона 14 е посочено, че
това е санкция за неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата
агробиологична дейност – същите били
установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на
предоставената информация на ДФЗ - РА от външни институции, съгласно чл.68 от
Наредба №11 от 06 04 2009 год. и че съгласно чл.68, aл.1
от горецитираната наредба, Държавен фонд „Земеделие”
- Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която
контролиращите лица, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в
животновъдството и дирекциите на национални паркове „Рила”, „Пирин” и
„Централен Балкан” въвеждат данни за извършените през текущата година проверки,
както и че контролиращите лица въвеждат данни за състоянието на парцелите към
последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година
съгласно чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009 год. за условията за реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Посочено е, че
въведената информация в СВДВИ от страна на лицето „***” АД, контролиращо стопанството на жалбоподателя е, че не са спазени
изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008, без да е посочено, кои или
какви са тези изисквания, които не са спазени. По-нататък в поясненията към
тази колона 14 на таблицата е възпроизведена част от съдържанието на нормата на
чл.68, ал.5 от Наредба №11 от 06 04 2009 год., като е изписано, че „При
установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции,
отстраняването им се извършва в следния ред: а) до 31 декември на текущата
година – за контролиращите лица; б) до 31 януари на следващата година – за
Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и
дирекциите на националните паркове. 2. Министерството на земеделието и храните
одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления изпраща
до ДФЗ – РА. 3. Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, предприема
необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции.”.
Посочено е, че в ДФ „Земеделие” не е постъпвала информация за възникнала
редакция от страна на контролиращото лице „***” АД в гореспоменатите срокове.
След това, в тези пояснения е цитирана разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 06 04 2009 год., съгласно която, подпомаганите лица по подмярка „Биологично земеделие” са длъжни да спазват
изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) №834/2007 относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент на Комисията (ЕО)
№889/2008. По-нататък в тези пояснения е посочено, че в изпълнение на
разпоредбите на чл.27, параграф 9 от Регламент №834/2007 на Съвета, при
извършената проверка на стопанството на жалбоподателя, са установени нарушения,
свързани с неспазване на Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008, без отново да е
посочено, какви са тези нарушения или в какво се изразяват същите. По-нататък,
в тези пояснения към колона 14 от таблицата е посочено, че в резултат, по
направление „Биологично растениевъдство” е наложена санкция от 100%, за
неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, съгласно т.VI „Намаления при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013”
от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания, утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017 год., издадена от
министъра на земеделието и храните, на основание чл.16 от Наредба №11 от
06.04.2009 год., което от своя страна води до санкция за неспазени изисквания
за управление на заявената от кандидата агроекологична
дейност, в размер на 100%.
Към административната преписка този път е представен и
е приет като доказателство Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент
(ЕО) 834/2007, със страни по договора: Контролен орган – „***” АД, със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от изпълнителния му директор А. Т. К., и Оператор: „РЕМА-02” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес управление:***, представлявано Р. А. Ш., на който договор е
вписан и Изх.№10809/20.12.2010 год./л.99-л.100/. Съгласно чл.1 от този договор, операторът възлага на
„***” извършването на контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 и последващите изменения и допълнения, на дейностите,
посочени в Заявлението за сертификация. В същия чл.1 е посочено, че неразделна
част от този договор представляват Правилата за сертификация и използване на
логото на „***” (Приложение А) и че чрез подписването на Правилата операторът
декларира, че се е запознал с тях, напълно ги приема и се задължава да ги
спазва изцяло. В чл.2 от същия договор е посочено, че „***” ще извършва контрол
и сертификация да дейностите, посочени от оператора, в съответствие с
действащото законодателство на общността и съответното национално
законодателство, Правилата за сертификация и използване на логото и собствените
документирани процедури. По отношение срока на действие на договора, в чл.4 от
същия е посочено, че договорът се сключва за срок от датата на подписване до 31
декември на текущата календарна година и че след изтичане на този срок,
договорът автоматично се подновява за следващата календарна година и така за
всяка следваща година, освен ако една от страните не желаят прекратяването му с
предизвестие от минимум 30 (тридесет) дни, изпратено чрез писмо с обратна
разписка или не бъде прекратен при настъпването на условията, посочени в
Правилата по чл.1. По преписката са представени и приети като доказателство
тези Правила, наименовани Правила за сертификация на биологично производство и
използване на логото на „***”(QC)/л.101-л.108/,
като в чл.1 от същите е посочено, че настоящите Правила се отнасят до основните
изисквания и предписания, които се задължават да спазват операторите с цел да
получат и поддържат сертификация на продукти на биологичното производство по
смисъла на Регламент (ЕО) 834/2007 и последващите
изменения и допълнения. В Чл.3 от тези Правила е указано, че инспекциите в
управляваните от оператора структури се извършват от инспектори, определени от
QC, с евентуалното участие на наблюдатели или технически експерти и че при
наличие на основателни причини, операторът може да откаже извършване на
проверка от определения инспектор, както и че начините на извършване на
инспекции може да предвиждат необявени инспекции, т.е. без предупреждение. В
тези правила, в чл.6 от същите, наименован
„Несъответствия и санкции”, в т.1 „Несъответствия”, е дефинирано, че въз основа
на законодателството на Общността, в системата за контрол и сертификация на QC
са предвидени две нива на несъответствие в зависимост от възможността да
повлияят на сертификацията и на съответствието на
контролираните области: нередности и нарушения и че всеки вид несъответствие
има две нива на тежест: незначително и значително. В чл.6, т.1.1. е дефинирано,
че „нередност” представлява неспазване на формални аспекти и предвидена
документация, което няма продължителен ефект и не води до значителни промени в
стопанството/предприятието, съответно не променя надеждността на оператора и че
при прилагането на санкции нередностите, от своя страна, те се подразделят по
нива и тежест на значителни и незначителни. В чл.6, т.1.2. е дефинирано, че
„нарушение” представлява неспазване с продължителен ефект на задълженията,
предвидени от нормативите, както по отношение на липса на някои елементи на
документацията, така и поради нарушение на други изисквания от страна на
оператора и че при прилагането на санкции нередностите/вероятно се има предвид нарушенията/, от своя страна, се
подразделят по нива и тежест на значителни и незначителни. В чл.3, наименован „Санкции” от тези Правила е регламентирано, че
при наличието на две категории несъответствия, нередности и/или нарушения, въз
основа на възможността за компрометиране на сигурността на системата за
контрол, се прилагат следните санкции: предписание, предупредително писмо,
отнемане на означенията за биологично производство от площ/партида, временно
отнемане на сертификация; изключване от системата за контрол, като по-нататък е
регламентирано, в кои случаи се прилага съответната санкция. В чл.4 от Правилата, наименован
„Уведомления за несъответствие”, е регламентирано, че когато, след установяване
на едно или повече несъответствия от персонала на QС е необходимо операторът да
бъде уведомен за съответните санкции, уведомлението се изпраща от отговорника
по сертификация чрез писмо с обратна разписка или факс и че QС уведомява
компетентните власти и, ако това е предвидено, другите контролни органи,
относно установените несъответствия и приложените санкции. В чл.9 от тези
Правила е регламентирано, че операторите, включени в системата за контрол,
могат да отправят възражение срещу решения относно сертификацията,
взети от QC, чрез писмо с обратна разписка на адрес: ***, в срок от 15
(петнадесет) дни от получаване на съответното уведомление и че право на QC е да
изиска от оператора всякаква документация и информация, необходима за
разглеждане на възражението, като Комитетът по надзор на безпристрастността на
QC взема крайното решение по възраженията, както и че този Комитет се произнася
в срок от 60 (шестдесет) дни от датата на получаване на възражението или
получаването на изисканата информация и може да потвърди, измени или анулира
взетото решение.
Към преписката е приложен и Анекс с
Изх.№132844/13.05.2014 год. към Договора за контрол и сертификация съгласно
Регламент (ЕО) 834/2007, вх.№021881/05.03.2013 год., сключен между: 1. „***”
АД, в качеството на контролиращо лице по смисъла на Регламент на Съвета (ЕО)
834/2007, с кодов номер ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***,
представлявано от А. Г. К. и 2. „РЕМА – 02” ООД, в качеството на оператор, ЕИК
***, с адрес: ***, представлявано от Р. А. Ш./л.96/, с който, двете страни са
приели и са се съгласили, че съгласно подадено от оператора Заявление за
сертификация, Вх.№033124/13.05.2014 год., през текущата 2014 год.,
горепосоченият договор за контрол и сертификация се отнася за контрол и
сертификация на следните площи и култури, които са описани в табличен вид, като
са посочени, с номерата им, 16/шестнадесет/ БЗС, като и са посочени съответните
култури, които се отглеждат върху тях.
Към преписката е представен и приет като доказателство
и Сертификат за съответствие №***, издаден от „***” АД, с кодов номер ***, със
седалище и адрес на управление:***, с дата на издаване 22.04.2016 год. и
валиден до 21.04.2017 год./л.95/, който сертификат е издаден на оператора „РЕМА-02”
ЕООД, с адрес: ***. В сертификата е вписано, че датата на последната инспекция
е 26.11.2015 год., че сертификационната схема е по
Регламент (ЕО) 834/2007, направление „Биологично растениевъдство”,
като в табличен вид са описани съответните земеделски култури, както и
землищата на населените места/селата/, всички в община Кърджали, в които се
намират работните площадки. Най-отдолу в този сертификат, изрично е посочено,
че ОСП при „***” декларира, че дейностите, посочени в Сертификата, са в
съответствие с Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007 и че този документ се издава
въз основа на чл.29, Параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007 и
Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008. Посочено е също, че декларираният
оператор е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията,
определени в горепосочените регламенти, като този текст е изписан в сертификата
на български и на английски език.
По преписката, от ответника по жалбата не са
представени никакви други доказателства, за извършени други проверки, респ.
инспекции, от контролиращото лице „***” АД, на този оператор, т.е. на „РЕМА –
02” ЕООД ***, нито са представени някакви доказателства за въведена от
контролиращото лице „***” АД информация в СВДВИ, за неспазени изисквания от
страна на „РЕМА – 02” ЕООД ***, на Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007 и
Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008, като такива доказателства не са представени
и впоследствие, в съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна и след преценка и
анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при извършената служебна
проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл.146 от АПК, в т.ч. и при преценка на оплакванията
в жалбата и направеното в нея искане за обявяване на нищожността на оспореното
уведомително писмо, от правна страна съдът намира следното:
Оспореното в настоящото производство Уведомителното
писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от
Програмата за развитите на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016, е
издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – П. С., на
която, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал, на основание
чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, правомощията си, със
Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017 год./л.116-л.117/ и съгласно т.1 от същата, а именно - делегирал е
правомощията „Да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово
подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания”. Съобразно
чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/,
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е и изпълнителен директор
на Разплащателната агенция. Компетентният за издаване
на уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания и изплатено
финансово подпомагане административен орган – изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие”, който съгласно чл.20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, е делегирал тези свои правомощия на
заместник-изпълнителен директор на фонда, като така, този
заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” е действал в рамките на
делегираните му от изпълнителния директор на фонда, с посочената по-горе
заповед, правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда
ресорна компетентност. Следва да се отбележи, че възможността за делегирането
на правомощия изрично е предвидено с разпоредбите на чл.20а, ал.3 и ал.4 от
ЗПЗП. Така, при установените данни, а именно -
че заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” - П. Д. С., притежава
съответното правомощие, делегирано по предвидения в закона ред, поради което
съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално и
териториално компетентен административен орган.
Обжалваният административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, като формално съдържа и някакви
реквизити, изискуеми се за един индивидуален административен акт, съобразно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК. Актът съдържа някакви изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да
се направят ясни и категорични изводи, при така посочените като искани суми от
жалбоподателя „РЕМА-02” ЕООД ***, защо и как е достигнато до извода, че
оторизираната субсидия по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007 - 2013 год., съгласно
подадено от жалбоподателя общо заявление за подпомагане с УИН: *** и
Приложението за кандидатстване за агроекологични
плащания за кампания 2016 год., следва да е в размер на 0 лева, т.е. защо
фактически, на жалбоподателя е отказано поисканото финансово подпомагане, общо
в размер на *** лева, от които *** лева по АЕП с код АП01, *** лева по АЕП с код АП02 и *** лева по АЕП с код АП03. И в това уведомително писмо,
както и в отмененото с посочените по-горе съдебни решения, на стр.2 от
уведомителното писмо, е налична таблица, касаеща
деклариран парцел №*** по АЕП код АП01, с площ 2.35 ха. В колона 6 е посочена
установена площ на парцела след извършени административни проверки - 2.34 ха, в
поясненията към таблицата са изложени мотиви, че на основание чл.43, ал.3, т.5
от ЗПЗП и чл.17, ал.1, т.4 от Наредба №11/06.04.2009 год. за условията и реда
за прилагане на 214 „Агроегологични плащания” от ПРСР
2007-2013 г., ДФЗ - РА отказва подпомагане на площта, за която са подадени две
или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, като и тук е
отразено е, че за констатираните при кръстосаните проверки двойно заявени
площи, кандидатът е уведомен с уведомително писмо с
Изх.№02-090-2600/16699/12.09.2016 год. По отношение на съдържанието на тази
таблица и поясненията под нея относно съдържанието на отделните й колони, които
пояснения би следвало да имат значение и характер на мотиви, Върховният
административен съд ясно и недвусмислено се е произнесъл с цитираното в
оспореното уведомително писмо Решение №10427 от 29.07.2020 год., постановено по
административно дело №4986/2020 год. по описа на ВАС, като е приел, че в тази
част уведомителното писмо противоречи на материалния закон. Независимо от това
обаче, тази част от предходното, отменено от съда, уведомително писмо е
възпроизведена дословно и в последващото такова, което
е предмет на настоящото съдебно производство.
Независимо от това обаче, от съдържанието на
оспореното в настоящото производство уведомително писмо може до известна степен
и то единствено от поясненията към колона 14 на таблицата та стр.4, да се
изведе извод, че на кандидата „РЕМА - 02” ЕООД *** не е оторизирана никаква
сума/оторизирана е сума 0 лева/ по Мярка 214 „Агроекологични
плащания” и по код АП01, и по АП02 и по АП03, но не поради наличието на площ,
за която са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, а
поради това, че в изпълнение на разпоредбите на чл.27, параграф 9 от Регламент
№834/2007 на Съвета, при извършената проверка на стопанството на жалбоподателя,
са установени нарушения, свързани с неспазване на Регламент на Комисията (ЕО)
№889/2008 и че в резултат на това, по направление „Биологично растениевъдство”
е наложена санкция от 100%, за неспазените изисквания за управление на
заявената от кандидата агроекологична дейност,
съгласно т.VI „Намаления при неспазване на изисквания по управление за направленията от Мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007 -
2013” от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания, утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017 год., издадена от
министъра на земеделието и храните, на основание чл.16 от Наредба №11 от
06.04.2009 год., което от своя страна водело до санкция за неспазени изисквания
за управление на заявената от кандидата агроекологична
дейност, в размер на 100%. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите към
посоченото в оспореното уведомително писмо Решение №10427 от 29.07.2020 год. по
административно дело №4986/2020 год. на ВАС – Пето отделение, ясно е указано,
че изискването на чл.59, ал.2, т.4 от AПK за включване в съдържанието на
административния акт на фактическите и правни основания се различава от
процесуалното задължение на административния орган да събира доказателства за
тези факти и че в този смисъл, административният орган е длъжен да посочи ясно
и недвусмислено основанията, които са го мотивирали за издаване на
административния акт, за да се гарантира ефективно упражняване на правото на
защита на адресатите на акта и възможността да се извърши проверка относно
неговата законосъобразност.
Съдът в настоящия състав намира, че тези указания, дадени
в посоченото съдебно решение, както и указанията, дадени и в решението с №46 от
20.02.2020 год. по адм.дело №349/2020 год. на АдмС - Кърджали, не са изпълнени при издаване на оспореното
в настоящото производство уведомително писмо. Това съдът намира че е така,
доколкото в поясненията към колона 14 „Неспазване на Регламенти (ЕО) 834/2007 и
889/2008” от таблицата на стр.4 от писмото, ако тези пояснения могат да се
приемат за мотиви, административният орган се е задоволил да посочи единствено,
че въведената информация в СВДВИ от страна на лицето „***” АД, контролиращо стопанството на
жалбоподателя е, че не са спазени изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и
889/2008, без да е посочено или описано, дори в най-кратък вид, кои или какви
са тези изисквания, които не са спазени.
Малко по-надолу в тези пояснения е посочено, че в изпълнение на
разпоредбите на чл.27, параграф 9 от Регламент №834/2007 на Съвета, при
извършената проверка на стопанството на жалбоподателя, са установени нарушения,
свързани с неспазване на Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008, без отново да е
посочено, нито кога е извършена тази проверка, нито какви са тези нарушения или
в какво се изразяват същите, а оттам по никакъв начин не става ясно, защо в резултат на това, по направление
„Биологично растениевъдство” е наложена санкция от 100%, за неспазените
изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична
дейност, съгласно т.VI „Намаления при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007 -
2013” от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания. Изложеното в оспорения акт, че неспазените изисквания са били
установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на
предоставена информация от външни източници, съгласно чл.68, ал.1 от Наредба
№11 от 06.054.2009 год. и че въведената информация в СВДВИ от страна на лицето
„***” АД, контролиращо
стопанството на жалбоподателя, че не са спазени изискванията на Регламенти (ЕО)
834/2007 и 889/2008, е твърде общо, неконкретизирано и бланкетно. Същевременно, изискванията за управление на агроекологичните дейности са нормативно уредени и в Глава
шеста - чл.33 и сл. от Наредба №11/06.04.2009 год. за условията и реда за
прилагане на Мярка 214 „АЕП” от ПРСР за периода 2007 - 2013 год., като нормата
на чл.37, ал.1, т.1 от тази Наредба изрично регламентира, че подпомаганите лица
по подмярка „Биологично земеделие” са длъжни да
спазват изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) №834/2007 относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент на Комисията (ЕО)
№889/2008. Съдът намира за нужно да отбележи, че Регламент (ЕО) №834/2007 на
Съвета от 28 юни 2007 год. относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №2092/91 и Регламент (ЕО)
№889/2008 на Комисията от 05 септември 2008 год. за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола/както са пълните наименования на тези два регламента/, съдържат множество и най-различни забрани, както и
общи и специфични изисквания за земеделско биологично производство, включително
и относно производството, преработката, пакетирането, транспорта и съхранението
на биологични продукти, като с посочването само на номера и годината на
регламента, по никакъв начин не е изпълнено изискването в мотивите да бъдат
посочени ясно и недвусмислено основанията, които са мотивирали органа за
издаване на административния акт, за да се гарантира ефективно упражняване на
правото на защита на адресатите на акта и възможността да се извърши проверка
от съда относно неговата законосъобразност.
Казано по друг начин, съдът счита, че на практика, и в
това уведомителното писмо, предмет на настоящото дело, липсват мотиви, които да
обосноват твърдяното неспазване от кандидата на изисквания за управление по
отношение на дейностите АЕП код АП01, АЕП код АП02 и АЕП код АП03, което отново
е в противоречие с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за описание на
фактическите и правни основания за издаването на акта и води до невъзможност
съдът да прецени, дали е налице неспазване на изискванията за управление по
посочените дейности, в какво се състои неспазването на изискванията и правилно
ли е наложена санкция от 100%, за неспазените изисквания за управление на
заявената от кандидата агроекологична дейност, респ.
не е оторизирана никаква сума по подаденото от жалбоподателя заявление за
подпомагане.
Във връзка с горното съдът намира за нужно да посочи,
че в приложеното към настоящото дело, административно дело №349/2019 год. по
описа на настоящия съд, е представена посочената в поясненията към колона 14 от
таблицата, Методика за намаляване и
отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 - 2013, утвърдена със
Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 год. на министъра на земеделието и храни.
Видно от тази Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от
ПРСР 2007-2013, утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 год. на
министъра на земеделието и храните/на
л.111-л.124 от делото/. Видно от тази
Методика, условията и начините за формиране на намаления при неспазване на
изискванията по управление за направленията от мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007 – 2013 г., са описани в т.VI, съгласно
която точка от методиката, ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция
намалява размера на отпусканата помощ в зависимост от установеното неспазване
на агроекологични ангажименти към одобрената дейност
и/или направление, като размерът на финансовата помощ се намалява с предвидените
проценти за неизпълнение на изискванията по управление, а когато не е изпълнено
повече от едно изискване - с максималния
процент, съгласно таблица №1. При неспазване на повече от едно изискване, едно
или повече от които е с редукция 100%, се налага намаление за съответната
дейност в размер на 100%. Анализът на посочената т.VI от Методиката безспорно обоснова извода, че за да се
наложи намаление за съответната дейност в размер на 100%, следва да е налице
неизпълнение/неспазване на повече от едно изискване. В конкретния случай, както
бе посочено и по-горе в настоящото изложение, в мотивите към уведомителното
писмо/при условие, че поясненията
към колона 14 от таблицата на стр.4, се приемат за мотиви/, по никакъв начин не е посочено или описано, дори в
най-кратък вид, колко са тези неспазени изисквания – едно или повече и кои или
какви са изискванията на посочените два регламента, които не са спазени. Това
категорично препятства възможността както на жалбоподателя, така и на
контролиращите съдебни инстанции да преценят, дали правилно е приложена т.VI от посочената Методика, респ. дали правилно е
наложено намаление в размер на 100%, съобразно критериите и степента на
нарушението, регламентирани в тази т.VI от
Методиката.
Отделно от всичко изложено следва да се отбележи, че
ответникът не представя и никакви доказателства за наличието на установено
неспазване на изискванията на посочените два регламента. Дори напротив - в представения по административната преписка
Сертификат за съответствие №***, издаден от „***” АД, с кодов номер ***, със
седалище и адрес на управление:***, с дата на издаване 22.04.2016 год. и
валиден до 21.04.2017 год., издаден на „РЕМА - 02” ЕООД ***, изрично е
посочено, че ОСП при „***” декларира, че дейностите, посочени в Сертификата, са
в съответствие с Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007 и че този документ се издава
въз основа на чл.29, Параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007 и
Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008, както и изрично е посочено, че
декларираният оператор е подложил дейността си на контрол и изпълнява
изискванията, определени в горепосочените регламенти. Така всъщност, отразеното
в този сертификат, издаден на жалбоподателя „РЕМА – 02” ЕООД от контролиращото
лице„***” АД, с кодов номер ***, опровергава бланкетно
посоченото в оспореното уведомително писмо, че не са спазени изискванията на
Регламенти (ЕО) 834/2007 на Съвета и (ЕО) 889/2008 на Комисията.
Най-сетне следва да се посочи, че съгласно чл.37, ал.2
от Наредба №11 от 06.054.2009 год., в срок до 30 октомври контролиращите лица
въвеждат данни за извършените през текущата година проверки в електронната
система по чл.68, като по делото от ответника не са представени никакви
доказателства за това, дали, кога и какви данни са въведени от контролиращото
лице „***” АД в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ),
по отношение на „РЕМА – 02” ЕООД ***, за състоянието на парцелите към
последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година,
съгласно чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009 год. за условията за реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Същевременно,
както бе посочено и по-горе, в поясненията към колона 14 от таблицата на стр.4
е вписано, че въведената информация в СВДВИ от страна на лицето „***” АД, контролиращо стопанството на
жалбоподателя е, че не са спазени изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и
889/2008, в подкрепа на което твърдение няма представено абсолютно никакво
доказателство.
Така, предвид всичко изложено, съдът намира, че в
случая е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, съгласно която норма, актове и действия на административен орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни, като всеки
заинтересован може винаги да се позове на нищожността и да поиска от съда да я обяви,
т.е. съдът намира за основателен довода, изложен в жалбата за това, че
атакуваното уведомително писмо, издадено от заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие”, е нищожен административен акт, като издаден в противоречие с
посочените съдебни решения, съответно едното - постановено от Административен
съд – Кърджали, а другото – от тричленен състав на ВАС – Пето отделение. Както
бе посочено и по-горе, в мотивите и на двете съдебни решения съдилищата са дали
ясни указания по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за
административния орган, комуто преписката е върната за ново произнасяне, но
които категорично не са изпълнени при издаването на оспореното Уведомително
писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – град София, за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от
Програмата за развитите на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016.
Съдът намира, че по този начин е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в
нарушение на чл.177, ал.1 от АПК, административният орган не е съобразил
обективните предели на силата на пресъдено нещо на
Решение №46 от 20.02.2020 год., постановено по административно дело №349/2019
год. по описа на Административен съд – Кърджали и на Решение №10427 от
29.07.2020 год., постановено по административно дело №4986/2020 год. на ВАС - V
отд., която, като проява на държавна правосъдна
власт, следва да бъде служебно зачетена от настоящия съдебен състав, съобразно
нормата на чл.297 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Независимо
от наличието на тези съдебни решения
обаче, с оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, същият административен орган отново и
същевременно в пълно противоречие с тези съдебни решения, при абсолютно същите
факти и обстоятелства, без да извърши каквито и да е други действия или да
направи каквито и да е нови констатации и без ясно и последователно обсъждане
на приетите за установени факти с правно значение, послужили като основание за
издаване на оспореното уведомително писмо, респ., без да изложи или посочи ясно
и недвусмислено основанията, които са го мотивирали за издаване на
административния акт, отново е определил на жалбоподателя „РЕМА - 02” ЕООД ***,
оторизирана субсидия по Мярка „АЕП” от ПРСР 2007 – 2013, по заявление за
подпомагане с УИН: *** от *** год. за Кампания 2016 год. и Приложението за
кандидатстване за агроекологични плащания за Кампания
2016 год., в размер на 0/нула/ лева. Изводът, който може да се направи е, че
независимо от наличието на посочените по-горе две съдебни решения, с които е
било отменено, като незаконосъобразно, предходно издаденото Уведомително писмо
с Изх.№02-090-2600/3234 от 06.08.2019 год., административният орган – заместник-директор на ДФ „Земеделие” просто е
решил да не съобрази с тези съдебни решения и да издаде отново уведомително
писмо, с което отново е определил на жалбоподателя „РЕМА - 02” ЕООД ***,
оторизирана субсидия по Мярка „АЕП” от ПРСР 2007 – 2013, в размер на 0 лева,
спазени, без в същото да се съдържат ясни и недвусмислени мотиви за издаването
му.
Така, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира,
че жалбата на „РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление - ***, се явява
основателна и доказана, е налице хипотезата на чл.177,
ал.2 от АПК, съгласно която норма, актове и действия на административен
орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни,
като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността и да поиска от
съда да я обяви, т.е. съдът намира за основателен довода, изложен в жалбата и
поддържан в хода по същество за това, че атакуваното Уведомително писмо с
Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от
Програмата за развитите на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016,
издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София, е
нищожно.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбата на „РЕМА -
02” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя му Р. А. Ш., се явява основателна и доказана, а оспореното
Уведомително писмо с Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214
„Агробиологични плащания” от Програмата за развитите на селските райони 2007 -
2013 год. за Кампания 2016, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – град София, следва да бъде обявено за нищожно с решението по
настоящото дело. В съответствие с разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, т.к.
естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество от съда,
преписката следва отново да се изпрати на заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” – град София, за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
„РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, заявление
за подпомагане с УИН: *** от *** год. за Кампания 2016 год., по Мярка 214
„Агробиологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 год., при съобразяване с мотивите, дадени в настоящото
решение, по тълкуването и прилагането на закона.
Така, с оглед изхода на спора по настоящото
производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на жалбоподателя „РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, изразена в жалбата и в хода по същество от
процесуалния му представител, за присъждане на разноските, направени в хода на
съдебното производство. Така, на същия следва да бъдат присъдени заплатената от
него държавна такса, в размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно представеното и
приложено по делото вносна бележка за плащане към бюджета с УРН *** от
27.07.2021 год. на Банка „ЦКБ” АД ***/л.6/, заплатеното от него адвокатско възнаграждение, за
един адвокат, в размер на 1450.00/хиляда четиристотин и петдесет/ лева,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие, сер.**, ***, от 27.07.2021 год., ведно с
пълномощно към него от същата дата/л.7/, или, на жалбоподателя „РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, следва да бъдат присъдени деловодни
разноски, възлизащи общо в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева.
По отношение направеното в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното по настоящото административно дело №194/2021 год. по описа на съда
адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Делото, според настоящия съдебен състав, е от вида
административни дела с определен материален интерес, като в случая,
материалният интерес се изразява в отреченото право – отказаната финансова
помощ по заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, възлизаща общо
в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева.
Предвид това, следва най-напред да се вземе предвид приложимата редакция на
нормата на чл.8, ал.1(изм. с
Решение №5419 на ВАС на РБ – ДВ, бр.45
от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., нова, бр.68 от 2020г.), т.4 от Наредба
№1 от
09.07.2004 год.
за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, която норма в приложимата й редакция
регламентира, че за защита по дела с определен материален интерес от 10000 до
100000 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 830 лева плюс
3% за горницата над 10000 лева, т.е. в конкретния случай, минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в размер на 1450.71 лева/830 лева + 3% върху 20690.47 лева – 620.71
лева = 1450.71 лева/. От това следва, че
договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по настоящото дело е
в минималния размер на същото, определен съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, дори е със 71 ст. под този
минимален размер, поради което и не може да се приеме, че е налице прекомерност
на същото. Предвид изложеното съдът намира, че направеното възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение, като в полза на жалбоподателя следва да бъде
присъден пълният, заплатен от него в брой и претендиран,
размер на адвокатското възнаграждение от 1450.00/хиляда четиристотин и
петдесет/ лева.
При това положение, предвид горното, на жалбоподателя
„РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, от
управителя му Р. А. Ш., с решението по делото следва да бъдат присъдени така
направените деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, като за плащането на
разноските по делото следва да бъде осъден Държавен
фонд „Земеделие”, който, съгласно чл.11, ал.1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители/ЗПЗП/, е юридическо лице на бюджетна издръжка и в
чиято структура се намира административния орган, издал нищожния
административен акт.
Така, поради изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за
нищожно Уведомително писмо с
Изх.№01-2600/3992 от 14.07.2021 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агробиологични плащания” от
Програмата за развитите на селските райони 2007 - 2013 год. за Кампания 2016,
издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София, с
което, по Заявление за подпомагане с УИН: *** от *** год. за Кампания 2016
год., по схемите за директни плащания от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 год., подадено от РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, с УРН ***, представлявано от управителя му
Р. А. Ш., е оторизирана субсидия в размер на 0/нула/ лева, по АЕП с код АП 01,
АЕП с код АП02 и АЕП с код АП03.
ИЗПРАЩА преписката
на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – град София, за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: *** от *** год. за Кампания 2016
год., по схемите за директни плащания от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 год., подадено от РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, с УРН ***, представлявано от управителя му
Р. А. Ш., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение, в тримесечен срок от получаване на
преписката.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, с адрес - ***, с
ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на РЕМА - 02” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя му Р. А. Ш., направените деловодни разноски, възлизащи на общо в размер
на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева.
Препис от настоящото
решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи
на страните по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я :