Р Е Ш Е Н И Е
№………./13.06.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 680 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.3 ГПК).
Приети са за разглеждане
обективно съединени допустими искове, предявени от
А.Д.Д., ЕГН ********** ***, срещу И.М.А. ЕГН ********** ***, за заплащане както следва:
сума в размер на
26 000 лв, претендирана като цена на продаден дружествен дял от капитала на „Ел
Торо Мексикан грил“ООД, ведно със
законна лихва от предявяване на иска,
и сума в
размер на 1685,24лв, претендирана като обезщетение за забавено
изпълнение на това парично задължение, считано от покана за плащане на
14.09.2015г до подаване на заявление по
чл. 417 ГПК на 05.05.2016г.
Ищецът твърди, чрез адв. Б. (ВАК) със съд. адрес: ***, че с ответната
страна са били съдружници с равни дялове и права на управление в „Ел Торо
Мексикан грил“ООД, като на 06.03.2014г. се договорили ищеца да прехвърли на
ответника своя дружествен дял с номинал 20 000лв срещу цена от 26 000лв, платима от купувача А.
по посочена от продавача банкова сметка *** Д.. Тъй като не получил плащане,
продавачът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
5048/2016г на ВРС въз основа на този договор, но поради пропускане на срок за
уведомяване на съда по чл.415 ал. 5 ГПК, издадената заповед и приведения в
изпълнение лист били обезсилени, като съдът издал обратен изпълнителен лист за
възстановяване на принудително отнети от длъжника (по дело, водено от ЧСИ Стоян
Якимов) общо 10 362,47 лв до прекратяването на изпълнението. Като счита,
че в хода на предприетото срещу него
насрещно изпълнение ще загуби получените по заповедта суми, моли за осъждане на
купувача за цялата дължима цена, със съответното обезщетение за забавеното
изпълнение.
Ответникът, чрез адв. И.И. ***,
оспорва правото на ищеца да търси плащане, което е уговорил в полза на
трето лице, като сочи, че в чл.3 ал.3 от договора продавачът е изявил изрично
съгласие цената да бъде платена на бенефициент. Възразява за плащането на
сумата от 9477,61лв, събрана принудително по обезсиления изпълнителен лист,
като счита, че до този размер процесния дълг е бил погасен.
Ответникът е предявил
за установяване пред съда, евентуални възражения за прихващане с насрещни свои
вземания, в поредност на разглеждане, в случай на установяване на дължимост на
вземането на ищеца, както следва:
1. с
ликвидно вземане по обратен изпълнителен лист за връщане на сума, събрана
преждевременно принудително без изпълнително основание и титул като част от
спорната цена в размер на 9477.61лв, платени на взискателя по обезсилената
заповед
2. с
вземане за компенсаторна неустойка в размер на 13 274,01лв, претендирана като
обезщетение за неизпълнено задължение на продавача да декларира всички задължения
на предприятието
и
вземане за начислено обезщетение за забавено плащане на тази неустойка, в
размер на 3088,50лв, претендирано за периода от покана 11.05.2015 до
предявяване на отговора.
Купувачът се позовава на невярно деклариране от продавача на скрити
задължения на предприятието (в изрична
клауза на чл. 7 ал.2 т. 5 от договора), което е било уговорено като основание
за компансаторна неустойка. Твърди, че при сключване на продажбата страните са
договорили престации съответни на обявени от продавача в отделен анекс № 1
задължения на предприятието, като са се съгласили при установяване на невярно
деклариране на размера им купувачът да бъде компенсиран с неустойка в размер на
„скритите“ задължения, надхвърлили 2000лв. Същевременно продавачът не изпълнил
и уговорката да предаде счетоводната документация на предприятието. Едва след
предявяване на различни претенции от контрагенти на дружеството, купувачът
установил и недекларирани в анекса, но съществували към 06.03.2014 значителни
по размер задължения, възлизащи на поне 22 559.91лв., до който размер е
възникнало и вземане за неустойка. Същевременно, част от декларираните от
продавача задължения се оказали в по- малък размер, като разликата между
скритите и обявените задължения достигнала 13274.01лв, до която сума ответникът
претендира неустойката и счита, че може да прихваща от цената. Задълженията са
индивидуализирани чрез кредитори и размери, за които за издаване фактури в
период м. 08.2013г., 01.01.2014 -
06.03.2014г, както и фактури издавани по–късно за задължения, произтичащи от
договори сключени по-рано и ползвани услуги до м. февруари 2014г включително,
както и данъчни декларации по ЗДДС за октомври 2013 - април 2014г. и плащания
извършени от купувача.
Ищецът оспорва евентуалните възражения. Сочи, че част от присъдената в
обратния изпълнителен лист сума вече е възстановена в резултат на приложен
спрямо него изпълнителен способ и съответно насрещното вземане не съществува в
този размер. Оспорва дължимост на неустойката. Сочи, че въпреки уговорката в договора,
не могат да се отчитат като „скрити“ задължения, които са били отразени в
счетоводството (декларирани данъци за внасяне), както и дори и да не са били
осчетоводени са били известни на купувача в качеството му на управител на
същото дружество, водил управлението от края на 2013г, и сключвал договорите,
породили тези задължения (договорите за реклама, счетоводно обслужване,
адвокатска услуга). Като счита, че всички посочени от ответника невключени в
анекс № 1 задължения в дружеството са били известни лично на купувача, оспорва
наличието на укрити с невярна декларация действително „скрити“ дългове, за
които е била уговорена и неустойката.
По същество пълномощникът на ищеца излага становище за основателност на
иска, като пледира за отхвърляне на възраженията на ответника. Сочи, че
събраните доказателства категорично
изключват укриването на задължения, които не е можело да не са известни на
съуправителя на дружеството и съответно липсва основание за пораждане на отговорността,
компенсирана с договорната неустойка. Позовава се и на вече събрани
принудително суми, с които задължението по обратния изпълнителен лист е
намаляло. Моли претенциите да бъдат уважени.
Представителят на ответника поддържа насрещните си възражения. В писмено становище, подробно излага
съображения за зачитане на плащането по издадената срещу него заповед за
изпълнение като погасяване на претендираната цена и за основателност на
насрещната му претенция за неустойка. Позовава се на изричното изявление на
продавача за декларираните като обявени на купувача скрити задължения, което не
е покрило всички неизвестни за него вземания на кредитори. Сочи, че вещото лице
е констатирало за несъответствието на осчетоводените обороти и предявените към
дружеството претенции, а в специално съставния анекс не са посочени
задълженията, които ищецът счита, че ответникът е знаел. С доводи за липса на
идентичност между знание за наличие на
договор и знание за задължение по него оспорва репликите на насрещната страна и
пледира за пълно, евентуално частично отхвърляне на иска, след уважаване на
прихващането с насрещните му вземания.
Страните претендират насрещно и определяне на разноски, уточнени по размер
в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л.
219 и 220).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 3954/08.12.2017г(л.126). В първо съдебно
заседание (л.175) е утвърден коригиран устен доклад по проекта(л.129-131) след
уточняване на твърдения по фактите по възражение на ответника и заявяване на начин
на изплащане на парична претенция.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По основната претенция:
Въз основа на съвпадащи и изрично признати твърдения, съдът е докладвал
като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
Насрещните страни са сключили на 06.03.2014г. договор за прехвърляне на
притежаван от Д. дружествен дял с номинал 20 000лв или 50% от капитала на „Ел
Торо Мексикан грил“ООД срещу цена от 26
000лв, платима от купувача А. по посочена от продавача банкова сметка с титуляр Д.. Няма спор, че до
предявяване на иска това лице не е потърсило плащане на сумата, нито че по друг
начин се е позовало на тази уговорка.
Не се твърди предложено доброволно плащане от страна на купувача било по
посочената банкова сметка, било по друг безкасов начин.
Между страните е безспорно и проведеното от продавача принудително
изпълнение по издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. 5048/2016г на ВРС въз основа на документ по чл. 417 ГПК идентичен с
процесния договор за продажба на дялове. С определение № 9717/09.09.2016г по
гр.д. 5048/2016г на ВРС (влязло в сила на 26.01.17г) заповедта и изпълнителния лист по нея са
обезсилени. Не се спори и за факта, че от купувача са били принудително отнети
(по дело, водено от ЧСИ Стоян Якимов) общо 10 362,47 лв до прекратяването на
изпълнението поради обезсилване на листа, като за цялата тази сума на длъжника
по изпълнение, на 11.05.2017г е бил издаден и обратен изпълнителен лист.
При така установените безспорни факти съдът прави следните правни изводи:
сключеният договор за продажба на дружествен дял между съдружници поражда
задължение за купувача да заплати уговорената цена от 26 000лв, което е
станало изискуемо с настъпване на падежа на 06.09.2015г. Пропускане на така
уговорения срок за плащане поражда отговорността на ответника за неизпълнение
(чл. 79 ЗЗД). Доводите на ответника
срещу легитимацията на продавача да търси реалното изпълнение на това
задължение поради отклоняване на правото му към трето ползващо се лице са
неоснователни. Дори и да се приеме, че клаузите по чл. 3 ал.2 и 3 от договора
(в които като начин на плащане е указана банкова сметка на трето лице и е
потвърдено съгласие на продавача това трето лице да получи изпълнение по начин,
освобождаващ длъжника от отговорност), отразяват именно уговорка в полза на
бенефициент, това не променя правата на ищеца. Като главна страна по договора
продавачът разполага с право да оттегли тази клауза преди третото лице да се е
позовало на нея (чл. 22 ал.1 ЗЗД). В случая няма данни бенефициера да е
извършил действие, осуетяващо такова оттегляне, а несъмнено предявяването
първоначално на заповедно искане, а в последствие и искова молба за реално
изпълнение на задължението за плащане инкорпорират волята на уговорителя да
оттегли уговорката в полза на третото
лице.
Възражението за погасяване чрез
плащане в хода на изпълнително производство по издадената заповед за незабавно
изпълнение е също изцяло неоснователно.
Издаването на обратен изпълнителен лист е предвидено като облекчена процедура
за възстановяване на събрани без основание суми по отречено право на взискателя
да задължи полученото по обезсилено изпълнително основание и титул (по анал. от
чл. 415 ал.5 ГПК, т. 13 от ТРОСГТК 4/2013г на ВКС). По аргумент на обратното от
чл. 433 ал. 4 вр. чл.1 т. 3 и 4 ГПК в тази хипотеза отпадат всички ползи за
взискателя, получени поради неоснователно принудително изпълнение, съответно и
с обратна сила отпада и погасителния ефект на изпълнението на правото,
удостоверено в обезсиленото основание. Ето защо нищо от събраните от ЧСИ Стоян
Якимов суми не може да бъде запазено от взискателя и съответно нищо не погасява
дълга, предмет на настоящото производство.
Налага се краен извод за установен изискуем с настъпване на уговорен падеж
дълг, в размера, претендиран от ищеца. Това налага и разглеждане на
евентуалните възражения за прихващане с твърдяните насрещни вземания на
ответника.
По възражението за
дължима сума по обратния изпълнителен лист:
С разпореждане № 19231/02.05.2017г по
приложеното гр.д. 5048/2016г на ВРС (л. 149) ответникът е легитимиран да
възстанови всички неоснователно събрани суми
по обезсилената заповед. Видно от удостоверените плащания в хода на това
прекратено принудително изпълнение (л. 141) общата дължима сума от 10 362,47
лв. е формирана от сбор на получени от взискателя на пет отделни вноски общо
9477,61лв и останали за сметка на взискателя събрани от длъжника такси в размер
от 884,86лв.
Видно от удостоверение № 11135/ 16.04.2018г на ЧСИ Ренета М. (л. 218)
обратният изпълнителен лист е приведен в изпълнение и по него на ответника
принудително са възстановени общо 3621.30лв до 16.04.2018г.
Въз основа на тези факти съдът намира възражението за отчасти основателно.
Въпреки, че са обединени в един диспозитив, поради специфичното процесуално
облекчение позволяващо на длъжника да се легитимира с право на принудително
изпълнение без да води съдебен процес за изпълняемо право, тези вземания имат
различно правно основание. Докато предадените на взискателя суми са получени на
отпаднало основание и подлежат на връщане като кондикционно вземане (чл. 55
ал.1 ЗЗД), то заплатените от длъжника разходи за изпълнението са съответни на
вреди, обективно причинени от неправомерна принуда, предприета от взискателя по
нестабилно основание (чл. 45 ЗЗД). И двата вида вземания обаче се пораждат
едновременно от общ елемент на
фактическите им състави (обезсилването
на заповедта). В този титул не са включени лихви, поради което и двата
вида суми, събирани въз основа на изпълнителния лист са еднакво обременителни
(не са лихвоносни, нито за тях са направени включени в титула разноски). При
това положение, частичните плащания, получени по обратния изпълнителен лист
следва да се отнасят изцяло и съразмерно към всяка от двете групи вземания (чл.
76 ал. 1 ЗЗД). С получените по обратния изпълнителен лист суми насрещните
претенции на ответника са намалели общо до 6741.17лв. (съответно формирана от
6165,53лв остатък от получени без основание суми по обезсилена заповед и
575,64лв вреди). За този размер съдът намира за установено изискуемо сборно
насрещно вземане, с което искането на ответника за прихващане може да бъде уважено.
Доколкото това насрещно вземане е възникнало с влизане в сила на обезсилването
на заповедта на 27.01.2017г, обратното действие на прихващането следва да се
отчете към този най-ранен момент(чл. 104 ал.2 ЗЗД) и съответно с погасените до
този общ размер две вземания следва да се погаси и претенцията на продавача за
неплатена цена. Поради съдебното прихващане искът следва да се отхвърли за
разлика над 19 258,83лв до 26000лв.
По възражението за
дължима неустойка:
От безспорното съдържание на сключения писмен договор е видно, че при
поемане на задължението да прехвърли дружествения си дял, ищецът е декларирал
както липсата на претенции на трети лица върху този дял, така и обстоятелства
имащи значение за стойността му. В чл. 7 ал.2 т. 5 от договора продавачът е
заявил, че дружеството няма скрити задължения, като в същата клауза страните
дефинирали това понятие като други задължения (вкл. облигационни вземания,
публични задължени, вземания на персонала, задължения към доставчици, кредитори
или други трети лица), на обща стойност над 2000лв, които не са били известни
на купувача извън оповестените изрично в нарочен анекс. За невярно деклариране
в чл. 7 ал.4 е договорена неустойка в размер на скритите задължения. В анекс,
съставен на същата дата са оповестени известни на купувача задължения към
четирима кредитори( НАП, Тирол Сервиз ЕООД, Мъркюри ЕАД и Атаро Клима), като е
поето и задължение на продавача да предостави съхранявана от него документация
относно определяне на предназначение на ползвания от дружеството производствен
обект. Задължение за предаване на счетоводна документация не е уговаряно.
Не е спорно, че ищецът е притежавал членствените права като съдружник и
купувачът, който също е съдружник към този момент в дружеството е упражнил придобитите права като ги е регистрирал надлежно по партидата на вече
едноличното дружеството в ТР( със служебно установено от съда вписване 20140312103116).
По същата партида е обявен и ГФО за 2013г( с вписване на 09.1.2015 г. по
заявление, подадено на 26.06.2014г от пълномощник на ответника) който е бил
съставен от счетоводител Кремена Накова и одобрен от управител А.Д. на
10.02.2014г, но е приет от вече едноличния собственик И.А. с протокол от
20.06.2014г. Според така оповестените данни към 31.12.2013г задълженията на
дружеството са възлизали на само 9 хил.лева, от които 3 хил. лв към доставчици
и 5 хил. лева сбор от данъчни и
осигурителни вземания и 1 хил. лева задължения към персонала.
По делото е представен и договор от 74/06.02.2014г.(л.184 – 189), от който е видно, че управителя А. е възложил
от името на дружеството пълното счетоводно обслужване (счтоводна обработка на
текущи книжа, обслужване на персонала, подаване на декларации и дневници по
ЗДДС, съставяне на ГФО, отчет и данъчна декларация) на Сисизар България ООД,
като на същата дата е съставен и протокол за предаване на счетоводна
документация на дружеството (л. 153), съставен от СК Смарт Баланс ООД, в който
са описани счетоводни документи за периода 2013г и е удостоверено приемането от
името на дружеството от лице, чийто подпис съответства графично на подписа на
лицето, представляващо Сисизар България
ООД.
Изискани са съхранените в НАП копия от данъчни декларации по ЗДДС (л. 207-
212) от които е видно, че Кремена Накова е изготвила и подала декларации до
14.01.2014 за отчетни периоди до декември 2013г вкл., а следващите декларации
за отчетни периоди от януари 2014 нататък са изготвяни и подавани от Георги
Ангелов от 14.02.2014, който е посочен и като представляващ натовареното със счетоводството
дружество Сисизар България ООД.
От заключението на назначеното от съда вещо лице(разпитано по делегация на
л. 163) се установява, че към настоящия момент счетоводната документация на
дружеството е под контрола на ответника – едноличен собственик и управител,
който е предоставил на вещото лице изискания предмет на изследване и съответно
в тази документация са били налични договори, сключени през 2013г чрез
съвместни изявления на двамата управители Данов и А. с Мъркюри ЕАД и Тирол
Сервиз ООД, договори сключени еднолично
от Данов с Атаро клима ООД и Ес Джи Ем Консулт ООД, както и договор от
01.01.2014г, сключен еднолично от А. с адвокат Рашев( л.172). Вещото лице не е
установило съставен междинен счетоводен баланс към прехвърлянето на дела и е изследвало
размера на задълженията на дружеството според данните от оборотни ведомости към
предходен приключен годишен период 2013г и отделни документи, представени за
проверка на вещото лице. Същевременно експерта е потвърдил, че аналитични
партиди и документи, за отделни клиенти и доставчици не са били представени и
съответно не може с категоричност да установи дали и как са осчетоводени към
06.03.2014г задължения към НАП, ЮНИТ ЕНЕРДЖИ ООД, АТАРО КЛИМА ЕООД, БТК ЕАД,
МЪРКЮРИ ЕАД, СИСИЗАР БЪЛГАРИЯ ЕООД, ДИД КОМЕРС АНД ДИЛИВЪРИ ООД, РАДИОКОМПАНИЯ
СИ.ДЖЕЙ ООД, СК СМАРТ БАЛАНС ООД, адв. Рашев и ЕС ДЖИ ЕМ КОНСУЛТ ООД. При
съпоставка на представените фактури с оборотната ведомост
към края на 2013г вещото лице е достигнало до заключение, че
действително в дружеството е имало пропуски при осчетоводяване на
документацията до този момент, тъй като фактурите, съответни на признатите в
анекс № 1 като неизвестни за А. задължения макар да са били издадени преди края
на 2013г не са били осчетоводени. Така фактурираните периодични плащания по
задължения, чието договаряне е било известно и на двамата управители са
оповестени в размери, които е липсвало фактуриране (по остатъчно плащане на
доставка на Тирол сервиз ООД) или съставените фактури не са били отразени в
оборотните ведомости до края на 2013г
(цена на доставено оборудване от ноември 2013 и консумативи и наем за период
декември 2013г за ползван обект в полза на МЪРКЮРИ ЕАД, фактурирани на л. 60,
69-71). Допълнително вещото лице е установило ( л. 165 – 166), че задължение
към АТАРО КЛИМА ЕООД, възникнало по договор, сключен само от Д. е било редовно
осчетоводено и включено в оборотната ведомост, но в размер, надвишаващ
декларирания в анекса. Съпоставката на представените на вещото лице фактури с
декларации по ДДС сочи, че към описите на фактури, отнасящи се за периода до
края на 2013г преди предаване на документацията на новия счетоводител, са били
посочени фактурите за реклама по договора РАДИОКОМПАНИЯ СИ ДЖЕЙ ООД, сключен от
А. и обявеното в анекса задължение към АТАРО КЛИМА ЕООД. Всички останали
фактури както по включените в анекса задължения, така и по задълженията, за
които ответникът е осигурил документация са били декларирани от новия
счетоводител на дружеството, въпреки че фактурите са били датирани по-рано
(такива са задълженията към БТК и към ЮНИТ ЕНЕРДЖИ ООД от ноември и декември
2013, към ТИРОЛ СЕРВИЗ ЕООД и МЪРКЮРИ ЕАД от декември 2013г.). Вещото лице е установило, че задължението към СК СМАРТ БАЛАНС ООД е било платено в началото
на 2014г. и не е съществувало при сключване на анекса. Данни за деклариране на
фактурите на ДИД КОМЕРС АНД ДИЛИВЪРИ ООД обаче за доставки през август 2013
липсват в изследваните от вещото лице декларации по ДДС. Не е установено и дали
са осчетоводени задълженията по фактурите от края на 2014г за остатъчни
плащания по договор, сключен през 2013г.
с ЕС ДЖИ ЕМ КОНСУЛТ ООД.
Крайната констатация, изведена от вещото лице по представените от
ответника документи сочи размер от 23 042.83лв дълг към съставянето на анекса
06.03.2014г.(л. 169), в който са били включени както задължения, оповестени в
анекса като неизвестни за А., така и задължения, които са възникнали от сделки,
договорени само от него преди (с
РАДИОКОМПАНИЯ СИ.ДЖЕЙ ООД в размер на 1019.44лв ) и след предаването на
счетоводните книжа на овластения от него нов счетоводител (по договорите с адв.
Рашев и СИСИЗАР БЪЛГАРИЯ ЕООД общо 630лв), така и задължения, произтекли от
предходно съвместно договаряне, фактурирани за периода до март включително, но
отчетени в дневници по ДДС от новия счетоводител (към ЮНИТ ЕНЕРДЖИ ООД и
МЪРКЮРИ ЕАД в сборен размер 9861.81лв).
При така установеното, съдът прави извод за неоснователност на
възражението по следните съображения:
На първо място, съдът съобразява специфичния предмет на договора, като
комплексно право на членство в търговско дружество, включващо както
имуществени, така и неимуществени елементи. Самият договор за прехвърляне на
дял между съсобственици не е уреден специално в закона, поради което
субсидиарно приложение ще има материалния закон, уреждащ цесията като
прехвърляне на вземания(тъй като обекта на прехвърляне е по-близък по естеството си до вземанията),
но и диспозитивните правила на продажбата на вещи (приложими като най-обща
уредба на възмездно придобиване на права). Уговорената в такъв договор
неустойка за неверно деклариране на обстоятелствата относно финансовото
състояние на предприятието (наличие на задължения на определена стойност)
очевидно не касае неимуществените елементи на членството( към които по-скоро се
отнася друга фиксирана неустойка в чл. 7 ал.3), а се отнася до неговия
имуществен еквивалент (право на дял от печалба и ликвидационен дял при
прекратяване на членството). Съдът съобразява, че стойността на задълженията
определят чистото имущество на дружеството(като разлика между стойност на
актива и задълженията) като основан измерител на дела по смисъла на чл. 127 ТЗ.
Съответно и увеличаването на задълженията пряко обезценява дружествения дял и
оповестяването на размера им е от съществено значение за оценяването на
интереса на участниците в прехвърлителната сделка. Съдът преценява, че тези
обстоятелства несъмнено имат значение за самото сключване на договора и
уговарянето на такъв съществен елемент от него, какъвто е цената.
Премълчаването на известно на продавача задължение, което не е било оповестено
на незнаещия го купувач следва да се приравни на укриване на информация за
скрит недостатък на продадения дял.
На второ място обаче съдът съобразява, че със задължения, оповестени в
счетоводството на предприятието купувачът следва да се е запознал при полагане
на грижа за своите работи още в преговорния процес. Доколкото в случая този
купувач е едновременно и управител и съдружник с участие равно на продавача, то
позоваване на незнание на задължения, които са били надлежно осчетоводени би
било недопустима злоупотреба с право. Ето защо съдът намира, че както клаузата
за задължение на продавача да декларира скрити задължения, така и уговорката за
неустойка за невярно деклариране следва да се възприемат само спрямо информация
за задължения, възникнали на основания, които не са били оповестени в
предприятието по друг начин и това е наложило допълнително обявяване в анекс.
Същите съображения налагат и изключването от неизвестните за купувача
задължения онези неразплатени суми(независимо дали са изискуеми или не), които
възникват по договори, сключени от името на дружеството от самия купувач (като
еднолично действащ управител) дори и да не са оповестени в счетоводството. Така
скрити за купувача могат да бъдат само задълженията, чийто основания той не е
можел да знае, тъй като са възникнали от еднолично договорени сделки на другия
управител, останали неоповестени в счетоводството на предприятието или
задължения, които макар и да са били известни като основания (поради
съвместното им договаряне) не са били своевременно осчетоводявани като размери.
Информацията за такива задължения купувачът не е можел да получи добросъвестно,
респективно укриването на такива данни, ако са били известни на купувача е
несъвместимо с добросъвестността. Израз на този принцип е съответната уредба на
продажбата, ангажираща отговорност на продавача във всички случаи на скрити за
купувача недостатъци, обезценяващи престираното благо (чл. 193 ал. 3 ЗЗД). Съответно такава
отговорност не възниква ако купувачът е знаел за неосчетоводените задължения,
чийто размери биха намалили стойността на придобития дял(чл. 193 ал.2 ЗЗД).
Именно за да се освободи от такава отговорност продавачът на дружествения дял е
следвало да декларира задълженията по сделките, които сам е поел, или са му
били съобщени като размери по текущо възникващи задължения на обичайни за
предприятието производствени разходи, но не е можел да оповести по друг начин в
общото предприятие, поради установена с доставчици или клиенти практика по
предоставяне на отчетни документи в по-късни отчетни периоди. Доколкото в
съдебната практика(решение на ВКС по гр. д. № 906/2009 г., IV г. о., ГК), се
приема, че страните са свободни да
уговарят неустойка за неизпълнението на задължение за деклариране на факти със
съществено за преговорния процес значение, като тази тяхна свобода е ограничена
единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави, съдът приема, че
основанието за уговорената в чл. 7 ал. 4 вр. ал. 2 т. 5 компенсаторна неустойка
е именно породената отговорност от
пропускане на оповестяване на неизвестни за купувача скрити недостатъци,
обезценяващи престацията на продавача.
Съдът не споделя тезата на ответника, че всяко задължение, назависимо как
е породено и оповестено следва да третира като „скрито“, ако не е изброено в
специалния анекс, съставен между страните. Действително в чл. 7 ал.2 т. 5 от
договора страните са посочили възприето от тях определение на скрити
задължения, като са описали задължения, на всякакви основания, независимо
дали са с настъпил падеж или не, които не са били известни на купувача, но не
се дали определение на известните задължения, които очевидно продавачът не е
следвало допълнително да декларира, за да се освободи от отговорност. В текста на т.1 от анекса са изброени
четирима кредитори по сборно задължение в размер 12508.90лв (почти половината
от цената) за които двете насрещни страни са посочили, че вече са известни на
купувача, но не и че това са всички задължения на дружеството към този момент.
Вярно е, че съставените от страните удостоверителни изявления ги обвързват като
признание на неизгодни за тях факти, но никъде, нито в договора, нито в анекса
договарящите са специфицирали, дали този купувач не знае за останалите
задължения, оповестени в счетоводен баланс на предприятието. И двете
формулировки нямат категорично изчерпателен характер и позволяват да се
достигне до извод, че купувачът е приел да плати договорената цена за имущество
на стойност, определена въз основа на наличната в дружеството информация и
допълнително разкрита в анекса информация, която не е била оповестена по-рано.
Затова не може да се подкрепи и тезата, че макар и да произтичат от договори,
сключени само от управителя А., някои задължения не са били известни на
купувача и то особено след като текущото счетоводство е поето от негов доверен
счетоводител, назначен месец преди прехвърлителната сделка и получил цялата
документация на предприятието до края на 2013г.
Този извод се подкрепя и от поведението на страните непосредствено преди
договарянето. Макар, че в случая прехвърлянето е извършено между съдружници,
които като пряко участващи в разделното управление са определяли общата дейност на дружеството, предмета на
самата транзакция предполага подготовка по остойностяване на прехвърляните
права. Липсва обаче съставен междинен счетоводен отчет въз основа на който да
са водени преговорите. Последният баланс за 2013г на това дружество преди
прехвърлянето е бил съставен именно от продавача месец преди сделката, а цялата
документация, отразена в тази баланс е била и предадена на посочен от купувача
счетоводител, поел обработката на документацията, постъпваща в предприятието от
началото на 2014г. При това положение не може да се предполага, че
купувачът(поемащ след покупката еднолично управление на дружеството)
добросъвестно ще може да се позовава на незнание на кое да е от осчетоводените
и отразени в баланса задължения. Още повече, че именно този купувач е утвърдил по-късно така съставения
от продавача баланс без корекции и го е обявил в ТР.
Съответно при добавяне на новоузнатите декларирани в анекса над 12 хил. лв
задължения (от които 10 хил. към доставчици и над 2 хил. към НАП) към
оповестените вече в баланса 9 хил.лева( от които 3 хил. лв към доставчици
и 5 хил. публични вземания) общата
стойност на явния дълг към момента на сключване на договора ще надхвърли 21
хил. лв, което се доближава до установения общ сбор от вещото лице от 23 042,83лв (л. 169). Разлика от 2000лв (което е под 1/10 от цената)
самият купувач е приел за незначителна, като се е съгласил, че за да са
„скрити“ задълженията следва да надхвърлят този размер. Още повече, че общия
сбор на задължения, по сделки, договорени еднолично от купувача към този момент
е достигнал 1649.44лв ( по договора за реклама, новото счетоводно обсужване и
адвокатската услуга).
В съответствие с извода за възприемане на „скритите“ задължения като
такива, които не са били оповестени в този баланс са и констатациите на вещото
лице относно вида на задълженията оповестени в анекса, тъй като в него са
посочени предимно неосчетоводени
задължения от 2013г за които фактурите не са били своевременно
предоставени в предприятието и съответно липсват в баланса (такова е
остатъчното плащане към ТИРОЛ СЕРВИЗ ЕООД и фактура от декември на АТАРО КЛИМА
ЕООД) и текущите обичайни производствени разходи по наетия търговски обект до
края на февруари, когато документацията е била предадена на новия счетоводител,
назначен от купувача(задълженията към МЪРКЮРИ ЕАД). В този анекс не са посочени
консумативните разходи и наема от началото на 2014г (към ЮНИТ ЕНЕРДЖИ ООД и
МЪРКЮРИ ЕАД), за които фактурите очевидно са постъпили по-късно в
предприятието, защото са декларирани от новия счетоводител и задълженията, по
договори сключени от А.. Извън тези задължения(за които не може да се приеме че
са укрити от продавача и са неизвестни на купувача, тъй като са били
осчетоводени от новия счетоводител), вещото лице е установило допълнителни
задължения възникнали още през 2013г само по ползвани телефонни услуги към
БТК ЕАД в незначителен размер от
179,10лв, неосчетводени доставки в размер на 234,46лв към ДИД КОМЕРС АНД
ДИЛИВЪРИ ООД и остатъчно плащане за
консултантска услуга от 672 лв (фактурирана едва в края на 2014г.) към ЕС ДЖИ
ЕМ КОНСУЛТ ООД. Дори и тези задължения да
покриват квалификацията на скрит недостатък, тъй като са възникнали в периода,
налагащ оповестяването им в баланса за 2013, сборът им не достига лимита от
2000лв, приет за приемливо отклонение в стойността на закупения дружествен дял.
В заключение, като преценява в съвкупност както текста на съставените от
страните документи, така и цялостното поведение на страните по управление на
предприятието и отчитането на документооборота в него и фактически установените
от вещото лице въз основа на представените от ответника доказателства размери
на задължения, съдът достига до крайния извод, че липсва недобросъвестно
неизпълнено задължение за деклариране на скрити задължения, което да е породило
отговорност на продавача за неизвестен на купувача недостатък, обезценяващ
продадения дял с повече от 2000лв. Съответно не е налице и основание за
пораждане на вземане за неустойка, уговорена за компенсиране именно на такава
отговорност.
По претенцията за
обезщетение за забава:
Липсата на друго насрещно вземане, което да може да се прихване от
установеното вземане за остатъка от цената поражда и отговорност за забавеното
плащане на изискуемо с настъпване на уговорен падеж остатъчно плащане от 19
258,83лв (след приспадане на прихванатия от съда размер по първото възражение).
Доводите на ответника по отношение на значението на поканата, изпратена от
кредитора са несъстоятелни. За плащането страните са договорили фиксиран падеж,
като от настъпването му длъжникът се счита в забава и без нарочна покана (чл.
84 ал.1 ЗЗД). Ето защо факта дали и кога е изпратена покана, респективно какво
е съдържанието й и дали е достигнала до длъжника няма никакво значение за
забавата му. Следва да се отбележи, че допълнително поканване на изпаднал в
забава длъжник би могло да има значение за добросъвестност на кредитор,
упражняващ право да иска незабавно принудително изпълнение в едностранно
производство по чл. 417 ГПК, но не и в типичен процес по осъдителен иск,
приключващ с изпълняем акт едва след пълно състезателно производство, какъвто е
настоящия.
Съдът отчита, че до погасяването на част от главницата с прихванатата по
обратния изпълнителен лист сума (настъпило най-рано при довършване на
правопораждащия фактически състав с влизане в сила на обезсилването на
заповедта на 27.01.2017г.) купувачът е бил в забава за целия размер от
26 000лв, а след този момент на зачитане на обратното действие на
прихващането отговорността за забава се ограничава до непогасения остатък.
Диспозитивното правило за размера на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забава след
настъпване на уговорен краен срок за изпълнение на 06.09.2015г. гарантира на всеки
кредитор вземане поне в този минимум. Самият ищец обаче е ограничил претенцията
си до значително по-кратък период на забава, считано едва от 14.09.2015г до подаване на заявление по чл. 417 ГПК на
05.05.2016г., когато несъмнено основание за прихващане още е липсвало и
забавата е обхващала цялата главница.
Общият размер на това обезщетение (начислено от 14.09.2015г до 05.05.2016
върху главницата от 26 000 лв) се установява служебно от съда чрез
съпоставяне със резултат от аритметични операции с общодостъпни изходни данни
за основния лихвен процент, обявяван публично от БНБ при прилагане на
Интернет–базиран електронен лихвен калкулатор (www.calculator.bg), и възлиза на
1700.62 лева. Ищецът е претендирал само 1685,24лв.
Съдът отчита, че в договора страните са постигнали и конкретна уговорка за
мораторна неустойка (лимитирана до 12% по чл. 5 от договора), която би могла да
изключи по-високия размер на законната лихва като изрично отклонение от
диспозитивна правило. В случая обаче нейния размер е значително по-голям от
така установеното минимално обезщетение, поради което уговарянето й не е пречка
за присъждането на законната лихва като гарантирана от закона част от
компенсируемите с неустойката по-големи вреди. Съдът намира съединената
претенция на ищеца за основателна в цялост.
Съобразно паричния
характер на задължението и направеното искане, на осн. чл. 214 ал.2 ГПК,
ответникът следва да заплати присъдената главница ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. За начална дата
на това несамостоятелно искане обаче не може да се отчита момента на
заявяването на искането за издаване на заповед( което е приключило без резултат
след обезсилване на издадените от заповедния съд актове), а деня на подаване на
исковата молба, уточнена с обратна сила като искане за осъждане на длъжника.
По претенциите за
разноски:
Предвид направеното
искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати направените от ищеца по делото разноски, съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК и представените доказателства
за заплатени държавни такси и възнаграждение на вещо лице. Искането за
присъждане на общо заплатените 2915,786лв следва да се уважи в цялост, въз
основа на представените по делото платежни нареждания за държавни такси и
внесени разноски за хонорар на вещо лице, както и приложения договор за правна
помощ с удостоверено внасяне в брой на уговорен хонорар на пълномощника на
страната.
Съдът не намира
основание за редуциране на разноските до част, съответна на основателна част но
исковата претенция за главницата, респективно
за определяне на разноски в полза на ответника по основателната част от
възраженията. Това е така, защото насрещното активно вземане на ответника за
съдебното прихващане е възникнало след началото на настоящия исков процес и
като нов факт не е можело да бъда отчетено от ищеца при предявяване на иначе
основателната му претенция. Съответно с поведението си ответникът е причинил
процеса в цялост и следва да компенсира добросъвестния ищец за целия размер
направени разноски за водене на делото (по арг. на обратното от чл. 78 ал. 2 ГПК).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.М.А. ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, парични суми, платими
по банкова сметка ***“Уникредит Булбанк“АД
IBAN ***, а именно:
• 19
258,83лв (деветнадесет хиляди двеста петдесет и осем лева и осемдесет и три
стотинки) представляваща дължим остатък след прихващане от дължима цена на продаден дружествен
дял от капитала на „Ел Торо Мексикан грил“ООД по
договор от 06.03.2014г, на осн. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 129 ал. 2 ТЗ, ведно със законна лихва върху тази сума
от предявяване на 02.09.2016г. до окончателно изплащане на това задължение,
•
1685,24лв (хиляда шестстотин осемдесет и пет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за заплащане на цялата
цена от 26 000лв, по същия договор, за период на забава от
14.09.2015г до 05.05.2016г.(подаване на
заявление по чл. 417 ГПК), на осн. чл. 86 ЗЗД,
• 2915,786лв
(две хиляди деветстотин и петнадесет лева и седемдесет и осем стотинки),
представляващи направени от ищеца разноски за исково производство, причинено от
ответника в цялост, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Д. срещу И.М.А.
иск за присъждането на претендираната цена на продаден дружествен дял от
капитала на „Ел Торо Мексикан грил“ООД по същия договор за разликата над 19 258,83лв до 26000лв, поради прихващане с насрещно вземане за сума от 6741,17лв,
представляваща непогасен остатък от изпълняемия дълг по изпълнително
производство № 20177900400997 на ЧСИ Ренета М., образувано за събиране на
вземане по обратен изпълнителен лист, издаден на 02.05.2017г по ч.гр.д.
5048/16г на ВРС, 40 с-в, за връщане на
сума, събрана преждевременно принудително без изпълнително основание и титул и
платени на взискателя по обезсилена заповед № 2456/11.05.16г по прекратено изп.
дело № 20168440401880 на ЧСИ Стоян Якимов, на осн. чл. 415 ал. 2(сега ал. 5) ГПК.
Разноски в полза на ответника не се определят.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД