Определение по дело №332/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260032
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20205001000332
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260032

 

                                                   Гр. Пловдив,  9.10.2020  г. 

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: Вера Иванова                                                                   

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно търговско дело № 332 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 95 от ГПК.

На 21.08.2020 г. с вх. № 260000 е подадена жалба от Й.Т.Й., в която се съдържа искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат, който да му помага съгласно чл. 23 от ЗПП.

С разпореждане от 24.08.2020 г. на жалбоподателя Й. е указано да представи доказателства във връзка със своето искане за предоставяне на правна помощ.

На 7.10.2020 г. постъпва молба от Й., с която са представени документи.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

С постановеното по настоящото частно въззивно търговско дело определение № 219/15.07.2020 г. апелативният съд потвърди разпореждане № 2507/5.12.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 1052/2019 г. на ОС-Стара Загора, с което е върната частната касационна жалба с вх. № 6081/7.05.2019 г., подадена от Й.Т.Й. против определение № 242/21.02.2019 г. по в.ч.т.д. № 1052/2019 г. на ОС-Стара Загора. В определението си от 15.07.2020 г. апелативният съд е посочил, че определението може да се обжалва с касационна частна жалба от жалбоподателя  Й.Й. при условията на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му заедно с препис от него. За определението на съда от 15.07.2020 г. жалбоподателят Й. е уведомен на 13.08.2020 г. и на 20.08.2020 г. изпраща по пощата жалба, получена в апелативния съд на 21.08.2020 г. с вх. № 260000. В нея е заявено искане да му бъде предоставена правна помощ.

С разпореждане от днешна дата апелативния съд констатира, че съгласно чл. 274, ал.4 от ГПК въззивното определение на апелативния съд от 15.07.2020 г., с което е потвърдено разпореждане на окръжния съд за връщане на частна касационна жалба на Й. против въззивно определение на окръжния съд, не подлежи на обжалване. Затова съдът прие, че жалбата с вх. № 260000/21.08.2020 г., подадена от Й.Й., е недопустима, поради което и с оглед нормата на чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК, предвиждаща връщане на касационна жалба от въззивния съд при необжалваемост на съдебния акт на въззивната инстанция, тази касационна частна жалба следва да бъде върната. С разпореждането апелативният съд върна на жалбоподателя Й.Т.Й. подадената от него  жалба с вх. № 260000/21.08.2020 г. против определение № 219/15.07.2020 г., постановено по в.ч.т.д. № 332/2020 г. по описа на АС – Пловдив.

         Съгласно разпоредбата на чл. 23,ал.3 във вр. с чл. 24,т.3 от ЗПП по търговски дела правна помощ се предоставя на физическо лице в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си, взимайки предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В случая се иска предоставяне на правна помощ по чл. 21,т.3 от ЗПП – за процесуално представителство във връзка с вече провежданото съдебно производство. Производството по ч.в.т.д. № 332/2020 г. на АС-Пловдив обаче е приключило с постановяването на определението от 15.07.2020 г., а подадената от Й. жалба от 21.08.2020 г. е върната днес с разпореждане на апелативния съд като недопустима при условията на чл. 274,ал.4 от ГПК. Няма следователно понастоящем производство по дело на апелативния съд, с оглед на което апелативният съд да предоставя на Й. правна помощ. Тъй като жалбата на Й. от 21.08.2020 г. е върната като недопустима, то е налице хипотеза на чл. 24,т.2,предл.последно от ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21,т.3 от ЗПП не се предоставя при недопустима претенция. Затова искането на Й., заявено с жалбата с вх. № 260000/21.08.2020 г. следва да бъде оставено без уважение.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено на 21.08.2020 г. в жалба с вх. № 260000 от Й.Т.Й., за предоставяне на правна помощ по чл. 21,т.3 от ЗПП във връзка с ч.в.т.д. № 332/2020 г. на АС-Пловдив.

Определението съгласно чл. 95,ал.5 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя Й.Т.Й..

 

 

                                               АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: