Решение по дело №477/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 381
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20197080700477
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

       РЕШЕНИЕ

№ 381

 

гр. Враца, 30.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 17.09.2019г. /седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета/ година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                 ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия Раденкова КА дело № 477 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на  чл. 208 и сл. от АПК.

                   Образувано е по касационна жалба на „Ю.“ ООД ***, представлявано от М. К. А., действащ чрез пълномощника си адв. Л., против Решение № 78 от 26.02.2019г., постановено по Адм. дело № 1399 по описа за 2018г. на Районен съд Козлодуй, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Козлодуй да се произнесе по 12 броя заявления за изключване от процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ на описаните в тях имоти.

                   Твърди се, че постановеното решение е неправилно, по съображения, изложени в жалбата. Иска се отмяната му.

                   Ответникът Общинска служба „Земеделие“ - гр.Козлодуй ангажира отговор за неоснователност на жалбата. Чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение.

                   Представителят на ОП-Враца дава заключение, че решението е недопустимо, алтернативно – при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – в мотивите на съдебният акт не се съдържат съображения по всички подадени заявления.

                   Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

                   Предмет на делото е Решение № 78 от 26.02.2019г., постановено по Адм. дело № 1399 по описа за 2018г. на Районен съд Козлодуй, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Козлодуй да се произнесе по 12 броя заявления за изключване от процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ на описаните в тях имоти.

 

При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция установи, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. Районният съд е достигнал до неправилен извод, че е налице мълчалив отказ и жалбоподателят разполага с правен интерес от оспорването му и оттам до неправилен извод за процесуална допустимост на жалбата, с която е сезиран.

Мълчалив отказ, съобразно чл. 58 от АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законовата фикция, с оглед гаранция за правото на защита на гражданите и организациите срещу мудността на администрацията. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му.

В действителност и съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК административният акт следва да бъде издаден в 14-дневен срок от датата на започване на производството, който срок към датата на заявеното оспорване е изтекъл. Само с изтичането на този срок обаче съдът счита, че не е достатъчно да обоснове наличието на мълчалив отказ.

Предвид горните съображения и конкретното съдържание на заявленията, които нямат характер на искане за издаване на административен акт, респ. извършване на административна услуга, както и обстоятелството, че не е налице задължение на сезирания административния орган да издаде административен акт по такива искания, обективирани в конкретните 12 броя заявления, следва извод че непроизнасянето на Началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Козлодуй в настоящата хипотеза не може да се приеме за мълчалив отказ.

На следващо място, с издаването на съответната заповед на  основание чл. 37в, ал. 3, ал. 4 или ал. 13 от ЗСПЗЗ от Директора на ОД „Земеделие“, респ. Министъра на земеделието, храните и горите за оспорващото дружество ще настъпи или не желания от него правен резултат, а именно да бъдат изключени от разпределението описаните в заявленията имоти.

След като с нарочен акт, компетентния административен орган се произнася по включването на имотите в разпределение, за оспорващото дружество не е налице правен интерес от оспорване на мълчалив отказ.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно.  

Налице са хипотезите на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК , поради което жалбата, с която е сезиран РС – Козлодуй е недопустима

Предвид изложените съображения, като е приел, че жалбата е процесуално допустима при наличие на годен за оспорване АА, в случая мълчалив отказ, както и правен интерес за жалбоподателя от оспорването му, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили, като на основание  чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК производството по делото се прекрати като образувано по процесуално недопустима жалба.

При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съобразно чл. 144 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 200,00 /двеста/лв., по 100,00/сто/лв. за всяка съдебна инстанция.

Същевременно съдът констатира, че касаторът не е внесъл пълния размер на дължимата по делото държавна такса в размер на 70,00 лева, с оглед на което и на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да довнесе същата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК  Административен съд–Враца

 

РЕШИ:

 

                   ОБЕЗСИЛВА Решение № 78 от 26.02.2019г., постановено по Адм. дело № 1399 по описа за 2018г. на Районен съд Козлодуй.

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ю.“ ООД *** против мълчалив отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Козлодуй да се произнесе по 12 броя заявления за изключване от процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ на описаните в тях имоти.

 

                   ОСЪЖДА „Ю.“ ООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Козлодуй направените по делото разноски в размер на 200,00 лева.

 

                   ОСЪЖДА „Ю.“ ООД *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд – Враца 60,00 лева държавна такса.

 

                   ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело № 1399 по описа за 2018г. на Районен съд Козлодуй.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                    

 

                                   2.