Р Е Ш Е Н И Е №1117
гр. Пловдив, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, при участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №633 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова
молба на Д.К.С., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на **. е бил
привлечен като обвиняем по следствено дело №258/2013г. по описа на ОСО при
Окръжна прокуратура – **, затова, че през м.декември 2008г. в качеството му на
длъжностно лице – **на **, съзнателно е сключил неизгодна сделка, от което е
произлязла вреда за общината в размер на 36 000,00 лева. Била му взета
мярка за неотклонение „подписка“. По внесения в съда обвинителен акт било
образувано НОХД №1910/2016г. по описа на Окръжен съд – **, по което била произнесена
осъдителна присъда. С. бил признат за виновен за престъпление по чл.220, ал.1, вр. с чл.2, ал.2, вр. с чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК с наложено наказание „пробация“
за срок от шест месеца. Съдебната фаза на наказателния процес продължила до **.,
на която дата с решение на ВКС по КНД №617/2018г. Д.К.С. бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление.
Ищецът твърди, че повдигането и поддъжането на обвинение от Прокуратурата срещу него за
извършено престъпление му е причинило неимуществени вреди – чувствал се
репресиран, емоционално изхабен, отчаян, притеснен от предвидените наказания,
включително от лишаване от правото да заема ** длъжност за срок от две години,
притеснявал се за двете си дъщери, които се нуждаели от материална подкрепа.
Твърди още, че воденото срещу него наказателно производство му е причинило и
имуществени вреди в размер на 1300,00 лева, от които 500,00 лева – платен адв.ски хонорар на адв.**при
повдигане на обвинението и 800,00 лева – платен адв.ски
хонорар на адв.С. за изготвяне на касационна жалба и
явяване пред ВКС.
От съда се иска да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 50 000,00 лева – обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на влизане на оправдателната присъда в сила **. до окончателното
изплащане, както и сумата 1300,00 лева – обезщетение за имуществени вреди. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Застъпва се становище, че не са
налице доказателства, които да установяват действително претърпени
неимуществени и имуществени вреди в заявения обем като пряк резултат от
повдигнатото обвинение. Според ответника претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено и като размер не
съответства на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. За прекомерно се
счита и платеното от ищеца в наказателното производство адв.ско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от приложеното наказателно
дело, че наказателното производство се е развило така, както се съобщава в исковата
молба. На 09.01.2015г. Д.С. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство №258/2013г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – **, за
престъпление по чл.220, ал.1 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение
„подписка“. С присъда от **., постановена по НОХД №1910/2016г. на Окръжен съд –
** С. е бил признат за виновен в това, че на **. в качеството си на длъжностно
лице – **на ** съзнателно е сключил неизгодна сделка, от което е произлязла
вреда за общината в размер на 36 000,00 лева, поради което му е наложено
наказание „пробация“ за срок от шест месеца. Осъден е
също така на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на граждански ищец **
обезщетение за вреди в размер на 36 000,00 лева. С решение от **.,
постановено по НОХД №617/2018г., ВКС е оправдал Д.С. по повдигнатото му
обвинение.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени
вреди по делото са разпитани свидетелите A.М., Е.С.и А.К.. От показанията им се
установява, че С. е уважаван и обичан от своите съграждани, които оценяват
заслугите му за ** и **. Отдръпнали се от него обаче, когато се заговорило, че
го разследват за злоупотреби. По време на наказателното производство той бил
много „изтормозен“, останал без работа; всички се чудели как издържа
психически, още повече, че има три деца, които учат. Хората, които се повлияли
от отразеното в медиите, започнали да говорят, че той ги е предал.
При така събраните доказателства съдът приема за доказано
твърдението, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу
ищеца за извършено от него престъпление от общ характер се е отразило негативно
на неговите субективни преживявания – преживял е стрес и притеснения; като ** е
бил обсъждан от съгражданите си и понесъл негативи от личен и служебен
характер. Тези негативни преживявания представляват комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение в наказателното производство.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на
действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което обвинение ищецът е бил оправдан.
Отговорността следва да се ангажира в лицето на
ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига
и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Не се установи ищецът с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че
изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
наказателното производство е приключило в един сравнително разумен срок от около
четири години - от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем до влизане
в сила на оправдателната присъда, както и че по отношение на него е била взета
най-леката мярка за неотклонение “подписка”.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че
необходима и достатъчна за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сума в размер на 5000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 50000,00 лева искът за обезщетение за
неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен.
Искът за имуществени вреди е основателен и доказан.
Съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.01.2015г. Д.С. е заплатил
на адв. К. **възнаграждение в размер на 500,00 лева
за защита в досъдебното производство. Съгласно договор за правна защита и
съдействие от 10.04.2018г. ищецът е заплати на адв.Д.С.
възнаграждение в размер на 800,00 лева за изготвяне на касационна жалба и
защита по делото пред ВКС. Така платените възнаграждения не са прекомерни по
размер. Възнаграждението за защита в досъдебното производство е под предвидения
минимален размер съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.ските възнаграждения, като се има предвид, че защитата
е осъществена по дело, при което за престъплението се предвижда наказание до
шест години лишаване от свобода, а съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата
минималното възнаграждение в тези случаи е в размер на 800,00 лева.
За изготвяне на касационна жалба без процесуално
представителство чл.15 от Наредбата предвижда възнаграждение в размер на 3 / 4
от възнаграждението по чл.13. В случая платеното от ищеца на адв.С. възнаграждение от 800,00 лева е не само за изготвяне
на касационна жалба, но и за процесуално представителство пред ВКС. Предвид
заложените в Наредбата минимални размери в цитираните текстове, общото платено
възнаграждение от ищеца за защита в наказателното производство от 1300,00 лева
е по-малко от предвиденото за съответния вид защита. Ето защо възражението на
ответника за прекомерност е неоснователно. Платеното от ищеца за защита в
наказателното производство представлява пасив в неговото имущество, настъпил в
причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата по повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Ето защо искът за имуществени вреди е
основателен и ще се уважи в пълен размер.
На основание чл.86 ЗЗД във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди ще се присъди ведно
със законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - **. до
окончателното изплащане. Обезщетението за имуществени вреди не се претендира
със законна лихва, поради което такава не следва да се присъжда.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.
За процесуално представителство и защита по настоящото
дело ищецът е заплатил на адв.С. сумата 2210,00 лева,
видно от договор за правна защита и съдействие от 27.03.2019г. На основание чл.10,
ал.3 ЗОДОВ на ищеца ще се присъди възнаграждение за адв.
съразмерно с уважената част от исковете, а именно сума в размер на 272,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес ***, да заплати на Д.К.С., ЕГН ********** *** сумата 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /стрес
и притеснения/, претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №1910/2016г.
по описа на Окръжен съд - **, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ВЕДНО
със законна лихва върху сумата, считано от **. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000,00 лева до пълния предявен размер от 50000,00
лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес ***, да
заплати на Д.К.С., ЕГН ********** *** сумата
1300,00 /хиляда и триста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - платени адв.ски
възнаграждения в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда по НОХД №1910/2016г. по описа на Окръжен съд - **.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес ***, да
заплати на Д.К.С., ЕГН ********** 10,00 лева – разноски по делото за държавна
такса, както и сумата 272,00 лева – разноски за адв.
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: