РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
16830 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Е.Е.С. от гр.Нови Искър
твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 16.03.2013г. са й причинени телесни
увреждания. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а.
„Мерцедес 250 ТД“ С.Б.Г.. Ищцата е седяла в друг л.а. „Пежо 206“ заедно с
приятелите си на паркинга до кметството на с.Чепинци. При управление с висока
скорост л.а. „Мерцедес“ не е успял да вземе завоя и се блъснал в л.а. „Пежо
206“, който от своя страна бил притиснат в стоманенобетонен пръстен с диаметър
1,10м. В резултат на описаното ПТП ищцата е получила контузия на мозъка, счупване на предната
стена на левия максиларен синус, разкъсно-контузни рани по лицето и главата,
чело, натрупване на течност в черепните кухини, контузия и охлузване на ходилото
на левия крак.манипулациите във връзка с лечението й са били изключително
болезнени, имала е дълъг възстановителен период. Сочи, че все още не се е
възстановила, губи равновесие, изпуска предмети, изпада във временни състояния,
при които буйства, чупи предмети и след това не си спомня какво е
направила.посещава психолог и психиатър. Ищцата сочи, че увреждащият автомобил
имал сключена застраховка ГО при ответника, валидна към датата на ПТП, което
ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 120 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането. Процесуалният й представител претендира
за разноски.
Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва
иска по основание и размер. Оспорва твърдените травми, тяхната тежест, причинно
следствената им връзка с ПТП. Счита, че ищцата има принос към задълбочаване на
здравословните си проблеми, тъй като отказва лечение. Намира размера на иска за
прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С решение от 9.06.2014г. по НАХД №
2646/14г. на СРС С.Б.Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
16.03.2013г. около 21,50ч. в с.Чепинци,
по ул.“Стара планина“ с посока на движение от околовръстен път към разклон за
с.Негован, в района на площада пред кметството на с.Чепинци, при управление на
МПС л.а. „Мерцедес 250ТД“ с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20 ал.2 и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице: на пътничката от л.а. „Пежо 206“ с рег.№ *******Е.Е.С.
и на пътника в л.а. „Мерцедес 250 ТД“ С.В.С.– престъпление по чл.343 ал.3 пр.3
б.А пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.Б пр.3 б.А, пр.2 вр. с чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Назначената по делото САТЕ установява следния механизъм на ПТП: на
16.03.2013г. около 21,50ч. в с.Чепинци по ул.Стара Планина в посока от
ул.Училищна към ул.Лесновъдска се е движел л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *******, управляван от С.Б.Г. със
скорост около 100км/ч. Преди площада на кметството той е преминал през остър
ляв завой и за да го преодолее е използвал похвата „сечене на завоя“, за да
увеличи радиуса на траекторията си и по този начин е навлязъл в лявата пътна
лента. Малко преди площада на около 19м.
водачът е задействал спирачките и по неизвестни причини е насочил автомобила си
надясно. В резултат, е ударил с предния
си ляв ъгъл лявата страна на паркирания л.а. „Пежо 206“ . Ударът е бил
приплъзващ и завъртайки се по часовниковите стрелки л.а. „Мерцедес“ е ударил с
лявата си страна лявата страна на л.а. „Пежо“ и го е отхвърлил в посока на
движението си до бетонния пръстен, където се е ударил с предната си част. Л.а.
„Мерцедес“ е продължил напред и
завъртайки се, се е спрял на десния тротоар, завъртян на 180 градуса. Причината
за настъпването на ПТП е в действията на водача на л.а.“Мерцедес“, който се е
движел с висока скорост 100 км/ч в населено място и е действал с органите на
управление неадекватно, поради което е загубил контрол над управлението на
автомобила си.
Назначената и изслушана по делото съдебна медицинска експертиза с вещо лице
невролог, след запознаване с материалите по делото и след личен преглед на ищцата,
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила контузия на мозъка с общомозъчен оток, пеленовидни хидроми двустранно
челно, контузия в челната област на главата и лицето, фрактура на предната стена на ляв горночелюстен синус,
разкъсно-контузна рана в лява скулна област, лява буза и горна устна вляво, контузия и периорбитален хематом вляво, контузия на
лявото ходило. След инцидента пострадалата е транспортирана до
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е настанена в Противошокова зала. При
постъпването е била в съзнание, сънлива, психомоторно неспокойна, поради което
е седирана. При проведеното болнично лечение е извършена хирургична обработка и
шев на раните. Поради психомоторно неспокойствие пострадалата е настанена в
Реанимационен сектор на Клиниката на неврохирургия, на постоянна аналгоседация,
а впоследствие е интубирана е поставена на апаратно дишане /ИБВ/ с цел
овладяване на мозъчния оток и психомоторната възбуда. Поставени са венозни
инфузионни източници, постоянен уретрален катетър. Във връзка с
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок от 30 дни, значителни до 2 месеца и умерени до момента,
поради развилите се усложнения - постравматичен церебрастенен и вертижен
синдром; астено-вегетативен синдром. Възможността на ищцата да става и да се
движи самостоятелно е била ограничена в значителна степен за срок от 30 дни
поради получената черепномозъчна травма . Храненето на ищцата е било
затруднено поради нараняванията на устните и лицевата област за срок до 20-30
дни. Невъзможността ищцата да пази равновесие след изписването й /да пада
веднага след ставане, да залита и да се удря/, изтръпването на дясната ръка,
болките в нея и невъзможността на пострадалата да я движи, силната болка от
шевовете на устата и болката в зъбите са били налице и са продължили 20-30 дни.
Налице са остатъчни и трайни белези на лицето: На ляв горен клепач - 2 см.;
лява носна гънка - 2 см.; лява буза, с неправилен ход и дължина 5 см.; горна
устна многолъчев белег на площ 1 кв. см. Всички белези са ясно видими и
причиняват загрозяване. Във връзка с претърпяната ЧМТ ищцата е била
неработоспособна за срок от 12 месеца - както за физически, така и за
нефизически труд. Вещото лице е категорично, че получените увреждания от ищцата и претърпените болки и страдания са
в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото на 16.03.2013 г. ПТП. След
приключване на болничното лечение пострадалата не е извършвала контролни
невроизобразителни изследвания - КТ и/или магнитно-резонансна томография на главен
мозък. Без тези изследвания вещото лице не може да се даде прогноза за
състоянието на ищцата. Към момента на експертизата вещото лица е установило
наличие на описаните в медицинската документация синдроми - Постравматичен
церебрастенен и вертижен синдром. Астено-вегетативен синдром.
Изслушаната комплексна съдебно
медицинска психиатрична психологична експертиза, след личен преглед на ищцата
дава следното заключение:
Непосредствено след преживяното ПТП ищцата е преживяла състояние на
обърканост при научаване на случилото се с нея, претърпяла е болки и неудобства
по време на болничния си престой, възприела е „обезобразяването си” и шевовете
по лицето си, изпитала е неясен страх и също така неясен срам от случилото се.
След прибирането си у дома е продължила неудобство от невъзможността да се
самообслужва и зависимостта от грижите на близките си, болки от провежданата
рехабилитация, преживявала тъга и потиснатост, притеснение за пълното си
възстановяване. По нейни данни възстановителният период е продължил около два
месеца, след което „започнало психическото разстройство”. От преживения стрес
повишила теглото си с около 30кг, което предизвикало в нея чувство за
малоценност, изпитвала страх да излиза, ограничила срещите си с приятели, бил
нарушен цикълът й за три години. Към момента на експертизата ищцата персистира главоболие, раздразнителност,
нарушен сън, описва психогенни кризи. Тези оплаквания могат да се дължат на
Церебрастенен синдром и Конверзионно разстройство-описани в обобщението. Вещите
лица не се установили асоциални и депресивни състояния, нарушения на говора,
агресивно поведение. Описаните в исковата молба нарушения представляват
Психогенни кризи в рамките на Смесено конверзионно разстройство. Според вещите
лица преживеният от ищцата инцидент е с характер на тежко травматично събитие,
довело да нарушаване на психологичното й благополучие за продължителен период
от време. Като последица ищцата споделяла за повишена нервност,
раздразнителност, нарушен сън, трудности в общуването с околните. Тези оплаквания
са в рамките на продължителна адаптационна реакция към тежки стресогенни
събития в живота й - преживяното от нея ПТП и последвалата загуба на майка й,
която ищцата свързвала с инцидента.
След извършено тестовото изследване, при ищцата е установено леко към
умерено снижаване на познавателните функции, изводими от понесената ЧМТ по
време на инцидента, както и промени на личностовите и емоционалните
параметри-повишена несигурност, отдръпване от социална активност и контакти,
изострена чувствителност за стимулите на средата, понижен фрустрационен /към
препятстване/ толеранс. Вещите лица не са категорични, че последиците и
увреждането на здравето на ищцата са преодолими. Медикаментозното лечение във
връзка с Конверзионното разстройство има ограничено приложение-за подобряване
на съня, снижаване на тревожността и раздразнителността. Препоръчват провеждането
на психотерапия. Вещите лица не могат да се ангажират с точен срок кога биха се
преодолели последиците от увреждането.
На въпроса дали претърпените от ищцата болки и страдания са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилото на 16.03.2013г. ПТП, вещите лица
дават следния отговор: преживеният ищцата инцидент е с характер на тежко
травматично събитие, довело да нарушаване на психологичното й благополучие за
продължителен период от време. Психотравмените събития играят съществена роля за
възникването на Конверзионните разстройства, които принадлежат към групата на
Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства. Церебрасетенията е
късна последица от травма на мозъка и включва разнообразни астенни
неврозоподобни оплаквания, повишена уморяемост, гневливост, плачливост,
изпотявания, главоболие, виене на свят и нарушен сън, неустойчиво внимание,
начални паметови смущения и склонност към хипохондрични фиксации. След ЧМТ
/обикновено достатъчно тежка, за да причини загуба на съзнание/ са налице
несистематизирани симптоми като главоболие, световъртеж, нарушена концентрация,
паметови нарушения, безсъние, потиснатост или тревожност и др. Етиологията не
винаги е ясна и причината трябва да се търси както в органичните /ЧМТ/, така и
в психологичните фактори /тежка психотравма/.
Във връзка с възражението на ответника, че ищцата отказвала да се лекува и
така е допринесла за настъпване на уврежданията, вещите лица са установили, след
разговор с ищцата, че тя е приемала и приема медикаменти. Медикаментозното
лечение във връзка е Конверзионното разстройство има ограничено приложение - за
подобряване на съня, снижаване на тревожността и раздразнителността. Уместно е
провеждането на психотерапия. Ищцата е приемала сънотворни и е провеждала
психотерапия.
Св.Л.П., съсед на ищцата, си спомня, че е видяла ищцата след инцидента в
болницата. Била на командно дишане, хранене със сонда, имала поражение по горна
и долна челюст, порезни рани. В реанимация била в продължение на 8 дни, в пълна
кома. След това била преведена в неврохирургия. Последната седмица преди да бъде изписана от
„Пирогов“ й правили рехабилитация, защото не можела да се движи. Тази процедура
продължила и вкъщи за около месец. Хранели я с пюрета, защото не можела да
дъвчи. Гледали я като малко дете, обслужвали я в продължение на два месеца. Имала
оток в мозъка и вземала медикаменти за това. Свидетелката знае, че и сега
ищцата вземала лекарства. Ръцете я болели, като от лактите надолу ръцете й
посинявали, губила равновесие. Ищцата не работела, нямала здравни осигуровки и
трудно ходела на лекар. Година след инцидента майката на ищцата починала от рак.
Ищцата се обвинявала, че тя е виновна за смъртта на майка си. Преди катастрофата
Е. била весело и щастливо момиче, а след нея станала нервна, раздразнителна,
затворила се в себе си, карала се с близките си, не искала да контактува с
други хора. Месечният й цикъл спрял. Напълняла, за два месеца теглото й се
увеличило от 45 кг. на 70 кг. Към
момента теглото й се възстановило, месечният й цикъл се възстановил, но не бил
редовен. Имала белези по лицето и устните. За да ги скрие ползвала грим. Избухвала
на моменти, а след това не помнела какво е правила. Не можела да спи добре,
вземала лекарства. Посещавала невролог, психолог, психиатър. Страхувала се да
се да пътува в автомобил, преустановила започнатия преди катастрофата шофьорски
курс.
Автомобилът
Мерцедес С-200 е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 22113000692686
покриваща 27.02.2013г.- 26.02.2014г., вкл. и датата на ПТП – 16.03.2013г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила
решение по чл.78а от НК / което им последиците на присъда/ от 09.06.2014г. на
Софийски районен съд, съдът приема, че водачът на л.а. „Мерцедес“ С.Б.Г. е
виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в което е
участвала ищцата. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма
на вината - непредпазливост. Решението на наказателния съд установява участието
на ищцата в ПТП, увредата за ищцата, пряката причинно-следствена връзка между
деянието на водача на л.а. „Мерцедес“ и настъпилите за ищцата телесни
увреждания. Изслушаните медицински експертизи също установяват наличието на пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите травматични
увреждания на ищцата. Същите са й причинили болки и страдания. Налице са
елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от
водач на МПС, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за
ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. В
резултат на ПТП за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания
от получените травми, от лечението и нейния възстановителен период, и
последиците от травмите, които са необратими.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за
процесния ден 16.03.2013г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищцата болки и страдания от получената травма, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмата
и прогнозата за състоянието на ищцата, нейната възраст, във вр. с критериите в
ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика,
постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че
справедлив размер обезщетение е такова в размер на 90 000лв. Ищцата е била
на 20 години към датата на ПТП. Търпяла е интензивни телесни болки за период от
30 дни, значителни болки за период от 2 месеца и умерени болки до сега, поради
развилите се усложнения - постравматичен церебрастенен и вертижен синдром;
астено-вегетативен синдром. Освен средно тежката ЧМТ и средностепенната мозъчна
контузия, ищцата има белези по лицето, които са видими, необратими и
загрозяващи. За период от около година е имала и хормонален дисбаланс. Налице е
леко към умерено снижаване на познавателните функции /памет, внимание, мислене/
заради ЧМТ. Най-сериозни и необратими обаче са психичните промени - личностови
и емоционални - дълбока вътрешна несигурност, социална изолация, изострена
чувствителност, респ. понижен фрустрационен толеранс. Ищцата живее с
постоянното чувство на вина за смъртта на майка си, все още е нестабилна при
равновесие и със световъртеж, с нарушен сън, емоционално нестабилна. Прогнозите
не са ясни и вещите лица не са категорични, че травмите ще отшумят изцяло.
Провежданото досега лечение е насочено към безсънието и снижаване на
тревожността. Медикаментозното лечение има ограничено приложение при травмите
на ищцата, препоръчано и е да се подложи на психотерапия. И в този смисъл
възражението на ответника, че отказът на ищцата от лечение е допринесъл към
вредоносния резултат, е неоснователно. Установи се, че ищцата се е подложила на
лечение, приемала е и продължава да приема медикаменти. За травмата й обаче, те
имат ограничено приложение. Животът на ищцата е коренно и необратимо променен.
Претенцията на ищцата за сумата над
уважения размер до претенцирания такъв от 120 000лв. следва да се отхвърли
като неоснователна.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетение, ведно с лихвата за забава от деня
на увреждането. Претенцията за присъждане на лихва за забавено плащане на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е основателна.Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица – ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради
което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение от 90 000лв. се дължи от деня на увреждането - 16.03.2013г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
разноските.
И
двете страни представят списък с разноски.
Процесуалният
представител на ищцата претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
претендира разноски в размер на 200лв. за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Ищцата е
освободена от такси и разноски и не е правила такива. Претенцията на
процесуалния и представител за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗА е неоснователна, тъй като по делото липсват
доказателства, че процесуалният представител е оказвал на ищцата безплатна
правна помощ. Договор за процесуално представителство в този смисъл не е
представен.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част
от иска /25% от 200лв.+150лв./ -
87,50лв.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи на съда таксите и разноските в размер на - 3600лв.
за такса и 477,12лв. за разноски.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.”
АД, ЕИК ******** със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Е.Е.С.,
ЕГН ********** с адрес гр.Нови Искър, кв.“********на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 16.03.2013г. неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от
застрахован при З.К.„Л.И.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 22113000692686, период на покритие от
27.02.2013г. до 26.02.2014г., водач С.Б.Г., ЕГН **********, и на основание
чл.86 от ЗЗД лихвата за забава върху главницата от 16.03.2013г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до претендирания размер от 120 000лв. ведно с лихвата за
забава от датата на увреждането , като неоснователен.
ОСЪЖДА
Е.Е.С. да заплати на З.К.„Л.И.” АД сумата 87,50лв. разноски.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.”
АД, ЕИК ******** със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Софийски
градски съд сумата 4077,12лв. такси и разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв.Ч. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: