Присъда по дело №3060/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 120, постановена на 09.12.2021г. по н.о.х.д. № 3060 по
описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт на К.
Й. П. за това, че на 02.03.2021г. в гр.Варна, отнел чужда движима вещ 1бр. мобилен телефон
„HWAWEI Р30 DUAL" с фабричен № 867 542 041 271 019 на стойност 750.60лв.
/седемстотин и петдесет лева и шестдесет стотинки/ от владението и собственост на М. КР.
Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194,
ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание,
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение,
като изразява своята позиция, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин.
Предлага за извършеното по отношение на него да бъде наложено наказание в подходящ
размер, като бъде уважен по справедливост и предявения граждански иск.
Гражданският ищец и частен обвинител, представляван от своя законен
представител, не се явява и не изпраща представител.
Защитникът на подсъдимия на свой ред сочи, че виновността на подзащитния й е
установена в хода на наказателното производство, като посочва, че определеното от съда
наказание в случая следва да бъде пробация в минимален размер, а предявения граждански
иск следва да се уважи единствено по отношение на заявената претенция за имуществени
вреди.
Подс. К. Й. П. посочва, че поддържа казаното от адвоката си.
В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума посочва, че
моли за по-леко наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият е роден на 27.05.1999г. в гр. Варна, живущ в с.Слънчево, обл. Варна,
ул. „Роза“ № 8, български гражданин, неженен, средно образование, неосъждан, не работи,
ЕГН: **********.
На 02.03.2021 г. около 09:00ч. свидетелят М. КР. Г. отишъл на работното си място в
гр.Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 54, заложна къща „Щедрите".
Около 17:00ч. в Заложната къща влязъл подсъдимият К. Й. П., който заложил
мобилния си телефон и малко преди да излезе от заложната къща видял, че на шкаф бил
оставен 1бр. мобилен телефон „HWAWEI Р 30 DUAL" с фабричен № 867 542 041 271 019.
Телефонът бил собственост на свидетеля Г..
Тогава без да бъде забелязан подс. П. сложил телефона в задния джоб на дънките
си и си тръгнал.
След около 15-20 минути свидетеля Г. потърсил телефона си и установил, че го
няма на мястото му, взел служебния телефон и го прозвънил.
Неговият телефон вече бил изключен.
Веднага след това прегледал охранителните камери в заложната къща и видял, че
К.П. - последният клиент в заложната къща, взема телефона и излиза. Телефонът бил
закупен месец януари 2020г. на изплащане за сумата около 1 200лв. от „Теленор България“
ЕАД.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е,
1

че стойността на инкриминираната вещ възлиза на 750,60 лева.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от
всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. К.П., реализирани по
реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни
доказателства, както и от приобщените от досъдебното производство писмени
доказателства, в това число справка за съдимост, експертни заключения, подробно описани
по вид и констатации по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на
свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията са пълни,
компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство) съдът да
се довери на изготвените на досъдебното производство експертни заключения, посредством
които да приеме за установена стойността на всички инкриминирани вещи, както и
авторството на инкриминираното деяние.
Подсъдимото лице на свой ред призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото
същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства, установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираните
деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
подс. К. Й. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав,
предвиден в разпоредбата на чл. чл.194, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че на
02.03.2021г. в гр.Варна, отнел чужда движима вещ 1бр. мобилен телефон „HWAWEI Р30
DUAL" с фабричен № 867 542 041 271 019 на стойност 750.60лв. /седемстотин и петдесет
лева и шестдесет стотинки/ от владението и собственост на М. КР. Г., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал
при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на
извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По отношение вида и размера на наложените наказания:
Предвид обстоятелството, че подс. П. беше признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.194, ал.1 НК
предвижда за подобно деяние в техния случай наказание „лишаване от свобода” за
срок до осем години.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът не констатира
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства (освен че същият е
неосъждан), като не констатира и отегчаващи отговорността такива, поради което и
определи наказанието да бъде в размер около минималния допустим от наказателния
закон, а именно „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което на основание
чл. 58а НК да бъде редуцирано с 1/3, като в крайна сметка прие П. да изтърпи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
Въпреки чистото съдебно минало на дееца съдът намери, че в случая не са
налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността му
2

обстоятелство поради което и прие, че наказанието на същия следва да се определи при
условията на чл. 54 НК.
Доколкото в случая се касае за лице в трудоспособна възраст, съдът намери, че
постигане целите на наказанието в случая не се налага ефективното изтърпяване на
така наложеното наказание, поради което определи изтърпяването му да се отложи на
основание чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
По отношение на приетата за съвместно разглеждане в производството
гражданскоправна претенция на М.Г. за претърпените от същия, в резултат на
инкриминираното деяние имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетите
вещи, съдът намери следното:
Без съмнение, извършеното от П. деяние представлява и деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние, причиняващо вреди на другиму – в случая
на св. Г..
В резултат на инкриминираното деяние последният безспорно е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото му имущество мобилен
телефон „HWAWEI Р30 DUAL" с фабричен № 867 542 041 271 019 на стойност 750.60лв.
Няма съмнение, че същите представляват пряка и непосредствена последица от
реализиране на престъплението по чл.194, ал.1 НК.
По отношение на размера на обезщетението, съдът намира, че същото се
равнява на конкретно установената, съобразно заключението на приетата съдебно –
оценителна експертиза, стойност на липсващите вещи.
Поради тази причина, съдът уважи изцяло приетия за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да
заплати и сторените по делото разноски в размер на 90, 50 лева в полза на ОД на МВР – гр.
Варна, както и сумата от 50 лева, явяваща се 4 %държавна такса върху размера на уважения
граждански иск.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК и наличните по делото
доказателства за сторени разноски, съдът прецени, че следва да осъди подсъдимия да
заплати на св. Г. и сумата от 1500 лева,представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	120
Дата:	9 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Теодора Шишкова

Дело:	20213110203060
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юли 2021 г.

Присъда по дело №3060/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите